Няма да се разберем. Остави.
- Публикувана: 25 ноем. 2024, 10:42 ч.
- Последно мнение: 13 дек. 2024, 08:11 ч.
Постоянно се караме откакто имаме бебе
Цитат на: Angi752088 link=topic=1711271.msg48907003#msg48907003 date
Като цяло сме млади ,та аз съм на 20.. и
[/quote
Като цяло сме млади ,та аз съм на 20.. и
[/quote
Изясни се картинката. Авторката ако в момента е на 20, значи е забременяла на 19. Веднага след като е завършила училище. Ясно е и финансово колко е допринесла в това семейство. Мъжът е жандармерист и е живял доста години сам, значи е на 25 минимум, ако не и по-голям. Носи цялата отговорност, изкарва парите, като приоритет е заложил да си ремонтират жилището. Според мен той е бил с розовите очила в тази история. Вече се е светнал, че жена му не може да си поеме нейния дял от отговорностите. И нормално е ядосан.
Не мога да разбера защо си мислите,че когато е млад човек не може да постигне абсолютно нищо ...
Още по-зле. Дала си няколкото хиляди за ремонт на неговия етаж, а той сега се праИ за 50лв.
Абе, хора, какво ви става, да няма някой Меркурий стъпил накриво, че се нахвърляте на млади майки и то с умопомрачителни глупости! Щом е на 20, значи мъжът й се е прецакал, защото не работи; щом е 3 месеца след раждане не може да й липсва секс; щом мъжът не се включва за детето, тя е виновна, че не е хвърлила боб преди раждането да разбере, че така ще стане.
Във форум за майки божемой!
Нещо подкрепа, нещо съвет към момичетата - не. Свекървеска работа.
Аз, за съжаление, съвет не мога да предложа, защото в подобна ситуация с първия ми мъж не се справих и си бутах всичко сама. Но ще кажа на момичетата, подкрепям ви, прави сте, не е проблемът във вас.
Във форум за майки божемой!
Нещо подкрепа, нещо съвет към момичетата - не. Свекървеска работа.
Аз, за съжаление, съвет не мога да предложа, защото в подобна ситуация с първия ми мъж не се справих и си бутах всичко сама. Но ще кажа на момичетата, подкрепям ви, прави сте, не е проблемът във вас.
Бърди , голяма част от хората са ужасно озлобени, и си го изкарват на който и където могат...
При нападение, изнасилване, тук сочим с пръст жертвата, все с нещо си виновен, предизвикал/а си го, не може да не си виновен...
При нападение, изнасилване, тук сочим с пръст жертвата, все с нещо си виновен, предизвикал/а си го, не може да не си виновен...
Аз пак ще кажа за книгата. У нас имаше напоследък повечко караници - от една страна аз съм леко по-нервна (може би заради хормоните, ама май по-скоро от стреса - ремонт + бременност + всички изследвания и ангажименти + всички финанси около двете + още си работя и тн), от друга и той е супер ангажиран и се опитва да лавира между вкъщи и работа. Книгата помогна. Даже без да съм седнала да прилагам кой знае колко стриктно съветите от нея, даде ми леко различен поглед над него и над споровете ни.
Тук идва и мястото на хората с опит. Аз все още не съм свекърва и тъща, но имаме племеници и приятелски деца, които вече имат свои деца. Понеже съм "готината", с която може да се говори на всякакви теми и думата ми тежи в известна степен, провела съм много разговори с млади татковци по темата. Да не се отделят в друга стая, "за да се наспят", да участват активно, да изграждат връзка с бебето от ден първи, да го познават, то да ги познава и търси.. За умората, за хормоните, за това колко е важно жената да чувства подкрепа - да се прегръщат, да има топлина и разбирателство. Да не се втелясват в чистота, подреденост, храна - каквото такова, период е, ще мине.
Подобни съвети давам и на младите майки - да не изолират таткото, да го включват, да не мислят, че единствено те могат да направят нещата перфектни - понякога не е нужно да е перфектно, а просто е да е направено. Да не си поставят прекалено високи цели и да не се изживяват като шесторъкия Шива - като не стане нещо днес, ще стане утре; най-важната цел е бебето да е обгрижено, а майката - отпочинала, всичко останало може да почака.
И така нататък. Говоря им добронамерено, от личен опит, и не назидателно, а приятелски. Предлагам помощ, споделям "лайф-хакове". Обикновено ефектът е много положителен. Особено когато не е от позицията на "аз съм гледала деца и знам как се прави", а с разбиране и съчувствие.
Аз лично съм обнадеждена. Личните ми наблюдения над милениълите в обкръжението ми, а и по улиците на по-големите градове са, че има вече много повече ангажирани и адекватни татковци, отколкото преди.
Подобни съвети давам и на младите майки - да не изолират таткото, да го включват, да не мислят, че единствено те могат да направят нещата перфектни - понякога не е нужно да е перфектно, а просто е да е направено. Да не си поставят прекалено високи цели и да не се изживяват като шесторъкия Шива - като не стане нещо днес, ще стане утре; най-важната цел е бебето да е обгрижено, а майката - отпочинала, всичко останало може да почака.
И така нататък. Говоря им добронамерено, от личен опит, и не назидателно, а приятелски. Предлагам помощ, споделям "лайф-хакове". Обикновено ефектът е много положителен. Особено когато не е от позицията на "аз съм гледала деца и знам как се прави", а с разбиране и съчувствие.
Аз лично съм обнадеждена. Личните ми наблюдения над милениълите в обкръжението ми, а и по улиците на по-големите градове са, че има вече много повече ангажирани и адекватни татковци, отколкото преди.
..........Не знам откъде ви идва в главите идеята, че мъжете трябва да се включвме в гледането на малко дете ?
Ти, на колко годинки си? Какво трябва да правят мъжете? Да се бият на фронта ли?
Дано само троли, де ...
Авторке, аз те подкрепям. Моето мнение съм го писала много пъти тук, по такива теми, и така са се вихрили фантазиите на някои, че не е истина. Пак ще го напиша: ако майката е поела всички ангажименти по отглеждането на детето, ако всички битовизми са на нейната глава, ако таткото си гледа служебните ангажименти и въобще не се занимава с детето, то жената не трябва да мисли за пари, той трябва да може да ви осигури всичко, включително и много скъпи забавления, защото вие ще отпочивате през тях, докато се грижите за детето. Да не ми наскочат някои пак, имам достатъчно и изключвайки мъжа ми от финансовата част. Стандартът ни на живот с детето няма да е по-различен, ако той не е при нас. Отговорностите обаче трябва да се разпределят, не може всичко да е на главата на майката. Щом не гледа детето, трябва да го компенсира по друг начин. Също интимността, отношението към вас не е правилно, не може само собственото си удоволствие да гледа, това е червен флаг, много голям. Също вниманието и извън леглото към вас трябва да е на ниво, достатъчно е, че не се разправя с бебето, нали знаете щастливи родители - щастливи деца. Партньорската любов няма нищо общо с родителската. Това също ви дава сила увереност. Вие можете да си настроите психиката, че битовизмите са изцяло ваша работа, но заедно трябва да не потъвате в тях, какво искам да кажа. Ами няма стриктно да готвите за всички, има готвена храна навсякъде, приоритетът в момента е бебето. Все едно, че понякога ще е много разхвърляно и т.н. За да оцелеете трябва да сте навън, да се разхождате с детето, да си купувате каквото поискате, без да мислите, за да може, макар и по този начин, през вещите, макар и временно, все пак да се разнообразявате. Вие трябва да успеете да отпочивате в присъствието на детето, но не трябва да бъдете натоварвана с мисли за нищо друго, щом бащата не участва в отглеждането му. После идват други периоди, децата вече не са бебета, стават по-самостоятелни и вие може да започнете нещо много успешно и да го съчетавате с отглеждането на детето, но ако това, което го пиша, го нямате - времето и парите, бащата трябва да отглежда наравно с вас детето.
Аз ще коментирам първите три поста на авторката.
Мила, ако още четеш ще се радвам да прочетеш и моето мнение - тези караници са период през който и мъжът и жената се адаптират към новата реалност.
Знам от опит - аз и ММ искахме дете, имахме проблеми в това, разрешихме ги, детето дойде - и,о, изненада за мен - караниците започнаха от ден едно, веднага след изписването!
