Добре де, каква е логиката да искаш да живееш на място, където те е страх да си без мъж? Ами ако заживеете и се разделите, овдовееш, какво?
- Публикувана: 4 дек. 2024, 00:50 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2025, 21:54 ч.
За връзките между разведени с деца с такива без
Невена, не мисля, че Истанбул е безопасен град за сама жена. Не са ми такива сведенията от колегите ми от Истанбул. Предполагам, че като във всеки мегаполис, там има добри квартали и има опасни квартали. Има и отчайваща мизерия, виждала съм я, пътувайки. Както и лукс и блясък.
Наистина, авторке, щом си влюбена в града, дерзай да се добереш до него, не до някакъв мъж, който не ти харесва наистина.
Наистина, авторке, щом си влюбена в града, дерзай да се добереш до него, не до някакъв мъж, който не ти харесва наистина.
Много си объркана и май не знаеш какво искаш точно и това, дето го искаш не е живот в Истанбул с турчин.
За да се сприятелиш с някого, трябва да изядете две торби сол заедно. Какви приятелки в град, в който ходиш на екскурзия, не живееш там, нямате сходна реалност, говорите си на чужд и за двете език, а и те имат семейства и други приятели?
С моята най-добра приятелка се запознахме като живеехме в един блок в Лондон и беше в развод. И двете чужденки, и двете свободни, сходни разбирания за живота, желания, сходна реалност. И други приятелки туркини имам, но сме се сприятелявали, когато сме живеели в един и същ град, работили или учили заедно, нещо такова.
Нямам впечатления, че не ни харесват, но и не съм живяла там и турчин или българин не съм пипала и с ръкавица точно заради претенциите и изискванията. Много са ми помагали туркини. В стария квартал имаше доста, основно кюрди. Още ходя да пазарувам там, още ме помнят. С много добри впечатления съм от тях и се надявам и те от мене.
Сега пък заплатите. Аз като исках да опозная място, просто се вдигах и отивах. Ако заплатата ти е важна- Швейцария, Норвегия, Лондон, Люксембург, САЩ или Канада, Емирствата, Кувейт. Не бих се лишила от пътешествие в Южна Америка, където е наистина много опасно за сама чужденка, само заради ниските заплати. Имаш един живот и ако искаш да пътуваш и да опознаваш други култури, сега е моментът.
Да, има мизерия в Истанбул. То и в София има. Това не спира милиони хора да го посещават и да се заселват там.
А можеш ли ясно и конкретно да изредиш защо искаш да живееш в Истанбул въпреки ниските заплати, лудницата, невъзможността да си намериш приятелки, това, че се чувстваш неприета итн?
И нещо много важно - където и да идеш да живееш, ще се чувстваш по-добре с чужденки, отколкото с местни жени. Причината е, че с чужденките имате сходна съдба, нямат и те много роднини и близки и имат повече време за нови познанства. Туркинята си има рода в Турция, а и ако толкова искаше приятелки от България, щеше да иде там. Винаги съм се чувствала много по-удобно с жени, които са чужденки, точно като мене. Още повече като бях мома.
Ти само седиш и си мечтаеш и като опиташ, но се окаже, че не е това, за което си мечтаеш, се отдръпваш и продължаваш с мечтите. Осъзнаваш, че не пасваш в средата, не отговаряш на техните изисквания, но седиш и плямпаш. И пак, и пак, и пак.
Отговори си защо искаш в Истанбул!
Аз ако искам нещо, трябва да го изживея. И 1000 души да ми кажат, че не е хубаво, не е за мене, не пробвам ли, няма кротване. Обаче си правя план и отивам, дори напускайки удобното родителско жилище и по-висока заплата. Не съжалявам. Като ми омръзне си тръгвам, начесала крастата. В Лондон повече не бих живяла, но си сбъднах мечтата и живях там.
Според мене трябва да излезеш от зоната на удобство и да идеш да поживееш в Истанбул.
Невена, не мисля, че Истанбул е безопасен град за сама жена. Не са ми такива сведенията от колегите ми от Истанбул. Предполагам, че като във всеки мегаполис, там има добри квартали и има опасни квартали. Има и отчайваща мизерия, виждала съм я, пътувайки. Както и лукс и блясък.
Наистина, авторке, щом си влюбена в града, дерзай да се добереш до него, не до някакъв мъж, който не ти харесва наистина.
Наистина, авторке, щом си влюбена в града, дерзай да се добереш до него, не до някакъв мъж, който не ти харесва наистина.
Много си объркана и май не знаеш какво искаш точно и това, дето го искаш не е живот в Истанбул с турчин.
За да се сприятелиш с някого, трябва да изядете две торби сол заедно. Какви приятелки в град, в който ходиш на екскурзия, не живееш там, нямате сходна реалност, говорите си на чужд и за двете език, а и те имат семейства и други приятели?
С моята най-добра приятелка се запознахме като живеехме в един блок в Лондон и беше в развод. И двете чужденки, и двете свободни, сходни разбирания за живота, желания, сходна реалност. И други приятелки туркини имам, но сме се сприятелявали, когато сме живеели в един и същ град, работили или учили заедно, нещо такова.
Нямам впечатления, че не ни харесват, но и не съм живяла там и турчин или българин не съм пипала и с ръкавица точно заради претенциите и изискванията. Много са ми помагали туркини. В стария квартал имаше доста, основно кюрди. Още ходя да пазарувам там, още ме помнят. С много добри впечатления съм от тях и се надявам и те от мене.
