Публикувана: 4 ноем. 2024, 19:33 ч.
Последно мнение: 13 ноем. 2024, 18:31 ч.

Помощ-необяснимо състояние

4 447
53
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са потенциалните последици от недохранването и анорексията?
Какво е анорексия нервоза и как се различава от анорексията?
Как да се справим със симптомите на недохранване?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са потенциалните последици от недохранването и анорексията?
  
  Недохранването и анорексията могат да доведат до сериозни здравословни проблеми, включително функционални нарушения на органи и системи в тялото. Хроничният недостиг на храна може да доведе до полиорганна недостатъчност, нарушаване на имунната система и влошаване на физическото и психичното здраве. Освен това недостатъчното хранене може да причини демиелинизиране на нервните клетки, което засяга моторните функции, координацията и може да доведе до неврологични симптоми.
- Какво е анорексия нервоза и как се различава от анорексията?
  
  Анорексия нервоза е психично разстройство, характеризиращо се с намерението на индивида да отслабне чрез ограничаване на хранене, дори когато вече е на опасно ниско тегло. За разлика от това, анорексията е състояние на тежко недохранване, което засяга нивото на органите, тъкани и клетки. Анорексията може да има различни причини, включително стрес, хронични заболявания или нарушения в усвояването на хранителни вещества.
- Как да се справим със симптомите на недохранване?
  
  При наличие на симптоми на недохранване, като крайно ниско тегло и повръщане, от съществено значение е незабавно да потърсите медицинска помощ. Специализирана помощ в болница е необходима за оценка от различни специалисти, включително интернисти и психиатри. Комплексната терапия, включваща адекватно хранене, витамини и физическа рехабилитация, е необходима за възстановяване на здравословното състояние.
- Какви изследвания трябва да се проведат при съмнение за анорексия?
- Какво представлява асцитът и какви са причините за него?

# 30 5 ноем. 2024, 23:24 ч.

Мнения: 6 370

Цитат на: ttiholova в вт, 05 ное 2024, 21:11

Цитат на: any_88 в вт, 05 ное 2024, 15:41

за първи път ми е казано и то сега , че имам анорексия …

Здравей,
много от пишещите тук бъркат анорексия с анорексия невроза. Анорексията е най-грубо казано недохранване на ниво органи, тъкани и клетки, съвсем друг е случая, когато е предизвикано от пациента. Лично съм виждала пациентка под 30години, която тежеше под 40кг и беше с тежка анорексия, а изяждаше няколко килограма храна всеки ден с огромен апетит и непрекъснато беше гладна, буквално не можеха да и насмогнат на храна. Беше в болница (естествено) и се опитваха да установят защо не усвоява нищо от храната си. Затова обвиненията към теб, че сама си се докарала до това състояние не са съвсем уместни. Но проблема ти е сериозен и наистина изисква специално внимание, неврологично отделение е подходящо при тези изследвания. Успех!

Авторката споделя в други постове, че не се храни с дни. Не става въпрос за поглъщане на храна и не усвояването й, а за оскъдно и липсващо хранене. Повръщане. Разбираме, че има и други случаи, но този предполагаме от наличната информация, че не е от тях.

# 31 5 ноем. 2024, 23:49 ч.

Мнения: 337

От споделеното аз разбирам, че тя не се храни, защото няма апетит /не изпитва нужда от храна/ не и е вкусно/ свикнала е да се храни по-малко. Това не означава, че умишлено се ограничава, още по-малко означава, че ограничава храната за да е "слаба" или заради психично отклонение, каквото е анорексия невроза, за което беше "обвинена"

# 32 6 ноем. 2024, 01:56 ч.

Мнения: 693

Прочети за лаймската болест. Не винаги се появява обрив след ухапването от кърлеж. Може и да не си забелязала ако е станало. Може и да си била много малка.

# 33 6 ноем. 2024, 07:47 ч.

Мнения: 6 971

Лаймска болест може да се предаде и от майката през бременността, но това БГ лекарите още не го знаят. Както и не знаят че борелията има десетки щамове, както не знаят и че може човек да няма антитела, но в кръвта му да има ДНК на тези инфекции. С други думи момичето може да има хронична лаймска болест, но в БГ да не й я установят. За капак БГ лекарите не признават и изследвания правени извън страната.
Обаче нормалното ниво на витамин Д не се връзва с наличието на лаймски и ко инфекции.
Положението е наистина тежко и като ориентир може да направите биорезонансна диагностика. От получените при нея резултати може да се сетите за изследвания каквито още не са правени.

