Бързи въпроси и отговори деца- 8

  • 22 250
  • 791
  •   1
Отговори
# 660
  • Мнения: 1 412
Нищо няма да му стане от пясък. И моят големият не лапаше от бебе, а малкият всичко си пъха в устата, вече е на 3г и си продължава като 6 месечно всичко да си пъха в устата. Правя забележки, обяснявам и нищо…

# 661
  • до най-прекрасния мъж
  • Мнения: 12 570
Пак добре, че не е в очите. Първата игра на дъщеря ни завърши с хвърлен от самата нея пясък в очите ѝ. Ако знаете колко трудно се вади пясък от очите на дете на 1.4 г. Клепачите са страшно стегнати и няма начин да се измие. Добре, че рева доста време, докато баща ѝ донесе физиологичен разтвор от аптеката (не бяхме вкъщи), та сълзите извадиха пясъка. После промихме допълнително с ФР. От този случай не оставам без поне няколко дозички в раницата. Спасявали са ни още веднъж при игра миналото лято, както и друго дете.
Не знам дали има дете, което не е яло пясък. От самия него няма какво да му стане, по-тревожно е колко улични котки са го ползвали за тоалетна.

# 662
  • Мнения: 549
Имам следното притеснение - дъщеря ми е на 3 години и половина и все още спи с памперс. През деня сме го махнали отдавна като стана на 2 годинки, но за спане си остана. Не всяка сутрин е напишкан, да кажем, че е 50/50. Доста сутрини е сух, някои е напишкан. Следобяд го слагам за спокойствие, но реално мноого рядко го напишква. Чудех се дали е нормално все още да се напишква нощем и как да махна памперса?

# 663
  • Мнения: 901
аз имам подобен проблем. вече е на 4. от две години е без памперс през деня, от 1.5 години е без дневен за сън. денем инциденти нямаме (2-3 за цялото това време). през нощта обаче е сложно. махнахме нощния изцяло преди повече от половин година като преди това през повечето нощи памперсът е бил сух.
инциденти обаче имахме от време на време, а и доста неспокоен сън. започнах да я будя нощем за да ходи до тоалетната и сънят много се подобри, но си е мъка това ставане нощем. откакто се подобри нощният сън, спи много дълбоко и пак се случва понякога инцидент. решила съм, че ако до лятото няма значително подобрение, ще се консултираме с лекар за да отхвърлим със сигурност физиологичен проблем, а после при нужда и с психолог.

# 664
  • Мнения: 411
Момичета,майки на момченца на 5 и малко колко са високи и колко кг са ? Моето момченце след дълго лечение с кортикостероиди направи голямо коремче и много се притеснявам.

# 665
  • Мнения: 901
с мерки не мога  да помогна, но сестра ми като малка беше на дълго кортикостероидно лечение и си спомням, че въпреки строгата диета беше направила коремче, гънки/гривни на ръце и крака и бузи. най-важното ограничение беше да яде на практика безсолна храна, защото кортикостероидите водят до задържане на вода.
говорете с лекаря назначил лечението относно това, което ви тревожи. може да се наложи нещо допълнително или специална диета. с течение на времето след края на 'лечението' при нея нещата се нормализираха без допълнителни мерки.

# 666
  • Мнения: 411
Спряхме да ги ползваме,терапията му беше 20 дни и вече месец няма промяна за напълняването. Даже ми се струва,че качва още.

# 667
  • Мнения: 1 401
За памперсите, пробвайте да махнете нощния. Според мен децата са достатъчно големи. Може и да има фалове, но ако са все с памперс, няма да могат да свикнат да стискат или да стават до тоалетна. Може да пробвате в началото да ги будите през нощта, за да се изпишкат, не е много приятно, но няма да е в леглото поне. Моите са на 4г и все още се случва понякога да се напишкат, въпреки че отдавна махнахме памперсите.

# 668
  • Поморие
  • Мнения: 608
Има ли мами, които да споделят как са отучили децата си около 2-3г. да пипат навсякъде, да разливат, хвърлят храна, вода и т.н. Заради тези лоши навици не мога да го оставя да се храни сам, а му е време! Разпилява, хвърля, троши...
Как да отучим дете постоянно да очаква някой да му дава нещо за ядене, синът ми се храни редовно и нормално, но седнем ли в кафене влиза с думата ам-ам и като види, че не получава веднага нищо, се почват крясъци, хората се смеят, обръщат, същото е и в парка ако види дете да яде нещо. Боя се, че хората ще мислят, че не си храня децата, а далеч не е така.
Трудно му е възпитанието, понякога направо ми се реве 😂🤦🏼‍♀️, дано скоро или като тръгне на ясла, товя да допринесе в по-добра посока..

# 669
  • Мнения: 897
Моето е на година и два месеца. Нищо не яде, основно е на кърма. Но в опитите за хранене с твърда храна го оставям сам да се оправя. 90% е цапане, мазане и хвърляне на храната, ако нещо влезе в устата е цяло чудо. Отначало се ядосвах, сега просто си приех съдбата и съм го оставила да прави каквото иска. Не реагирам по никакъв начин и положението е една идея по-добре. Но и го "храня" само вкъщи, защото навън е просто невъзможно. Но при мен проблема е че изначално не иска да яде, а вашето детенце поне се храни.

