Никой не ни пита.
- Публикувана: 27 окт. 2024, 20:07 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2025, 10:29 ч.
Политиката в България - Епизод седми
Относно това, че в “големите държави от Европа и Америка няма на всеки три къщи високотехнологична болница“ ми позволете да не се съглася с категорично нерелевантното сравнение /за мен/.
Първо, България няма как да бъде сравнявана с големите държави, защото не е такава, а и никой не го иска /сравнението/.
Второ, никой не говори за високотехнологични болници, а за някакви болници, с работещи отделения и наличие на специалисти в тях.
И на последно място, но не и по значение - за какви “три къщи“ става въпрос?
Аз говоря за области без конкретни отделения в съществуващите само МБАЛ в областните центрове, в които хората са принудени да пътуват над 100, че и повече км., за да се консултират със специалист, а ако се наложи прием - може и по-далеч да се стигне.
И веднага ще дам пример с отделенията по урология във Видин и Монтана, които бяха закрити, пациентите пътуват до Враца - разстоянието от Видин до Враца е 150 км., като във Враца урологично отделение има в Първа частна МБАЛ. С кожните отделения е същото. Имаше период, в който и АГО във Видин беше закрито - нямаше кой да изражда, пътуваше се до Лом.
Мога да давам още примери, но няма смисъл, надявам се е ясно какво имам предвид.
Та толкова с “големите държави и високотехнологичните болници“.
Първо, България няма как да бъде сравнявана с големите държави, защото не е такава, а и никой не го иска /сравнението/.
Второ, никой не говори за високотехнологични болници, а за някакви болници, с работещи отделения и наличие на специалисти в тях.
И на последно място, но не и по значение - за какви “три къщи“ става въпрос?
Аз говоря за области без конкретни отделения в съществуващите само МБАЛ в областните центрове, в които хората са принудени да пътуват над 100, че и повече км., за да се консултират със специалист, а ако се наложи прием - може и по-далеч да се стигне.
И веднага ще дам пример с отделенията по урология във Видин и Монтана, които бяха закрити, пациентите пътуват до Враца - разстоянието от Видин до Враца е 150 км., като във Враца урологично отделение има в Първа частна МБАЛ. С кожните отделения е същото. Имаше период, в който и АГО във Видин беше закрито - нямаше кой да изражда, пътуваше се до Лом.
Мога да давам още примери, но няма смисъл, надявам се е ясно какво имам предвид.
Та толкова с “големите държави и високотехнологичните болници“.
![]|I{•------» ❼０ʘ❷_𝐎𝓖Ⓝ𝔬в «------•}I|[](http://cdn.bg-mamma.com/e3sb/kPPcX.jpg)
Нито болниците са равномерно разпределени, нито персонала.
В няколко големи градове са концентрирани болници, много лечебни заведения, които поемат пациентите от половин България.
В няколко големи градове са концентрирани болници, много лечебни заведения, които поемат пациентите от половин България.
Скрит текст:
И това като онова - като не ви харесва да се лекувате у нас, ходете в чужбина.
Но колко хора могат да си го позволят? От село Долно Нанагорнище да пътуват до София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен? Не само финансово, но и физически?
За СП да не говорим, за мен от там трябва да се започне, именно от СП, и не само филиалите, а и от София - двумилионен град с 10-12 екипа на дежурство е безумие, дори повече от безумие.
Това е от ФВ, много се публикува тези дни, но тази “изповед“ си заслужава да се прочете.
Но колко хора могат да си го позволят? От село Долно Нанагорнище да пътуват до София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен? Не само финансово, но и физически?
За СП да не говорим, за мен от там трябва да се започне, именно от СП, и не само филиалите, а и от София - двумилионен град с 10-12 екипа на дежурство е безумие, дори повече от безумие.
Това е от ФВ, много се публикува тези дни, но тази “изповед“ си заслужава да се прочете.
Скрит текст:
Съжалявам, мислих премислях, но не издържах и имам какво да кажа.
г-н Йорданов,
Когато Вие сте правили шоу, ние бяхме на дежурство. Аз съм един от онези „специализанти“, за които се изказахте с такава лесна и цинична лекота. Завърших медицина не защото някой ми е платил пътя, а защото съм работил всеки възможен час между лекциите си.
Работих в спешна помощ.
Работих в медицински център.
Работих и в спорта и по домовете на хората за които и до днес няма домашна грижа.
Работих и тогава когато никой не мислеше за тях като за хора, а ги смятаха като черни чували за трупове в национален ефир…
Три работни места – за да си платя наема, учебниците, таксите, храната за да не падна физически по време на държавните изпити, които за ваша информация са 5 на брой.
И не съм изключение.
