Декември близо е вече, наближава срещата ни с малкото човече. Декемврийчета ❤ тема 6

Хич не се спичай, и да нямаш мляко, ще даваш формула и така.. За твое успокоение от психиатрична гледна точка в последно проведените клинични изследвания между кърмили майки и даващи адаптирано мляко няма никаква разлика в стабилността на връзката между дете и майка по-късно, така че СПОКО! Каквото дойде, това е!

Funn, много вълнуващо. 💙
И аз така съм се настроила- ако няма кърма, няма драма за АМ. Достатъчно напрежение ние ще има, та да си създавам допълнително.

Аз синът ми не успях да кърмя по ред причини и грешки и тн. Почти го уморих от глад за 20 дни обаче 😄 след това си мина изцяло на формула -  имаме изключително силна връзка, жив и здрав си порастна. Така че, да take it easy - този път от сега си знам,че.нищо не е на всяка цена и дойде ли ми в повече напрежението и не се получава, директно адаптираното без излишни емоции

Така е прави сте.Но вече си представям коментарите от половината роднини от женски пол..."хмм ма ти нищо нямаш" ,"аз кърмих еди колко си време "...Пак ще се правя на глуха 😊

Ами да, в такъв случай бих им отговорила на такива, че все пак не всички можем да сме “ перфектни” като тях, да видиш колко бързо млъкват…

Ама то на роднини и познати няма угодия, първо питат кърмиш ли, имаш ли кърма, браво браво. След няколко месеца обаче обръщат, ама ти още ли кърмиш, о, ужас, ма той голям мъж станал (на 8 месеца). Споко, нищо не е на всяка цена. Аз като кърмя пък дали не се притеснявам, че не се справям в хиляда други неща

Просто да се оплача...Целта на прегледите е да се успокоим, а пък то все обратното става. В /33+4/ док го мери 2кг, после в /34+4/ 2400кг и днес в /35+4 / 2100кг, разбира се с думите много си фина и слабичка, да се надяваме да издържи до термина 😮‍💨. Някак си вече ми се иска да идва момента и да заминава 😮‍💨

От моята рода никой не е кърмил, така че да заповядат с коментарите 😄
Бях на преглед - всичко е наред, 2700 е станал в 33 седмица.
На 18.11 беше - 2200. Не знам дали е възможно да качи половин кило за десет дни.
От другата седмица почвам прегледи през 7 дни.

Фън, като ти кажат, че нищо нямаш, им отговори “я гледайте к’ви хубави ц&ци ще ми останат”; хич не ги мисли…
Муун случвало ми се е; паник атака Вземи мерки

Родата са ми последна грижа какво ще кажат, аз и без друго не контактувам с голяма част от тях. Близки приятелки пък ми казват, че на АМ ще ми е по-добре, нямало по-хубаво от това да не висиш с помпи и бля бля. Аз пък много искам да опитам и се надявам да успея да кърмя, дори с изцеждане да е, но да е на кърма.

Аз пък от днес се замислям, дали ще се справя, дали ще бъда добра майка, ще правя ли нещата както трябва и сама си се депресирам. И ме е страх от секциото, от престоя в болницата и общо взето от всичко. Хем искам да идва вече момента, че да минава, хем ме е страх и ми се струва прекалено близо. Откачена работа.

Dom.anais Много благодаря,така казаха и лекарите от спешна помощ.Но доста се стреснах и заради бебето,тъй като знам,че не е хубаво толкова високо кръвно

Lex, нормални са тези неща и всички со ги задаваме.
Аз затова се шегувам, че с големия,който след месец ще стане на 7 сме си свършили работата, защото има навила вечер да се къпе, да си мие зъбите и след тоалетна - ръцете...
Истината, която съм осъзнала до сега е, че процеса на възпитание и родителството е един надграждащ и неспиращ процес -не е от днес за утре и растем с детето и ниждите му. Стига да сме осъзнати, а не да го пускаме само да се възпитава ,вярвам, че нещата се получават ,но нищо не е от днес за утре
Иначе аз не веднъж съм казвала, че имах страхотно първо раждане...е, в момента и аз умирам от страх....
Но да минава, успокоявам се с това, че няма да раждам на нивата, колкото и безумно да звучи, ще има екип зад гърба ми и няма какво да стане...

Lex, и аз си задавам същите въпроси - и за родителството, и за секциото, и от време на време си влизам във филма. Имам 2 седмици до датата и се опитвам да мисля рационално, ама паниката някой път взима превес.

funn, ако бяхме мъже, щях да ти кажа да си го преместиш в другия крачол, но понеже не сме, а и не знам каква е женската алтернатива - ще намериш своя ритъм. Нищо не е на всяка цена.

И аз съм толкова несигурна с майчинството. Ще се справя ли с две, ще успея ли да обръщам достатъчно внимание и любов и на двете. Не искам някоя да почувства липса на нещо. Ще полудея ли докато са малки 😂 Всякакви въпроси ми се въртят в главата. А за тези до самото раждане да не говорим 🤯

Lex, Стрйндж от скромния ми опит, бих ви казала, че всяка майка, която се пита дали ще е добра майка, вече Е добра майка. Защото подлага на критичност всичко, което е страхотно. Ние сме свикнали на някакви модели на отношения и поведение, което несъзнателно пренасяме и върху децата си. Щом си кажем "не" на това се раждаме като родители и наистина ставаме страхотни родители.
Има изключително добри книги, които могат да насочват и да помагат.

Аз се имам за добър родител. Зная, че правя всичко по силите си. Дали крещя - крещя. Изпускам ли си нервите- изпускам ги. Имаме ли скандали у дома - имаме. Това не е най важното обаче. Най важното е обратната връзка, която децата ни ни дават в най неочаквани моменти. Онзи ден синът ми си миеше зъбите, изпитах голямо желание да го прегърна в този момент, а той каза "мамо, толкова съм щастлив с теб".
Всички правим грешки, Всички си изпускаме нервите. Първите две години от живота ми на майка си лягах с мисълта "утре ще съм по-добра майка". Накрая животът ми поднесе толкова предизвикателства с детето ми, преминахме през толкова кризи, с които вярвам, че се справих успешно, че вече не си казвам тези думи. Знам, че съм направила всичко възможно. Дали е достатъчно не зная, но е било най-доброто на което съм била способна. Така че трябва да е достатъчно:)

И един непоискан съвет- да се търси помощ не е страшно. Имала съм срещи с логопеди, психолози, специалисти по ранно детско развитие, които много са ни помагали. Няма как сами да се справим с всичко. Дори сега детето ми работи с психолог и ходи на псохомоторика и това честно,.е едно от най страхотните неща, които съм правила и за него и за нас, като семейство.