"Оръжията и човекът" в Народния театър: за или против?

Искам Тео Ушев, Хаджигенов, Станкушев, Петков, Божанков и Мирчев да гледа спектакъла на Малкович всяка вечер! По няколко пъти!
08/11/2024
11:40
Facebook viber messenger twitter
искам тео ушев хаджигенов станкушев петков божанков мирчев гледа спектакъла малкович всяка вечер няколко...Само преди две седмици писах за предстоящата тогава премиера на постановката „Оръжията и човекът“ в Народния театър под режисурата на Джон Малкович.
Завърших с надеждата, на която сама не вярвах, зрителите да бъдат достойни и себеуважителни и да не посетят този спектакъл. Е, днес беше премиерата.
Поради обстоятелства известни на всички, тя се състоя без публика и в салона присъстваха само журналисти, чрез които представлението се излъчваше директно онлайн. Първоначално нямах намерение да гледам, защото и без това си загубих времето да чета пиесата преди това, но все пак полюбопитствах. И ето на, сега искам да се отрека от горните си думи. Искам този спектакъл да се гледа.
Искам да го гледа Тео Ушев. Всяка вечер. Даже по няколко пъти. Искам даже да седне на сцената заедно с Малкович сред декора. Да седне и да си остане там. Искам да го гледа Хаджигенов, който заплашва, че ще отиде още утре. Искам да го гледа Станкушев. Той пък ще отиде не само утре, а на всяко следващо представление. Искам да го гледат Петков, Божанков, Мирчев, Лозанов, Генов, Бимбалов, Инджев дето си късат ризите от антибългарско възмущение. Искам да го гледат всеки ден. Да гледат с разбиране. После да пишат преразказ. Преразказ с разсъждение. И пак да гледат, и пак да пишат.
Тази вечер аз открих най-прекрасното отмъщение за всички горни и подобните им. Няма нужда от протести, няма нужда от къмъни и дърве. Два часа в салона на Народния театър са по-страшни от всичко най-лошо. Малкович не просто е избрал пиеса, с която да уязви българите. Това е най-малкото. Той е търсил най-тъпата пиеса, която е създавана и поставяна някога или някъде. И не е спрял дотам. След това със специфичната си усмивка, признак не на би-, а на мултиполярност, внимателно е определил най-бездарните актьори в българския театър. За някои даже не съм сигурна, че биха могли да бъдат актьори. Те са или статисти, или натурсчици. Всеки е бил проверен поотделно дали има някакъв говорен дефект, дали има скороговорка, дали говори нечленоразделно, дали жестикулира налудничаво и най-вече дали може много, ама много да крещи, да крещи истерично. И едва, когато се е убедил в наличието с излишък на всичко от предходното изречение, ги е пуснал на сцена. После е убедил тези т.нар. актьори, че могат да правят каквото си искат на сцената, но в никакъв, абсолютно в никакъв случай не трябва да изграждат образ.
И така доволен от всичко спретнато, ни го представи премиерно. Затова аз промених желанието си. Всички, които доведоха Малкович в България, за да си прави тази преднамерена подигравка, всички сноби, позьори и псевдокултуртрегери, всички либерало-глобалисти в имитационен период, всички които припадаха по гастрола на Малкович и го галеха отдалече по улиците, всички, които тази вечер обиждаха съгражданите си и се извиняваха на Малкович заради своите, всички те заслужават да останат вечните зрители на „Оръжията и човекът“ поставена в нашия национален театър. И не на последно място. Всички те заслужават поименно актьорите: Димов, Тепавичарова, Славчева, Петков, Митева, Пепеланов, Трендафилов, Костов. Тази вечер много профили си изографисаха Малкович на профилната снимка. Не е достатъчно. Искам ги с тази снимка на ревера, на гърдите, на челото. Искам споменатите актьори където и когато се появят занапред, първо да се покланят на Малкович и да му благодарят. Защото той ги унижи така, както и собственото им бездарие не можа. Аз лично се колебая дали да не си сложа за снимка на стената директора Василев или министъра Тодоров. С мишкуването и театралниченето си тази вечер те се опитаха да ме заличат като човек с пиетет към културата и изкуството. Затова не искам никога да ги забравям, а когато ги забравя за миг, поне да мога да ги използвам за цел на стреличките от дартс.
На финала малко смирение.
Поклон за помена, с който днес погребахме най-стария и достолепен столичен театър – Народния театър „Иван Вазов”.Театър чиито директори са били Пенчо Славейков, Владимир Василев,проф. Михаил Арнаудов, негови драматурзи - Пейо Яворов, Николай Лилиев, проф. Александър Балабанов, Димитър Подвързачов, и режисьори - Кръстьо Сарафов, Николай Масалитинов, Гео Милев, Стоян Бъчваров, Боян Дановски.В театъра тези колоси вече ги няма. Дори духът им си е отишъл. Днес там бяха само Малкович, Василев и осмина тъжно безпомощни актьори.
Мила Герасимова