Сега пък заплатите. Аз като исках да опозная място, просто се вдигах и отивах. Ако заплатата ти е важна- Швейцария, Норвегия, Лондон, Люксембург, САЩ или Канада, Емирствата, Кувейт. Не бих се лишила от пътешествие в Южна Америка, където е наистина много опасно за сама чужденка, само заради ниските заплати. Имаш един живот и ако искаш да пътуваш и да опознаваш други култури, сега е моментът.
Да, има мизерия в Истанбул. То и в София има. Това не спира милиони хора да го посещават и да се заселват там.
А можеш ли ясно и конкретно да изредиш защо искаш да живееш в Истанбул въпреки ниските заплати, лудницата, невъзможността да си намериш приятелки, това, че се чувстваш неприета итн?
И нещо много важно - където и да идеш да живееш, ще се чувстваш по-добре с чужденки, отколкото с местни жени. Причината е, че с чужденките имате сходна съдба, нямат и те много роднини и близки и имат повече време за нови познанства. Туркинята си има рода в Турция, а и ако толкова искаше приятелки от България, щеше да иде там. Винаги съм се чувствала много по-удобно с жени, които са чужденки, точно като мене. Още повече като бях мома.
Ти само седиш и си мечтаеш и като опиташ, но се окаже, че не е това, за което си мечтаеш, се отдръпваш и продължаваш с мечтите. Осъзнаваш, че не пасваш в средата, не отговаряш на техните изисквания, но седиш и плямпаш. И пак, и пак, и пак.
Отговори си защо искаш в Истанбул!
Аз ако искам нещо, трябва да го изживея. И 1000 души да ми кажат, че не е хубаво, не е за мене, не пробвам ли, няма кротване. Обаче си правя план и отивам, дори напускайки удобното родителско жилище и по-висока заплата. Не съжалявам. Като ми омръзне си тръгвам, начесала крастата. В Лондон повече не бих живяла, но си сбъднах мечтата и живях там.
Според мене трябва да излезеш от зоната на удобство и да идеш да поживееш в Истанбул.
Но знам ,че сега в момента града е станал доста по-опасен отколкото беше преди.И това ми го казват хора,които живеят там и са местни .Навсякъде има страшно много араби. Един познат ,който е местен в много хубав квартал го пребиха до смърт съвсем непознати посред бял ден.Аз вечер там не мога да се покажа сама.Излязохме една вечер с приятелка пред нощен клуб отвлякоха две рускини пак араби и то на хубаво място не пред някакво долнопробно заведение...
Аз не съм ходила на екскурзия само.Стояла съм с месеци в Истанбул,но съм била с мъж .Затова сега казвам,че ме е страх да отида да живея съвсем сама.
Да за жените съм съгласна,че трябва да имаме сходства и да са чужденки.Аз съм излизала с други туркини покрай мъжа ,с който съм била и техните приятелки.Затова казвам,че сме различни.Не са ми допадали. Прекалено надути са и превзети
Скрит текст:
Проблемът ти е, че търсиш да се подпреш на мъж и мъжете го усещат.
350 000 чужденци, сред които много сами жени, живеят и учат или работят в Истанбул. Има много рускини, англичанки, американки, французойки, арабки, всякакви.
От живели там наскоро чужденки зная, че Истанбул е много по-сигурен град от Париж и Лондон и че излизат сами по всяко време на денонощието. ОК, в началото трябва да внимаваш, но не мисля, че градът е по-опасен за жена от София, примерно. Имам предвид нормален живот в квартал средна класа или по-висока.
Ако чакаш всичко да дойде на тепсия наведнъж, ще има да чакаш до пенсия. Аз като искам нещо, премислям, правя си план и тръгвам. Всичко има цена и трябва да си готова да я платиш. Само си губиш времето в празни приказки с мъж, който очевадно не е това, което искаш и го виждаш самата ти. На твое място:
1. Купувам си учебници по турски език и залягам над граматиката.
2. Записвам се в сайт за езиков обмен и започвам да говоря на турски с турци. Жени, мъже, всякакви за да свикнеш с всякакъв акцент.
3. Като вляза в къщи включвам турската телевизия със звук и я държа докато си легна. Не сапунки. Новините, културни, политически предавания.
4. Почвам да чета история на Турция, Османската империя, на тюркските народи итн.
5. Записвам се в сайтове за търсене на работа и търся в Истанбул позиция за моето ниво. В CV пиша, че владея турски на разговорно ниво или каквото ти е в момента. С времето променяш нивото в CV-то.
6. Започвам да контактувам с чужденци, живеещи в Истанбул. Питам за живота, намиране на жилище.
7. Събирам багажа, който ще нося в Истанбул в някакъв момент и го слагам на склад на село. Там слагам книги, кухненски уреди, ей такива. Слагам неща, които няма да ми трябват от първия ден.
8. Събирам 2, 3, максимум 4 куфара с това, което ще занеса като отивам първия път. Ако искаш и списък мога да ти направя.
9. Ремонтирам апартамента си ако има нужда.
10. Като намеря работа, давам апартамента под наем от някаква дата след заминаването ми. Идеално оставям агенция да се занимава с него.
11. Пристигам с колата или самолета и отивам в жилище от тип Airbnb. Ако колата не може да остане над 3м я връщам и продавам. Купувам нова там.
12. Почвам работа и веднага търся жилище близо до работата.
13. Установявам се и започвам да излизам по културни забележителности, фитнес итн.
И половината ти мечти са сбъднати 🌞.
Вече за турчина ще е по-сложно. Проблем е, че не приемаш манталитета им. Имам такива приятелки. Харесват араби, турци, англичани, французи, черни или някакви други мъже и само такива, но се възмущават от манталитета им. Малко е фифти-фифти. Половината намират обувка за своя крак сред такива мъже, другите не.