Повечето мои колеги изживяха същото – с нощни смени и изпити по дисциплини с учебници по над 1000 страници. И половината от нас – въпреки всичко – останахме тук. Да лекуваме. Да се борим. Да поемаме отговорност, която надхвърля годините ни с години.
Специализантите в България не живеят – те оцеляват. За 2000 лв. заплата, от които 1000 отиват за наем. Останалото – за транспорт, храна, едно евтино кафе от автомата и надежда, за по-добри години.
Работим извънредно. Втори договор. Трети договор. Нощни смени. 24-часови дежурства, в които решаваме съдбите на нашите баби и дядовци, майки и бащи. Вземаме решения които пряко касаят животите им, а ако сгрешим следва смърт.
За да ви обрисувам картинката ще ви разкажа за Центъра по спешна помощ в София, за когото мога с дни да Ви разказвам. В него излизат на дежурство 10 екипа за 2 милиона души, а трябва да са поне 65 екипа.
И в тези екипи има специализанти, лекари които работят без почивка и без сигурност. С кръв по ръцете и в очите не от злоба, а от умора. Те работят в същия град, където ватманът получава с 50% по-висока заплата от тях, които реанимират възрастни и деца и не могат да си позволят да отидат на курс и осъвременят реанимацията си защото курсът е 600€, представяте ли си? Може би един ваш обяд струва тяхното обучение…
Говоря за този град в който сирената на линейката е не символ на надежда, а е ехото на пренебрежението на не една две институции.
Едва ли можете да ме разберете.
Не сте държал човек за ръка, докато умира.
Не сте чул писъка на майка, нямате и представа как мъже ридаят като малки деца. Не знаете кръвта как мирише, как остава в носа за часове, как се перат дрехи по които има примес на кръв и мозък след 36 часа без сън.
Затова, когато пак решите да говорите за „специализанти“, по-добре ме потърсете, елате с мен за едно дежурство в линейка или в болница. Ще е без сценарий или както може би сте свикнал “на живо”. На място без осветление. Само Вие, болен човек и времето, което ни стига – или не.
Тогава ще разберете.
Че 500 долара не купуват съвест.
Че лекарят не се измерва в пари, а в смелост.
И че в тази страна все още има такива, които се борят и с болести с пренебрежението на такива като Вас.
Подпис, един обикновен лекар.
г-н Йорданов,
Когато Вие сте правили шоу, ние бяхме на дежурство. Аз съм един от онези „специализанти“, за които се изказахте с такава лесна и цинична лекота. Завърших медицина не защото някой ми е платил пътя, а защото съм работил всеки възможен час между лекциите си.
Работих в спешна помощ.
Работих в медицински център.
Работих и в спорта и по домовете на хората за които и до днес няма домашна грижа.
Работих и тогава когато никой не мислеше за тях като за хора, а ги смятаха като черни чували за трупове в национален ефир…
Три работни места – за да си платя наема, учебниците, таксите, храната за да не падна физически по време на държавните изпити, които за ваша информация са 5 на брой.
И не съм изключение.
Повечето мои колеги изживяха същото – с нощни смени и изпити по дисциплини с учебници по над 1000 страници. И половината от нас – въпреки всичко – останахме тук. Да лекуваме. Да се борим. Да поемаме отговорност, която надхвърля годините ни с години.
Специализантите в България не живеят – те оцеляват. За 2000 лв. заплата, от които 1000 отиват за наем. Останалото – за транспорт, храна, едно евтино кафе от автомата и надежда, за по-добри години.
Работим извънредно. Втори договор. Трети договор. Нощни смени. 24-часови дежурства, в които решаваме съдбите на нашите баби и дядовци, майки и бащи. Вземаме решения които пряко касаят животите им, а ако сгрешим следва смърт.
За да ви обрисувам картинката ще ви разкажа за Центъра по спешна помощ в София, за когото мога с дни да Ви разказвам. В него излизат на дежурство 10 екипа за 2 милиона души, а трябва да са поне 65 екипа.
И в тези екипи има специализанти, лекари които работят без почивка и без сигурност. С кръв по ръцете и в очите не от злоба, а от умора. Те работят в същия град, където ватманът получава с 50% по-висока заплата от тях, които реанимират възрастни и деца и не могат да си позволят да отидат на курс и осъвременят реанимацията си защото курсът е 600€, представяте ли си? Може би един ваш обяд струва тяхното обучение…
Говоря за този град в който сирената на линейката е не символ на надежда, а е ехото на пренебрежението на не една две институции.
Едва ли можете да ме разберете.
Не сте държал човек за ръка, докато умира.
Не сте чул писъка на майка, нямате и представа как мъже ридаят като малки деца. Не знаете кръвта как мирише, как остава в носа за часове, как се перат дрехи по които има примес на кръв и мозък след 36 часа без сън.
