Стилът ни според възрастта (40+) Лайфстайл тема за пораснали момичета. Ноември '24

Откакто съм тук се чудя какво е различно тук в Бали, хем е Азия, хем е различно и днес най-накрая ми се избистри - това са балийците. Има я усмивката както при повечето азиатци, но тук е съчетана с някакво невероятно спокойствие, тези хора излъчват някаква невероятна уравновесеност и спокойствие, в същото време са много открити и по азиатски хитри, но не толкова грубо както в другите азиатски държави, които съм посещавала.
Говорят много тихичко и едно напевно, първите дни доста трудно им разбирах английския, сега свикнах. По улиците не можеш да чуеш някой да повиши глас, караница, вечер е кварталът е много тих, единственото по-високо може да чуеш детски смях, привечер след училище групи момчета идват на плажа с униформите, с топка и почват да ритат по плажа и няма викове, единствено при гол и много смях докато играят. Застанах до близкото училище да гледам едно междучасие, огромно по площ и в класовете са отделени в отделни сгради, деца тичат, чува се едно тихичко като жужене на пчелички, но го няма този шум с който сме свикнали, а кипи някакво страхотно движение в училищния двор. В един момент се появи една група големи ученици, над 50 с моторетки да излизат от училищния двор. Изпаднах в потрес, а насред целия за мен хаос от тичащи и движещи се дечурлига, големи си преминаха без никакъв проблем, никой не спря да играе или да тича. Това, което за мен е някакъв ужасен хаос, вероятно има някаква си тяхна организация, за да се случва така безпроблемно и няма викове, свирки или нещо друго.

Движението е доста натоварено, много коли и моторетки, влизат в насрещното, минават по банкета и пак няма викове и клаксони. Хванах им случайно цаката как да пресичам, след като 5 минути не можех да пресека и в една пролука само с един задаваш с моторист направих знак да спре тичайки и моториста спря, изчака ме и си продължи, после при натоварено движение като направя знак, спират всички пропускат ме и продължават. Случайно станах свидетел на инцидент с моторетка, един тръгнал да заобикаля по банкета, пропадна в канавката, там навсякъде има дълббоки  канавки покрай улиците, цялото движение спря, пак тихичко най-близките слязоха, извадиха, почнаха да го пръскат с вода, чукнаха на къщата, която беше отстрани, оттам веднага излезе мъж, видя, влезе набързо вътре и донесе рогозка, на която го сложиха, трима, четирима се суетяха около самокатастрофиралия останалите бяха застанали встрани и гледаха, и се появи линейката, една такава мъничка, сложиха го вътре, мъжа от къщата прибра моторетката и чак след като линейката тръгна, всички останали отново тръгнаха.
Много често до мен спират хора с моторетките докато ходя пеш и ме питат - Мис, имате ли нужда от помощ, да не сте се загубили. Вечер е много тихо, макар че къщите са една до друга, нямат големи дворове, но е тихо, чува се само песента на птичките, а сме в квартал на столицата, не някъде насред гората.

Друго, което установих, че ако не те харесват, в миг спират да говорят английски и почват да ти казват, че не разбират, определено не си падат по арогантни бели туристи, каквито за съжаление има доста наоколо.
По нета четох, че трябвало да се пазариш за всичко, което може би е добре да го правиш по пазарите, задължително при занаятчиите, които продават сребро и дърворезби, защото в началото такива цени обявяват, че свят да ти се завие, но по заведенията, където не са фиксирани цените си е грешка.

Първият ден тръгнах да търся да купя кафе, на 100 м от вилата гледам едно с 3 масички и хубава кафе машина, поръчах си едно за там и другите за вкъщи и закуски и излязах отвън да пуша. Имах чувство, че цяла вечност ги правиха тези кафета, сокове  и авокадо тостове, много вкусни бяха.Платих оставих бакшиш, на другия ден пак отивам, пак така и изведнъж всичко стана за отрицателно време и идва собственичката отвън да ме пита сега ли да ми ги изнесе или ще си ги взема като тръгвам и за да не се стопи леда в соковете искам ли да ми кутия лед отделно като тръгвам. Виждам, че тениската и с френски надпис и питам говори ли френски, ако иска може да си поговорим на френски. Тя така се зарадва, била учила в училище, но нямало с кой да говори и ме пита колко ще струва, казвам и нищо, докато си пия кафето с удоволствие ще си побъбря с Вас, вие ще ми разкажете за вашата страна, аз за моята. и Тя ми казва - ти друга бяла, белите не се държат така с нас. Та започнах всяка сутрин да си бъбря с нея и момчето балийче, което работеше за нея, какъв английски извади ми скри шапката, а като влезе някой ломоти не можеш да му разбереш. Оказа се и че готви за хора и носи по къщите, трябва да и звъннеш 2 часа предварително, готви и ти го носи с моторетката. Кафенцето и беше за европейци, кроасани, браунита, сладкиши, но готвеше тайландско, много вкусно. Влизаха много сами мъже вътре европейци, отвисяваха си здраво докато им сервират. Да не ставам отегчителна, същото се получи и в други заведения, та тези неща, че не е добре да давате бакшиш и азиатците, че културата им била такава май са пълни глупости. Да ще те обслужат, ще са много любезни, но като им дадеш нещо дребно усмивката им става по-различна и се радват като дечица. Първия път като пратих тийна за още кафе и сокове, момчето го попитало- ти на миси Зари ли си син, той казал да и почнал да нарежда - миси така обича кафето, направо ще и сложа захар, ментата на лимонадата ще ти я дам отделно, защото досега не  е пила и не знам как я обича, излязла тайландката и го подхвала и тя - ти си сина на Миси, седни да ми опиташ новия сладкиш с манго, да кажеш дали ти харесва. Малкия после ми казва, чак му станало неудобно, седят двама вътре, а те само около мен се въртят, тайландката ми носи и вика - опитай това, момчето и то ме бомбардира с въпроси, кое  за кой от фемилито е, за да го направят точно както обичаш.

Което пък беше  супер различни като опит от Убуд, където е туристическата им забележитеност и туристическата улица на квартала зад ризортите.
В квартала също има много други заведения за бели, делят ни на туристи и местни бели, местните бели също ни делят на няколко вида, бяха ме взели за местна нормална бяла.

Та балийците за мен са нещото, което правят този остров - така желана тристическа дестинация, има нещо много успокояващо в тях, някакво бързай бавно и утре и успяват ако си готов да погледнеш извън туристичекия пакет да пренесат това спокойствие и на теб и самите те като начин на живот и култура са забележителност.