# 34 6 ноем. 2024, 23:05 ч.

Мнения: 13 315

Здравей,

Това което се случва с теб въобще не е нещо нечувано за анорексията. ТЯ взема връх и започва да се храни с твоето тяло - яде мускулите, мазнините от невроните ти, репродуктивната ти система и т.н.

Би било чудо да се справиш сама и да минеш обратния път.
Ходила ли си в център по анорексия? Говорила ли си с техен диетолог? Работата с психиатър е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА?
Анорексията може да те убие, но не не трепери от страх, а си кажи "Няма да се дам!"

- Обади се в център по анорексия и потърси близък до теб такъв. Например - https://svetlinacentre.com/
- ВЕДНАГА среща с диетолог - клиничен при това. Ако от центъра не ти препоръчат то виж Симона Вълева или друг КЛИНИЧЕН диетолог.
- ВЕДНАГА среща с психиатър. Да, психиатър, а не психолог. Това е сериозно заболяване отнело много животи именно, защото се подценява факта, че психиката се обръща срещу самия теб.
- Хоспитализация и системи.
- РЕЖИМ на хранене. Твоят организъм вече може да не усвоява храната. За това режима с бебешка храна е задължителен. С болен дроб много внимавай какви шоколади и подправки ядеш.
Купи си протеин от фитнес магазини - виж си дозите и почвай.
Има храна за хора, които са на хранене със сонда - тя е високо протеинова и калорийна - също е добра за теб. На малки глътки през 10-15 минути.

Този месец трябва да качиш 2-3 килограма, което ще е началото на битката и първата ти малка победа.

Последна редакция: ср, 06 ное 2024, 23:24 от the Дорис

# 35 7 ноем. 2024, 09:29 ч.

Мнения: 463

the Дорис е дала много добри съвети, но за съжаление мисля, че авторката няма да се вслуша в никой от тях. Тя не иска да се излекува, не иска да положи усилие, според нея тя проблем с храненето си (или по-скоро липсата на такова) няма. Очаква да ѝ дадат блистер с хапчета и да се оправи. Уви....

# 36 7 ноем. 2024, 10:20 ч.

Мнения: 13 315

Цитат на: Лимана в чт, 07 ное 2024, 09:29

Това е нормално за хората с анорексия.
Анорексията започва като желание да се свали някое и друго килце, превръща се в хранително разстройство и накрая в психично заболяване. От личен опит знам как се гледаш в огледалото - там има скелет и ти си викаш - "Боже колко огромен задник имам - няма сваляне! Още глад и спорт трябва!" Психиатър, лечение, групи за взаимопомощ /ако няма в Бг то в Интернет да търси/, контрол от диетолог и най-вече система която знае какво се прави с анорексик, а не просто лечебно заведение.

Последна редакция: чт, 07 ное 2024, 13:41 от the Дорис

# 37 7 ноем. 2024, 11:32 ч.

Мнения: 337

Наистина силно се надявам авторката да игнорира последните три поста. За какво и е задължителен ПСИХИАТЪР? Че и с главни букви? За неврологичния проблем ли? Опитах се да обясня, че анорексия може да настъпи не само по начините, които обичайния потребител знае. Колкото и да е учудващо, нещата за които не сме чували нищо, все пак съществуват.
Да, тя е с анорексия, но има реален сериозен физически проблем, който е довел до тази анорексия, и да, анорексията е свързана с неврологичните и симптоми.
Обикновено избягвам да се включвам така в дискусиите, но само си представете тя колко време ще изгуби по психолози, психиатри и групи за взаимопомощ, вместо да лекува съвсем реалния си и съвсем сериозен физически проблем, заради клишето "анорексия".

# 38 7 ноем. 2024, 11:38 ч.

Мнения: 28 770

Анорексията не е клише, а много сериозно заболяване, в резултат на което много жени напуснаха този свят.
Моля, проявете повече сериозност и отговорност към чуждия живот. Дори да не е психиатричен проблемът, а той е, по-добре излишна консултация със специалист, отколкото пренебрегване на проблема и лечение по интернет.