Затова, когато пак решите да говорите за „специализанти“, по-добре ме потърсете, елате с мен за едно дежурство в линейка или в болница. Ще е без сценарий или както може би сте свикнал “на живо”. На място без осветление. Само Вие, болен човек и времето, което ни стига – или не.
Тогава ще разберете.
Че 500 долара не купуват съвест.
Че лекарят не се измерва в пари, а в смелост.
И че в тази страна все още има такива, които се борят и с болести с пренебрежението на такива като Вас.
Подпис, един обикновен лекар.
сега да подпомагаме младите специализанти за да могат да ни обърнат гръб като се специализират. друг е въпроса колко от тях действително ще станат специалисти и ще останат в БГ.
Цитат на: ]|I{•------» ❼０ʘ❷_𝐎𝓖Ⓝ𝔬в «------•}I|[ [spoiler
link=topic=1703241.msg49932097#msg49932097
преди бума на строителство на частни болници съществуващите бяха сравнително правилно разпределени из цялата ни територия. нямаше и липса на лекари/сестри/санитари. построиха се няколко десетки нови болници предимно в големите градове и изтеглиха персонала към тях. в нашата болница имаше доктори от почти всички специалности. само най-тежките случаи ги караха към СФ. държавата налива пари предимно в болниците в големите градове. сигурно издръжката за 1 ден за Пирогов се равнява на едногодишната издръжка за нашта болница. направихме я общинска болница, но издръжката от нашата община не може да се сравнява с издръжката от държавата, в която отново ние имаме някакъв принос - хем с местните данъци издържаме нашата болница, хем с останалите данъци издържаме и другите болници. и като за капак за да отидем до обгрижваната държавна болница ние трябва да бием път по около 80-100 км в една посока пак за наша сметка.
сега да подпомагаме младите специализанти за да могат да ни обърнат гръб като се специализират. друг е въпроса колко от тях действително ще станат специалисти и ще останат в БГ.
преди бума на строителство на частни болници съществуващите бяха сравнително правилно разпределени из цялата ни територия. нямаше и липса на лекари/сестри/санитари. построиха се няколко десетки нови болници предимно в големите градове и изтеглиха персонала към тях. в нашата болница имаше доктори от почти всички специалности. само най-тежките случаи ги караха към СФ. държавата налива пари предимно в болниците в големите градове. сигурно издръжката за 1 ден за Пирогов се равнява на едногодишната издръжка за нашта болница. направихме я общинска болница, но издръжката от нашата община не може да се сравнява с издръжката от държавата, в която отново ние имаме някакъв принос - хем с местните данъци издържаме нашата болница, хем с останалите данъци издържаме и другите болници. и като за капак за да отидем до обгрижваната държавна болница ние трябва да бием път по около 80-100 км в една посока пак за наша сметка.
сега да подпомагаме младите специализанти за да могат да ни обърнат гръб като се специализират. друг е въпроса колко от тях действително ще станат специалисти и ще останат в БГ.
Ама нали виждаш, че се сравняваме с “големите държави“.....
Естествено, че с направление се минава за ден.
Няма как да очакваш за всяко село да има специалисти. И да, трябва да взимаме добрите и работещи практики. Извинявай, но Видин е 36 000. Лом по-малко. Колко от тях живеят там е друг въпрос. Толкова за желанието ти да има уролог, дерматолог, хирурзи, онколози, анастезиолози.
Мери Ан, в Германия няма навсякъде големи болници, пътува се, но има парамедици и дежурни лекари. В нашия окръг няма родилно отделение и ходиш на 40км. Като започнат контракции викаш парамедици и ще те закарат, ако нямаш транспорт. Ако не си на първи етаж и си трудно подвижен,няма да трябва да търсиш кой да те свали с одеало, те ще те свалят.
П.С. Живея в 15 000 град на а 30-40км от Франкфурт, в района са все такива и по-малки населени места. Ние не сме окръжен център и нямаме болница. Има на 25км.
П.С. Живея в 15 000 град на а 30-40км от Франкфурт, в района са все такива и по-малки населени места. Ние не сме окръжен център и нямаме болница. Има на 25км.
Изобщо не става въпрос за това, за което говориш ти.
Нито пък става въпрос само за градовете, тези МБАЛ, за които говоря са и за селата около областните градове, а и Видин беше просто пример, подобни има и в други забравени райони и региони.
Както и да е, от “висотата“ на “големите държави“ е лесно, тук ние си знаем как оцеляваме.
