"Оръжията и човекът" в Народния театър: за или против?

Не само предатели, ами и извратеняци...

На тази тема съм много чувствителен, защото обичам историята и съм чел много и съм откърмен от малък с великите ни победи с които трябва да се гордеем, а не да ги осмиваме. От разни голобради студенти дето не са виждали казарма през живота си и ако стане някакъв проблем първи ще си бият камшика и ще избягат от родината.
Това което се разиграва е жалко. Разбирате ли? Жалко и долно. Тези хора плюят по славните ни герои, които ако ги нямаше и нас нямаше да ни има.
И не, аз не оправдавам насилието, вече съм писал.
Искахте честно мнение, което не е политкоректно, ето ви мнение, аз никога не се крия зад половинчати думи.
На подобна тематика не върви да се правят шеги и провокации. Никога няма да завърши добре. Замислете се можеше ли да се избегне това, върху това разсъждавайте.
Който разбрал-разбрал, аз съм аут от темата и не се чувствайте обидени, критикувам Малкович, управителя на театъра и тези дето крещят за свобода на словото, а никой не се замисли за свободата на историята ни, която е толкова трагична и писана с кръв, пот и сълзи...

"Целта на пиесата далеч не е да покаже колко често се къпят българите и да се гаври с войници ни, а да иронизира войната и превръщането й в геройство, стремежа на хората да се издигат нагоре с цената на всичко и готовността им да действат прибързано и необмислено с цел лична облага, ако щеше и парвенющината. Хубави теми за размисъл представя и би могла да бъде основа за интересни дискусии."

Ами хубаво, но българо-сръбската война НЕ Е подходяща за тази цел!

Може да се вайкате от зори до мрак колко политически некоректно се изразил някой си, може медиите да правят нечувана реклама на един долнопробен и унизителен пасквил, включително Недялко Йорданов може да стане за резил на стари години, казват че никога не било късно, но с такива изцепки либералните демокрации се докараха до възход на русофилски крайно десни партии. У нас русофилството и без това е национално заболяване. После да не се чудите защо Възраждане са трета или а скоро и втора политическа сила и защо Възвишените и Почтените събират с мъка 13-14 процента. И не се утешавайте с мисълта, че противниците на националната гавра са само лумпените, дето изхвърлят българското знаме в кошчето след края на платеното мероприятие. Повечето недоволни въобще няма да ги видите и чуете до момента, в който осъмнем с някой вариант на Тръмп начело.
Даже вече си ги имаме няколко. И стават все по-популярни.

Недялко Йорданов с тоя коментар за Чичовци страшно ми падна в очите.

Ами един високомерен британец преди 120+ години явно е решил, че България и тази война са достатъчно екзотични за целта. Което говори достатъчно за него и за публиката, пред която е била предназначена да се играе пиесата в онези времена. Тъжното е, че повече от век по-късно толкова много българи не могат да надскочат това и да анализират текста малко по-глобално. Което говори достатъчно за тези българи.

Дяволо, те защото патриотите, защитниците не са “голобради студенти, дето не са виждали казарма през живота си”.
Жалка картинка беше това пред театъра, пиесата не съм гледала….едва ли публиката е еднаква.

Народния театър не трябва да се превръща в селска кръчма, в която се карат политически агитки или ще се върнем в "щастливото" време на единствената истина.

Народният театър също НЕ трябва и да е място за осмиване на българските войници, заради които вие съществувате днес! Ако сте толкова умни, за колкото се изкарвате, ще проявите елементарно уважение към тях! Тези, които са ръкопляскали след "пиесата" са срам и позор!
Наистина ми става жал за всички българи, които са си дали живота, за да съществуват днес, либералите.....

До вчера нямах идея за тази пиеса.Погледнах линк по-назад от 25.07.23г.Още тогава става дума, че ще се разбере след около година и половина, как ще се приеме.Може авторът да я е писал преди 124г., но това не означава, че в днешно време е подходящо да се постави на бълг.сцена и то от чужденец.Аз не бих го направила в чужбина, за да не засегна някои гражданини.Намирам го за нетактично.Както виждаме е цитата, при поставянето и във Виена, бълг.студенти са протестирали.Снощи чух, че у нас пиесата е поставяне преди 30г., а текста на статията пише, че е преведена едва през 2018г.Такива неточности също не вдъхват доверие у публиката.Някой лъже и маже, че едва сега сме разбрали и някакви хора го играят обидени неоснователно.