The first Broadway production opened on 17 September 1894 at New York City's Herald Square Theatre. Since then there have been six Broadway revivals, two of which are listed below.
The most prestigious London revival was directed by John Burrell for The Old Vic Company at the New Theatre, which opened on 5 September 1944, starring Ralph Richardson (Bluntschli), Margaret Leighton (Raina Petkoff), Joyce Redman (Louka), and Laurence Olivier (Major Sergius Saranoff). "Olivier thought Sergius a humbug, a buffoon, a blackguard, a coward, 'a bloody awful part' until Tyrone Guthrie said he would never succeed in the role until he learned to love Sergius. Olivier, spurred and moustachioed, was high camp": Robert Tanitch.[10]
A revival production ran at New York City's Arena Theatre from 19 October 1950 to 21 January 1951, for a total of 108 performances. The cast included Lee Grant as Raina, Francis Lederer as Bluntschli and Sam Wanamaker as Sergius.
Marlon Brando's final stage appearance was in Arms and the Man in 1953. He gathered friends who were fellow actors into a company for a summer stock production. He chose to play Sergius while William Redfield starred as Bluntschli.[11][12] The show was produced on the college circuit as well in the 1950s.[13]
Carroll Baker, following her enormous success in Baby Doll, toured in the play in the summer of 1957.
The play was produced in 1982 at the Stratford Shakespeare Festival, with Brian Bedford as Bluntschli and Len Cariou as Sergius.
The Studio Arena Theater in Buffalo, New York, put on a production of Arms and the Man in 1983 with Kelsey Grammer as Sergius.[14]
A Channel 4 television production in 1983[15] starring Richard Briers as Captain Bluntschli, Peter Egan as Major Sergius Saranoff, Alice Krige as Raina and Anna Nygh as Louka.[citation needed]
In 1985 John Malkovich directed a revival production at New York City's Circle in the Square Theatre starring Kevin Kline as Bluntschli (later replaced by Malkovich after Kline's departure), Glenne Headly as Raina and Raul Julia as Sergius. The production ran from 30 May to 1 September 1985, for a total of 109 performances.[citation needed]
The BBC produced a second made-for-TV version[16] in 1989, directed by James Cellan Jones, starring Helena Bonham Carter as Raina, Pip Torrens as Bluntschli, Patrick Ryecart as Sergius and Patsy Kensit as Louka.[citation needed]
The 1991 production by Channel Theatre Company opened the Malvern Festival before touring the UK. Directed by Philip Dart it featured Sebastian Abineri, Steven Pinner, Juliette Kaplan, Charles Stapley, Mary Woodvine, Andrew Wheaton, Susan Gott and Colin Atkins.[citation needed]
In 2011 the play was presented by the Guthrie Theater in Minneapolis, Minnesota; The Seattle Public Theater; and the Constellation Theatre Company in Washington, D.C.[citation needed]
In the summer of 2013, Odyssey Theatre[17] in Ottawa, Ontario, Canada performed a masked performance of this play.[18]
The Shaw Festival at Niagara-on-the-Lake, Ontario, has performed the play a number of times: in 1967, 1976, 1986, 1994, 2006 and 2014, the last directed by Morris Panych.[19]
The play opened at the American Shakespeare Center's Blackfriars Playhouse in Staunton, Virginia, on 29 April 2016 and ran until 11 June.[citation needed]
In 2023, the play is produced Off-Broadway in New York City at Theatre Row, by Gingold Theatrical Group, and directed by David Staller.[20]

Дето имаше едно меме с едно китайче - снимка 1: не е честно да обичаме кучетата и да ядем прасетата; снимка 2: честно е да ги ядем и едните, и другите.