# 39 7 ноем. 2024, 12:23 ч.

Мнения: 11 490

ttiholova и аз избягвам да навлизам дълбоко в такива теми. Но коментар да игнорира последните съвети, е меко казано, рисков. В огромната част от случаите, анорексията е причина, а не следствие на другите проблеми, особено в такава фаза.
Затова препоръчах влизане в добра многопрофилна болница, в която да направят вливания, с които да стабилизират организма и да прекъснат процеса на самоизяждане и да проведат необходимите изследвания и консултации, за да установят причините за анорексията и състоянието и съответно да ги лекуват. А това задължително включва, както специалисти в различни области, така и психиатър. Убедена съм, че опитен психиатър, бързо би изяснил дали причината за анорексията се крие в психиката, или не. И консултацията с такъв въобще не е загуба на време.
Никой тук не обвинява any_88 в нищо, а се опитваме да й помогнем със съвети, информация, подкрепа.

ПС Само за информация, преди няколко години правех сериозни кризи и в спешните кабинети не можеха да открият причината, казваха ми паник атаки. Консултирах се с психиатър, изяснихме симптоматиката и той ми изреди няколко заболявания, които могат да доведат до тази симптоматика. Включваха алергия, астма, белодробна тромбоза. Т.е. насочи ме къде да се търси проблема и какво да се изключва едно по едно. Само в един разговор, направи това, което колегите му от спешните кабинети не можаха да изяснят при многото ми кризи. Откриха се причините, оказаха се множество микротромби в белия дроб, а някои от кризите са били алергични астматични. И сега не само оцелях, но и рядко получавам криза.
Така, че психиатрите не хапят, тяхната помощ често е много важна и полезна, защото точно те могат да отделят дали причината е в психиката, или на друго място и да ориентират човека накъде да поеме, ако не е в психиката.

Последна редакция: чт, 07 ное 2024, 12:38 от Diorela

# 40 7 ноем. 2024, 13:58 ч.

Мнения: 13 315

Цитат на: ttiholova в чт, 07 ное 2024, 11:32

Ако беше пред мен в дискусия щяхме да се сбием! Ти на практика убиваш някого!
Заради такива ПРОСТОТИИ и съвети 20% от анорексиците УМИРАТ! Имаш ли и идея кое друго заболяване има такава висока смъртност?
Когато някой има туберкулоза не ходиш да му разправяш че имал скрита пневмония, която се лекува с билки! И не се правиш на билкар, поемайки риска да го убиеш!

В кой век живееш, че да те е страх от психиатър? В кой век посещението на психиатър е диагноза, която те поставя вечно клеймо? В кой век някой, имащ достъп до компютър си мисли, че психиатъра се занимава само с луди?

Обясни на едно такова дете защо не може да ходи?

Обясни и какъв неврологичен проблем има! Обясни е, че организма и в опит да спаси мозъка и сърцето не "яде" белтъците на мускулите и до пълна загуба на мускулна маса. Обясни и как не е необратимо!

# 41 7 ноем. 2024, 14:12 ч.

Мнения: 337

Разбира се, че психиатрите не хапят, а за клишето "анорексия" имам предвид точно клишето, с което хората са свикнали - тя не се храни нарочно, за да е слаба, защото вижда огромен задник вместо щръкналите си кокалаци, защото вече си е увредила психиката. Неклишето анорексия е човек с добър апетит и желание за храна, без проблем с възприемането на собственото си телосложение, но предпочитащ да не яде нищо, защото от храната нещо го заболява, повръща, има диария, често кървава, газове и спазми и се чувства ужасно. Лечението се проточва и е без особен успех, а никой не обича да го боли. Друго неклише анорексия е млада майка на породени деца, винаги е била слабичка и неящна и не се интересува много от липсата си на бюст и дупе. Покрай многото тичане с децата забравя да се храни, изяла е все пак няколко лъжици пюре или нещо останало от децата, колкото да си мисли че яде. Отслабва, но тя все е била слабичка, не е драма, само да пораснат малко децата и всичко ще се оправи. Тях обикновено първо дехидратацията ги събаря, защото забравят и вода да пият. Виждайки горния пост да допълня другото неклише анорексия - пациентката, за която вече писах тук - да, тя изглеждаше по този начин.
Diorela, винаги се очаква лекарите да имат широки медицински познания, каквито е показал психиатъра, който си посетила. Очакваме такива широки познания и от всеки интернист, лекар в спешен център, общопрактикуващ. И точно от тях се очаква да открият алергия или микротромби.
Аз също вече написах, че авторката на темата има физически проблем, който изисква сериозно и адекватно лечение без отлагане. Да, анорексията е сериозно състояние. Но при нея не е нервната анорексия, тя не ограничава храната си умишлено, защото се смята за дебела. Не, тя знае че е твърде слаба. При нея физически проблем (засега неуточнен) е предизвикал анорексия, от там и неврологичния проблем, заради който е потърсила лекар. В никакъв случай не подценявам анорексията, но дори по международния класификатор на болестите има два кода, това са две различни "диагнози". В нейната документация пише анорексия, защото това е обективната находка, предстои уточняване на причината и пожелавам бързо и пълно възстановяване.

