Декември близо е вече, наближава срещата ни с малкото човече. Декемврийчета ❤ тема 6

Здравейте, дами, на мен ми е криво тези дни. Синът ми изведнъж му писна да яде кисело мляко за закуска всеки ден и бие отпор. На обяд също започна така да не яде филийките с айвар и с разни други неща. Впъва се на някакви неща да прави и аз изнемогвам. Днес му повиших тон и ми стана криво. Мъжът ми току-що беше свършил работа и аз имах възможност да си легна да си почина, дойде синът ми и мм като ми вика какво ти е и аз като ревнах и сина ми с мен. Още по-криво ми стана, надявам се скоро всичко да мине. На 12-ти ми е секциото, вчера бях на тонове и казаха, че всичко е наред. Имам някаква бактерия, дадоха ми свещички и желязо да пия за хемоглобина, който е 117 засега. 🍀🤞❤️

Аз успях първия път да изцеждам около 14 дни, после кърмата ми спря от раз. Как е възможно никой не знае, според консултантите по кърмене, с които обсъдих проблема - не е. Е да, ама…
Пробвах да кърмя, но бебето беше много немощно, макар и да имаше добър рефлекс. Не можеше да дърпа хубаво мляко и всъщност нищо не правеше. Това защото я изписаха 2.5 кг. Решението било да изчакам да стане около 3.5 или да мине около месец, когато ще заякне. Хубаво на теория ама на практика не го дочаках.
Докато цедих беше ужасна хамалогия. Почти постоянно висене на проклетата помпа. Отделно и мислиш, и внимаваш какво ядеш, така че да има смисъл цялата галимация.

Не мисля, че връзката майка-бебе на некърмените деца е по-лоша. Това е нещо, което се формира дълго време и има далеч по-определящи неща от това дали кърмиш.
Сега с това бебе въобще не се настройвам да кърмя. Даже по-скоро си мисля, че нещо пак няма да ми се получи. Със сигурност нищо не е на всяка цена, особено ако става въпрос за спокойствието на майката.
Между другото, националната агенция в подкрепа на кърменето имат консултанти по райони за различните градове, които са безплатни. Всеки, имащ нужда от помощ, може да се свърже с тях.
Аз се бях писала на доста, когато имах проблем. Няколко ми отговориха и бяха доста адекватни и мили.
Препоръчвам горещо за всеки, който има някаква драма с това.

Относно тревогите около предстоящото секцио - моето е след по-малко от 30 дни, от днес съм вече и в 45-дневен болничен. Все повече го мисля. Първият път ме беше много страх, но нямах време да го осъзная добре в самия ден, защото беше непланирано и по спешност. Сега, ако това бебе си дочака датата, мисля, че ще се побъркам. От една страна се успокоявам като знам стъпките и какво се очаква от мен, от друга се притеснявам от болката при ставането и контракциите след това при свиването на матката. При мен и двете бяха отвратителни.
НО, хубавото на цялата работа е, че след седмица-десет дена всичко е шест.

По повод коментарите от роднини - от сега до края на живота ви ще има някакви, по една или друга тема. Добронамерени или язвителни. Някой назад каза да се измисли хумористичен отговор и така да се затапват. Много подкрепям тази идея.
Аз никога не съм получавала коментари защо не кърмя или защо съм/не съм купила нещо. И съм благодарна, че имам интелигентни роднини. Но в крайна сметка бе се дължи никому обяснение. Ако някой ви дразни, пускайте го по пързалката да пасе калинки.

По повод кърменето-първия път не можах, заради престоя На детето в интензивно;
Втория път се вманиачих и стигнах до депресия без да си обърна на мен внимание (страдах от паническо разстройство и след родилна депресия) и се втелясвах в кърменето. Резултата беше суицидни мисли и тежки вегетативни реакции.
И аз непрестанно се питам “ще се справя ли с три; децата ми от първия брак дали ще се чувстват изолирани по някакъв начин, дали ще успявам да бъда и съпруга и майка”. Имам намерение на се върна по-скоро на работа, но дали ще успея… Не знам дали защото вече съм го играла този филм-не съм говорили
На корема ми кой знае колко, не изпитвам някакво свръх емоционално вълнение… и малко ми е виновно заради това.
Дух ти си ми като лъч светлина, много ме “вдигат” твоите постове
Муун бях в твоя сценарии 7 години…. Ще намериш начин и ще се справиш. Аз дълги години се мъчих и накрая лекарствата ме спасиха.
Незабравка моя малкия също яде определени неща ( от готвеното само леща). И то много оскъдно. Но от както давам б12 е много по-добре. Той не яде месо (никога не е опитвал и не пожела, дори при захранването, повръщаше) и така… Не се обвинявай. Гуш

Много сте мили!Благодаря ви за подкрепата!Дори виртуално, успяхте да ме вдигнете малко!♥️
Ще му давам докато има кърма,колкото има ,дори да сме на смесено хранене.Така бях и с баткото пък после ще си остане на млякото.

И аз не съм кърмила. Съвсем малко. И сега не мисля, че ще е различно. А смятам, че имам чудесна връзка с детето си.

Jollie не се настройвай. Аз не си спомням да съм имала болезнени контракции след секциото. Като цяло помня само болката от първото ставане и първата нощ.

