- Публикувана: 29 ноем. 2024, 15:26 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2025, 16:09 ч.
В Коледнатата нощ си пожелавам, догодина бебче с обич да дарявам. ~бебеправене 614~
На новите - добре дошли !Ние тук се обичаме, уважаваме и много си помагаме !
Молим ви, представете се – на колко години сте, откъде сте, от колко време опитвате, колко дълъг е цикълът ви, кога е овулацията ви, имате ли вече деца, и всичко друго, което прецените ! Дано темата ви донесе информация, положителни емоции и приятелско рамо в трудните моменти !
Ние сме малко общество за взаимопомощ и подкрепа в пътя на бебеправенето.
Тук не е място за хвалене с положителен тест в първи пост или въпроси от типа на 'здравейте, виждате ли втора черта?'. За тази цел във форума има други теми, молим, потърсете ги.
Anigo arogans bananovolisto
Belflower Greyspirit m-angel Mandaria Michelle Mila101 Monita576 nasito8988 patencce1 petufin rave Salsera Sisi_cat shan^tall Одри Светослава Ангеловаа ВаНиЛа 2402 
Пореден преглед,
чакаш на опашка с часове..
Отново тестове и диагнози,
в очакване на алени чертички две!
Една несбъдната мечта си пожелаваш,
на всеки празник и рождени дни..
И много силно се надяваш,
Ала очите не пресъхват
и не спира да боли!
И плановете често се объркват,
изнизват се година, две,
понякога и повече от три..
В домът ти все е някак тихо, празно,
а в съзнанието мрачни мисли се въртят.
Но чувала съм, че доброто е заразно
и важен е приятелският кръг!
Често чуваш - "отпусни се",
"недей да мислиш"
или "всичко ще се нареди"!
Но всичко, през което преминаваш,
не се забравя,
дори понякога е трудно да се спи!
Една несбъдната мечта,
до нея пътят е трънлив!
Потъваш често във бездънна яма
и трудно се излиза жив!
Но ето тук си, тук сме
и не сме сами!
Среши косите си, вплети ги,
дълбоко дъх си поеми.
И нищо, че короната е тежка,
изтупай раменете, изправи се,
и гордо на главата я сложи!
За втори/трети/пети дубъл приготви се,
а вместо грим се усмихни!
Незаслужено страдание,
усещам как по вените се стича.
Наляга ме жестоко отчаяние,
ала душата иска рожба да обича!
Очите ми са като водопади,
сърцето ми като неспящ вулкан..
Трън под кожата,
трудно се вади
и все напомня, че е там!
Кажи ми как
да спра да страдам, да я мисля..
Да спра сърцето
да я иска..
Тази мечта недостижима,
в утробата живот да има.
Тежък кръст на раменете нося,
кажи кого да моля,
от кого да прося!
Към Господ се обръщам често,
не чува моите мълва..
Отново напоявам presto
ала чертата е една.
Сънят превръща се в кошмар,
и пак пропадам в бездна.
Искам да се махна,
да избягам, да изчезна.
Но знам, че трябва да се боря,
Напук на себе си и своята съдба!
Ще се въоръжа със силна воля,
готова съм за дълга,
изтощителна борба!
Накрая ще изляза победител
и сърцето безгранично ще обича,
наградата ще е РОДИТЕЛ,
а някой, тихо, "мамо" ще изрича!
чакаш на опашка с часове..
Отново тестове и диагнози,
в очакване на алени чертички две!
Една несбъдната мечта си пожелаваш,
на всеки празник и рождени дни..
И много силно се надяваш,
Ала очите не пресъхват
и не спира да боли!
И плановете често се объркват,
изнизват се година, две,
понякога и повече от три..
В домът ти все е някак тихо, празно,
а в съзнанието мрачни мисли се въртят.
Но чувала съм, че доброто е заразно
и важен е приятелският кръг!
Често чуваш - "отпусни се",
"недей да мислиш"
или "всичко ще се нареди"!
Но всичко, през което преминаваш,
не се забравя,
дори понякога е трудно да се спи!
Една несбъдната мечта,
до нея пътят е трънлив!
