Не е късно за сироп. Спази пропорцията. При повече листа или по- дълго варене добива горчив вкус. Сиропа правя през септември, след морето, откъдето нося листа. Варта запазва плодовете твърди и цели. Така се прави и рачел. Изплаква се добре и не е вредно. Само стяга. После плодчетата са удобни да декориране на десерти - режат се лесно.
- Публикувана: 8 дек. 2024, 19:01 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2025, 12:32 ч.
За консервирането, или как да си приготвим зимнина. 11-та тема
Вар (то е варов разтвор в който се накисват а не че се слага вар в сладкото) е за да ги запази стегнати. Писали са вече че се изплаква добре после. Ако това се пропусне, просто ще омекнат доста, може и да не се запазят цели всичките. Иначе пак са си вкусни, варовият разтвор не променя вкуса.
Правя узрели и без вар, не се разкъсват. В готов сироп, изварени и изцедени, а много зрели веднъж без изваряване, но изрязах опашките до плод, става си. Зелени - правят се първите, сега при мен поне са много зелени, не бих, а и няма да се харесат у нас.
Преди време искаха без захар, малко сложих, за вкус, ами не се ядоха, то си иска неговото, пък може да се яде и по малко. Обикновено синът си слага в сутрешните буламачи, овеси и подобни по една-две. Така - на сладко с вода, никой не е пожелал. Та кой както харесва и ползва, но споделям, че узрели ползвам и остават цели, малко се вари и не се бърка чак толкова, не и душмански. Побутвам ги леко.
Правих и нарязани, не обичали цели някои, не пипнаха.
Сещам се ,че съседка ми беше казвала, син камък, колкото царевично зърно, докато се изваряват , да бъкнат само, и после същото още веднъж в чиста вода, и така правих, няма смисъл за мен. Какъв е проблемът, ако омекне малко смокинята , без подобни вар и камъци.
Преди време искаха без захар, малко сложих, за вкус, ами не се ядоха, то си иска неговото, пък може да се яде и по малко. Обикновено синът си слага в сутрешните буламачи, овеси и подобни по една-две. Така - на сладко с вода, никой не е пожелал. Та кой както харесва и ползва, но споделям, че узрели ползвам и остават цели, малко се вари и не се бърка чак толкова, не и душмански. Побутвам ги леко.
Правих и нарязани, не обичали цели някои, не пипнаха.
Сещам се ,че съседка ми беше казвала, син камък, колкото царевично зърно, докато се изваряват , да бъкнат само, и после същото още веднъж в чиста вода, и така правих, няма смисъл за мен. Какъв е проблемът, ако омекне малко смокинята , без подобни вар и камъци.
Майка ми ги прави като пропуска варта, те и без това после ги мажат по филии и мекици и не им пречи че стават меки. Нейните смокини в двора са от дребничките, това също дава разлика, не са от огромните като круши. И тя прави с по-малко захар отколкото е по рецепта но е е почти без, има си достатъчно.
На такава вълна е в момента, а очевидно не само тя щом се активира тая тема.
Без захар не си го представям, то като ще е така по-добре да се изсушат или замразят нарязани май. Такива също стават да ги метнеш в мюсли, за който яде.
На такава вълна е в момента, а очевидно не само тя щом се активира тая тема.
Без захар не си го представям, то като ще е така по-добре да се изсушат или замразят нарязани май. Такива също стават да ги метнеш в мюсли, за който яде.
Правила към сладко на което плодовете са стояли във варов разгвор преди много години. Мисля, че една супена лъжица гасена вар на литър вода беше пропорцията. Разбърква се добре и се оставя да се утай, прецежда се и се използва варната вода за накисване. Меките плодове остават цели и не се разкашкват. Изплакват се хубаво в няколко води.
Аз имам достъп до 2 смокини, нашата е нормална стандартна смокиня, но до нас има и такава със супер едри плодове, като круша какво казва Надка. Тази седмица, ако отида при нашите ще видя какви смокини има на нашето дърво. Тя майка и стандартно сладко от смокини прави от нашата, а не от едрата.