Чета за реакциите на български студенти в Берлин през 20-те години и исканията им пиесата да бъде свалена - толкова години, все същата реакция, без промяна в светоусещането и разсъжденията.
И покрай тази история ми попадна отговор на Бърнард Шоу до българската писателка Анна Каменова от 1925 година. Нейното писмо не е запазено, но не е трудно да се досети човек какво му е писала. Та ето отговора:
"Любезна госпожо,
"Оръжията и човекът“ бе написан с празни места за имената на лицата и мястото на действието. Когато пиесата бе свършена, аз попитах господин Сидни Уеб, дали може да ми спомни някоя по-нова война, в която воюващите са си служили с картечница; по този начин го ограничих доста във времето. След няколко напразни опита за налучкване, той ми каза, че най-добре ще бъде да се спра на Сръбско-българската война. Така и сторих и открих тъкмо това, което ми трябваше. Тогава се посъветвах със Степняк, руски писател и емигрант, отгде да взема имена и местни подробности. Той ме запозна с адмирал Серебряков, който командуваше българската Дунавска флота през войната. Аз прочетох пиесата си на адмирала, тъй като беше написана. Той ми каза, че съм описал една английска провинциална къща, построена на улицата на някой английски град и населена от англичани. Животът в провинциалните градове в България, ми обясни той, е много по-първобитен.
"Аз бях произвел моите български офицери в чин генерал. Това също ми каза той, е невъзможно, тъй като войната всъщност бе австро-руска война със сръбски и австрийски войници. С тези сведения и грижливото прочитане на книги и исторически данни, каквито можах да намеря, аз приспособих пиесата за България, като вмъкнах тези подробности, които са ви изненадали с привидното ми познаване на страната.
"Никога не съм бил в България, но съм живял по света и познавам човешката природа, която е навсякъде същата. Освен това съм ирландец, роден и отрасъл в една сравнително нецивилизована и неразвита страна, чието население цени много националния героизъм. Тъй като адмирал Серебряков не ми е дал право да спомена името му, моля Ви да не го споменавате публично. Достатъчно е да се спомене официалното му положение; когато го видях последния път, той се занимаваше със земеделие в Девъншир.
Ваш верен Дж. Бърнард Шоу“.

Който не харесва пиесата, не ходи да я гледа. Съвсем просто е. Не може да забранява/да държи сметка/да спира друг да я гледа.

Не съм убедена дали предтеатралните патриоти няма да са първите дезертьори към днешна дата, че той и куражът им стига за бой на беззащитни граждани само.
И не знам кое е “срам и позор”, но силно бих се притеснила, ако четвъртък вечер ви е повод за гордост.

Бях снощи пред театъра. Неколцина възрастни патриоти, огромен полицейски кордон, който насаждаше напрежение, студенти от НАТФИЗ и хора като мен. Поговорих и с патриотите, не бяха агресивни изобщо. Без организираните агитки склонни към агресия всичко беше различно. Така е трябвало да бъде и на премиерата. Неприкосновено е правото на протест, както и правото на публиката да изгради лично мнение като посети постановката. Не е нужно всички да сме на едно мнение по всички въпроси, но понеже вече не сме на война е престъпно да я започваме за подобна глупост. Още повече не съм срещнала и един човек, който да намира пиесата за особен връх в изкуството.
Но полицейския произвол и неадекватност ме навеждат на съвсем други мисли, ако и да не съм фен на конспирациите. Проблемите ни са много сериозни.

Четеш ми мислите, Бояна. Затова написах, че беше дирижирано, а разни наивници се вързаха. За съжаление кресливият патрЕотизъм се пробутва много успешно.

Абсолютно дирижирано и парите не са стигнали за втори ден изтъпления. Възрастните патриоти бяха наранени емоционално, но по никакъв начин агресивни. Обясниха ми защо са обидени, че съм заблудена и това ги натъжава, и толкова. Имаше и трима млади доста подпийнали, но и те нищо не направиха. Това е театър, все пак, с нищо не предразполага към агресия. От другата страна на кордона бяха младежите в подкрепа на актьорите, също нула нерви, кротко си останаха зад кордона, който беше напълно излишен, защото и пред театъра имаше рехаво хора, повечето в подкрепа на актьорите.
Полицаите бяха много млади, много уплашени и изтощени, защото явно ги тормозят от изборите насам с такива тъпотии.