Последна редакция: чт, 07 ное 2024, 14:29 от ttiholova

# 42 7 ноем. 2024, 14:31 ч.

Мнения: 11 490

ttiholova, явно не си разбрала какво обясних с примера, който дадох, случил ми се лично. Лекарите по кабинетите не са в състояние да идентифицират кога едно заболяване е с причина в психиката и при еднакви симптоми го отдават на психиката. Въпреки, че трябва да се върви по обратния път - да се изключат всички останали причини и тогава да се мисли за причина в психиката.
Точно психиатрите разпознават заболяванията, свързани с психиката. И понеже са лекари, са добре запознати кои други заболявания имат сходна симптоматика. Нарича се диференциална диагностика. Заради това те се ориентират много по-бързо от останалите лекари, специалисти в други области, за които заболяванията, с причина в психиката са останали някъде далеко в студентските години и учебниците и буквално не разпознават разликите.
Едно е какво се очаква от лекарите, съвсем друга е реалността какво се случва в кабинетите.
Няма да коментирам и колко важен е един диетолог в тези случаи.
Но ти изключи точно психиатъра като специалист, а аз казах, че именно добър психиатър може най-бързо да се ориентира, да насочи пациента и да помогне.

ПС Ти как диагностицира каква е причината за анорексията на авторката на темата? Лекарите не са успели, но ти, като форумен експерт, установи причината, че и с такава сигурност говориш, само защото си виждала някакъв инцидентен случай.
Не осъзнаваш ли, че й пречиш да направи пълни изследвания за причината, съответно последващо лечение, с тези категорични изказвания?!

Последна редакция: чт, 07 ное 2024, 14:36 от Diorela

# 43 7 ноем. 2024, 15:16 ч.

Мнения: 13 315

ttiholova, вие не правите разлика между "пазя диета" и "хранително растройство". Нищо разстроено в стомаха няма в хранителното растройство ... само в главата.
Не правите разлика между "много слаб човек" и "анорексик". Едното е физическо състояние, което не е жизненозсатрашаващо, а другото болестно състояние и то с едни от най-високите проценти неблагоприятен изход.

Лекарите обаче правят разлика и когато в диагнозата пише "анорексия" това означва, че са започнали и засечени куп физиологични процеси в тялото на пациента, които не са в негова полза, а не просто е слабичък.

# 44 7 ноем. 2024, 15:47 ч.

Мнения: 11 490

any_88, надявам се, че ще прочетеш и ще вземеш необходимите спешни мерки!!!

Прегледах и селектирах малко допълнителна информация.

Използвайки калкулатор за индекс на телесна маса, за any_88 - 158 см/ 36 кг., излиза

Цитат

BMI 14.42
Поднормено тегло - Тежко недохранване

.
https://vita.bg/kalkulator-indeks-na-telesna-masa
https://www.nivea.bg/novo-ot-nivea/onlain-kalkulator-na-itm-0nrp0
При този ръст и възраст, any_88 трябва да е минимум 47-50 кг, за да е с нормално тегло!
Това е доста под 20 % от нормалното тегло и според цялата информация налага спешно болнично лечение за възстановяване на организма!
В неврология няма да стане. Това се прави в ендокринология, гастроентерология, или най-добре в специализиран център за хранителни нарушения, като този в Токуда. Не намерих друг такъв болничен център. И тази хоспитизация е животоспасяваща.

https://medpedia.framar.bg/%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8% … D1%81%D0%B8%D1%8F

Цитат

Възстановяване на теглото
Покачването на теглото при пациентите с анорексия е от жизнена необходимост. Желателно е това да става с много бавни темпове, защото както резкия спад на теглото не е полезен, така и прекомерно бързото натрупване на килограми е противопоказно.