Dom.anais Благодаря за хубавите думи, радвам се, че има смисъл за някого. За съжаление mom shaming а тече с пълна сила. Дори да не го осъзнават понякога майките са големи гадове. Могат да са наистина неприятни същества. Може би за това изпитвам ужас от площадки.

И аз не изпитвам трепетно вълнение. То си е непознат човек. Повече вълнение изпитвам като си взимам голямото дете вечер от градина от колкото при мисълта за раждането. Любовта идва с грижата, с присъствието,  с опознаването. Сега е толкова далечно...

Аз за операцията се боя малко заради сърцето. Не знам какво означава тази диагноза. Но малко ме е естрах да не ми се случи нещо и голямото ми дете да остане без мен. Сигурно звучи тъпо но се чувствам като развалина вече.

Хей, мами, следя ви с интерес! Много се радвам, че постовете на някои мами вдигат духа на други! Това е просто супер! Днес майка ми дойде от България, за да помага след раждането за месец и нещо и ми донесе 2 български списания, та и аз да не живея в неведение, а да съм ъпдейтната какво се случва с българския хайлайф )). Чета и си казвам, че всеки преминава през ужасни истории, но “крайният продукт” е важен и като го имаш, забравяш всичко, през което си минал! ♥♥♥

Охх, кажете ми, че не съм само аз... вече за втори път тази седмица ми се случва да ставам по-това време с гадене и яко повръщане.... не мога да разбера от храна ли предизвиквам раздразване на стомаха или 9 месец  пак ме връща в първи клас....ужасно е искам да свършван вече 🙏😵‍💫😵‍💫😵‍💫

Добро утро 🌞
Днес влизам в 38 седмица и остават 4 дни до секциото. странно, но не ме е страх… Приела съм, че ще боли. Успокоява ме много това, че таткото ще е с нас в болницата и с него ще е мнооого по-лесно. Притеснявам се повече за след това, да не е ревльо. 😂
Относно възпитанието на децата- моето е на 15 години. Трудно ми беше когато беше по-малка, труден характер, инати, разправии.
Но сега е страхотна и много харесвам в какъв човек се превръща ❤
Вчера се боядисах, утре съм на нокти и чакаме понеделник 🍀
Днес съм при акушерката за да ми оформи документите и да се срещна с предродилен екип за да ми обяснят какво ще очаква преди операцията.
Сели, съчувствам ти. Още малко стискай зъби 💪🏻

Добро утро!
Тази нощ с ММ имахме много еротична нощ! 😃
Аз бях заспала сладко и той се е метнал на леглото все едно е Веселка от Биг Брадър и го разполови. Събудих се с писъци, ревах два часа и сега имам болки в кръста… Толкова се уплаших в съня си, че не мога да си го обясня. Сега ми е смешно, ама си беше шок 😅

Буря как сте
Ъ... какво трябваше дв вземем за у дома? Спирт висок процент, клечки за уши и физиологичен разтвор. Нещо друго?

Духче, не знам как сме 😀 гледам да ям повече, джуркам протеин и се опитвам да почивам. Сега дойдох на среща с анестезиолог, но го няма и чакаме няколко бременни…
В понеделник съм при тази по ЗК, вторник при израждащия, така че ще видим как се развиват нещата.

Ама какво става днес, ни дрисли, ни спамърки. Явно и Чехли всички вече си имате.

Днес бяхме на лекар. Изкарах си акъла в един момент. То вярно, че не ми остана и много акъл напоследък. Цял ден не ми е ок, а не съм се спряла. Лягам за тонове, пулсът на бебето 190-200.
Сигурно 60 минути запис правихме, успокои се накрая човекът. Лекарката каза, че явно се е намествал и въртял, защо във вторник беше с краката надолу, днес е с главата и натиска.
2860 е, пу пу.

Казах й в нейна чест, че съм епилирала тази площ с размерите на Тихи океан, ама имах предвид краката си. Тя не схвана и каза, че много добре съм се справила:joy:
За толкова дебела жена си признавам, че съм учудващо гъвкава - още си обувам чорапите сама

Аз днес отидох за една късна фетална, ако може така да се нарече понеже очевидно изкуфявам от всичко. Оказва се, че момченцето ми върви назад с обиколката на коремчето с доста близо 3 седмици, всичко му било наред просто щял да бъде дребно бебе видиш ли по генетично + анемията ми, която откриха мноого късно... Как всичко е ок и в един момент не е нямам идея, но по думите на док да съм била спокойна, а пък секциото ми е след 20тина дни, как ще качи грамаж не знам 😐

Лолиана, аз почнах протеин именно заради по-дребните бебенца. Едната досега си вървеше нормално за седмицата, а на последния преглед и тя изостанала с две седмици. Знам, че това мерене е много относително, но сега съм заложила на доста млечни и месни храни и отделно си бъркам протеин. Дано има ефект. Главичките им иначе си вървят за седмицата, но коремчета и бедра изостават. Отделно гледах и цифри за близнаци по седмици колко тежат и са по-слабички от единични бебенца, но това не е голяма утеха.
Аз днес минах и през ваксината за коклюш. И там трябваше да чакам, сега ме наболява мускула, но леко.
Искам да си изчистя вкъщи, да се подготвя. Някак не очаквах, че ще трябва толкова да почивам накрая.

Аз тъкмо се наканих да се ваксинирам и ме хвана отита, който ме държа 10 дни. Сега вече май е късно, затова друга тактика - ще ги искам с маски, докато не стане време за ваксините му.