Потъваш често във бездънна яма
и трудно се излиза жив!
Но ето тук си, тук сме
и не сме сами!
Среши косите си, вплети ги,
дълбоко дъх си поеми.
И нищо, че короната е тежка,
изтупай раменете, изправи се,
и гордо на главата я сложи!
За втори/трети/пети дубъл приготви се,
а вместо грим се усмихни!
Незаслужено страдание,
усещам как по вените се стича.
Наляга ме жестоко отчаяние,
ала душата иска рожба да обича!
Очите ми са като водопади,
сърцето ми като неспящ вулкан..
Трън под кожата,
трудно се вади
и все напомня, че е там!
Кажи ми как
да спра да страдам, да я мисля..
Да спра сърцето
да я иска..
Тази мечта недостижима,
в утробата живот да има.
Тежък кръст на раменете нося,
кажи кого да моля,
от кого да прося!
Към Господ се обръщам често,
не чува моите мълва..
Отново напоявам presto
ала чертата е една.
Сънят превръща се в кошмар,
и пак пропадам в бездна.
Искам да се махна,
да избягам, да изчезна.
Но знам, че трябва да се боря,
Напук на себе си и своята съдба!
Ще се въоръжа със силна воля,
готова съм за дълга,
изтощителна борба!
Накрая ще изляза победител
и сърцето безгранично ще обича,
наградата ще е РОДИТЕЛ,
а някой, тихо, "мамо" ще изрича!
Мило мое мъничко човече,
мое щастие, мой блян!
Как силно искам да те гушна вече,
Никога не ще си сам!
Ще има мигове на сълзи
и поводи за греещи усмивки.
Но всичко ще се нареди,
щом вкъщи сме затрупани
от бебешки играчки, пелени, завивки.
Отправям поглед към небето,
ръка полагам на сърцето.
Молитва, устните прошепват,
да се появиш,
на топличко, до термин,
да се задържиш!
До теб ще бъда неотлъчно,
ще те закрилям
и над теб ще бдя!
Понякога ще ми е трудно, мъчно,
но знай,
ще се старая, ще опитам
да бъда
най-добрата майка на света !
мое щастие, мой блян!
Как силно искам да те гушна вече,
Никога не ще си сам!
Ще има мигове на сълзи
и поводи за греещи усмивки.
Но всичко ще се нареди,
щом вкъщи сме затрупани
от бебешки играчки, пелени, завивки.
Отправям поглед към небето,
ръка полагам на сърцето.
Молитва, устните прошепват,
да се появиш,
на топличко, до термин,
да се задържиш!
До теб ще бъда неотлъчно,
ще те закрилям
и над теб ще бдя!
Понякога ще ми е трудно, мъчно,
но знай,
ще се старая, ще опитам
да бъда
най-добрата майка на света !
Тоалетна, чашка и тест -
чакаш минути пет или шест.⏱️
Ето черти - цели са две,✅
сълзите напират - ще имаш дете!🥹
Гадене, киселини и хормони,🤢
Шоколади ядеш с цели кашони.🍫
Първа фетална и втора, и трета -
време да раждаш е майчице клета!🫄
Контракции, разкритие и много болка,😵
врещиш изтощена - искаш упойка. 💉
"Напъвай" - крещят всички над тебе🧑⚕️
и чува се плачът, мощен, на бебе. 👼
Плацента, шевове - ох няма край...🙄
вземаш детето и попадаш във Рай! 🥰
Изписването е на дневен ред,
там всеки ще ти даде непоискан съвет. 🗣️
Памперси ,хранене и спане,
това бебе ще спре ли да реве? 🥴
40 дни и погача голяма -🍰🧁🍬
всяка жена акъл от опит ти дава. 🧏
Още рев, ако и колики мощни,😨
ти вече не спиш по цели нощи.💤
Помощ накрая търсиш в група за мами,🫶
там всички знаещи са се събрали.🧑💻
Минава месец, втори и вече сме в шести -6️⃣
сега се вълнуваме от пюретата месни!🥔🥦🥕
На дневен ред вече е друго -
зъбите никнат, виждам се в чудо!🦷
Приспиваш в количка, на ръце и в кошара...
но ефект от всичко естествено няма!!!!!🙄
Разбирам - да си майка е сбъдната мечта. 💗
😘
чакаш минути пет или шест.⏱️
Ето черти - цели са две,✅
сълзите напират - ще имаш дете!🥹
Гадене, киселини и хормони,🤢
Шоколади ядеш с цели кашони.🍫
Първа фетална и втора, и трета -
време да раждаш е майчице клета!🫄
Контракции, разкритие и много болка,😵
врещиш изтощена - искаш упойка. 💉
"Напъвай" - крещят всички над тебе🧑⚕️
и чува се плачът, мощен, на бебе. 👼
Плацента, шевове - ох няма край...🙄
вземаш детето и попадаш във Рай! 🥰
Изписването е на дневен ред,
там всеки ще ти даде непоискан съвет. 🗣️
Памперси ,хранене и спане,
това бебе ще спре ли да реве? 🥴
40 дни и погача голяма -🍰🧁🍬
всяка жена акъл от опит ти дава. 🧏
Още рев, ако и колики мощни,😨
ти вече не спиш по цели нощи.💤
Помощ накрая търсиш в група за мами,🫶
там всички знаещи са се събрали.🧑💻
Минава месец, втори и вече сме в шести -6️⃣
сега се вълнуваме от пюретата месни!🥔🥦🥕
На дневен ред вече е друго -
зъбите никнат, виждам се в чудо!🦷
Приспиваш в количка, на ръце и в кошара...
но ефект от всичко естествено няма!!!!!🙄
Разбирам - да си майка е сбъдната мечта. 💗
😘
Цветни снимки и проверки,
спермограми, овитрели.
Яйцеклетките ми вече са узрели !
Засякох овулация,
готвя за мъжа сензация.
Обаче моят мъж се умори,
иска вече да поспи.
От секс ни писна вече,
да идва малкото човече.
Писна ми на ленти да пикая,
хайде да става накрая.
Вдигам си краката аз сега,
седя и чакам втората черта.
Спермограмата му е отлична,
яйцеклетката налична.
Само трябва да се срещнат те,
и да станат чертички две.
спермограми, овитрели.
Яйцеклетките ми вече са узрели !
Засякох овулация,
готвя за мъжа сензация.
Обаче моят мъж се умори,
иска вече да поспи.
От секс ни писна вече,
да идва малкото човече.
Писна ми на ленти да пикая,
хайде да става накрая.
Вдигам си краката аз сега,
седя и чакам втората черта.
Спермограмата му е отлична,
яйцеклетката налична.
Само трябва да се срещнат те,
и да станат чертички две.
*Нека мен и теб в едно да съберем*
Когато двама души срещат се,
минава време и започват те
семейството да се увеличи с още един член,
когато кажат си ‘‘Нека мен и теб в едно да съберем !‘‘.
Мечти и надежди силно се разпалват,
някъде там двама спират да се пазят.
Дни, месеци, дори години понякога минават,
време, пари, нерви, всичко готови са да дават !
Първо откъсват част от своята душа и сърце,
докрая поръсват с любов. Да ! Те искат дете !
Трудно е, много търпение се иска,
понякога сълзи тихо ронят се, зъби се стискат.
‘‘Не се напрягайте !‘‘ – отстрани лесно е да казват.
Как, когато чакаш такъв дар, трудностите да не те смазват ?
Някъде там в един момент се случва,
теста показва две черти, а в гърлото засяда бучка.
Този път обаче напират радостни сълзи,
мъжът, когото обичаш, с дете ще дариш !
Трудностите през бременността, всичко си заслужава,
а борбата преди това не се забравя !
Но когато гушнеш малкото човече всичко избледнява,
някакси по-леко става и осъзнаваш, че вече станала си МАМА !
Когато двама души срещат се,
минава време и започват те
семейството да се увеличи с още един член,
когато кажат си ‘‘Нека мен и теб в едно да съберем !‘‘.
Мечти и надежди силно се разпалват,
някъде там двама спират да се пазят.
Дни, месеци, дори години понякога минават,
време, пари, нерви, всичко готови са да дават !
Първо откъсват част от своята душа и сърце,
докрая поръсват с любов. Да ! Те искат дете !
Трудно е, много търпение се иска,
понякога сълзи тихо ронят се, зъби се стискат.
‘‘Не се напрягайте !‘‘ – отстрани лесно е да казват.
Как, когато чакаш такъв дар, трудностите да не те смазват ?
Някъде там в един момент се случва,
теста показва две черти, а в гърлото засяда бучка.
Този път обаче напират радостни сълзи,
мъжът, когото обичаш, с дете ще дариш !
Трудностите през бременността, всичко си заслужава,
а борбата преди това не се забравя !
Но когато гушнеш малкото човече всичко избледнява,
някакси по-леко става и осъзнаваш, че вече станала си МАМА !
*Сила*
Ако днес се чувстваш унила,
ако в себе си не намираш вече сила.
Ако ти се струва вече невъзможно
или пък невероятно сложно.
Не спирай! Продължи напред,
може още утре да е твоят ред.
Бори се! Ще си заслужава,
животът рядко даром дава.
И ако имаш нужда - поплачи си,
излей каквото ти тежи.
А после на краката стъпи си
и недей повече тъжи.
Идва малкото човече,
може би дори на път е вече.
И то ще иска мама с усмивка широка,
да му показва винаги вярната посока.
И ако днес се чувстваш унила,
намери в себе си сила,
защото идва малкото човече,
сигурно дори на път е вече !
Ако днес се чувстваш унила,
ако в себе си не намираш вече сила.
Ако ти се струва вече невъзможно
или пък невероятно сложно.
Не спирай! Продължи напред,
може още утре да е твоят ред.
Бори се! Ще си заслужава,
животът рядко даром дава.
И ако имаш нужда - поплачи си,
излей каквото ти тежи.
А после на краката стъпи си
и недей повече тъжи.
Идва малкото човече,
може би дори на път е вече.
И то ще иска мама с усмивка широка,
да му показва винаги вярната посока.
И ако днес се чувстваш унила,
намери в себе си сила,
защото идва малкото човече,
сигурно дори на път е вече !
[h]
Полезни теми
Тестове за овулация
Автоимунен тиреоидит на Хашимото
Бременна ли съм ?
Добавки и витамини
Стойности на ЧХГ
Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете
[h]
Старата тема
Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете
rave: M - 20.11; O - 06.12; T - 20.12
Благодаря за поканата на Rave да орисам темата! Много съм щастлива, че имам тази възможност. 😊
През времето, което прекарах в този форум и тази тема, получих много ценни съвети и следя с трепет историите на всички.
Ще опитам да разкажа накратко малко за нас.
Аз съм на 33, мъжът ми е на 36 години. Женени сме от 3 години и половина, заедно сме от близо 6. Не приоритизирахме особено момента с децата. Не е имало магически момент, в който да си кажа "Ето, готова съм вече да съм родител". И двамата бяхме наблегнали на професионалното развитие, обичахме да сме си двамата, да пътуваме, но в един момент решихме, че е време да дръпнем лепенката, пък каквото стане.
Първите ни опити стартираха миналата година пролетта.
Честно казано дори тайно се надявах да не стане от първия път, за да имам време да се адаптирам към идеята. Като изключим 2 месеца, в които се наложи да лекувам бактерия, можем да кажем, че забременях на петия опит. Тогава осъзнах истински, че новината ме радва, не ме е страх и супер много се развълнувахме.
За съжаление радостта продължи доста кратко и в 6-та гестационна седмица получих спонтанен аборт. Дойде ми като шок, защото дори не бях допускала, че такъв вариант е възможен, а аз съм си контролфрийк. Вече бях проучила къде ще раждам, какво може да се обърка и т.н. , но изобщо не бях разглеждала вероятността тази бременност да не я бъде. После разбрах, че се случва много често, дори и на няколко приятелки, които не ми бяха споделяли до този момент.
За мое добро, поне мина по възможно най-лекия начин. Изчистих се сама и веднага имахме разрешение да продължим с опитите.
