Отказ от комуникация

"Близки роднини" не е задължение за близки отношения. Всеки има право да избира с кого да е близък. Това по принцип. Не коментирам конкретната ситуация при вас, защото не съм наясно с нея.

Написала съм, че не сме близки по начина, по който разбирам думата, но искам комуникация, за да мога да поддържам някакъв контакт с детето (когато порасне тя ще реши дали иска но сега няма право да я крие от всички ни), и основно заради нужди на родителите ни. Не съм съгласна само моето семейство да се товари с тях.
Отделно съм държана отговорна за лошата ни комуникация!

Съпругът може да е причината,може да е казал да не се сближава както преди със роднините си. Ако от детските години е така,няма проблем значи си е такава леееко безотговорна. Да е имала някакви травми поради, които се е отдалечила също е възможно. Социален статус също е вероятност. Може би е още много млада и не осъзнава положението

Абсолютно нормално чета ситуацията. Жената няма желание, нито изпитва нужда да общува с вас или с родителите ви. Съответно не общува и не изпитва интерес да научава новини. Имам такива приятели, които не общуват с роднини, както и аз самата съм такъв човек. Това, че имаме някакви еднакви гени в днк-то не значи, че тези хора са ми нужни или приятни. Обикновено има по-сериозна и дълбока причина за този отказ от контакт, която дори може да е била изказана на глас, но съвсем да е била отхвърлена от роднините като "глупава" и "маловажна", но реално да не е такава, за човека отказващ контакт. Примерно в моят случай не общувам с баща си от над 12 години - човекът ме е обидил много силно с поведението си, но според него нищо не е станало, той не е виновен, аз съм лигла. С годините въобще е забравил за случките и сега просто не разбира защо не контактувам с него, нали съм му дъщеря, длъжна съм да го гледам и да се интересувам от него.
Еми не, не съм длъжна. До 18 съм била длъжна по закон, от там нататък всеки по пътя си. Моето психическо здраве ми е по-важно от това на други хора. Ако спирането на контакт ми помага - ще се възползвам от това си право, а пък който иска да се цупи, мрънка и засяга. Прекрасно е някой да може да си отстоява границите, вместо да позволява на други хора да ги потъпкват по някакъв начин. Жената е избрала да бъде щастлива без вас, не и се бъркайте.


Детето е нейно, а не ваше. Тя има право да го запознава или не запознава с когото пожелае. Бабата и дядото, ако толкова желаят - могат да заведат дело за личен контакт. Вие в случая нямате никакви права.

Може да има някакви проблеми сестра ти-здравословни или семейни за които не желае да знаете.
Може мъжът и да я държи далече от вас.
Може да изпада в някакво депресивно състояние и да се затваря..
Може просто да не иска контакт с теб и родителите ви-ако сте имали някакви конфликти,ако има някакви комплекси или травми от детството,вие си знаете най-добре .

Ако беше моята сестра и аз щях да искам да разбера какво става с нея.
Понякога човек има нужда от помощ,но се срамува да я поиска точно от най-близките си.

Разбрах те. Казвам, че тя има право да не иска същото като теб. Не знам предисторията, затова пиша как виждам нещата чисто теоретично.

Невъзможно е да промениш нечий характер. Или я приемаш и обичаш, без да държиш на редовна комуникация, или и ти се отдръпваш и това е. Роднинството невинаги означава обща нагласа, общи интереси и т.н.
Има хора, които не обичат да общуват с никого, дори и с най-близките си и са си самодостатъчни.

За детето на сестра ти-
Да,даже по закон дядото и бабата имат право да виждат внучето си.
За теб не съм сигурна.
Но насила хубост не става.

Всичко, което сте написали е така, затова написах, че нямам избор.
Аз няма да откажа комуникация дори да съм силно обидена. Това е против морала ми. Бих си казала ако ситуацията е такава, че ме попитат, ако не продължавам делово общуване.
Изключително е неприемливо родител да пострада и да има нужда от грижи и да знаеш, че не само няма да помогне, Ами и телефон не се вдига.
Иначе в добри периоди на общуване се приемат пари и подаръци.

Не е било винаги така. Има го това, че партньорът й я тероризира не само по темата но поведението й започна преди него.

Ако родителите ти падат на твоите плещи изцяло, може да искат да ти дадат по-голям дял от наследството.

И ако им каже, ама защо не сте ми казали, че сте ѝ прехвърлили цялата земя/апартамент т.н? Ами ти не си вдигна телефона...щяхме и на тебе... Ама...
Шегувам се, разбира се.
Много е болезнена ситуацията, в която се намирате. Важно е да не забравяте, че вероятно вината не е ваша, а човекът си е такъв и просто да приемете, че ще е така.

Фокусирайте се върху положителните неща - все още има дни, в които е "с добрите братя". Пак е нещо.

Може да има причина за отдръпването й.

може, което не прави поведението и разбираемо и приемливо.

Зависи от причината.

Слънце ,
била съм в твоята ситуация, съчувствам ти. Нищо не можеш да промениш, за съжаление. Но.. можеш да направиш нещо - необходимия минимум.

Първо обаче, за да се успокоиш, прочети притчата за блудния син (блудство е в смисъл на пътешественик, блуждаене, а не друго). Една от двете най-поучителни  истории от библията за мен, другата е Тайната вечеря.

Ще я разбереш. Организирай поне веднъж среща между родителите ти и сестра ти - може да е реална, може по скайп. На чаша чай, кафе или друго, все едно какво. Предварително изясни и на двете страни в прав текст:
"Организирам ви тази среща, защото съдбата ви е срещнала в живота. Хубаво е да се видите, поне още веднъж, после ако не искате, не се виждайте повече. Така или иначе никой не знае докога ще го има. Но поне по този начин ще сте спокойни, че сте имали един последен шанс за среща - да се видите, ако искате да си изясните нещо, да си простите нещо, да си кажете нещо или просто да помълчите. Аз няма да се намесвам."

Оттам нататък не би трябвало да има недоволни. Грижите за родителите ти ще бъдат твои. В западните страни би се считало за дълг и на двете ви - относно грижи и/или пари, ако родителите ви имат нужда от човек да се грижи за тях или хоспис (дано не се налага!). В Бг не знам как е.

Относно наследството - да, ще ви разделя съдът един ден, когато родителите ви ги няма.

За племеничката идеята ти е добра, да ви познава. Но това зависи от сестра ти.
Единственото, което можеш да направиш за това детенце, е да присъстваш макар и дискретно в живота му. Не знам на колко е години, ако знаеш адрес, пращай му нещо дребно за рожденните дни и Коледа. По пощата. Ако сестра ти не се ядоса, разбира се, да ти връща нещата. Ако се стигне до това, спираш.
Детето един ден ще ви потърси. Но трябва първо да порасне.
Възможни са и други сценарии, животът е непредвидим.
Желая ти късмет! 🌷