Кучето е агресивно към детето

Няма смисъл да се вменява вина на авторката, за това, че е попаднала в нежелана ситуация.

Никой не го прави.
Просто предлагаме изход от нея, който не включва отърваване от живо същество.

П.П. Аз предложих вариант за София, но нямам представа за кое населено място става въпрос. Ако знаех, че да потърся конкретни фирми за нейното населено място...

Напротив, има вина и то голяма.  Не си е възпитала кучето. Добре, млада е, но с лека ръка да й се казва "ами какво от това, махай го." Това не е добре. После защо имало бездомни кучета и нахапани хора. От такива безотговорни индивиди.

Тъй я. Да си го държи да си хапе само тях! Шегувам се.
Нали има и други желаещи да го вземат туй куче?
Както има и други желаещи да вземат партньора, с когото толкова ще се мъчим да спасяваме отношения, сякаш сме единственият вариант за него. Някой друг човек пък вместо да се мъчи като нас, ще е на седмото небе да бъде с този партньор, който не пускаме, за да сме отговорни. Просто пример.
Кучето ще е по-добре някъде, където не го дразнят деца. За други стопани то ще е добре дошло.

Така.Все пак реших да напиша какво стана.Нагледах се на много глупости,ако не ме интересуваше и не обичах кучето с цялото си сърце..нямаше изобщо да се регистрирам сецилно в този сайт и да пиша тема.За тези които ги интересува,мъжа ми никога не е казал “махай кучето” може да не е кучелюбител..нв ми е помагал,не харесва домашни животни,но знае че аз съм такава и дума не а казал.За тези пък които ги интересува,кучето съм го купила сама с първата си работа,първите спестени пари и двете си ръце.Това куче никога не е оставяно само,полагала съм всички грижи за него,ходила съм в чужбина взимала съм кучето винаги.Поех си отговорностите,но нямам вина,че обичам и детето си и чакам второ.От както се роди бебе 1,се опитвам да допусна кучето,то идва..подуши го..в следващ момент го ръмжи и това в продължение на 1 година.Разхидките му спаднаха на 2 пъти по 5-10 минути пред блока.Понеже той ръмжи и другите деца навън и не мога да рискувам да го разхождам с майки и други деца.А пък вниманието към него спадна на 0,понеже детето постоянно мрънка,постоянно иска занимание,игра гледане и отделно съм бременна.Тя кучето се чувстваше много зле и нещастно,видимо тъмен..никога не е бил така.Взеха го братовчеди на майка ми,които имат още 1 куче,живее в огромен апартамент,правят всеки ден дълги разходки,той се чувства прекрасно от ден 1 при тях.Цялото внимание е неговото,той е голям любовник.Ще го виждам,ще пращам всеки месец храна,поддържаме комуникация всеки Божи ден.Тааа кучето се чувства перфектно без деца,викове и крясъци с цялото внимание на света и най вече с друга животинка и постоянно на разходки.Разбитата съм аз,понеже всеки ден плача и не съм на себеси затова,че не можах да го гледам,но го направих за негово добро.Той е всичко за мен,искам просто да е щастливо.И не контрацепция няма да взема,не съм направила нищо лошо.Не съм го изхвърлила навън,направих всичко възможно.Дори бях изкупувала целия ЗОО магазин с хапчета за адаптация,ускорение и пак не помогна.Можех да го гледам,никой не ми е казал “дай го” щях да си го затварям в стаята,щях да си го разхождам по 10 минути на ден,да не си му обръщам внимание.Ако това според вас е любов и живот..окей,аз познават такива хора,които гледат животни по този начин и за мен не е хубава тази история.   


Ох не мога да не допълня,че това с “дано по-малко хора си изхвърлят животните”направи ми бъркате не знам къде.Изобщо не съм изхвърлила любимото си същество.Дори като пораснат децата,може да си го вземем..ако изобщо желае да си дойде,понеже в момента все едно си го завел в рая,на лунапарк..толкова е щастлив.

Правилното решение сте взели, не обръщайте внимание на неадекватни коментари. То беше ясно, че няма да го изхвърлите на улицата, ама нали трябва да ви се набие канчето. Все пак ви съветваха да си изхвърлите мъжа и да запазите кучето, безумие. Вие сте очевидно отговорен човек и собственик, щом сте мислили и за другите майки с деца и кучето покрай тях. Не се обвинявайте

Ами да,защото съм го изкарвала с детето навън..но трябва сами да си излизаме.Има несъобразителна деца.Случвало се е да го ритат,как да обяснявам после,че кучето не е виновно..я детето защото го рита.Иначе моето дете грам внимание не му обръщаше и въпреки това пак си го ръмжеше,страх го е от деца и това е там се чувства спокоен.Хич не че мисли.Въпроса е,че на мен ми е много гадно..все едно съм го предала,да не го гледам докрай.Децата като пораснат със сигурност ще гледаме куче.На няколко пъти мислех дали да не го взема,но той наистина е добре там.Много ми е трудно,мислите са ми само за него

Имай предвид, че най-вероятно пак ти ще трябва да го гледаш. Отделно, с две деца по-трудно се намира време, отколкото с едно и второ на път.

Щастлив край на историята. Всички са добре. Не се тормози, но и не взимай пак куче преди децатата ти да станат наистина големи.

Щом и треньорите не са успели да се справят, значи да, наистина вече не е имало друг вариант.

Със сигуност чак като станат наистина големи.Засега ще ходим да виждаме само нашия дребосък и може да го взимаме за някоя разходка.Много ми е трудно без него,наистина съм на косъм да си го взема и просто да седи така..въпреки че няма да е добре за него.Аз се съсипвам без него,много ми е трудно.Как се свиква с такова нещо?Исках да помогна на животното,а чувствам че съм направила нак-лошото.Той спи до другата животинка,следи новата стопанка навсякъде,били са на разходки по паркове..много е щастлив.А аз не го приемам
Много ми е мъчно,искаше ми се да се разбира с деца и да бъде с нас.Защо трябваше така да става?😕Никой не се е държал лошо с него,и много се притеснявам от това..дали ме мисли,дали му е тъжно.Изглежда че не му пука..но жалко че не говори

А всъщност защо пусна темата?

П.П. Треньорите какво казаха?

Бременна си. В такива ситуации човек може да изживява нещата по-драматично, отколкото трябва.
Кучето е добре. Приготви ли всичко за бебето?

Да, ще тръгне с детето и с корема по треньори на кучета в студения и пълен с вируси сезон. Препоръчително.

Нали така или иначе излиза с детето, пък и написа, че е направила всичко възможно. Значи е отишла и при треньорите. Ако не е отишла, значи не е направила всичко възможно.
Защото, ако не се е опитала с треньори се получава "ах, горката аз, колко ми е тежко и мъчно, има вариант да не разкарам кучето си, но няма да го пробвам, а направо ще го разкарам, много мъчно".

Към момента бременна с малко дете, според мен е направила предостатъчно. За мен даже терзанията й са излишни. Краят на света, че роднини ще гледат кучето, защото агресира към бебето. Не сте сериозни.