Причините бяха малко както при теб, годината '23- та - нямаме пари, да не съм искала еди си какво, защото само първия месец е дал над хиляда лв за странични разходи. Между другото на фона на тази караница винаги му припомнях, как е искал да даде 200 лв за да присъства на раждането... Бебето плаче - значи аз не съм направила нещо както трябва. Той не взима детето да му се радва - аз му се сърдех и освен че и за това му вдигах скандали, се и оплаквах на всички познати и непознати... Аз се забавлявам с някакви глупости по телевизията - ама хайде да го спра, че той да си почине.... Няколко пъти си спомням как директно ставах по време на скандала, обличах се и отивах на близкото до блока кафе, за да се успокоя. Това трая 4-5 пъти, но ефекта бе огромен - той останал сам с бебето, много бързо започна да го взима при себе си, дори в един момент бебчо се успокояваше само, когато беше в ръцете му. През този период по една две думи изпуснати от него разбирам, че буквално го е страх да остане с бебето, защото не знае как да реагира ако нещо му се случи - въпреки, че той е изкарал три курса през живота си за първа помощ в различни бедствени ситуации и има страхотно хладнокръвие. Е, хладнокръвие, хладнокръвие, но това хладнокръвие напуска мъжете в момента когато видят едно малко бебенце за което се знае, че е зависимо изцяло от тях. Това наблюдение се потвърди от свекърва ми, която сподели същите неща за своите вуйчо, чичо, съпруг и брат - все хладнокръвни мъже, които треперели с бебенце в ръце....
Това подразбрах и от него, когато още в първият месец трябваше да отидем в спешното, защото бебето беше вдигнало висока Т, която аз открих - той няколко пъти в следващите дни ми казваше, че той сам нямало да се сети, че бебето има физически проблем....
Разбира се дните ми не бяха само караници, а караниците ни не бяха съпроводени с други прояви - на подигравка, с обиди, с насилие... Иначе нямаше така силно да желая да имаме второ, а направо щях да си замина. Много често обаче е идвал с любимите за мене цветя, торти, и др.глезотии които са ме оставяли без думи. И винаги ми е казвал едно и също - "по цял ден си сама с бебето, трябва да се отпуснеш и да се поглезиш". Още втората седмица след изписването ММ, вече адаптиран, пое грижите в уикенда за бебето - да му приготви млякото, да сменя памперси, докато аз спях, гледах филм или четях книга. Когато се върна на работа, за съжаление това от два дни стана един ден, защото той работеше твърде често и в съботите. През нощите аз съм ставала да обгрижва детето, но не ми е било проблем, защото през деня спях заедно с него, а домакинските задължения често оставях настрана - но мъжа ми няма проблем да не се пуска прахосмукачка всеки ден (примерно) и да готви при необходимост, както и да си пусне пералнята... Всъщност прахосмукачка започнах да пускам едва когато бебчо проходи, защото наистина не може да изтрая и един ден чист килима... Както и да е, та думите ми са, че тази торбуленция продължи буквално 5 месеца. Още същата година, въпреки моето нежелание от фин.гледна точка да отидем на почивка за две седмици, потеглихме, защото той смяташе, че това ще е полезно за мен.
И пак се усещаха следи от турболенция помежду ни...
Та искам да кажа, че е период. В момента се нагаждате един към друг в новата реалност. Мъжете за съжаление, както казва психотерапевта ми, рядко премислят думите си за да не наранят половинката си - огромна част от тях казват това, което мислят директно.
Гледай всички знаци на неговото поведение и ако няма нищо плашещо, вярвай, че ще отмине. Ако има - мисли как ще продължиш. Но винаги мисли след като бурята отмине, на спокойна глава, преценявайки възможността да продължиш напред с него или без него. Ако избереш втората опция, не е необходимо да му го казваш - тихо си приготвяш бъдещото разделяне и си мълчиш до самия момент на събитието.
Това, мога да споделя.
Лично в моята история, вярвам че сега при второто дете вече нещата ще са други, по-приятни и за да двама ни. Отсега съм измислила как ММ ще ми помага и сме го изкоментирали. Винаги е добре да се водят такива предварителни разговори в които да се очертаят изисквания, граници, предложения за взаимно разбирателство и компромиси. Понякога могат да доведат само до това, да разберем партньора по-добре и да си направим стратегия как да проведем следващ подобен разговор, но успешен... Но винаги е от полза.
Пожелавам ти успех и щастие ❤
Мила, ако още четеш ще се радвам да прочетеш и моето мнение - тези караници са период през който и мъжът и жената се адаптират към новата реалност.
Знам от опит - аз и ММ искахме дете, имахме проблеми в това, разрешихме ги, детето дойде - и,о, изненада за мен - караниците започнаха от ден едно, веднага след изписването!