Минах редица изследвания, които на всички тук са ни познати - имунология, тромбофилия, щитовидни, вирусология и т.н. Така и не се установи някаква конкретна причина. Имаше някакви много леки отклонения, за които даже се зарадвах, че открихме, защото вярвах, че вече имам контрол над нещата и щом е нещо регулируемо, няма да имам проблем следващ път.
Затова и другото, което не допусках беше, че може да отнеме толкова много време да забременея пак.
Месеците си минаваха последвани от отрицателни тестове.
Успях успешно да се вкарам в заешката дупка и да търся проблеми навсякъде. Изследвах какво ли не и по мен и по мъжът ми. Той пусна няколко спермограми, където имаше много голяма бройка, но нисък процент морфология. ДНК фрагментацията беше в норма.
Пи добавки, ходи при двама лекаря, които общо взето казаха, че няма причина да не мога да забременея, въпреки морфологията.
Независимо от това аз си бях навила на пръста, че имаме проблем. Приписвах си всяка диагноза, за която прочета.
Ходих на консултация с репродуктивен, който каза че при мен всичко е наред и би задълбал повече с мъжа ми.
Бяхме си дали краен срок до септември, за когато имах запазен час при същия репродуктивен и трябваше да пуснем някакви изследвания, които той назначи.
Евентуалните варианти бяха да излезнат някакви антитела при него и да правим инсеминация, след тест на тръбите при мен.
Но някак като наближи септември не ми се ходеше, не чувствах, че съм готова да тръгна по този път. Замислих се, като човек който до преди година не беше сигурен дали иска деца, нужно ли е сега да пресирам нещата.
Хем от една страна, ако има проблем, не е добре да губим повече време, хем пък от друга исках да си дам почивка от доктори.
Отмених си часа за ноември и септември се отдадох на някакво време за себе си и малко изместих фокуса. И до ден днешен съм сигурна, че цялото забавяне дойде основно от стреса, в който сама се вкарах.
Прекарах доста време в Бургас, ходих всеки ден на лугата. По време на овулация бяхме на СПА с мъжът ми. Пих си едно хубаво червено вино, обичахме се за кеф и резултатът е налице. Същият месец, точно година по-късно от първото забременяване, видях двете черти. (Отварям скоба,че точно този месец реших да ползваме Prefert gel, така че не е като съвсем да съм пуснала контрола 😃)
Предвид миналото, бях със смесени чувства на радост и страх. Отне ми време докато да го осъзная, дори все още не бих казала, че съм. Все гледам да се подготвя и за лошия сценарий, но човекът засега си расте въпреки мен и не му пука за черните ми мисли, че на всеки преглед ще ми кажат, че е спряло развитието. Отчасти това се засили и заради прокървяване с отлепване на плодния сак в 6-та седмица, точно на деня, когато миналия път се случи аборта. Като видях кръвта сутринта, вече го бях отписала и се засилих към дежурния да ми кажат присъдата. Но малката точка само искаше да ми напомни да забавя темпото и да ми покаже, че в момента ние сме най-важни, не работа, не външни фактори. Сега даже върви 3-4 дни напред. В неделя влизам в 12-та г.с.
Току що излязоха и резултатите ми от пренаталния тест и за всичко имам нисък риск. Чакаме момченце 🩵
Оказа се голям тест на волята ми цялото приключение и съм сигурна, че някой се опитва да ме научи, че нямаме контрол над всичко и за да се съхраним, трябва просто да пуснем малко и да се погледнем отстрани. Нещата някога се случват въпреки нас, а телата ни са една огромна мистерия.
Не знам дали се получи много вдъхновяващо, но писах от сърце истинските си емоции и чувства, през които преминах.
Благодарна съм, че ви открих. Знаете, трудно е да се споделя подобно нещо с близки хора, които не са минали по този път. Всички успокояващи клишета сме ги чували и са ни до болка познати. Затова ми беше толкова полезно да чета различни истории тук на толкова смели и борбени момичета. Страхотни сте!
Пожелавам на всички да намерите своя вътрешен мир, да се фокусирате върху нещата, които ви правят щастливи и много скоро да се радвате на тест с две чертички!