И аз съм като тебе в смисъл, че държа на трио външност-френскоговорящ-конте + живот в голям западноевропейски град, но заминах сама.
Може като отидеш и живееш в Истанбул да намериш мъж, който не е турчин, но като тебе харесва Истанбул и да си паснете. Това, че не е турчин, в Истанбул точно няма да е пречка да общуваш с турци.
Реално ще си по-добре с американец в Истанбул, отколкото с турчин в Тексас. Американецът вероятно харесва Истанбул и затова го е избрал, а турчинът го е напуснал. Помисли и за това.
И аз се чувствам неудобно да поставям условия, но за сериозна връзка е по-добре карти на масата. Турците, но и много българи и всякакви мислят, че след като не си поискала изрично нещо, значи няма смисъл да ти го дават. А, че не ги еб*вали - в такъв случай аз обяснявам, че не съм доволна и си заминавам. А ти май не смееш.
Моята най-добра приятелка е туркиня и непрекъснато нещо иска. "Донеси ми това!", "Хайде да идем еди къде си!". Също и доста се кара ако нещо не е под конец.
Аз мисля, че ако успееш да живееш в Истанбул, меракът ти за турчин може да се изпари. Много мои приятелки мечтаеха за англичанин покрай Бийтълс, Дейвид Боуи итн, но като поживяха в Лондон видяха, че не са това, което са си представяли и си намериха мъже от други етноси. Други дойдоха, вече женени за англичани и се оказа, че ни англичанинът, ни климата им понася.
Търсиш си извинения да не идеш сама. Стани си от задните части и иди!
Списъка е 6 точки .Ще започна да го изпълнявам:)Понякога ми липсва постоянство .Започвам нещо и след това се захващам с още други неща и накрая всички ми омръзват.
Специално за езиците много лесно ми се отдават.Знам английски и руски ,турския наполовина без да го уча. Притеснявам се да го говоря,но турци са ми казвали ,че го владея доста добре и ако стоя в Истанбул и говоря постоянно на турски ще го науча перфектно за 2,3 месеца.Иначе все на английски ми е по лесно с тях да говоря.
Мислила съм си го и това.С турците не се разбираме много много с тези различия.
Дали няма да е по-добре пак да е там ,но да е друга националност,но не знам защо твърдо ми се е загнездила идеята ,че трябва да е Турчин. А реално не се спогаждаме ,но пък някои неща ми харесват в тях.Може би това,че са нахални и упорстват докато не им обърна внимание. Също ,това че съм нямала опора в живота си от семейството ми и искам някой,на който мога да разчитам и да ми е по -леко, а не да се боря сама със всичко .Затова и избирам такива мъже ,които са по-силни от мен. Мислила съм и за други държави ,но където и да отида все ми се набиват на очи мъжете от турски произход и пак тях си търся. Ако пък не е от Истанбул или някой друг град в Турция също ги изключвам .Имам някакво много голямо противоречие в себе си явно 🤦♀️
За условията ги поставям само до там какво търся и някакви по -важни неща.
Но например имам приятелка постоянно с претенции към мъжете.
Ако се уговаря с някой да се види в друга държава казва :Ти трябва да ми вземеш билет ,да ми наемем еди какъв си хотел ,да отидем еди къде си и т.н
Аз не мога така ,неудобно ми е и в повечето случаи ако не им казваш ти за съжаление не се сещат
Езика го разбирам,но ми е трудно все още да говоря добре...Признавам си, че ме е страх да отида да живея сама в Истанбул, без да имам опора .Там е опасно за сама жена по принцип и то чужденка.. Може би затова още се колебая какво да правя.
Проблемът ти е, че търсиш да се подпреш на мъж и мъжете го усещат.
350 000 чужденци, сред които много сами жени, живеят и учат или работят в Истанбул. Има много рускини, англичанки, американки, французойки, арабки, всякакви.
От живели там наскоро чужденки зная, че Истанбул е много по-сигурен град от Париж и Лондон и че излизат сами по всяко време на денонощието. ОК, в началото трябва да внимаваш, но не мисля, че градът е по-опасен за жена от София, примерно. Имам предвид нормален живот в квартал средна класа или по-висока.
Ако чакаш всичко да дойде на тепсия наведнъж, ще има да чакаш до пенсия. Аз като искам нещо, премислям, правя си план и тръгвам. Всичко има цена и трябва да си готова да я платиш. Само си губиш времето в празни приказки с мъж, който очевадно не е това, което искаш и го виждаш самата ти. На твое място:
1. Купувам си учебници по турски език и залягам над граматиката.
2. Записвам се в сайт за езиков обмен и започвам да говоря на турски с турци. Жени, мъже, всякакви за да свикнеш с всякакъв акцент.
3. Като вляза в къщи включвам турската телевизия със звук и я държа докато си легна. Не сапунки. Новините, културни, политически предавания.
4. Почвам да чета история на Турция, Османската империя, на тюркските народи итн.
5. Записвам се в сайтове за търсене на работа и търся в Истанбул позиция за моето ниво. В CV пиша, че владея турски на разговорно ниво или каквото ти е в момента. С времето променяш нивото в CV-то.
6. Започвам да контактувам с чужденци, живеещи в Истанбул. Питам за живота, намиране на жилище.
7. Събирам багажа, който ще нося в Истанбул в някакъв момент и го слагам на склад на село. Там слагам книги, кухненски уреди, ей такива. Слагам неща, които няма да ми трябват от първия ден.
8. Събирам 2, 3, максимум 4 куфара с това, което ще занеса като отивам първия път. Ако искаш и списък мога да ти направя.
9. Ремонтирам апартамента си ако има нужда.
10. Като намеря работа, давам апартамента под наем от някаква дата след заминаването ми. Идеално оставям агенция да се занимава с него.