Разумното възвръщане на теглото за пациенти с анорексия е в рамките на 200 до 400 грама телесно тегло на седмица или между 800 и 1600 грама на месец.

Хоспитализация
За лечение на тежка загуба на тегло (под 20% от нормалното телесно тегло) може да се наложи хоспитализация, особено когато се е стигнало до системно недохранване и други сериозни психически или физически усложнения, като сърдечни заболявания, сериозна депресия и риск от самоубийство.
По време на такива хоспитализации, хората с анорексия се насърчават да се хранят редовно. В някои случаи (когато пациента отказва прием на храна) може да е необходимо да се подложи на ентерално хранене (хранене през тръба).
При анорексия хоспитализацията може да продължи седмици, дори месеци - в зависимост от здравословното състояние на анорексика и степента на увреждане на вътрешните органи и системи.

Прекратяването на хоспитализацията се прави тогава, когато се смята че е безопасно за пациента.

Специализирани клиники/отделения за анорексици
Такива лечебни центрове се съсредоточават върху лечението на различни видове хранителни разстройства, включително анорексия.
Обикновено разполагат с широк кръг от специалисти - психолози, лекари, диетолози, както експерти по фитнес, медитация и релаксация. По този начин се получава един затворен цикъл и всички етапи и методи в процеса на излекуване са дори по-достъпни за пациентите.

https://arhieng.com/blog/hranitelni-razstroistva/anoreksiya-i-hospitalizirane/

Цитат

Последствия от анорексия и хоспитализиране
Смъртността при анорексия е най-голяма в сравнение с всички останали психични заболявания. Дългосрочното гладуване и прекомерното използване на диуретици са причина за сериозен електролитен дисбаланс и увреждания на сърдечно-съдовата, отделителната, храносмилателната система. Това в комбинация с опасно поднорменото тегло почти винаги налага болничен престой. Обикновено пациентите с анорексия се приемат в гастроентерология, ендокринология или в по-тежките случаи – реанимация. Прилага се консервативна терапия с вливания, хемотрансфузия и висококалорийни банки. Задължителна е консултация с психиатър или престой в психиатрична клиника. Няма пряко медикаментозно лечение за анорексия. Спрямо вторичните симптоми на депресия и обсесивно-компулсивно разстройство се назначават антидепресанти и антипсихотици.
Изисква се и работа с диетолог.
Липсата на психотерапевтична работа в целия процес на хоспитализация практически обезсмисля постигнатото, тъй като след изписването анорексията се възвръща с пълна сила.

https://acibademcityclinic.bg/tokuda/novini/detaili/purviyat-v-b … -v-tokuda-bolnica

Цитат

Първият в България Център за лечение на хранителни разстройства на име „Василия” беше открит днес в Токуда Болница
В Токуда Болница отвори врати първият у нас Център за лечение на хранителни разстройства. Целта на инициативата е на едно място да бъдат диагностицирани и лекувани сериозни заболявания като анорексия, булимия и т.н. Мултидисциплинарният подход предвижда колаборация между психолози, психиатри, гастроентеролози, ендокринолози и други специалисти с цел максимална ангажираност към тези коварни болести, за да се избегне фаталния край, до който хранителните разстройства често водят.

На церемонията присъства д-р Такао Сузуки – заместник председател на Токушукай Медикъл Корпорейшън, част от която е Токуда Болница. „От днес пациентите с хранителни разстройства ще разчитат на всички ангажирани специалисти на едно място, без да се налага сами да организират лечението си в различни институции”, подчерта д-р Сузуки. Той добави, че ако можем да помогнем дори на един страдащ, това означава, че можем да помогнем на всички.

По официална статистика над 200 000 души страдат от хранителни разстройства в България, а в действителност броят им е над 400 000. „Заболяванията вече засягат не само млади жени, но и хора от всякакви възрасти, пол и раса, все повече са заболелите деца до 12 годишна възраст”, заяви д-р Светлана Бояджиева – психиатър и специалист в областта на хранителните разстройства, която е част от екипа на новосъздадения център. Д-р Бояджиева беше категорична, че хранителните разстройства са сериозни социално значими заболявания, в чиято основа стои дълбок емоционален или психологически проблем, поради което е необходимо специалисти от различни области на медицината да работят съвместно за решаването на психичните и соматичните проявления на болестта.

