Постоянно се караме откакто имаме бебе

Да имаш дете/деца е най-естественото нещо на света. Последните години, за моя изненада, се оказа, че е непосилно бреме и свръх възможностите на презадоволеното ни общество. Направо физически и психически апокалипсис.

Това го искам за разпускане и да не мислим за други неща! Само един човек разбра ... вместо да се караме да забравим да тези неща и да прекараме пълноценно време всички заедно и да се забавляваме .

Като се появи майка на дву-тримесечно бебе и почне да се оплаква как не прави секс всяка вечер, почвам д асе замислям дали темата не е пързалка.

Прочетох само отначало.Прост пример ще дам,който е от преди час.Аз имам момиче и момче в тийнейджърска възраст.Синът ми днес беше изял всичкото сладко,което имаше вкъщи. В момента,в който разбрах за това,започнах да обяснявам как той не живее сам,че има две жени вкъщи,че и ние искаме десерт,че е редно и справедливо всичко да се дели поравно...Пблече се и отиде да купи сладки неща веднага,с насълзени очи!
Че така съм отгледана аз със сестра ми,че момичетата се уважават и пазят,че той е мъжът в семейството (разведена съм).
Че не се посяга на жена,че той е по-малък и трябва да отстъпи И заради това....
Всеки божи ден аз разговарям с децата си по този начин,и смея да твърдя,че те ще станат ХОРА,ЧОВЕЦИ!
Сега,в днешно време,много малко хора общуват и възпитават децата си по този начин.Пресен пример е случката в мола😒
Клекави са днешните мъже,егоисти,грубияни,и са си самодостатъчни.Жалко за което...Проблемът не е че съпругът на авторката е такъв след раждането на бебето,проблемът е в първите 7,10,15 години  от живота му..Все повече разводи ще има и все повече родители,отглеждащи сами децата си.

Я пак? Някои като е по малък, трябва да остъпва? Защо? Казвам го от позицията на по голямото дете вкъщи. Сестра ми никога не ми е отсъпвала нещо, понякога се биехме, малка разлика в годините...
( Майка ми свиреше на струната "ти си голяма, трябва да се грижиш за нея" )
А за сладкото, не е редно един да изяде всичко, но е безумно да му вменявате, че сте слабички жени, и той трябва да го играе закрилник... Ама вие си знаете, де.

За мен това е лошо възпитание, чийто резултат ще бъде оформянето на един слаб и колеблив човек с много комплекси. Това момче не е мъжът в къщата, а е дете и то по-малкото доколкото схващам. Неговото място не е в обувките на съпруга. Натоварено е с огромно бреме това дете.

Преди години, хлапето беше на 3 някъде, хремав, идва майката на ММ за няколко дни, да го гледа, да не си пускам болничен. Мъжа ми заминава командировка, с преспиване. Вечерта майка му към малкия - "Сега ти си мъжа вкъщи", къде шеговито, къде сериозно. Аз се изхилих - "Значи добре сме загазили, тогава!". Малко се нацупи жената, ама и мина.

Старото поколение така са възпитавали мъжете. За мен е грешно но всяко поколение допуска грешки във възпитанието.

Така намирам за правилно,така ги възпитавам,не познавам друг начин на възпитание.Мисълта ми беше,че го уча да уважава жените,да отстъпва и да се съобразява със семейството и околните,да не бъде егоист ,и да не си мисли че е центъра на вселената!А дали е правилно,е друг въпрос,и ще се види след време.
Но да не спамя темата на жената..

Респект за начина по който възпитавате децата си!
И аз мисля по същия начин - един мъж ако е възпитан като дете с мисълта, че е нещо повече като човешки вид, а жените са втора ръка хора, няма как да обича нито жена, нито деца и да има щастливо семейство около него. Също и ако не е запознат поне от обща култура с целия процес от създаването, през промените в психиката и тялото на жената, до отглеждането на поколение. Все по-често чета теми как процеса на отчуждаване и отказът на близост започва още в началото на бременността на жената, когато невежата мъжка половинка се страхува да я докосне уж "да не нарани бебето". Всеки с малко от малко познания по въпроса знае, че това е напълно нереално да се случи.
Добре, има незнаещи, но човек се учи докато е жив. По-важно е да знаят, че на една жена в момента в който стане майка, живота й се обръща на 180 градуса. Тя в близките 3-4 години няма да може да спи нормално, да яде нормално, да се изкъпе, да отиде до магазина без да мъкне детето или децата, дори да ходи до тоалетната без подир нея да тичат детски крачета, да изпие едно кафе или питие или да изгледа филм без детето да иска нещо, да хленчи, да плаче. От отварянето до затварянето на очите жената-майка бърше бебешки задни части, приготвя храна, дундурка, забавлява, преоблича, разхожда детето или децата, съобразява се с характерите, настроенията, капризите, старае се да угоди и какво получава в замяна от съвременния мъж-баща? Темерутщина, пренебрежение, скандали, ядове, кусури, защото видиш ли той е велик, вадейки парите за семейството, а тя едва ли не си седи на топло вкъщи. Ами не, не е така, защото вадещия пари мъж може да си вземе почивка, отпуск, а съпругата-майка НЕ може дори за един ден да си почине от децата, какъв ден, дори и час понякога е само мечта. Те със сигурност и половин ден не биха издържали на подобно темпо. Също ако "любовта" им към жената до тях се влияе от промените, особеностите в тялото й след бременността, раждането, ако това ги отвращава, погнусява или нещо подобно, то тогава да се женят за себеподобни и няма да го имат този проблем! Те да не би да мислят, че на нас ни е лесно,  за нас някои неща са още по-трудни за преминаване..
Съчувствам на всички жени, втурнали се с ентусиазъм в създаването на семейство, които сега са съсипани и се чудят къде да сбъркали! Не не сте сбъркали вие, сбъркано е обществото ни! Дано някой ден намерите сили да поемете в посока, която ще ви носи само щастие и удовлетворение.

Това е ненужно преувеличение. Апокалипсис със сигурност не е. Но Е стрес, промяна и струпване на купища кофти фактори (безсъние, хормони, разходи, умора). И е период, и отминава, както е писала Elizabet в първия отговор още.  Безгрешни няма, майките са преуморени, нервни и с бушуващи хормони, мъжете се шашкат от бебето, но не си признават и се вкопчват в разни проекти като ремонти и етажи, за да докажат нещо си на себе си... Естествени неща. Може да ги е нямало в златното минало, когато в една къща са живеели по 4 поколения и 20+човека, всички бръмчащи и неподвиващи крак от сутрин до вечер, и когато болести, инциденти и т.н. са се приемали за нещо нормално... Да, тогава стрес от родителството не е имало, но в нуклеарното семейство има, това не е "последните години", а вече близо век.

И аз това се чудя. Какви са тези сексуални тигрици.....

Абсурдно е да учиш момче (изобщо дете), да отстъпва винаги, било то и на жени. После се превръща в мамин ..., слушащ само мама и кака, и го четем тук.
Дожаля ми за детето.

Не може от един два поста да се разбере и проумее общата картина!Само пример дадох,за конкретна ситуация. Днес за нещо друго,ме прегърна и ми благодари!Всяка сутрин ме целува преди училище,споделя с мен и ми помага във всичко. На 14 години е!Надявам се да има много такива тийнейджъри,аз лично се гордея с него и той с мен...

Съгласна съм с теб, но си помисли и ти. В крайна сметка, целта е да стане самостоятелен човек, който да може да отстоява себе си.
А, аз коментирам написаното и то не е съвсем ок.