11. Пристигам с колата или самолета и отивам в жилище от тип Airbnb. Ако колата не може да остане над 3м я връщам и продавам. Купувам нова там.
12. Почвам работа и веднага търся жилище близо до работата.
13. Установявам се и започвам да излизам по културни забележителности, фитнес итн.
И половината ти мечти са сбъднати 🌞.
Вече за турчина ще е по-сложно. Проблем е, че не приемаш манталитета им. Имам такива приятелки. Харесват араби, турци, англичани, французи, черни или някакви други мъже и само такива, но се възмущават от манталитета им. Малко е фифти-фифти. Половината намират обувка за своя крак сред такива мъже, другите не.
И аз съм като тебе в смисъл, че държа на трио външност-френскоговорящ-конте + живот в голям западноевропейски град, но заминах сама.
Може като отидеш и живееш в Истанбул да намериш мъж, който не е турчин, но като тебе харесва Истанбул и да си паснете. Това, че не е турчин, в Истанбул точно няма да е пречка да общуваш с турци.
Реално ще си по-добре с американец в Истанбул, отколкото с турчин в Тексас. Американецът вероятно харесва Истанбул и затова го е избрал, а турчинът го е напуснал. Помисли и за това.
И аз се чувствам неудобно да поставям условия, но за сериозна връзка е по-добре карти на масата. Турците, но и много българи и всякакви мислят, че след като не си поискала изрично нещо, значи няма смисъл да ти го дават. А, че не ги еб*вали - в такъв случай аз обяснявам, че не съм доволна и си заминавам. А ти май не смееш.
Моята най-добра приятелка е туркиня и непрекъснато нещо иска. "Донеси ми това!", "Хайде да идем еди къде си!". Също и доста се кара ако нещо не е под конец.
Аз мисля, че ако успееш да живееш в Истанбул, меракът ти за турчин може да се изпари. Много мои приятелки мечтаеха за англичанин покрай Бийтълс, Дейвид Боуи итн, но като поживяха в Лондон видяха, че не са това, което са си представяли и си намериха мъже от други етноси. Други дойдоха, вече женени за англичани и се оказа, че ни англичанинът, ни климата им понася.
Търсиш си извинения да не идеш сама. Стани си от задните части и иди!
Специално за езиците много лесно ми се отдават.Знам английски и руски ,турския наполовина без да го уча. Притеснявам се да го говоря,но турци са ми казвали ,че го владея доста добре и ако стоя в Истанбул и говоря постоянно на турски ще го науча перфектно за 2,3 месеца.Иначе все на английски ми е по лесно с тях да говоря.
Мислила съм си го и това.С турците не се разбираме много много с тези различия.
Дали няма да е по-добре пак да е там ,но да е друга националност,но не знам защо твърдо ми се е загнездила идеята ,че трябва да е Турчин. А реално не се спогаждаме ,но пък някои неща ми харесват в тях.Може би това,че са нахални и упорстват докато не им обърна внимание. Също ,това че съм нямала опора в живота си от семейството ми и искам някой,на който мога да разчитам и да ми е по -леко, а не да се боря сама със всичко .Затова и избирам такива мъже ,които са по-силни от мен. Мислила съм и за други държави ,но където и да отида все ми се набиват на очи мъжете от турски произход и пак тях си търся. Ако пък не е от Истанбул или някой друг град в Турция също ги изключвам .Имам някакво много голямо противоречие в себе си явно 🤦♀️
За условията ги поставям само до там какво търся и някакви по -важни неща.
Но например имам приятелка постоянно с претенции към мъжете.
Ако се уговаря с някой да се види в друга държава казва :Ти трябва да ми вземеш билет ,да ми наемем еди какъв си хотел ,да отидем еди къде си и т.н
Аз не мога така ,неудобно ми е и в повечето случаи ако не им казваш ти за съжаление не се сещат
Ох, добре, нямала си опора от семейството или поне така виждаш нещата. На твоята възраст имаш собствено жилище и вероятно семейството ти е помогнало да се сдобиеш с него или си го получила наготово от семейството. Това повечето млади турци го нямат. Имаш паспорт, който е в горната част на стълбицата Henley и ти позволява да пътуваш и да се заселваш на доста примамливи места. Знаеш 3-4 езика. Всичкия този личен капитал го имаш и благодарение на семейството, в което си родена. Не ти се бъркат кога, къде и с кого ходиш. Хич не е малко.
Искаш опора и сигурност, обаче мъжете, с които излизаш не ти я дават. Прочети си пак постовете! Даже от българин повече можеш да получиш, защото е по-сигурен от родители, даже с жилище и не му се налага да се бори за насъщния и да храни и гледа и родители.
Единственото, което го има при турците и е рядкост при европейците е, че са напористи и обещават семейства и бракове, защото в техните общества никоя няма да се върже на любовни излияния. Повечето европейки, които се свързват с турци и подобни после реално ги подпират те самите, че подпират и половината им рода, освен че работят, внасят си парите в семейния бюджет, гледат децата, домакинстват и готвят.
Пишеш, че жените им са надути, мъжете са властни. Ми, не ти е особено приятно с тях.
Не знам защо искаш турчин, но аз харесвам мулати и черни и тук там някой атлетичен бял и това е и никакъв разум не може да ме накара да харесам индиец, арабин, китаец. Това е положението. Щом само такива те привличат, само с такъв можеш да бъдеш и побързай, защото за тях младостта има много по-голяма тежест, отколкото за европееца! Няма смисъл да бистриш можеш ли или не можеш да харесаш друг - очевадно не можеш. Даже и акцент, мелодия на език имат значение. Може в годините, в които си оформяла половите вкусове да си гледала турски сериали и да са се запечатали като желан модел за мъж. Не можеш да си с мъж от друг произход и забрави за тях! Срещу себе си не става да вървиш.
Пишеш, че и в чужбина все турци те привличат. До нас имаше едно турско кафене, пълно с мъже и 3 годишната ми дъщеря ме питаше защо нямат коса, защо имат корем и бебе ли ще раждат и защо са толкова стари. На мене тогава 35-40 годишните ми връстници от Турция ми се виждаха стари, освен неатлетични, с къси крака и грозни. Повечето турски мъже в Истанбул са като бъчви. То и в България е същото, между другото.
Най-лошото при тебе е, че и с години да виждаш, че нещо не е такова, каквото си си го представяла, продължаваш да мислиш, че може да е това, което искаш. Не е. Караш на wishful thinking. Ето, писа, че си искала да дадеш шанс на този, разведения. Питаш да идеш ли на майна си Райна, та ако сте си паснели. Вие толкова не сте си паснали, че си го блокирала няколко пъти. Какъв шанс още да даваш? Той даже не иска да отдели 1 или 2 дена специално за тебе. Каква опора тогава да е?
Трябва да започнеш да учиш турски от учебник. Може да е лесен и да ти вървят езиците, но книжовен турски, добър изказ са важни за да имаш шанс да общуваш качествено. Не подценявай учебниците!
Голяма грешка е да мислиш, че понеже на тебе Турция ти е интересна, тя е интересна за всеки турчин. Не е. Трябва да дисоцираш интереса към турското от интереса към турски мъж.
Аз много харесвам карибския начин на живот и се ожених за карибец. Той, обаче, няма никакъв интерес към собствената си култура, а към източна Европа и източна Азия и така се разминаваме. Задоволяваме си културните потребности другаде. На нас ако ни бяха интересни собствените ни култури, нямаше да сме с чужденец.
Имам една приятелка, мароканка. Научила е турски от гледане на сапунки и се ожени за синеок турчин. Сега ходи сама в Турция, а той ходи в Мароко. Забранил и е да слага сапунки на телевизора. Всеки се пита защо другият не ще да си иде в собствената държава. Ами банално му е, скука, не ще да се гледа с глутница роднини. Та така.
Скрит текст:
Проблемът ти е, че търсиш да се подпреш на мъж и мъжете го усещат.
350 000 чужденци, сред които много сами жени, живеят и учат или работят в Истанбул. Има много рускини, англичанки, американки, французойки, арабки, всякакви.
От живели там наскоро чужденки зная, че Истанбул е много по-сигурен град от Париж и Лондон и че излизат сами по всяко време на денонощието. ОК, в началото трябва да внимаваш, но не мисля, че градът е по-опасен за жена от София, примерно. Имам предвид нормален живот в квартал средна класа или по-висока.
Ако чакаш всичко да дойде на тепсия наведнъж, ще има да чакаш до пенсия. Аз като искам нещо, премислям, правя си план и тръгвам. Всичко има цена и трябва да си готова да я платиш. Само си губиш времето в празни приказки с мъж, който очевадно не е това, което искаш и го виждаш самата ти. На твое място:
1. Купувам си учебници по турски език и залягам над граматиката.
2. Записвам се в сайт за езиков обмен и започвам да говоря на турски с турци. Жени, мъже, всякакви за да свикнеш с всякакъв акцент.
3. Като вляза в къщи включвам турската телевизия със звук и я държа докато си легна. Не сапунки. Новините, културни, политически предавания.
4. Почвам да чета история на Турция, Османската империя, на тюркските народи итн.
5. Записвам се в сайтове за търсене на работа и търся в Истанбул позиция за моето ниво. В CV пиша, че владея турски на разговорно ниво или каквото ти е в момента. С времето променяш нивото в CV-то.
6. Започвам да контактувам с чужденци, живеещи в Истанбул. Питам за живота, намиране на жилище.
7. Събирам багажа, който ще нося в Истанбул в някакъв момент и го слагам на склад на село. Там слагам книги, кухненски уреди, ей такива. Слагам неща, които няма да ми трябват от първия ден.
8. Събирам 2, 3, максимум 4 куфара с това, което ще занеса като отивам първия път. Ако искаш и списък мога да ти направя.
9. Ремонтирам апартамента си ако има нужда.
10. Като намеря работа, давам апартамента под наем от някаква дата след заминаването ми. Идеално оставям агенция да се занимава с него.
11. Пристигам с колата или самолета и отивам в жилище от тип Airbnb. Ако колата не може да остане над 3м я връщам и продавам. Купувам нова там.
12. Почвам работа и веднага търся жилище близо до работата.
13. Установявам се и започвам да излизам по културни забележителности, фитнес итн.
И половината ти мечти са сбъднати 🌞.
Вече за турчина ще е по-сложно. Проблем е, че не приемаш манталитета им. Имам такива приятелки. Харесват араби, турци, англичани, французи, черни или някакви други мъже и само такива, но се възмущават от манталитета им. Малко е фифти-фифти. Половината намират обувка за своя крак сред такива мъже, другите не.
И аз съм като тебе в смисъл, че държа на трио външност-френскоговорящ-конте + живот в голям западноевропейски град, но заминах сама.
Може като отидеш и живееш в Истанбул да намериш мъж, който не е турчин, но като тебе харесва Истанбул и да си паснете. Това, че не е турчин, в Истанбул точно няма да е пречка да общуваш с турци.
Реално ще си по-добре с американец в Истанбул, отколкото с турчин в Тексас. Американецът вероятно харесва Истанбул и затова го е избрал, а турчинът го е напуснал. Помисли и за това.