В рамките на събитието бяха представени медицинските специалисти, които ще бъдат ангажирани с диагностиката и лечението на хранителните разстройства. Проф. Боян Лозанов, началник на Клиниката по Ендокринология и нефрология в японската болница, обясни, че хранителните разстройства водят до унищожаване на имунния отговор и до усложнения на жлезите с вътрешна секреция и заяви своята ангажираност в лечението на проблемите от ендокринологичен характер. Проф.д-р Симеон Стойнов, началник Клиниката по Гастроентерология и пулмология в Токуда заяви, че заболявания като анорексия, булимия и други хранителни разстройства водят до усложнения, които засягат не само гастроинтестиналния тракт, но впоследствие и целия организъм.

Новооткритият Център за лечение на хранителни разстройства е структура, в която пациентите ще могат да бъдат консултирани от мултидисциплинарен екип с висококвалифицирани специалисти. В случай, че е необходима хоспитализация, пациентите ще могат да разчитат на комфортната леглова база на Токуда, при строго спазване на тяхната конфиденциалност.

Патрон и вдъхновител на новата структура е г-жа Явора Стоилова – внучка на поета Пейо Яворов и майка, загубила дъщеря си – известната художничка Василия Стоилова - заради заболяване от спектъра на хранителните разстройства. На откриването на Центъра тя сподели своята радост от реализирането на проекта в памет на дъщеря й и призова за ангажираност на обществото към проблема. „Този център реализира мечтата на дъщеря ми – да съществува място с комфортна и спокойна обстановка и всеотдаен персонал, който да се грижи за хората с подобни проблеми”, сподели г-жа Стоилова.

И още една ценна информация - за Василия, борбата й с анорексията, цената, и мнението на майка й и лекувалата я лекарка, след нейната смърт. както и мотивите за създаване на центъра.
https://blitz.bg/article/32395

Цитат

Явора Стоилова: Продадохме 2 апартамента, за да лекуваме Василия от анорексия!
Терапията е скъпа и продължителна, а родителите сами плащат за всичко

Аз съм прочела в дневниците на Василия насоката, в която да се движа. За съжаление съм ги прочела след нейната кончина. И съм разбрала, че нещата са много по-дълбоки, отколкото изглеждат отстрани, и съм осъзнала своята вина. А тя е, че се подчинявах на желанията на дъщеря си. Всеки път, когато постигнеше ремисия, това се дължеше на д-р Бояджиева тя много пъти я е спасявала от смърт. Но за съжаление при всяка ремисия, когато Василия се чувстваше по-добре, ми казваше: Искам да рисувам, лекарствата ми пречат.Сега виждам, че може би това беше до някаква степен извинение. А може би и не бяхме последователни. Ние стигахме до ремисията и след като Василия ставаше цветуща, красива, тежеше 47-48 килограма тогава прекъсвахме лечението.

- Д-р Бояджиева, можете ли да обясните на какво се дължи този феномен хранителното разстройство, при което човек има воля да гладува до смърт, но не и да преодолее това състояние?
- Това е много особено състояние. Съвременни изследвания сочат, че постоянното гладуване, също както опиатите може да доведе до зависимост. Тя има същите биохимични характеристики като наркотичната тоест в организма на заболелия се случват сходни изменения. За да се преодолее, трябва своевременна намеса на специалист, каквато обаче за съжаление много рядко е налице.
.....
- Тези разстройства се дължат в огромната си част на вътрешни проблеми, които човек разрешава по този начин.
- Споменахте навременното диагностициране – какви са признаците за хранително разстройство?
- За да можем да постигнем ранна диагноза, трябва на първо място да популяризираме симптомите, така че родителите рано да забележат болестния характер на поведението. Това в днешно време е много трудно, особено в началото му. След това идват специалистите – лични лекари, педиатри, към които семействата се обръщат те невинаги разпознават състоянието. Но това, което забелязвам когато преди 25 г. започнах да се занимавам с болестта, е, че тя беше съществувала поне година-две, докато стигне до вниманието на психиатрите. В последните години този период е несравнимо по-кратък - и родителите много по-бързо забелязват болестната промяна в поведението на децата си, и специалистите много по-бързо се ориентират и ги насочват към психиатър.

Последна редакция: чт, 07 ное 2024, 16:35 от Diorela

Препоръчани теми

Автоимунен тиреоидит на Хашимото - тема 82

Инсулинова резистентност - тема 4

Стрелкаща болка в главата

Противогрипна ваксина сезон 2022/2023/2024/2025

1 070
Профилактика

Причина:

Причина: