В момента чета ... 92

"Не очаквай Бог да те пази на места, които са извън неговата власт. Така само ще се чувстваш наказана."
"Неведоми са пътищата на правдата."
"Силата е в равновесието: ние сме колкото своите рани, толкова и своите успехи "

***

Това, без съмнение, е Книгата за Африка, която винаги съм искала да прочета и към която, водена от някакви ирационални подбуди винаги съм се стремила.
Книгата е обемна и мащабна, действието ѝ се разгръща бавно и хищно като мътна пълноводна река и е по змийски хипнотизираща.
Разбира се, едва ли някога ще посетя екваториалната част на този континент, но с тази книга аз бях там, усетих замъгляващата съзнанието лепкава влага и жега, подуших миризмите и ароматите ѝ, чух симфонията на звуците на джунглата , видях ярките вибриращи цветове, страдах и преживях трагедиите на хората... Да, аз бях в Африка.
Четох я без да мога да спра, бях ненаситна. Искаше ми се историята да не свършва.
Това не е просто разказ за съдбата на семейството на един евангелистки проповедник,  това е една ярка, богата, сурова и изключително реалистична  сага на нивото на най-добрите семейни саги в литературата. Драмата на семейството Прайс, отведено  в затънтено селце в джунглата на Белгийско Конго от фанатизирания (и умопобъркан ) баща се разказва от името на всяка от четирите му дъщери, както и от майката. Женското отношение и светоусещане е тънката червена нишка, минаваща през целия роман. Трудностите, лишенията,  мизерията, тежките климатични условия, гладът, маларията и непознатите обичаи скоро се преплитат с тежките политически сътресения и кръвопролитната гражданска война, когато изведнъж се оказва, че пътят към дома е отрязан и вместо на едногодишна мисия семейството е обречено да остане в Конго завинаги...
Всяка от четирите сестри дава своя уникален прочит и поглед към събитията, всяка пречупвайки ги през своята индивидуалност и психология. Много ми харесаха разсъжденията на Ейда, но любимка през цялото време ми беше Леа.
Изключително ми допадна  историческата рамка и подхода на авторката. Всички възходи и падения в романа се развиват на фона на трагичен и критичен период, обхващащ около 50 години и разказват за политическия водовъртеж в Конго (Заир) от 1959 г. когато започва реално повествованието и митарствата на нашите героини, през обявяването на независимостта на Конго, преврата срещу Патрис Лумумба и жестокото му убийство, последвалата гражданска война, довела до възкачването на диктатора  Мобуто Сесе Секо, та чак до смъртта му.
Много въпроси са засегнати в романа. В него има буквално всичко - и любов, и предателства, насилствени взаимоотношения в семейството, религия, приключенски моменти , междукултурна комуникация, етичен дискурс и множество морални дилеми и всички те са майсторски преплетени в тази удивително разказана и брилянтна творба!

Втрещена съм как една майка, убивайки рожбата на детето си, мисли, че е направила добро и как друго дете би заменило това🤦🏽‍♀️ как дори за секунда не се замисли дали да извърши това убийство.