И аз се чувствам неудобно да поставям условия, но за сериозна връзка е по-добре карти на масата. Турците, но и много българи и всякакви мислят, че след като не си поискала изрично нещо, значи няма смисъл да ти го дават. А, че не ги еб*вали - в такъв случай аз обяснявам, че не съм доволна и си заминавам. А ти май не смееш.
Моята най-добра приятелка е туркиня и непрекъснато нещо иска. "Донеси ми това!", "Хайде да идем еди къде си!". Също и доста се кара ако нещо не е под конец.
Аз мисля, че ако успееш да живееш в Истанбул, меракът ти за турчин може да се изпари. Много мои приятелки мечтаеха за англичанин покрай Бийтълс, Дейвид Боуи итн, но като поживяха в Лондон видяха, че не са това, което са си представяли и си намериха мъже от други етноси. Други дойдоха, вече женени за англичани и се оказа, че ни англичанинът, ни климата им понася.
Търсиш си извинения да не идеш сама. Стани си от задните части и иди!
Списъка е 6 точки .Ще започна да го изпълнявам:)Понякога ми липсва постоянство .Започвам нещо и след това се захващам с още други неща и накрая всички ми омръзват.
Специално за езиците много лесно ми се отдават.Знам английски и руски ,турския наполовина без да го уча. Притеснявам се да го говоря,но турци са ми казвали ,че го владея доста добре и ако стоя в Истанбул и говоря постоянно на турски ще го науча перфектно за 2,3 месеца.Иначе все на английски ми е по лесно с тях да говоря.
Мислила съм си го и това.С турците не се разбираме много много с тези различия.
Дали няма да е по-добре пак да е там ,но да е друга националност,но не знам защо твърдо ми се е загнездила идеята ,че трябва да е Турчин. А реално не се спогаждаме ,но пък някои неща ми харесват в тях.Може би това,че са нахални и упорстват докато не им обърна внимание. Също ,това че съм нямала опора в живота си от семейството ми и искам някой,на който мога да разчитам и да ми е по -леко, а не да се боря сама със всичко .Затова и избирам такива мъже ,които са по-силни от мен. Мислила съм и за други държави ,но където и да отида все ми се набиват на очи мъжете от турски произход и пак тях си търся. Ако пък не е от Истанбул или някой друг град в Турция също ги изключвам .Имам някакво много голямо противоречие в себе си явно 🤦♀️
За условията ги поставям само до там какво търся и някакви по -важни неща.
Но например имам приятелка постоянно с претенции към мъжете.
Ако се уговаря с някой да се види в друга държава казва :Ти трябва да ми вземеш билет ,да ми наемем еди какъв си хотел ,да отидем еди къде си и т.н
Аз не мога така ,неудобно ми е и в повечето случаи ако не им казваш ти за съжаление не се сещат
Езика го разбирам,но ми е трудно все още да говоря добре...Признавам си, че ме е страх да отида да живея сама в Истанбул, без да имам опора .Там е опасно за сама жена по принцип и то чужденка.. Може би затова още се колебая какво да правя.
Проблемът ти е, че търсиш да се подпреш на мъж и мъжете го усещат.
350 000 чужденци, сред които много сами жени, живеят и учат или работят в Истанбул. Има много рускини, англичанки, американки, французойки, арабки, всякакви.
От живели там наскоро чужденки зная, че Истанбул е много по-сигурен град от Париж и Лондон и че излизат сами по всяко време на денонощието. ОК, в началото трябва да внимаваш, но не мисля, че градът е по-опасен за жена от София, примерно. Имам предвид нормален живот в квартал средна класа или по-висока.
Ако чакаш всичко да дойде на тепсия наведнъж, ще има да чакаш до пенсия. Аз като искам нещо, премислям, правя си план и тръгвам. Всичко има цена и трябва да си готова да я платиш. Само си губиш времето в празни приказки с мъж, който очевадно не е това, което искаш и го виждаш самата ти. На твое място:
1. Купувам си учебници по турски език и залягам над граматиката.
2. Записвам се в сайт за езиков обмен и започвам да говоря на турски с турци. Жени, мъже, всякакви за да свикнеш с всякакъв акцент.
3. Като вляза в къщи включвам турската телевизия със звук и я държа докато си легна. Не сапунки. Новините, културни, политически предавания.
4. Почвам да чета история на Турция, Османската империя, на тюркските народи итн.
5. Записвам се в сайтове за търсене на работа и търся в Истанбул позиция за моето ниво. В CV пиша, че владея турски на разговорно ниво или каквото ти е в момента. С времето променяш нивото в CV-то.
6. Започвам да контактувам с чужденци, живеещи в Истанбул. Питам за живота, намиране на жилище.
7. Събирам багажа, който ще нося в Истанбул в някакъв момент и го слагам на склад на село. Там слагам книги, кухненски уреди, ей такива. Слагам неща, които няма да ми трябват от първия ден.
8. Събирам 2, 3, максимум 4 куфара с това, което ще занеса като отивам първия път. Ако искаш и списък мога да ти направя.
9. Ремонтирам апартамента си ако има нужда.
10. Като намеря работа, давам апартамента под наем от някаква дата след заминаването ми. Идеално оставям агенция да се занимава с него.
11. Пристигам с колата или самолета и отивам в жилище от тип Airbnb. Ако колата не може да остане над 3м я връщам и продавам. Купувам нова там.
12. Почвам работа и веднага търся жилище близо до работата.
13. Установявам се и започвам да излизам по културни забележителности, фитнес итн.
И половината ти мечти са сбъднати 🌞.
