Как се справяте със стреса на работа? 🧘‍♀️

И мен ме хваща от неделя вечер. Тревога, безпокойство. Това което ме стресира най-много на работата е прекалената отговорност както и кофти отношения с колегите. Аз ссъм чувствителна и всяка дума казана накриво, ме бодва в сърцето, докато за тях това е начин на общуване.
Постоянното прекъсване на работата ми - звънне телефона, влезе клиент, някой иска нещо от мен, е унищожително за концентрацията ми и се случва да правя грешки, или да забравя какво правех преди малко. Почти постоянно съм в ребим мултитаскинг, който, според мен, е унищожителен за концентрацията, качеството, спокойствието и какво ли още не.
Решение?
За себе си лично съм решила да намаля продуктивността и сега се боря и за непълен работен ден. А дано ме огрее, макар и да намалеят доходите.

Благодаря за темата. Аз се разтоварвам  само  като  се затворя вкъщи и избягвам доколкото  е възможно  всякакви контакти. Много е стресиращо  в момента в офиса и  това много ме натоварва. След работа буквално изключвам. Отдавам  го на лошата организация на работния процес и многото  дейности. В почивните дни обичам  разходките сред природата, много ме зареждат. Затова се надявам на хубаво време ( доколкото  е възможно през зимата) .

Започнах да не обрущам внимание на нищо и никой, и така се оправиха нещата.  Сега аз причинявам стрес на хората, не те на мен. Щом всички ще са кисели и аз мога...

Научих се да гледам на работата като средство и да не си нося проблемите вкъщи.

В работно време се фокусирам, правя си план за деня и после си отмятам задачите. Не хабя емоциите си.

Много е важно да има ясни граници между работа и личен живот. Не си проверявам имейлите в извънработно време, както и избягвам да говоря за работа с близки и приятели.

И не на последно място е редовният спорт!

Докато работех за други хор,а в доста голям колектив, си имах една колежка, въпреки че беше моя подчинена, с която се дразнехме страшно много. Беше ужасно. Не уволняваха нито мен, нито нея-само ни привикваха да ни правят забележка. С тогавашните ми познания, не можех да се справя със ситуацията. Колежката буквално ми изпиваше енергията. За мен тя беше енергиен вампир. Поболях се от какво ли не. Само най-страшната болест не хванах, слава Богу. Това обаче си беше за тогава. От десет години работя за себе си и не съм настивала дори. Успокоих се много и всичко това е зад гърба ми.

Моят съвет, от сегашния ми опит вече, е да не си слагаш нищо на сърцето, да си казваш, че и това ще мине и не се вторачвай толкова в нещата. Просто се опитай да гледаш по-философски на събитията, които те дразнят и предизвикват стрес и знай, че ако нещо в някой те дразни, то ти нищо не можеш да направиш, за да промениш човека. Можеш единствено да си промениш гледната точка към него и тя ще бъде такава каквато искаш ти.

За мен няма работа, която да си заслужава здравето ми-Н-Я-М-А.

Спринг, а не са ли обмисляли вариант да ви разпределят задачите по различен начин? Ако някой не се сработва с определен колега, се прехвърля в друг екип - или даже и двамата работят друго. Отделно някои хора са много по-ценни, отколкото в дразнещ се екип, в който хората се разсейват с лични драми.

Аз работя от вкъщи почасово, колкото и когато искам. Мислех, че стресът ще е непознат термин с мен. Нищо подобно! Редакторите ми вдигат регулярно кръвното, няма такива претенции просто. Като усетя, че се напрягам, ставам и  излизам навън. Като с върна, главата ми е проветрена и мога да започна.

много приятна атмосфера в темата, дано се запази такава

по темата-стресът не ми влияеше, дълго време
или, от дистанцията на времето, мисля, че допуснах да ми влияе, когато дадох прекалена тежест, на онова точно работно място
да поясня- винаги съм била свободна да си дам писмото за напускане, още сега, от сега за утре!
винаги съм имала подкрепата вкъщи, донякъде финансовата стабилност, и може би твърдоглавието да не ми дреме..и съм го правила- в моментът, в който се опитат да ми„накривят шапката “ по някакъв , неприемлив за мен начин
говоря за подобни позиции, с подобни условия

но, се случи да ми дадат шанс в по-добра позиция, с възможност да придобия квалификацията,с помощ от компанията,  с прекрасни финансови условия, допълнителни облаги... на всичкото отгоре - невероятен екип, нямало е ден, в който да се събудя с нежелание за работа ...е, вървеше с доста задължения, отговорности и 24/7 достъп до мен... но като че ли, инерцията на новото ме беше завлякла, и в началото , дори не се сещах колко съм натоварена
решила бях, че е уникална възможност, и беше , но не и на цената на всичко!

след 1вата година, нещата започнаха да се променят - предимно колектив и конюктура
след 2рата година, финансова стагнация -започна Ковид
на 3тата година реших ,че ще изгърмя, добре че ме предупреди прекият ми началник, да не напускам, с вътрешната информация, че ще ни продадат или ще ни фалират...

