Априлче 2025г./тема 3/

Здравейте, при мен е друго притеснение, че откакто минах 19г.с., а особено в 20г.с. такива ритници раздава, ама все едно ще ми разпори коремът 😅 Аз се радвам, че рита, ама чак се притеснявам. Нещо вчера не се чувствах много добре, защото много се изморих от задачи и почти не съм го сетила. Наложи се да нося и 5кг. за 400 метра, но с безброй почивки 😁

Аз имам масло на Матернеа, което става и за перинеума, но още не съм го започнала. Като вляза в 9ти месец, живот и здраве, ще започна и глобули Цикатридина, за да е по-еластично влагалището. Дано да има полза, а и да не се налага секцио 😅 Моят АГ държи на естественото раждане и то БЕЗ упойка, но аз ще си направя консултация с анестезиолог, защото нямам идея дали ще мога да издържа и дали няма да се наложи спешно секцио. Присъствието на бащата е 200лв.!!!!? Направо грехота....а в чужбина е безплатно 🥺

Кактусче и нашият бебок е страшно активен, чак се чудя кога спи, по цял ден си рита. Вчера питах АГ тя каза, че е нормално, на периоди са си и явно сега му е интересно да си шава.

Kaktus ох ами аз родих без упойка, не защото съм от голямото добро утро, а просто нямаше време. Болката е ... 😁 нямам сравнение. Все едно някой ми е драснал клечка кибрит отдолу, танова парене, имах и епизиотомия, защото родих за около 10тина минути - 15 с качването до родилното и бебето щеше да ме разцепи иначе. 👀🤣 Този път мисля да се възползвам от упойката, но Божа работа, каквото е писано. И аз се надявам да се си е обърне навреме и да си родя по ествен път пак.

Момичета, спокойно. Нормално е. Особено ако сте със задна плацента и по-тънка коремна стена без мазнинки.
Накрая с предната бременност малката хълцаше всяка вечер в корема в 11 часа и как да спиш, като подскача всичко в теб
Иначе аз съм с предна плацента и не усещам малката от много рано, но и предният път беше така.
Много време има до раждането и много неща могат да се променят, някои бебета се въртят до последно, води спадат, изтичат по-рано и много други неща. Не го мислете все още.   
Аз съм с предишно секцио и не мисля, че някой ще ме остави да съм естествено.
Малката беше седалищно и правих някакви упражнения уж да се завърти. Пълна фантасмагория...
Но е много рано, докторът само коментира дали бебето, плацентата и водите са добре...

И аз мисля, че е супер рано да се мисли за това, толкова много фактори има.
Аз въобще нямам мнение -рядко ми се случва в живота 😄 и ще слушам каквото ми кажат лекарите.
Кой някъде се е ориентирал за раждане, има ли в Токуда?

Аз още не съм ориентирана, но Токуда ми е една от опциите.

Момичета, някоя от вас слага ли прогестерон? На мен ми дадоха от началото, а вчера хематологът доста се учуди, че в 20 седмица още слагам глобули. Дано не съм объркала нещо или док да е пропуснала да ми каже да го спра.

На мен ми го спряха още в краят на 3ти месец. Но най-добре е да питаш АГ. При някои и до по-късно се назначава.

Аз също мисля в Токуда. Там се и следя.

Аз малко се притеснявам мъжът ми да е в родилното. Издържат ли мъжете? Какво виждат? Притеснявам се да не види нещо и после да гледа на мен с други очи.. но почти със сигурност ще бъде с мен, просто някой знае ли точно къде седят мъжете и какво правят? Чувала съм, че някои ги викат да видят как излиза бебето, със сигурност това не го искам. Мисля, да го инструктирам да не мърда от главата ми 🤣

Иве, при кого си?

Може би единствената комична ситуация покрай раждането на първото ми дете, преди 7 години, беше именно "присъствието" на таткото. Аз бях секцио и в действителност той не стоеше в операционната, но отпред в коридора и чакаше с акушерката да поемат бебето. Има снимки с него като е още мръсно и неумито.
Но по - смешното беше, че ние бяхме осъществили контакт с анестезиолога доста преди раждането, дори уговорките ми с него бяха повече от колкото с АГ. Това се наложи заради фамилна обремененост от аномалии в мозъчни съдове и се налагаше да бъда не със спинална, а с епидурална упойка. И заради това, анестезиолога беше изпратил мъжа ми да взима някакви медикаменти в деня на раждането. И когато ме настаняваха в операционната и ме подготвяха, мъжа ми "цъфва" там да носи исканите медикаменти и се оказва на вратата на операционната и ме вижда както съм си, с нощница и отдолу "светя". При което, никой освен анестезиолога не знае че това е мъжа ми и акушерките и другите мед. лица в залата надават страшен вой "Абе какво правите тука, излизайте веднага......какво е това безобразие, жената се разчекнала тук". Аз в този момент вече бях под някакво въздействие на някакъв лек коктейл успокоителни и едва ли съм се засмяла, но после сме се смяли много на този сконфузен момент.
Истината е, че единственото за което мислих беше да чуя детето да изплаче веднага като го извадят. Честно казано си ме е страх отново да мина през това, самата болница, системите, операционната, всичко ми е неприятно, но неибежно. Важното е всичко да излезем живи и здрави от там.

Всичко, ще бъде наред момичета! Както виждам всички сме изключително отговорни, будни и загрижени, но както каза Гери още е много рано да се тревожим за раждането, имаме още месеци път.
Като гледам повечето доктори говорят за раждане след 34-36г.с и явно има защо.
Аз раждането изобщо не го мисля към този момент, ще се доверя изцяло на преценката на д-р Дяволов.
На този етап мислите ми са насочени към това бебчо да се развива правилно, да е здрав, както и аз, за да добутаме  максимално напред във времето. Другото ще си дойде с напредването. 🤞🏼🧿
П.П. Доста често чета темите на мамите на които им предстои раждане в настоящ месец и да ви кажа е страшна хормонална буря- не си я причинявайте преждевременно. 😁

Ами като една раждала жена секцио, няма да Ви лъжа, раждането боли. Нищо че е с упойка, коремна операция е. За естественото също боли.  Уж имало жени еднорози дето не ги боляло, ама само сме ги чували, не сме ги виждали. Но болката минава, забравя се. Всичко да е наред с нас и с бебчетата, това е най-важното
Не ги чети нещата, Пипи. То няма смисъл. Като наближи раждането, си почва шубето яката /и мен ме е било шубе затова го казвам/. Тогава не знаех какво ме чака и ме беше страх, сега знам и пак ме е страх. Няма как...

Единственото, за което съм сигурно отсега за раждането, е че не искам мъжа ми да присъства. И него да го мисля, да се тревожи и да вземе да припадне... По-добре отпред, сигурно ще има и други татковци, вякои и по-опитни 😅