Поръсвам ви с прашец и от сърце се надявам да бъда на късмет на всички тук, както вие бяхте на мен! Вярвайте и не губете надежда, че чудото ще се случи на всяка от вас, защото го заслужавате!
Следя ви ежедневно и съм насреща за съвет за всеки, който има нужда! ❤️
През времето, което прекарах в този форум и тази тема, получих много ценни съвети и следя с трепет историите на всички.
Ще опитам да разкажа накратко малко за нас.
Аз съм на 33, мъжът ми е на 36 години. Женени сме от 3 години и половина, заедно сме от близо 6. Не приоритизирахме особено момента с децата. Не е имало магически момент, в който да си кажа "Ето, готова съм вече да съм родител". И двамата бяхме наблегнали на професионалното развитие, обичахме да сме си двамата, да пътуваме, но в един момент решихме, че е време да дръпнем лепенката, пък каквото стане.
Първите ни опити стартираха миналата година пролетта.
Честно казано дори тайно се надявах да не стане от първия път, за да имам време да се адаптирам към идеята. Като изключим 2 месеца, в които се наложи да лекувам бактерия, можем да кажем, че забременях на петия опит. Тогава осъзнах истински, че новината ме радва, не ме е страх и супер много се развълнувахме.
За съжаление радостта продължи доста кратко и в 6-та гестационна седмица получих спонтанен аборт. Дойде ми като шок, защото дори не бях допускала, че такъв вариант е възможен, а аз съм си контролфрийк. Вече бях проучила къде ще раждам, какво може да се обърка и т.н. , но изобщо не бях разглеждала вероятността тази бременност да не я бъде. После разбрах, че се случва много често, дори и на няколко приятелки, които не ми бяха споделяли до този момент.
За мое добро, поне мина по възможно най-лекия начин. Изчистих се сама и веднага имахме разрешение да продължим с опитите.
Минах редица изследвания, които на всички тук са ни познати - имунология, тромбофилия, щитовидни, вирусология и т.н. Така и не се установи някаква конкретна причина. Имаше някакви много леки отклонения, за които даже се зарадвах, че открихме, защото вярвах, че вече имам контрол над нещата и щом е нещо регулируемо, няма да имам проблем следващ път.
Затова и другото, което не допусках беше, че може да отнеме толкова много време да забременея пак.
Месеците си минаваха последвани от отрицателни тестове.
Успях успешно да се вкарам в заешката дупка и да търся проблеми навсякъде. Изследвах какво ли не и по мен и по мъжът ми. Той пусна няколко спермограми, където имаше много голяма бройка, но нисък процент морфология. ДНК фрагментацията беше в норма.
Пи добавки, ходи при двама лекаря, които общо взето казаха, че няма причина да не мога да забременея, въпреки морфологията.
Независимо от това аз си бях навила на пръста, че имаме проблем. Приписвах си всяка диагноза, за която прочета.
Ходих на консултация с репродуктивен, който каза че при мен всичко е наред и би задълбал повече с мъжа ми.
Бяхме си дали краен срок до септември, за когато имах запазен час при същия репродуктивен и трябваше да пуснем някакви изследвания, които той назначи.
Евентуалните варианти бяха да излезнат някакви антитела при него и да правим инсеминация, след тест на тръбите при мен.
Но някак като наближи септември не ми се ходеше, не чувствах, че съм готова да тръгна по този път. Замислих се, като човек който до преди година не беше сигурен дали иска деца, нужно ли е сега да пресирам нещата.
Хем от една страна, ако има проблем, не е добре да губим повече време, хем пък от друга исках да си дам почивка от доктори.
Отмених си часа за ноември и септември се отдадох на някакво време за себе си и малко изместих фокуса. И до ден днешен съм сигурна, че цялото забавяне дойде основно от стреса, в който сама се вкарах.