Мери Ан, в Германия няма навсякъде големи болници, пътува се, но има парамедици и дежурни лекари. В нашия окръг няма родилно отделение и ходиш на 40км. Като започнат контракции викаш парамедици и ще те закарат, ако нямаш транспорт. Ако не си на първи етаж и си трудно подвижен,няма да трябва да търсиш кой да те свали с одеало, те ще те свалят.
П.С. Живея в 15 000 град на а 30-40км от Франкфурт, в района са все такива и по-малки населени места.
П.С. Живея в 15 000 град на а 30-40км от Франкфурт, в района са все такива и по-малки населени места.
Само че при нас вместо парамедици във ФСМП-тата са фелдшери на пенсионна възраст, които....ясно ти е.
В СПО-тата също персонала е застаряващ, няма желаещи да работят, то и как да има при тези условия.
Основно се обслужва ромското население.
Адски неадекватно е да мислиш, че някой е длъжен да работи в мизерни условия и за без пари.
Проблемът е системен. Не може за манипулация/изследване, което отнема 2-4 часа да се хоспитализират хора с дни.
Проблемът е системен. Не може за манипулация/изследване, което отнема 2-4 часа да се хоспитализират хора с дни.
Скрит текст:
Същото казвам и аз.Цитат на: ]|I{•------» ❼０ʘ❷_𝐎𝓖Ⓝ𝔬в «------•}I|[ [spoiler
link=topic=1703241.msg49932097#msg49932097
преди бума на строителство на частни болници съществуващите бяха сравнително правилно разпределени из цялата ни територия. нямаше и липса на лекари/сестри/санитари. построиха се няколко десетки нови болници предимно в големите градове и изтеглиха персонала към тях. в нашата болница имаше доктори от почти всички специалности. само най-тежките случаи ги караха към СФ. държавата налива пари предимно в болниците в големите градове. сигурно издръжката за 1 ден за Пирогов се равнява на едногодишната издръжка за нашта болница. направихме я общинска болница, но издръжката от нашата община не може да се сравнява с издръжката от държавата, в която отново ние имаме някакъв принос - хем с местните данъци издържаме нашата болница, хем с останалите данъци издържаме и другите болници. и като за капак за да отидем до обгрижваната държавна болница ние трябва да бием път по около 80-100 км в една посока пак за наша сметка.
сега да подпомагаме младите специализанти за да могат да ни обърнат гръб като се специализират. друг е въпроса колко от тях действително ще станат специалисти и ще останат в БГ.
преди бума на строителство на частни болници съществуващите бяха сравнително правилно разпределени из цялата ни територия. нямаше и липса на лекари/сестри/санитари. построиха се няколко десетки нови болници предимно в големите градове и изтеглиха персонала към тях. в нашата болница имаше доктори от почти всички специалности. само най-тежките случаи ги караха към СФ. държавата налива пари предимно в болниците в големите градове. сигурно издръжката за 1 ден за Пирогов се равнява на едногодишната издръжка за нашта болница. направихме я общинска болница, но издръжката от нашата община не може да се сравнява с издръжката от държавата, в която отново ние имаме някакъв принос - хем с местните данъци издържаме нашата болница, хем с останалите данъци издържаме и другите болници. и като за капак за да отидем до обгрижваната държавна болница ние трябва да бием път по около 80-100 км в една посока пак за наша сметка.
сега да подпомагаме младите специализанти за да могат да ни обърнат гръб като се специализират. друг е въпроса колко от тях действително ще станат специалисти и ще останат в БГ.
Ама нали виждаш, че се сравняваме с “големите държави“.....
Естествено, че с направление се минава за ден.
В болниците в провинцията(изкл. Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Плевен) отдавна няма специализирани отделения по всички профили. Обединени са в Първо вътрешно отделение, Второ вътрешно, където приемат болни с ендокринни, сърдечни, урологични, гастро- и пр. заболявания. Там има обикновено по 1 лекар по дадена специалност. Няма повече. Отделно е Инфекциозно отделение, което няма как да е обединено с другите отделения. Отделно е АГО, Ортопедия и Хирургия с по 10-15 легла в отделение. Имайки предвид, че се ползват не само от жителите на града, а и от селските региони. Често приемат болни от съседни области, ако при съседите пък положението е още по- критично с кадрите.
Онкологични отделения няма. Отдавна онкологичните диспансери са районирани и хората пътуват всеки ден или пролежават на място.
Най- големият проблем е липсата на добра инфраструктура и обществен транспорт, който да свързва хората с профилираните болници в големите градове. Общественият транспорт върви към зануляване.
Онкологични отделения няма. Отдавна онкологичните диспансери са районирани и хората пътуват всеки ден или пролежават на място.
Най- големият проблем е липсата на добра инфраструктура и обществен транспорт, който да свързва хората с профилираните болници в големите градове. Общественият транспорт върви към зануляване.