Кучето е агресивно към детето

  • 3 718
  • 119
  •   1
Отговори
# 90
  • София
  • Мнения: 34 773
А според мен, ако дори не се е опитала да се обади на треньор/и, не е направила достатъчно, а просто се е отървала от него.
Както и да е, животното вече е разкарано. Което наистина при безотговорни стопани е по-добър вариант за него, както споменаха по-рано в темата.

# 91
  • Мнения: 9 115
Излишно е да се тормозиш. Кучето е добре, при близки хора е и ще може да го виждате. Не ги мисли сега нещата. Аз те разбирам, защото много си обичах кучето, то си ми беше първото дете. По някаква причина нещата при вас не са се получили, затова друго куче, когато ти пораснат децата.

Лорелада, ти имала ли си куче? Такова дето спи с тебе? С твоето пренебрежително отношение към животното не й помагаш особено.

# 92
  • Мнения: 14
Аз не мога да повярвам какви хора има…не съм разкарала  никой.Обадила съм се на много познати,на треньори,на ветеринари,кастрация.Точно че се смятам за отговорен родител и спопанин постъпих така?Ако бях безотговорна към кучето..щях да си го гледам ,пак казвам..ще седи затворен,защото това са 2 малки деца,как да живея все в страх,че ще ги ухапе,или те ще го дръпнат нещо.Ами това са деца.По-отговорно ли е,да го задържа и да го затворя в 1 стая??

Имам една позната с деца,породата е пак шпиц.Миии кучето не е виждало бял ден да ви кажа,и го държат така!Къса ми се сърцето докато го пиша.Ако някой гледа така животни,то това не съм аз и не бих причинила на живо същество това нещо.
Опресни си мозъчните клетки.

# 93
  • Мнения: 19 538
Не съм имала. Имам страх от кучета, защото в детството ми куче е нападнало майка ми пред мен. Такъв страх ще има и първото дете на авторката, ако вече е било уплашено от кучето на няколко пъти дори.

Но дори да нямах, съжалявам - кучета, котки, рибки, нищо не би ми било по-важно от децата ми. Децата са приоритет номер 1. Или не е така?

# 94
  • Мнения: 14
Разкарано било кучето…то е по-добре от много други животни в момента.

# 95
  • София
  • Мнения: 34 773
Динчо, точно куче не съм имала и нямам, но съм много възмутена от такова безотговорно отношение към живо същество, към което си поел напълно доброволен и съзнателен ангажимент. Когато вече играчката ти натежи, търсиш начин да я разкараш. Съдейки от мълчанието на авторката по отношение на треньора, явно не е направила всичко възможно, просто темата е пусната, за да си валидира желанието да се отърве от кучето. Такава валидация ще получи винаги – пълно е с безотговорни хора и те ще ѝ кажат "браво". Явно това е била целта на темата, а не търсене на всички възможни варианти хем да задържи кучето, хем децата да са в безопасност.

# 96
  • Мнения: 19 538
Треньорът за колко време би отучил кучето от тези му навици? Предполагам ще е месеци.
През това време как ще съжителстват с детето?
Наистина ли кучето ще стане едно благо, щастливо същество, което може безопасно да се остави насаме с децата, ако авторката отиде до тоалетната например и как се установява това, по метода проба - грешка ли (я, оказа се, че не било безопасно да остават сами)?

# 97
  • Мнения: 9 115
Лорелада, тогава няма как да разбереш защо авторката се тормози. Пак казвам, за мен това е най-добрия вариант, кучето е при познати и ще могат да го виждат.
Аз съм имала куче 6 години преди да се роди детето ми и 9 години след това си живяха щастливо заедно. Нещо много сериозно е сбъркала, за да не могат да живеят заедно. Млада е, да си гледа сега децата, да посещават кучето, пък след 20 години както дойде.

Миленака, аз също не разбирам как така се налага да затваря кучето. Нашето просто прие, че има още един постоянен жител вкъщи и това беше. Даже не му обръщаше кой знае какво внимание, изключая случаите да получи повече храна под масата.

# 98
  • София
  • Мнения: 34 773
Треньорът за колко време би отучил кучето от тези му навици?
Скрит текст:
Предполагам ще е месеци.
През това време как ще съжителстват с детето?
Наистина ли кучето ще стане едно благо, щастливо същество, което може безопасно да се остави насаме с децата, ако авторката отиде до тоалетната например и как се установява това, по метода проба - грешка (я, оказа се, че не било безопасно да остават сами)?
Не е ясно. Нямам намерение да гадая удобни за мен отговори.

# 99
  • Мнения: 14
Както и да е..някои ме разбраха други не.Живи и здрави всички.Установих само 1..много е грешно да се пускат такива теми,понеже излизаш лошия,излезна че съм била безотгорна.Никой не ми е бил в дома да види какво е било.Аз съм щастлива,че кучето ми е добре и това е.

# 100
  • София
  • Мнения: 34 773
Каква беше целта на темата?

По отношение на разбирането - разбрах те напълно, нищо сложно няма в безотговорността.

# 101
  • Мнения: 1 451
Някои треньори взимат кучето при тях за 1-2-3 месеца и после постепенно влизане в семейството и учене на стопаните как наистина да се държат с куче. Това за кучета с поведенчески проблеми. Както и кастрация на мъжко куче би помогнала за по-малка агресия.
Аз съм съгласна, че принципно е по-добре в тази ситуация с малки деца и липса на време и желание за превъзпитание на кучето, то да иде при любящо семейство. Ама не и сега авторката да очаква всички да я съжаляваме, защото ако си беше възпитала кучето като малко, нямаше да има този проблем. То кучето е било щастливо при нея, не споря, но не и възпитано, иначе нямаше да си позволява да ръмжи дори на нея.

# 102
  • Мнения: 14
Опитах варянта с кастрация,кастриран е.Не промени поведение.Кучето е възпитано,много съм се занимавала с него.Просто не харесва деца,така е от малък.И съм с майчинство от 900 лв,нямам възможност да изпратя кучето за 3 месеца на обучение.

# 103
  • Мнения: 9 115
То е вече минало, но какво се промени в отношението ти към кучето, когато се появи бебето? Защо си го затваряла в друга стая?

# 104

Общи условия

Активация на акаунт