Вече за турчина ще е по-сложно. Проблем е, че не приемаш манталитета им. Имам такива приятелки. Харесват араби, турци, англичани, французи, черни или някакви други мъже и само такива, но се възмущават от манталитета им. Малко е фифти-фифти. Половината намират обувка за своя крак сред такива мъже, другите не.
И аз съм като тебе в смисъл, че държа на трио външност-френскоговорящ-конте + живот в голям западноевропейски град, но заминах сама.
Може като отидеш и живееш в Истанбул да намериш мъж, който не е турчин, но като тебе харесва Истанбул и да си паснете. Това, че не е турчин, в Истанбул точно няма да е пречка да общуваш с турци.
Реално ще си по-добре с американец в Истанбул, отколкото с турчин в Тексас. Американецът вероятно харесва Истанбул и затова го е избрал, а турчинът го е напуснал. Помисли и за това.
И аз се чувствам неудобно да поставям условия, но за сериозна връзка е по-добре карти на масата. Турците, но и много българи и всякакви мислят, че след като не си поискала изрично нещо, значи няма смисъл да ти го дават. А, че не ги еб*вали - в такъв случай аз обяснявам, че не съм доволна и си заминавам. А ти май не смееш.
Моята най-добра приятелка е туркиня и непрекъснато нещо иска. "Донеси ми това!", "Хайде да идем еди къде си!". Също и доста се кара ако нещо не е под конец.
Аз мисля, че ако успееш да живееш в Истанбул, меракът ти за турчин може да се изпари. Много мои приятелки мечтаеха за англичанин покрай Бийтълс, Дейвид Боуи итн, но като поживяха в Лондон видяха, че не са това, което са си представяли и си намериха мъже от други етноси. Други дойдоха, вече женени за англичани и се оказа, че ни англичанинът, ни климата им понася.
Търсиш си извинения да не идеш сама. Стани си от задните части и иди!
Специално за езиците много лесно ми се отдават.Знам английски и руски ,турския наполовина без да го уча. Притеснявам се да го говоря,но турци са ми казвали ,че го владея доста добре и ако стоя в Истанбул и говоря постоянно на турски ще го науча перфектно за 2,3 месеца.Иначе все на английски ми е по лесно с тях да говоря.
Мислила съм си го и това.С турците не се разбираме много много с тези различия.
Дали няма да е по-добре пак да е там ,но да е друга националност,но не знам защо твърдо ми се е загнездила идеята ,че трябва да е Турчин. А реално не се спогаждаме ,но пък някои неща ми харесват в тях.Може би това,че са нахални и упорстват докато не им обърна внимание. Също ,това че съм нямала опора в живота си от семейството ми и искам някой,на който мога да разчитам и да ми е по -леко, а не да се боря сама със всичко .Затова и избирам такива мъже ,които са по-силни от мен. Мислила съм и за други държави ,но където и да отида все ми се набиват на очи мъжете от турски произход и пак тях си търся. Ако пък не е от Истанбул или някой друг град в Турция също ги изключвам .Имам някакво много голямо противоречие в себе си явно 🤦♀️
За условията ги поставям само до там какво търся и някакви по -важни неща.
Но например имам приятелка постоянно с претенции към мъжете.
Ако се уговаря с някой да се види в друга държава казва :Ти трябва да ми вземеш билет ,да ми наемем еди какъв си хотел ,да отидем еди къде си и т.н
Аз не мога така ,неудобно ми е и в повечето случаи ако не им казваш ти за съжаление не се сещат
Ох, добре, нямала си опора от семейството или поне така виждаш нещата. На твоята възраст имаш собствено жилище и вероятно семейството ти е помогнало да се сдобиеш с него или си го получила наготово от семейството. Това повечето млади турци го нямат. Имаш паспорт, който е в горната част на стълбицата Henley и ти позволява да пътуваш и да се заселваш на доста примамливи места. Знаеш 3-4 езика. Всичкия този личен капитал го имаш и благодарение на семейството, в което си родена. Не ти се бъркат кога, къде и с кого ходиш. Хич не е малко.
Искаш опора и сигурност, обаче мъжете, с които излизаш не ти я дават. Прочети си пак постовете! Даже от българин повече можеш да получиш, защото е по-сигурен от родители, даже с жилище и не му се налага да се бори за насъщния и да храни и гледа и родители.
Единственото, което го има при турците и е рядкост при европейците е, че са напористи и обещават семейства и бракове, защото в техните общества никоя няма да се върже на любовни излияния. Повечето европейки, които се свързват с турци и подобни после реално ги подпират те самите, че подпират и половината им рода, освен че работят, внасят си парите в семейния бюджет, гледат децата, домакинстват и готвят.
Пишеш, че жените им са надути, мъжете са властни. Ми, не ти е особено приятно с тях.
Не знам защо искаш турчин, но аз харесвам мулати и черни и тук там някой атлетичен бял и това е и никакъв разум не може да ме накара да харесам индиец, арабин, китаец. Това е положението. Щом само такива те привличат, само с такъв можеш да бъдеш и побързай, защото за тях младостта има много по-голяма тежест, отколкото за европееца! Няма смисъл да бистриш можеш ли или не можеш да харесаш друг - очевадно не можеш. Даже и акцент, мелодия на език имат значение. Може в годините, в които си оформяла половите вкусове да си гледала турски сериали и да са се запечатали като желан модел за мъж. Не можеш да си с мъж от друг произход и забрави за тях! Срещу себе си не става да вървиш.
Пишеш, че и в чужбина все турци те привличат. До нас имаше едно турско кафене, пълно с мъже и 3 годишната ми дъщеря ме питаше защо нямат коса, защо имат корем и бебе ли ще раждат и защо са толкова стари. На мене тогава 35-40 годишните ми връстници от Турция ми се виждаха стари, освен неатлетични, с къси крака и грозни. Повечето турски мъже в Истанбул са като бъчви. То и в България е същото, между другото.
