Бихте ли дарили ембриони?

Уврежданията не са само генетични. Има недоносени деца с ДЦП, с хидроцефалия, с ретинопатия, с глухота, с епилепсия, с интелектуални и речеви нарушения и др.

Когато имаш многоплодна бременност - каквито нерядко се случват при инвитро - рискът да родиш недоносено дете е по-голям, или да има проблем с някой от близнаците, вероятно също е по-голям!

Radilena, цифри ? изследвания?

доста отдавна не съм се ровила, отдавна не ми е на дневен ред , но гугъл знае всичко - не намирам общо изследване за повишен риск
като се има предвид, че математиката не лъже, то неслучайно е подчертано :

Коригиранo спрямо възрастта на майката, паритет, доходите, селски/градски район, имиграционен статут, тютюнопушене, затлъстяване, употреба на всякакви наркотици или алкохол, история на майката за психични заболявания , захарен диабет преди бременността или хронична хипертония и пол на бебето.


изследване за аутистичен спектър:
https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC10660172/

за още по-лесно асимилиране - само таблицата накрая

Попитайте педиатрите и детските невролози. Те ще ви кажат.

Наистина много интересна дискусия се оформи тук. Изглежда , че няма гаранция за каквото и да е и всичко се случва на случаен принцип. Винаги има отклонения от нормите , в живота не винаги 2 плюс 2 е равно на 4.

Ами то така е и при спонтанна бременност.

Не разбирам каква е разликата между ембрион, яйцеклетка и ин витро? Яйцеклетка е само твоя клетка, ембрион е оформено нещо между яйцеклетка и сператозоид, а ин витро чия е клетката? Ако проблемът е при мъжа просто ползват чужда сперма и оплождат жената, а ако е в нея то използват яйцеклетка и спермата на нейният мъж? А ако не става готов ембрион?

Ин витро е методът. Означава "в стъкло". Ще рече, оплождането не се случва в тялото на майката, а в лабораторни условия. Оплоденият матераил (ембрион) после се внася в матката. А оплождането "в стъкло" може да стане със собствен или донорски генетичен материал. Според случая.

Не Ви карам да разбирате и нямам намерение да се обяснявам. Изложила съм своите виждания и изрично съм подчертала, че мнението е мое и не ангажирам никого с него.

а ползваната  сперма може да е директно еякулат, чрез пункция, или от  донорска сперма

варианти много, с още толкова неизвестни и променливи покрай тях
та, накрая , да стигнем, до почти нищожни, при равни други условия , генетични изменения

А тези процедури внасят ли някакви допълнителни рискови фактори, в крайна сметка въпросът е да се накарат две клетки да се слеят,  пък как са се добрали една до друга - дали чрез сексуален акт или някаква друга манипулация, би трябвало да е равностойно, или не?

допълнителни рискови фактори има, разбира се
примерно, неизбежната хормонална стимулация - влияе и на физика, и на психика


при равни други условия, е повече от равностойно, самото забременяване
най-малкото, при естествено забременяване, няма предимплантационна генетична диагностика
дори- имплантиране директно в матката-  решение за жени с проблем с тръби, ендометриоза...

Това сигурно е точно така, обаче чупливата Х-хромозома и кариотипът далеч, далеч не изчерпват всички възможни генетични изследвания.
Синът ми е роден с тежко умствено увреждане - не знаем причината, но са му правени изследвания за няколко десетки синдрома с отрицателен резултат и пак не може да се каже, че всичко му е изследвано.
То и не винаги може да се дефинира кое точно е "отклонение", има генетични последователности с неясно значение, с непълна пенетрантност и т.н.

За трудното е така, обаче няма връзка между раждане на дете с увреждане и "всяка цена". Увреждането е случайност, често напълно непредвидима (по-рядко - предвидима с някаква повишена, но не стопроцентова и дори не 10-, 20-, 50-процентова вероятност), не е последица от това, че родителите не са могли да направят дете лесно и са искали на всяка цена.

Да, разбирам и споделям мнението ти , Магдена. Разказах за моите генетични изследвания във връзка с това, че на пръв поглед и малко по-задълбочен ( направените генетични изследвания към момента) няма обяснение защо изведнъж яйчниците ми намалят (защото все още не са прекратили напълно) функцията си, от което започват репродуктивните ми проблеми. Както случая с детенцето, което до една определена възраст няма никакви проблеми, за който писа Рори72. Естествено съм зачената и до 32 годишна нямах никакви проблеми с цикъл, хормони, яйчници и т.н.

Нито общо изследване, нито дори дефиниция има за "повишен риск". Колко повишен?
Повишен е рискът от аутизъм или умствено изоставане в семейства с едно родено такова дете. Например. Примерно средно пет пъти по-висок (условно, не знам колко е), като ще зависи от причината, но нея може и да не я знаеш, може дори да не знаеш ориентировъчно дали е генетична, или не. Да не правят нови деца ли тия родители? Повишен е рискът, ако имаш брат или сестра шизофреник, и твоите деца да развият шизофрения. Да се замонашат ли братята и сестрите на шизофреници? Повишен е, разбира се, и рискът при майка, която веднъж не е могла да износи докрай една бременност и е родила недоносено дете - да се откаже ли заради това?
Ако общият риск от нещо е едно на пет хиляди, а твоят е едно на 500 или едно на 50, да се откажеш ли трябва? Десет, сто пъти увеличение.
В други случаи рискът е 25 или може дори 50 процента, обаче причината е конкретна мутация, която може да се избегне чрез аборт или предимплантационна диагностика.
Зависи и колко тежко е нещото, което рискуваш. Примерно глухо дете е едно, дете с ДЦП с патерици или на инвалидна количка е друго (ММ има братовчед с двигателно увредени по рождение крака, ходи с патерици, иначе нормален, не знам каква му е диагнозата - не е хубаво за него и родителите му, но и не е краят на света), тежко физическо или умствено увреждане или смъртоносна болест е трето, да не дава Господ последното.
Без да искам да обидя никого, това са ала-бала приказки наизуст, "ако рискът е висок, еди-какво си". Няма такава граница и такова установяване на "висок" риск в реалния живот.

Аз лично ако знам , че има при нас риск, да не говорим за степените които ти си изброила , аз бих се откаала от собствено дете.
Но както написах това са си е мое лично виждане.
Никой теб с нищо не те задължава. Но и не виждам каква ти е ползата да агитираш хора, които не биха постъпили като теб.
Аз пък в този форум на колко места съм чела, че при дадени резултати от изследвания и възможен риск за проблеми при детето или дори при заболяване с болест, която би увредила плода , са отивали да махнат бебето . Ако имат право на този избор и не се чувстват сигурни и решат така да постъпят, дори с травмата на един аборт , защо да се вменява на хора да правят деца без значние с проблеми , само и само да родят деца?

В същност такива теми явно не е добре да се обсъждат открито, защото засягат хората в решенията им или съдбите им. А в същност никой няма за цел да направи това. Някой пита, друг си казва мнението и понеже има доста изстрадали по един или друг начин ... то един се засяга на едно мнение , друг на друго.
В същност темата не е дали някой да прави всичко възможно за да роди дете. Темата е бихте ли дарили ембриони.