Действащи лица:
Цвета – Сайбиевата невеста
Минка – майка на Цвета
Кольо – баща на Цвета
Лозан – Сайбиевия син, съпруг на Цвета
Гена „Сайбийката“ – майка на Лозан и свекърва на Цвета
Стоян – любовник на Цвета и аргатин на Лозан
Нора – племеница на Гена и братовчедка на Лозан, студентка по физика във Виена
Място на действието: село някъде из България. Време на действието: края на 19 век.
Цвета е красива млада девойка от бедно семейство, влюбена от седенките и хората по селските мегдани в момъка Стоян. Баща ѝ Кольо обаче решава да я даде за жена на Лозан Сайбията, син на най-имотния и богат човек в селото. Лозан е стар ерген, прехвърлил 30-те, живеещ сам с майка си Гена-вдовица. Радостен, че ще има красива съпруга, Лозан опрощава всички дългове на бъдещия си тъст.
Цвета , разбира се, е покрусена, но покорно се подчинява на волята на баща си като се съгласява на този брак, който ще я избави от беднотията и робския труд на къра. Че кой не търси на хляба мекото?
В деня преди сватбата майка ѝ ѝ дава абсолютно гениалния майчин съвет – да отрови съпруга си през първата брачна нощ. За целта ѝ предоставя мускал с отрова, който младата невеста да скрие в пазвата си. Пред вид преклонната възраст на съпруга – 30 години, все пак – хората ще си помислят, че сърцето му не е издържало на любовните гимнастики в леглото с новата му невеста и дъщеря ѝ ще се окаже набързо една млада и весела вдовица, при това богата.
Речено-сторено.
Сватбата минава както си му е редът. Ядене, песни, танци и хора. Лозан е щастлив и влюбен в Цвета. Гена, майка му, също харесва и приема с доброта и отворени обятия снаха си.
През първата брачна нощ обаче нещата се объркват. Замисълът на отровителките не успява и още по-лошо – Лозан открива отровата и разбира, че е щял да стане жертва на престъпен замисъл. Наказва съпругата си като я изнасилва брутално.
Край на първо действие. Завеса.
Животът на Цвета в Сайбиевата къща започва не само като изнасилена невеста, но и с друга трагедия. На следващия ден баща ѝ (явно от нямане какво да прави ) се обесва в плевнята им. Този момент не ми стана ясен, но е само един от множеството абсурди в книгата. Явно на автора този герой не му е бил вече нужен и е решил да се отърве от него по най-нелепия начин.
Както и да е. Погребват го Кольо и Минка остава сама и нещастнта. Е, Цвета през ден припка и ѝ носи баници и супи, но не е като да е при майка си.
В Сайбиевата къща Лозан се държи грубо с Цвета. И как да е иначе след като тя е планирала неговото убийство?? Майка му обаче не знае нищо и не разбира защо синът ѝ се държи така с добричката ѝ малка снихичка.
Лозан обаче е затрупан от работа и решава да наеме аргатин, който да му помага по нивите. Кой да е този аргатин, ако не Стоян? Така изгората на Цвета заживява под един покрив с нея. Разбира се, скоро те започват да консумират любовта си във всеки удобен момент. Стоян и Гена нищо не подозират за изневерите на Цвета.
Край на второ действие. Завеса.
Един ден пристига писмо, че Нора – братовчедка на Лозан и племеница на Гена – ще им дойде на гости от Виена. Тя идва изтънчена и чаровна и донася европейския моден полъх на независимостта. Тримата – Лозан, Цвета и Нора – се забавляват по младежки като ходят по селски панаири, а Лозан дори решава да сватоса Нора със Стоян. Виенчанката , студентка по физика със селския аргатинин? Чудно.
Цвета, разбира се, полудява от ревност, но все пак запазва добрия тон с Нора.
Една вечер Лозан сподела с Нора за опита за отровителсто и Гена, която подслушва, го чува.
От този момент безметежния живот на Цвета в Сайбиевата къща и доброто отношение към нея приключва. Гена става свекърва на място! Ама ха! Ще се опитва да трови детето ми тая!!!
Край на трето действие. Завеса.
Цвета е бременна. Обаче, тъй като да не забравяме, че тъче на два стана,  тя не знае от кого. Ами сега?
Нора я подкокоросва да избяга със Стоян. Това е толкова по европейски! Цвета се колебае. Не иска мизерии и труден живот. Накрая обаче кандисва. Ще избягат със Стоян във Варна! Ще видат морето! Да, скоро всичко ще се нареди!
Четвърто действие. Нощта на бягството. То не успява. Оказва се, че Лозан е знаел всичко от самото начало за Цвета и Стоян и нарочно е наел Стоян за аргатин в дома им и им е гледал сеира. За бягството им разбира от гениалната си тъща Минка , която му споделила, че Цвета се държала странно същия ден. В крайна сметка Лозан решава да не се церемони повече и убива Стоян с нож и го заравя под черницата в двора си. Цвета е покрусена, но трябва да мисли за бебето.
Пето действие.
След смъртта на Стоян животът на Цвета е мрачен и тежък. Ходи до майка си често и попива от нейната гениална „мъдрост“. Един ден там я хващат родилните болки. Вали сняг и Минка няма как да ходи в снега да се мокри, за да вика лекар. Изражда сама бебето на дъщеря си. Момченце, на което като вижда очите му веднага разбира, че е дете на Стоян и набързо го убива като го задушава с едно одеяло. Ами, да! Какво ще му мисли толкова? Дъщеря ѝ е в безсъзнание след тежкото раждане и е тъкмо моментът удобен, за да убие бебето ѝ.
Изнася трупчето на бебето навън. После Цвета се съвзема и си търси бебето.
Тук вече започна да ми става много гнусно... В крайна сметка и Цвета умира и ги погребват с бебето ѝ под черницата при Стоян.
Край. Завеса.
***