Причините бяха малко както при теб, годината '23- та - нямаме пари, да не съм искала еди си какво, защото само първия месец е дал над хиляда лв за странични разходи. Между другото на фона на тази караница винаги му припомнях, как е искал да даде 200 лв за да присъства на раждането... Бебето плаче - значи аз не съм направила нещо както трябва. Той не взима детето да му се радва - аз му се сърдех и освен че и за това му вдигах скандали, се и оплаквах на всички познати и непознати... Аз се забавлявам с някакви глупости по телевизията - ама хайде да го спра, че той да си почине.... Няколко пъти си спомням как директно ставах по време на скандала, обличах се и отивах на близкото до блока кафе, за да се успокоя. Това трая 4-5 пъти, но ефекта бе огромен - той останал сам с бебето, много бързо започна да го взима при себе си, дори в един момент бебчо се успокояваше само, когато беше в ръцете му. През този период по една две думи изпуснати от него разбирам, че буквално го е страх да остане с бебето, защото не знае как да реагира ако нещо му се случи - въпреки, че той е изкарал три курса през живота си за първа помощ в различни бедствени ситуации и има страхотно хладнокръвие. Е, хладнокръвие, хладнокръвие, но това хладнокръвие напуска мъжете в момента когато видят едно малко бебенце за което се знае, че е зависимо изцяло от тях. Това наблюдение се потвърди от свекърва ми, която сподели същите неща за своите вуйчо, чичо, съпруг и брат - все хладнокръвни мъже, които треперели с бебенце в ръце....
Това подразбрах и от него, когато още в първият месец трябваше да отидем в спешното, защото бебето беше вдигнало висока Т, която аз открих - той няколко пъти в следващите дни ми казваше, че той сам нямало да се сети, че бебето има физически проблем....
Разбира се дните ми не бяха само караници, а караниците ни не бяха съпроводени с други прояви - на подигравка, с обиди, с насилие... Иначе нямаше така силно да желая да имаме второ, а направо щях да си замина. Много често обаче е идвал с любимите за мене цветя, торти, и др.глезотии които са ме оставяли без думи. И винаги ми е казвал едно и също - "по цял ден си сама с бебето, трябва да се отпуснеш и да се поглезиш". Още втората седмица след изписването ММ, вече адаптиран, пое грижите в уикенда за бебето - да му приготви млякото, да сменя памперси, докато аз спях, гледах филм или четях книга. Когато се върна на работа, за съжаление това от два дни стана един ден, защото той работеше твърде често и в съботите. През нощите аз съм ставала да обгрижва детето, но не ми е било проблем, защото през деня спях заедно с него, а домакинските задължения често оставях настрана - но мъжа ми няма проблем да не се пуска прахосмукачка всеки ден (примерно) и да готви при необходимост, както и да си пусне пералнята... Всъщност прахосмукачка започнах да пускам едва когато бебчо проходи, защото наистина не може да изтрая и един ден чист килима... Както и да е, та думите ми са, че тази торбуленция продължи буквално 5 месеца. Още същата година, въпреки моето нежелание от фин.гледна точка да отидем на почивка за две седмици, потеглихме, защото той смяташе, че това ще е полезно за мен.
И пак се усещаха следи от турболенция помежду ни...
Та искам да кажа, че е период. В момента се нагаждате един към друг в новата реалност. Мъжете за съжаление, както казва психотерапевта ми, рядко премислят думите си за да не наранят половинката си - огромна част от тях казват това, което мислят директно.
Гледай всички знаци на неговото поведение и ако няма нищо плашещо, вярвай, че ще отмине. Ако има - мисли как ще продължиш. Но винаги мисли след като бурята отмине, на спокойна глава, преценявайки възможността да продължиш напред с него или без него. Ако избереш втората опция, не е необходимо да му го казваш - тихо си приготвяш бъдещото разделяне и си мълчиш до самия момент на събитието.
Това, мога да споделя.
Лично в моята история, вярвам че сега при второто дете вече нещата ще са други, по-приятни и за да двама ни. Отсега съм измислила как ММ ще ми помага и сме го изкоментирали. Винаги е добре да се водят такива предварителни разговори в които да се очертаят изисквания, граници, предложения за взаимно разбирателство и компромиси. Понякога могат да доведат само до това, да разберем партньора по-добре и да си направим стратегия как да проведем следващ подобен разговор, но успешен... Но винаги е от полза.
Пожелавам ти успех и щастие ❤