Прекарах доста време в Бургас, ходих всеки ден на лугата. По време на овулация бяхме на СПА с мъжът ми. Пих си едно хубаво червено вино, обичахме се за кеф и резултатът е налице. Същият месец, точно година по-късно от първото забременяване, видях двете черти. (Отварям скоба,че точно този месец реших да ползваме Prefert gel, така че не е като съвсем да съм пуснала контрола 😃)
Предвид миналото, бях със смесени чувства на радост и страх. Отне ми време докато да го осъзная, дори все още не бих казала, че съм. Все гледам да се подготвя и за лошия сценарий, но човекът засега си расте въпреки мен и не му пука за черните ми мисли, че на всеки преглед ще ми кажат, че е спряло развитието. Отчасти това се засили и заради прокървяване с отлепване на плодния сак в 6-та седмица, точно на деня, когато миналия път се случи аборта. Като видях кръвта сутринта, вече го бях отписала и се засилих към дежурния да ми кажат присъдата. Но малката точка само искаше да ми напомни да забавя темпото и да ми покаже, че в момента ние сме най-важни, не работа, не външни фактори. Сега даже върви 3-4 дни напред. В неделя влизам в 12-та г.с.
Току що излязоха и резултатите ми от пренаталния тест и за всичко имам нисък риск. Чакаме момченце 🩵
Оказа се голям тест на волята ми цялото приключение и съм сигурна, че някой се опитва да ме научи, че нямаме контрол над всичко и за да се съхраним, трябва просто да пуснем малко и да се погледнем отстрани. Нещата някога се случват въпреки нас, а телата ни са една огромна мистерия.
Не знам дали се получи много вдъхновяващо, но писах от сърце истинските си емоции и чувства, през които преминах.
Благодарна съм, че ви открих. Знаете, трудно е да се споделя подобно нещо с близки хора, които не са минали по този път. Всички успокояващи клишета сме ги чували и са ни до болка познати. Затова ми беше толкова полезно да чета различни истории тук на толкова смели и борбени момичета. Страхотни сте!
Пожелавам на всички да намерите своя вътрешен мир, да се фокусирате върху нещата, които ви правят щастливи и много скоро да се радвате на тест с две чертички!
Поръсвам ви с прашец и от сърце се надявам да бъда на късмет на всички тук, както вие бяхте на мен! Вярвайте и не губете надежда, че чудото ще се случи на всяка от вас, защото го заслужавате!
Следя ви ежедневно и съм насреща за съвет за всеки, който има нужда! ❤️
Рейв, благодаря ти за новата тема - като истинска зимна приказка е! 
Мел, честити сини гащи! Благодаря ти за орисването и пожеланията и си бутилирам от прашеца за догодина!
Аз все още си ходя на вливките за лаймската и ще изпуснем следващите два месеца, но ви следя изкъсо и пожелавам на всички ви много коледни и новогодишни чудеса!
Мел, честити сини гащи! Благодаря ти за орисването и пожеланията и си бутилирам от прашеца за догодина!
Аз все още си ходя на вливките за лаймската и ще изпуснем следващите два месеца, но ви следя изкъсо и пожелавам на всички ви много коледни и новогодишни чудеса!
Рейв, благодаря за новата тема, в абсолютен унисон със снежеца, който вали навън.
Мел, благодаря за орисването, пожелавам ти лек остатък от бременността и да нямаш никакви поводи за притеснения повече.
Фей, ще ги пребориш тези вируси и новата година да сте обратно в играта.
Мел, благодаря за орисването, пожелавам ти лек остатък от бременността и да нямаш никакви поводи за притеснения повече.
Фей, ще ги пребориш тези вируси и новата година да сте обратно в играта.
Белив до 10 дни може да ти закъснее.
Имала съм закъснения без Б
Имала съм закъснения без Б
Ще изчакам ... аз съм стигала и до 50 дена 🤣 рядко ама ми се е случвало.... ще изчакам още малко
Тирамису, стискам палците и на краката, ще чакаме в неделя да се похвалиш с перфектно чхг!
Вики, страхотна бройка, нека след първия трансфер се похвалиш с две черти!
Мел благодаря за орисването, леко бременеене и да ни замеряш с памперси след термин!
Рейв, прекрасна зимна тема, благодаря 🌺
Вики, страхотна бройка, нека след първия трансфер се похвалиш с две черти!
Мел благодаря за орисването, леко бременеене и да ни замеряш с памперси след термин!
