Животът ни с AI - с какво помогна и какво обърка?

Какво изобщо е интелигентност?

Когато бях в армията, се явих на тест за интелигентност, който се полагаше от всички войници, и при норма от 100 точки получих 160. Никой в базата не беше виждал подобна цифра и в продължение на два часа вдигаха голям шум около мен.

(Това не означаваше нищо. На следващия ден все още бях редник с най-висшето си звание КП - кухненска полиция).

През целия си живот съм регистрирал такива резултати, така че имам самодоволното усещане, че съм високоинтелигентен, и очаквам и другите хора да мислят така.

Всъщност обаче тези резултати не означават ли просто, че съм много добър в отговорите на академичните въпроси, които се смятат за достойни за отговор от хората, които съставят тестовете за интелигентност - хора с интелектуални наклонности, подобни на моите?

Например веднъж имах един автомонтьор, който на тези тестове за интелигентност по моя преценка не можеше да получи повече от 80 точки. Винаги съм приемал за даденост, че съм много по-интелигентен от него.

И все пак, когато нещо се объркаше в колата ми, аз бързах да отида при него с нея, наблюдавах го с тревога, докато изследваше жизнените ѝ функции, и слушах изказванията му, сякаш бяха божествени оракули - и той винаги поправяше колата ми.

Е, тогава да предположим, че моят автомонтьор разработи въпроси за тест за интелигентност.

Или да предположим, че това е направил дърводелец, фермер или почти всеки друг, освен академик. С всеки един от тези тестове бих доказал, че съм идиот, а и аз бих бил идиот.

В свят, в който не бих могъл да използвам академичната си подготовка и словесните си таланти, а трябваше да правя нещо сложно или трудно, работейки с ръцете си, бих се справил зле.

Следователно моята интелигентност не е абсолютна, а е функция на обществото, в което живея, и на факта, че една малка част от това общество е успяла да се наложи на останалите като арбитър по тези въпроси.

Помислете отново за моя автомонтьор.

Той имаше навика да ми разказва вицове, когато ме видеше.

Веднъж вдигна глава изпод капака на автомобила, за да каже: "Докторе, един глухоням човек влязъл в железарския магазин, за да си купи пирони. Сложил два пръста на плота, а с другата ръка правел удари с чук.

"Продавачът му донесе един чук. Той поклатил глава и посочил двата пръста, с които забивал. Продавачът му донесе пирони. Той избра размерите, които искаше, и си тръгна. Е, докторе, следващият човек, който влезе, беше сляп. Той искаше ножици. Как мислите, че ги е поискал?"

Снизходително вдигнах дясната си ръка и направих ножични движения с първите си два пръста.

След което моят автомонтьор се засмя бурно и каза: „Защо, тъпако, той използва гласа си и ги поиска“.

След това самодоволно каза: „Опитвам това с всичките си клиенти днес.“ „Хванахте ли много?“ Попитах. „Доста“, каза той, „но знаех със сигурност, че и теб ще те хвана“.

„Защо?“ Попитах. „Защото си толкова проклето образован, докторе, знаех, че не можеш да си много умен“.

А аз имах неприятното усещане, че има нещо вярно в това.