"Оръжията и човекът" в Народния театър: за или против?

Какво общо имат тези пиеси с пиесата на Шоу-специално подбрана като съдържание и с премиера и предпремиера на специално подбрани дати за пълен импакт? Абсолютно нищо ...

То в това е ключът от бараката. Примерно аз не се интересувам задълбочено от спорт. Не казвам на хората кой спорт да гледат, кой отбор да подкрепят, не казвам на държавата колко и какви пари да отделя за спорт. Избягвам агресивни футболни агитки, но смятам, че хората заслужават стадион, точно толкова, колкото аз заслужавам театър. Също така не им преча да влязат в стадиона.

За това и питам от позицията на какви ще пречат на постановката? Очевидно не е от позицията на активни зрители на театъра.

Абсолютно съм съгласна, че проблемът не е театъра. Проблемът е опитът за ограничаване на свобода и права, силно аплодиран от част от обществото. Проблемът е физическото насилие над дейци на културата, което отдавна не е прецедент в образователната сфера например.
Проблемът е, че липсата на образование води до създаване на маса, която не чете, не мисли и е лесно манипулируема до степен човешки платен/или не щит.
Много са проблемите, тази постановка беше само върхът на айсберга.

Имам и още два въпроса, които може би нямат да намерят отговор. Защо имаше призиви за щурм на театъра? Какво ще се постигне, когато влязат там? Ще чупят? Ще палят?
Другият е, защо се създават тези списъци с имената на актьорите? Те очевидно не са анонимни хора. Според мен се цели те да бъдат наплашени, тормозени онлайн, а може би и на живо. Подобно поведение е типично за насилници.

Такива, които считат, че е унизително пиеса с такова съдържание  да бъде представена на сцената на  Народния театър.
Да, начина, по който беше изразено това мнение е неприемлив.

Но когато проблема опира до Национална гордост и някаква си чест, едните са над нещата, тях не ги касае мнението на останалите.

Аз не случайно обясних на Серене какво е свободата. Свободен е този който живее в България защото му харесва, а не защото е българин. Свободният човек осъзнава живота като възможност, а не като рамка. Опитите за рамкиране на обществото, би трябвало да сме ги приключили на 10 ноември. Не желая да се завръщат времената, в които основната функция на държавата е да забранява във всички сфери на живота. На който не му харесва пиесата да не ходи на нея. Това е свободата. Не да бие хората които са отишли. Защото дори свободата има някои граници, тя свършва там където започват основните човешки права. На здраве, на свободно придвижване, на свободна воля, на коя постановка да отидеш. Кое не е ясно, че обвиняваш частта от обществото, дето е "над нещата", че осъжда биячите, и не се съгласява с частта от обществото, която иска да налага цензура през насилие в обществото, и да налага форми на несвобода в българското общество. Ти искаш това да го нормализираме, като общество. Няма как да стане. Българският народ обича свободата, иначе нямаше да го има 10 ноември. Като човек симпатизиращ на Комунизма като теоретична идея го казвам, но отхвърлящ го за практическо приложение защото е срещу човешката и в частност българската природа. Изисква общество от хора лишени от его, и от хора нямащи нужда от свобода, за да са щастливи. Природата ни не е такава. И това е напълно нормално като реакция на изстъпленията на патриотарщината.

Мама Нана
Граждански отговорните начини за това са:
подписка;
диалог в медиите;
мирен протест, който не съвпада време и/или място с представлението (ако съвпада по време, е встрани; ако се прави пред театъра - не е в часа на премиерата). Последното впрочем е отговорност на общината и МВР.

А това, което се случи, е платена лумпениада.

Точно това е целта - да бъдат сплашвани и тормозени, да се лее върху тях омраза и жлъч. Допускам и тормоз на живо. Същата беше и целта на списъка с учителите. Същата беше и целта, когато развяваха името на художника, нарисувал онази прословута корица на детската книжка, искаха му обяснения защо избрал баш такива цветове, обиждаха го. Но някои изобщо не виждат проблем във всичко това.

Пък взе, че се оказа, че корицата рисувана преди 15 години и няма нищо общо с внушенията, които се целяха. Като с всичко друго - Истанбулска конвенция, джендърска пропаганда, Стратегия за защитата на детето, НПМГ скандала и т.н, и т.н.

Разбира се.
Както и сега се оказва, че най-отлявлените протестиращи не знаят срещу какво точно протестират и се оттеглиха още след първата вечер. Дотам им беше и патритозма, и националната чест.

Подхвърлят се евтини "въдици". Периодично и нарочно.

Но самия директор на театъра е имал такива опасения, то не е станало току - така.
Още на 28 октомври директорът на Народния театър "Иван Вазов" е сезирал и столичната дирекция на полицията, и Столична община за потенциални безредици в деня на постановката "Оръжията и човекът". Направил това и с нарочно писмо до министъра на вътрешните работи Атанас Илков и до главния секретар на 2 ноември. Отговор не получил. /изключваме за момент неработещите ни институции/

Значи едните трябва да мислят как да се противопоставят и да бъдат граждански отговорни, а другите може да провокират както намерят за добре, защото изкуството е това, което провокира, кара ни да се замислим. Да се скриваш зад изкуството е меко казано недостойно /преди години един човек на изкуството обясни творбата си с това, че бил запомнил България с турските клозети/.

За мен конфликта има две страни и всяка е подходила не особено практично /меко казано/.

Последният човек, който ще защитава Василев, съм.

Когато протестирахме за Морфов преди година и половина,
използвахме точно законосъобразните инструменти, които съм посочила.

Но винаги ще защитавам правото да се поставя, гледа, обсъжда.
А чехът Давид Черни - художникът с турския клозет, е много точен, колкото и да ни е неприятно.

Хех, сега забелязах, че има тема за пиесата от миналата година.
Зачетох се и попаднах на това:

Постът е от 26-ти юли 2023 г.
Предвидими са реакциите на някои хора и политически субекти, колкото и да се обиждат после.

Нека се поставя, гледа и обсъжда, но в конкретния случай има натрупване на факти - неподходяща пиеса, на неподходящо място в неподходящо време става повод за ескалация.
Да, всеки има в историята си неприятни моменти, събития, хора .... , но да бъдат използвани от такива, които случайно са попаднали на тях и нищо друго не знаят е проява на много лош вкус и липса на мисъл.