Не знам какъв е бил оригинала и никога няма да узная, но на мен и така ми харесва!
Темата за завистта винаги е била  много актуална. Още в древността брат на брата е завиждал и сестра на сестра си. Казват, че това е наша транскултурална черта. Някъде бях чела, че завистта е религията на посредствените, на несретниците и на неуспелите. И като се замисля, си е съвсем така. 
От психологична гледна точка това е една негативна, токсична емоция. Според мен, тя не може да навреди на този, на когото завиждат, но завистникът може да пострада. Защото със завистта ръка за ръка вървят злобата и омразата. Кое от кое по-негативно. А тези токсичните емоции могат да доведат до т.н. психосоматични заболявания. Все съм се чудила на някого, като каже или напише - "Благородно ти завиждам" или пък "Бяла завист". Дали може това да е вярно, да го има? Според мен не.
БОРЯНЧИЦЕ, прегръщам те! Подаде ми идея да поговорим в групата за подкрепа за завистта. И ако ми позволиш, ще им прочета твоето стихотворение.
ПП. Мама винаги си носеше в джоба на пеньоарчето моливче и лист хартия. Grinning