Рейв, прекрасна зимна тема, благодаря 🌺
Записвам се и аз в новата тема. Mel_, благодаря за орисването.
Тирамису, не е толкова лошо чхг-то, стискам палци за по-добър резултат след 2 дни.
При мен останаха 2 дни до чхг, все още нямам симптоми, не ме болят гърди, въпреки големите дози Утрогестан. Надявам се утре МЦ да не ме изненада неприятно, но при толкова Утрогестан май няма как.
Тирамису, не е толкова лошо чхг-то, стискам палци за по-добър резултат след 2 дни.
При мен останаха 2 дни до чхг, все още нямам симптоми, не ме болят гърди, въпреки големите дози Утрогестан. Надявам се утре МЦ да не ме изненада неприятно, но при толкова Утрогестан май няма как.
Mel, много вдъхновяващо приемам цялото ваше преживяване, тъй като аз лично от втория месец неуспешни опити вече си бях навила на пръста, че имам десетки проблеми и се гмурнах с главата напред да правим какви ли не изследвания.
В крайна сметка постъпих като теб - отмених си часа за репродуктивен, защото не смятам, че има нужда от допълнително пресиране на този етап. Започнах да гледам по-философски на нещата и просто знам, че ще се случи някога. Дотогава не искам да живея на абонамент при различни лекари, както бях за има-няма 8 месеца в последната година. Браво, че си успяла да се пуснеш по течението и просто да си дадеш почивка. Понякога всичко, от което се нуждаем наистина може да е една почивка. Дори и само от мислите ни. Успешна бременност!
В крайна сметка постъпих като теб - отмених си часа за репродуктивен, защото не смятам, че има нужда от допълнително пресиране на този етап. Започнах да гледам по-философски на нещата и просто знам, че ще се случи някога. Дотогава не искам да живея на абонамент при различни лекари, както бях за има-няма 8 месеца в последната година. Браво, че си успяла да се пуснеш по течението и просто да си дадеш почивка. Понякога всичко, от което се нуждаем наистина може да е една почивка. Дори и само от мислите ни. Успешна бременност!
Рейв, благодаря за новата тема, прекрасна какво винаги! Дано да е много бебеносна!
Мел, благодаря за орисването, пожелавам ти лек остатък от бременността, прибирам син прашец ако реши да ме огрее нещо!
Цикъл може да закъснее до 10 дена - промяна на време, стрес и други фактори. Аз съм имала месец без Ц - един единствен път покрай боледуването на червата ми - беше в следствие на драстичната диета, лекарства, стрес и какво ли още не!
Мел, благодаря за орисването, пожелавам ти лек остатък от бременността, прибирам син прашец ако реши да ме огрее нещо!
Цикъл може да закъснее до 10 дена - промяна на време, стрес и други фактори. Аз съм имала месец без Ц - един единствен път покрай боледуването на червата ми - беше в следствие на драстичната диета, лекарства, стрес и какво ли още не!
Скачам и аз в новата тема. Благодаря!
Аз вече няколко дена съм вкисната и около мен трудно се стои, добре че ММ е извън града и не се налага да ме търпи. За капак си изгубих гласа и едвам приказвам, а ми се налага доста. Утре ще чакам лелката.
Допълвам се, че в бързината не можах да честитя на Mel_. Честити сини гащи! Пухкав и щастлив финал пожелавам!
Аз вече няколко дена съм вкисната и около мен трудно се стои, добре че ММ е извън града и не се налага да ме търпи. За капак си изгубих гласа и едвам приказвам, а ми се налага доста. Утре ще чакам лелката.
Допълвам се, че в бързината не можах да честитя на Mel_. Честити сини гащи! Пухкав и щастлив финал пожелавам!
Скрит текст:
Да питам по-запознатите - лекарството Тирозол, влияе ли на мъжката репродуктивна система по някакъв начин? На ММ му е влязла някаква муха, че този месец ще пропуснем опити. И аз съм му сърдита, ама той още не го знае. 😁 Аз не намерих такава информация, та търся съдействие от някой, който е по-запознат,за да го сразя с аргументи като се върне. 😁😤