Има ли някой, който е опитен да каже как можем да заобиколим битовизма и да запазим страстта, въпреки стреса в ежедневието
За да няма битовизми - не се омъжвайте. Сори - друг начин няма.
- Публикувана: 22 ноем. 2024, 17:46 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2024, 23:12 ч.
Загуба на интерес след брака към жените
За да няма битовизми - не се омъжвайте. Сори - друг начин няма.
При нас го има това, че той е интроверт, обича дома и спокойствието, а аз съм екстроверт, трудно седя на едно място, обичам да излизам и да съм сред хора. Пандемията беше изненадата, която показа, че можем да преодолеем всякакви различия, да се поставим на мястото на другия и да го разберем.
Нито децата, нито брака имат единствено общо с битовизмите. И да ги нямахте, в даден момент пак щяхте да се отдадете на някаква рутина и да срещате банални битови проблеми. Въпросът е вие как се справяте с такива периоди.
Ето, ние с 2 малки деца (едното няма 1г още) имаме периоди на еднообразие особено сега в учебно време. Искаме, не искаме - през седмицата задълженията и задачите ни са на 90% еднакви всяка седмица (градина, уроци, тренировки, домашни задължения). Почти не успяваме да намерим време за нас двамата като двойка от понеделник до петък. Обаче има ли желание, има и начин. Уикендите пием кафе бавно вкъщи (да, с 2 малки деца!), не бързаме със закуска, не си даваме зор, когато с каквото успеем. Вечер - филм или сериал, понякога с питие. Често пътуваме (1-2 пъти в месеца). Днес например ни изскочи възможност уикенда да отскочим до друг град и просто казахме “ок”. Стягаме минимален багаж за тия два дни и отиваме с идеята за разнообразие от София и за разходка.
Търсете си разнообразието и искрата. Никой няма да ви ги осигури на готово.
Ето, ние с 2 малки деца (едното няма 1г още) имаме периоди на еднообразие особено сега в учебно време. Искаме, не искаме - през седмицата задълженията и задачите ни са на 90% еднакви всяка седмица (градина, уроци, тренировки, домашни задължения). Почти не успяваме да намерим време за нас двамата като двойка от понеделник до петък. Обаче има ли желание, има и начин. Уикендите пием кафе бавно вкъщи (да, с 2 малки деца!), не бързаме със закуска, не си даваме зор, когато с каквото успеем. Вечер - филм или сериал, понякога с питие. Често пътуваме (1-2 пъти в месеца). Днес например ни изскочи възможност уикенда да отскочим до друг град и просто казахме “ок”. Стягаме минимален багаж за тия два дни и отиваме с идеята за разнообразие от София и за разходка.
Търсете си разнообразието и искрата. Никой няма да ви ги осигури на готово.
Само аз ли не го помня изобщо тоя локдаун? 
Уж беше забранено тук и там, ама да се излиза от вкъщи чак, нямам спомен да не е можело, пък и хич не се спазваха и другите забрани. Помня станаха някакви циркове с парка и планината На работа никога не съм спирала да ходя. Иначе тези, на които работата им позволява, ясно че минаха хоум офис. Цялото семейство вкъщи сигурно е било тегаво. Аз тогава още си бях свободна и не се е налагало с никой да се търпя 
Иначе битовизмите са кофти, когато единият или двамата отказват да ги вършат или ги превръщат в голям проблем. За мен са просто нещо, което трябва да се свърши, но рядко се намират хора с тази нагласа. Ако двамата участват като отбор, всичко се отмята бързо и остава време за приятните неща.
Уж беше забранено тук и там, ама да се излиза от вкъщи чак, нямам спомен да не е можело, пък и хич не се спазваха и другите забрани. Помня станаха някакви циркове с парка и планината На работа никога не съм спирала да ходя. Иначе тези, на които работата им позволява, ясно че минаха хоум офис. Цялото семейство вкъщи сигурно е било тегаво. Аз тогава още си бях свободна и не се е налагало с никой да се търпя Иначе битовизмите са кофти, когато единият или двамата отказват да ги вършат или ги превръщат в голям проблем. За мен са просто нещо, което трябва да се свърши, но рядко се намират хора с тази нагласа. Ако двамата участват като отбор, всичко се отмята бързо и остава време за приятните неща.
Лъвичке, аз не само го помня, а и няма да забравя ужаса, че големите ни дъщери бяха в Италия и там хората капеха като мухи и просто ги затвориха по къщите, а на чуждестранните студенти в един кратък период им разрешиха да си тръгнат. В Италия положението беше в пъти по-лошо от тук. С автомобил, понеже за полетите имаше твърде много забрани и изисквания. И после сума време останаха у дома. Учениците също. Градинарчетата и тях ги оставиха на ДО. Съпругът ми влизаше в съда със специални мерки, сертификати и какво ли не още. Пред магазините се виеха опашки и пускаха по няколко човека само, а домочадието трябваше да яде. Че и наши близки си отидоха. Имаше няколко месеца, които бяха много неприятни. Даже измислиха лудостта (за кратко, защото после позволиха) да забраняват достъп до болниците, а ние правихме тогава поредни процедури, но после паднаха забраните за репродуктивните отделения и искаха само отрицателен тест от същия ден. Лудница направо.