# 670
  • Поморие
  • Мнения: 608
Моето е на година и два месеца. Нищо не яде, основно е на кърма. Но в опитите за хранене с твърда храна го оставям сам да се оправя. 90% е цапане, мазане и хвърляне на храната, ако нещо влезе в устата е цяло чудо. Отначало се ядосвах, сега просто си приех съдбата и съм го оставила да прави каквото иска. Не реагирам по никакъв начин и положението е една идея по-добре. Но и го "храня" само вкъщи, защото навън е просто невъзможно. Но при мен проблема е че изначално не иска да яде, а вашето детенце поне се храни.
При мен дъщерята е на кърма и каши, а гони годинката, също с  нищо не мога да я накарам да разнообразява. Сина пак го храня аз, иначе ако го оставя сам - една хапка в устата, друга по земята и по мебелите. 🤷🏼‍♀️

# 671
  • Мнения: 2 194
А какво ви интересува какво ще си помислят хората?

Моето също е лудо на тема храна, винаги иска да яде, но не му давам постоянно. В такива ситуации му обяснявам, има истерии, тръшкане, ама няма как. Трябва да сложите граници.

Не се надявайте, че като тръгне на градина ще станат по-добре нещата особено за това. Вкъщи е възпитанието.

# 672
  • Поморие
  • Мнения: 608
А какво ви интересува какво ще си помислят хората?

Моето също е лудо на тема храна, винаги иска да яде, но не му давам постоянно. В такива ситуации му обяснявам, има истерии, тръшкане, ама няма как. Трябва да сложите граници.

Не се надявайте, че като тръгне на градина ще станат по-добре нещата особено за това. Вкъщи е възпитанието.
Ами смущавам се когато привлича внимание по този начин на публично място, с ам и последващи истерични крясъци. Най-невероятното е, че докато прави истериите и се смее. Отглеждам си истинско манипулаторче. 😂
Втзпитавам го, граници има, строга съм, докато всички го лигавят и толерират, при мен не минават никакви номера.
Резултатът, който искам да постигна обаче липсва.
Виждала съм деца на неговите години далеч по-възпитано да се държат и не знам аз къде бъркам с него. 😓
Отиваме някъде на гости, първата му работа е да отваря шкафове и да разпилява покъщнина. Това прави ужасно впечатление, поне според мен. Вкъщи по същия начин, не мога една вещ да  оставя никъде. Докога е този кошмар, до три, до пет, до градината? 🤷🏼‍♀️

# 673
  • до най-прекрасния мъж
  • Мнения: 12 570
Най-грешното решение е да се даде на дете нещо, което иска, докато то е в истерия. Спазвам това правило винаги. Да, тръшка се, реве, случвало се е и в магазин да реве и да пищи. Клякам на нейното ниво и обяснявам, опитвам да успокоя и гушвам. Ако съм изпуснала момента и продължи истерията, игнорирам. Като се успокои, обяснявам защо не съм позволила нещо или защо се е случило не това, което тя е очаквала. Ако се наложи, я извеждам навън. Но в никакъв случай не отстъпвам, докато плаче, тръшка се или истерясва за нещо. Това е грешен подход. Винаги коригирам на момента поведение, ако не е това, което се очаква от нея. В 90% от случаите помага, в останалите 10% се старая да запазя спокойствие и да обясня при първа възможност.

# 674
  • Поморие
  • Мнения: 608
Най-грешното решение е да се даде на дете нещо, което иска, докато то е в истерия. Спазвам това правило винаги. Да, тръшка се, реве, случвало се е и в магазин да реве и да пищи. Клякам на нейното ниво и обяснявам, опитвам да успокоя и гушвам. Ако съм изпуснала момента и продължи истерията, игнорирам. Като се успокои, обяснявам защо не съм позволила нещо или защо се е случило не това, което тя е очаквала. Ако се наложи, я извеждам навън. Но в никакъв случай не отстъпвам, докато плаче, тръшка се или истерясва за нещо. Това е грешен подход. Винаги коригирам на момента поведение, ако не е това, което се очаква от нея. В 90% от случаите помага, в останалите 10% се старая да запазя спокойствие и да обясня при първа възможност.
Така е, ако му се угажда няма да става по-добре. На 13 ще прави истерии за последния модел айфон и ще трябва да се простя с половината си заплата.😄 Никога не му давам това, за което се тръшка, а и в повечето случаи е нещо, което не е за него изобщо. Вече нямам нерви и търпение да го гушкам като истеряса пред очите ми, ядосвам се и почвам да се карам, наложи се даже да посетим психолог, защото ставаше все по-голям кошмар, бях психически натоварена и от други проблеми. Сменихме обстановката и нервите се успокоиха, но ината е бетон! Държи се лигаво при положение, че не го лигавя и държа на реда и дисциплината, вече мисля, че само аз бъркам някъде и се отчайвам. Без рамо от близките аз НЕ бих се справила с дете с такова поведение, дори и да е родното ми дете. 🤷🏼‍♀️

Общи условия

Активация на акаунт