така, използвах естествения ход на нещата, за да преосмисля и прекроя професионалните си  желания за 2ри път, в рамките на 6-7 години
учих малко, за да влезе в употреба първата ми диплома, и сега върша най-най- скучната работа на света
но, вися във форума

за справянето със стрес- спорт!
-тежести, пилатес, йога
-дори да е само разходка , да бъде  двучасова, интензивна разходка
-разходка с куче - още по-добре
-в най-тежките моменти, още на онази работа- започнах да пия грифония, ако някой го интересува, ще допълня - правих цялостно описание на пътя на производство на 5-HTP към L-triptofan, за да стигне до серотонин
-избягване на екрани нощем,само книга- колкото по-лека и глупава, толкова по-добре

наистина, няма работа, която да си заслужава здравето ми-Н-Я-М-А!

за работенето за себе си- бих искала, имам идеи, но поне докато завършат училище щерките, ще го отлагам и премислям...

най-лошото, което прочетох в темата, е безпокойството в неделя вечер
момичета, това е явен признак на бърн аут, погрижете се за себе си, спешно!

Ще отговоря направо: Как се справяте със стреса на работа? - Не се.
Наистина, не мога да се справям със стреса на работа.
Под справям, искам да кажа, че не ме пропуска. Стресовите ситуации ми повлияват, натоварват, изнервят, притесняват. На база на това стигам до извода, че не се справям със стреса.
Това, което обаче благоприятно повлиява комфорта ми (физически и емоционално) е да  слушам нещо. Слушам музика, подкасти, риалити предавания, интервюта, притчи, проповеди и т.н.
Другото, което се опитвам да правя е да приемам нещата по-лековато и да ги пускам по повърхността. Признавам, че това ми е особено трудно и нямам голям успех с него начинание.
И все пак виждам, че тези неща благоприятстват емоционалната обстановка на работа и може би донякъде работят успешно.

Преди успявах да се справя със стреса до накъде, с разходки, йога и грижа за себе си- масажи, козметични процедури. От месец на сам понеже си позволих да попитам за увеличение на заплата и подписване на допълнително споразумение за допълнителните ми задължения които върша вече 3 години без заплащане. Стана нещо страшно всеки ден съм подложена на психически тормоз, заплахи, игнориране с цел да не се справя със задълженията си от прекия ми ръководител. Много ми е трудно не спя, изнервена съм, смачкана съм просто не знам как ще издържа, докато намеря друга работа…

казваш м@ йн@т@ му, и си гледаш само писаните задължения, докато си намериш нова работа

Наистина ли са те издигнали на по-висока позиция, за да те тормозят? Ако бях на твое място, щях да водя детайлен протокол – едната част за професионалните пропуски, а другата – за тези на личностно ниво. Може ли да провериш разговора с този ръководител пред трети човек, предоставяйки този протокол? Не си беззащитна – имаш сила да се противопоставиш на това - даже е твое задължение да се защитиш

Тази седмица открих едно ново упражнение, което може да бъде полезно за някого. Когато емоциите ни са интензивни – като гняв от несправедливост, страх от неизпълнени срокове или тъга от непризнание на усилията – е важно първо да разберем какво точно чувстваме в моменти на стрес. Например, можеш да се отделиш за малко, в офиса примерно да отидеш в тоалетната, да седнеш и да си зададеш въпроса: „Какви са тези чувства и къде ги усещам?“ След това си представяш, че търсиш тези емоции в тялото си като червени огнени топки – в стомаха, гърлото, ръцете... Когато ги намериш, казваш: „Сега можете да излезете“, и си даваш позволение да почувстваш всичко това спокойно, без да бъдеш обезпокояван.

За всяка стресова ситуация си помислям проблем ли има или това са емоции.
Ако са моите емоции, например защото някой нещо не прави както аз съм решила,че е най-добре, нямам проблем, подминавам ако няма да се отрази на задачата и резултати в срок.
Емоциите си степенувам след едно обучение по медиация:
- ако ме цепи главата, реагирам с разума си;
- ако усещам стягане в гърдите (казваме, че ни се свива сърцето) - това е емоционална реакция;
- ако ми се свие корема - реагира ценностната ми система и ставам звяр
Никога не задържам емоциите си, казвам всичко в прав текст на другата страна, не за гърба или на трето лице.
Нося отговорност и в дадени ситуации от мен се иска характер и решения, е няма как да съм бяла и добра, а в същото време да устоявам на натиск на срокове и милион успоредни процеси, от които съм част.
Не се и опитвам.

Какво би станало ако в такава ситуация човек започне да работи по-малко и се опита ги принуди да го уволнят?

Според мен ще доведе до още стрес. Аз се старая да не вземам решения под влияние на емоции и умора. Начертавам си малки стъпки за справяне с нещото, което ме тормози и не гледам да реша целия проблем наведнъж, а на етапи.