Най-лошото при тебе е, че и с години да виждаш, че нещо не е такова, каквото си си го представяла, продължаваш да мислиш, че може да е това, което искаш. Не е. Караш на wishful thinking. Ето, писа, че си искала да дадеш шанс на този, разведения. Питаш да идеш ли на майна си Райна, та ако сте си паснели. Вие толкова не сте си паснали, че си го блокирала няколко пъти. Какъв шанс още да даваш? Той даже не иска да отдели 1 или 2 дена специално за тебе. Каква опора тогава да е?
Трябва да започнеш да учиш турски от учебник. Може да е лесен и да ти вървят езиците, но книжовен турски, добър изказ са важни за да имаш шанс да общуваш качествено. Не подценявай учебниците!
Голяма грешка е да мислиш, че понеже на тебе Турция ти е интересна, тя е интересна за всеки турчин. Не е. Трябва да дисоцираш интереса към турското от интереса към турски мъж.
Аз много харесвам карибския начин на живот и се ожених за карибец. Той, обаче, няма никакъв интерес към собствената си култура, а към източна Европа и източна Азия и така се разминаваме. Задоволяваме си културните потребности другаде. На нас ако ни бяха интересни собствените ни култури, нямаше да сме с чужденец.
Имам една приятелка, мароканка. Научила е турски от гледане на сапунки и се ожени за синеок турчин. Сега ходи сама в Турция, а той ходи в Мароко. Забранил и е да слага сапунки на телевизора. Всеки се пита защо другият не ще да си иде в собствената държава. Ами банално му е, скука, не ще да се гледа с глутница роднини. Та така.
Знам защо искам да живея на това място.Правила съм си регресия и Знам как съм се казвала,къде съм живяла и т.н ,но да не изпадам в подробности.Преди наистина ми беше важно да разбера,сега вече ми е все тая .Не бих си направила повторно .Много натоварва психиката и понякога се чудиш кое е истина и кое не.Аз съм доста навътре в тая материя занимавам се с йога.
Сега някой може да каже,че това са измислици ,но така срещнах този мъж за когото говорих,че имахме токсична връзка .Понякога ако едно място много те привлича ,значи имаш някаква недовършена работа там или урок каквото и да е.Но всичко се свежда до свободния избор в края на краищата
Културните различия винаги си казват думата. ММ е чужденец и въпреки славянската принадлежност и сходната с нашата култура, пак има доста различия. Не ми се мисли ако беше и от друга религия какво щеше да е. Та и се чудя на авторката много за смелостта и рисковото поведение.
Абе принца съм си харесала аз, не го ща нито Гришо, нито пилето пък! Ако е гарга, да е рошава!
Абе принца съм си харесала аз, не го ща нито Гришо, нито пилето пък! Ако е гарга, да е рошава!
Понякога ако едно място много те привлича ,значи имаш някаква недовършена работа там или урок каквото и да е.Но всичко се свежда до свободния избор в края на краищата
Това за недовършената работа или урок ми го каза най-добрата ми приятелка когато и казвах, че в Париж се чувствам особено и съм като хипнотизирана. Тя не разбираше защо ходя непрекъснато. Е, сега живея там. Тя ме побутна да дойда с мъжа ми и детето, че и аз съм инертна и пасивна. Аз не бях сигурна, че има смисъл. И се сещаш, че женена и с дете не се оказа същия град 🤣. Затова багажчето и заминавай! Много си разсъдлива, което е добре, но си и много колеблива. От много свободен избор седиш сама в къщи.
Културните различия винаги си казват думата. ММ е чужденец и въпреки славянската принадлежност и сходната с нашата култура, пак има доста различия. Не ми се мисли ако беше и от друга религия какво щеше да е. Та и се чудя на авторката много за смелостта и рисковото поведение.
Абе принца съм си харесала аз, не го ща нито Гришо, нито пилето пък! Ако е гарга, да е рошава!
Абе принца съм си харесала аз, не го ща нито Гришо, нито пилето пък! Ако е гарга, да е рошава!
Има хора, които се чувстваме много по-удобно в някоя чужда култура, отколкото в собствената си. Много от западняците са такива и предпочитат чуждестранен партньор.
Не знам какво разбираш под "славянски". Мене славянските мъже не ме влекат, колкото и да са красиви. И поляците и чехите са ми доста различни от словенците и сърбите. Първите са галантни и вежливи, както и много красиви понякога. Вторите са балканци.
Е, всеки предпочита различни неща. Аз предпочитам своята си култура.
Но пък авторката ако започнат да я натискат да приема исляма примерно, би ли съгласила? Аз не бих, но хората са различни.
Също и да провери дали наистина е разведен, защото по тази тема има най-много измами.
Но пък авторката ако започнат да я натискат да приема исляма примерно, би ли съгласила? Аз не бих, но хората са различни.
Също и да провери дали наистина е разведен, защото по тази тема има най-много измами.
Е, всеки предпочита различни неща. Аз предпочитам своята си култура.
Но пък авторката ако започнат да я натискат да приема исляма примерно, би ли съгласила? Аз не бих, но хората са различни.
Също и да провери дали наистина е разведен, защото по тази тема има най-много измами.
Но пък авторката ако започнат да я натискат да приема исляма примерно, би ли съгласила? Аз не бих, но хората са различни.
Също и да провери дали наистина е разведен, защото по тази тема има най-много измами.
Ами дали е разведен или не вече ми е все тая. Аз загубих мотивация за каквото и да било свързано с този човек
