1. Ако жена ми и майка ми се карат, проблема е в жена ми. Може и да е в майка ми, обаче не мога да го призная открито, все пак ми е майка. Да се оправят.
2. Ако аз се карам с майката на жена си, проблема е или в майката на жена ми, или в жена ми. Казвам им го направо, защото не ми пука нито за жена ми, нито за майка й. Да се оправят.
3. Ако майката на жена ми и майка ми се карат, проблема е или в жена ми, или в нейната майка. Може и да е в мойта майка, обаче не мога да го призная открито, все пак ми е майка. Да се оправят.
4. Вместо да се занимавам, защото така и така не ми пука, чакай да посъветвам жена си да има едно наум, че един ден ще е и тя свекърва, да не знае много-много сега, дорде е млада... Пък може да даде и някой съвет на майка си, да не знае много-много и тя... Бе тя и моята майка много знае понякога, обаче не мога да го призная открито, все пак ми е майка. Абе да се оправят.
Извод: Който и да е виновен, не съм аз. Какво толкова не могат да се разберат нямам идея. За нищо нямам идея. Е, бъркам се, защото съм мъж, нищо, че нямам идея какво и защо се случва. Въпроса е принципен. Важното е да се направя на важен и ощетен от неразбирателството между тях, за да ме оставят намира и да се оправят както могат. Нямам идея защо не се получава...
Erebus,
чудесно резюме си направила. Липсва само заглавие: "Изкуството да бъдеш мъж"
Авторът в произведението си е казал конкретно и точно. Измишльотините които сте сътворили са пълни фантазии готови за Оскар. Моля придържайте се към текста и не излизайте от рамките му. Форумът не е за сценаристи на сапунени сериали!!!
Благодаря за вниманието.
свекървата и тъщата да са един и същи човек, като в случая екстра бонус е(не само един при това),че така и “сватите” няма как да имат препирни, като например на коя от двете да бъде кръстено детето