Проблемът с локдауна беше основно, че или хората минаха хоум офис, или спряха да работят. Тоест дори хора, които никога не са работили от вкъщи, седяха затворени и това се отрази. Иначе в България нямахме локдаун в истинския смисъл. Никой не е спрял да излизаме и по улиците да се скитаме ако щеш. Но въпросът беше за повечето време вкъщи, което изнерви доста хора, съчетано с безпаричие при намалени финанси и неясно бъдеще. Децата бяха “онлайн” и родителите също минаха през тежки периоди.
Аз го помня най-вече с това, че бяхме здрави. Защото близки боледуваха тежко и някои умряха. Така че каквото и да е било, се радвам, че сме живи и здрави.
Иначе по темата, днес четох любопитна дискусия във фейса. Синтезирано, една жена беше написала дълъг пост, как намирала на мъжа си обувките събути насред хола, но просто ги вземала и ги прибирала, защото и той правел някакви неща - чисти и колата, решава задачи с децата, плаща данъците и т.н. и затова тя, за да не се разправят за битовизми и дреболии, взема обувките от където ги е изул и ги прибира в шкафа. За 40 годишна двойка с две деца в градинско-учулищна възраст става въпрос.
И следва дискусията, в дух що за неуважение е да си пльоснеш обувките и другия човек прислуга ли е, с коментари относно липсата на минимални навици, имаше и предположение, че се връща пиян, щото иначе обувки насред хола ... Изясни се, че не са винаги насред хола, а просто човекът си знае, че след него има кой да чисти и подрежда, при тва без да му пили. Завърши се в неприятен тон, дали му обува и гащите и го целува по петичката.
Аз се напрегнах... Признавам, че понякога е грозно да правиш постоянни забележки, но не съм склонна и да прибирам след голям мъж.
Иначе по темата, днес четох любопитна дискусия във фейса. Синтезирано, една жена беше написала дълъг пост, как намирала на мъжа си обувките събути насред хола, но просто ги вземала и ги прибирала, защото и той правел някакви неща - чисти и колата, решава задачи с децата, плаща данъците и т.н. и затова тя, за да не се разправят за битовизми и дреболии, взема обувките от където ги е изул и ги прибира в шкафа. За 40 годишна двойка с две деца в градинско-учулищна възраст става въпрос.
И следва дискусията, в дух що за неуважение е да си пльоснеш обувките и другия човек прислуга ли е, с коментари относно липсата на минимални навици, имаше и предположение, че се връща пиян, щото иначе обувки насред хола ... Изясни се, че не са винаги насред хола, а просто човекът си знае, че след него има кой да чисти и подрежда, при тва без да му пили. Завърши се в неприятен тон, дали му обува и гащите и го целува по петичката.
Аз се напрегнах... Признавам, че понякога е грозно да правиш постоянни забележки, но не съм склонна и да прибирам след голям мъж.
От друга страна, ако пък само това му е кусурът, ще ти се откъснат ли ръцете от едно прибиране? И струва ли си заради САМО това да си развалиш брака? А енергията за един скандал по-малко ли ще бъде? И тя пък няма ли също дразнещи навици, на които той не обръща внимание? Нищо не е толкова просто, както ни се струва на пръв поглед.
Четох го и аз. Не бяха насред хола, а сред антрето. И той не само ѝ чистел колата, но и пълно обслужване.
Както и да е, идеята беше човек да си подбира битките и поводите да се нервира или истерясва. Като се замисли човек, по-лесно и бързо е да вдигнеш (подритнеш) нечии обувки, които ти пречат, отколкото да вдигаш скандали и да се мъчиш да превъзпитаваш възрастен човек.
Всички си имаме някакви кусури и не е зле да сме по-толерантни към чуждите, ако и те са толерантни към нашите, разбира се. Този семеен танц е за двама.
Както и да е, идеята беше човек да си подбира битките и поводите да се нервира или истерясва. Като се замисли човек, по-лесно и бързо е да вдигнеш (подритнеш) нечии обувки, които ти пречат, отколкото да вдигаш скандали и да се мъчиш да превъзпитаваш възрастен човек.
Всички си имаме някакви кусури и не е зле да сме по-толерантни към чуждите, ако и те са толерантни към нашите, разбира се. Този семеен танц е за двама.
И ние така. В момента гледаме ТВ и всеки си трака на лаптопа. Но това не пречи сегиз тогиз да обсъдим нещо от екрана, да сме си сипали по питие, от време на време да си подаваме ръка просто ей така... Опапкахме и една кутия страхотни фурми
Израелските фурми MEDJOOL са страхотни, предлагат се от една фирма от Кюстендил. Скъпички, но толкова хубави фурми не съм ял до сега.
Не знам, сигурно е така, стига да не се окаже накрая че твърде много неща си преглъщал, за да има мир.
Общо взето никой няма да ти каже евала, че си му прибирал обувките. Обикновено тия неща не се оценяват, а като те видят, че си от прибиращия обувките вид, почват да си оставят и мокрите хавлии на пода. И като т дойде много и почнеш да надигаш, стават разправии, защото се оказва, че то всъщност само на тебе ти пречат обувките по средата, другите в къщи са над тия неща.
Общо взето никой няма да ти каже евала, че си му прибирал обувките. Обикновено тия неща не се оценяват, а като те видят, че си от прибиращия обувките вид, почват да си оставят и мокрите хавлии на пода. И като т дойде много и почнеш да надигаш, стават разправии, защото се оказва, че то всъщност само на тебе ти пречат обувките по средата, другите в къщи са над тия неща.