Сутринта гледах в Ютюб репортаж от някакво село/град за това сладко, емблема на района се водеше. Женичките пък казаха, че син камък слагат в първата вода, за да се запази зеленият цвят на смокинята.
И аз искам така наситено зелени да ми останат, а не тъмни и на такива снимки и видеа попаднах в Ютюб.
Ще погледна смокините и ще реша какво ще правя.
Майка само ми говори, че прави някакви сладка и някъде видях снимка на такова сладко и ми хрумна и ние да правим такова.
Преди няколко години моята маникюристка ми разказваше едно лято, че са правили и било голяма хамалогия, но си струвало и от нея знам, че във вар се киснат/държат/варят нещо такова.
Видях и рецепта на Вкусно у Вали без вар и син камък, тъмни изглеждат смокините, но е за 1 килограм плод, може и да пробвам.
В някой магазин има ли такова сладко да купя и да опитам, ако не ми хареса изобщо да не се занимавам?
Имах детски спомен за рачела, че баба ми е правила и е бил вкусен. Купих си едно бурканче от Лидл като се присетих и изобщо не ми хареса 😀.
Сиропа и аз миналата година края на септември или октомври го варих и изхвърлих.
А да търся ли млади листа или няма значение какви са?
Сутринта гледах в Ютюб репортаж от някакво село/град за това сладко, емблема на района се водеше. Женичките пък казаха, че син камък слагат в първата вода, за да се запази зеленият цвят на смокинята.
И аз искам така наситено зелени да ми останат, а не тъмни и на такива снимки и видеа попаднах в Ютюб.
Ще погледна смокините и ще реша какво ще правя.
Майка само ми говори, че прави някакви сладка и някъде видях снимка на такова сладко и ми хрумна и ние да правим такова.
Преди няколко години моята маникюристка ми разказваше едно лято, че са правили и било голяма хамалогия, но си струвало и от нея знам, че във вар се киснат/държат/варят нещо такова.
Видях и рецепта на Вкусно у Вали без вар и син камък, тъмни изглеждат смокините, но е за 1 килограм плод, може и да пробвам.
В някой магазин има ли такова сладко да купя и да опитам, ако не ми хареса изобщо да не се занимавам?
Имах детски спомен за рачела, че баба ми е правила и е бил вкусен. Купих си едно бурканче от Лидл като се присетих и изобщо не ми хареса 😀.
Сиропа и аз миналата година края на септември или октомври го варих и изхвърлих.
А да търся ли млади листа или няма значение какви са?
Аз избирах по средата , нито млади ,нито престарели. Да си имат всичко. Нито това , нито от бял бъз и мента харесват моите, вместо да затварям вода, да съм правела от малини сок. Тази година няма плодове. Смокините за сега обещават ,заредили са много плод, но докато не е обран не е мой. Всичко става. Ябълки и круши заминаха в една силна буря. Друго няма. Лесно ми е, нищо няма да правя. И ние сме едни...
Между другото - някои белят смокините, не съм.
Добавям - по принцип няма значение , но нали избираме най-добър вариант.
Между другото - някои белят смокините, не съм.
Добавям - по принцип няма значение , но нали избираме най-добър вариант.
Киснат се в тия разтвори, не се варят. После се изплакват хубаво по няколко пъти. На вкус не се усеща разлика, просто са по-стегнати плодчетата и не се разпадат.
От тия огромните смокини не си представям сладко така цели, че те нали ще са 2 в бурканче... а понякога и само 1. Или трябва да са в големи буркани сигурно, не знам. Но това може и от мен да си е - по моя край гледат само от дребните и с това съм свикнала. От тия грамадните видях за пръв път в зряла възраст вече, отначало се чудих какво е това и го гледах с подозрение
Интересно звучи обелени смокини - остава само вътрешността със семките ли?
Тая година наистина повечето плодове заминаха, точно това казвах на майка ми че по-малко ще се трепе. Че тя все прави сладка, мармалади, компоти... а ние почти не ядем, аз даже хич. От сиропите я отказахме преди много време, прави само нещо което нарича швепс, от цветове бъз и лимони. Но тя си е свикнала че не може то така къща без такива неща, оня ден беше си купила плодове и по телефона ми обясняваше че вари сладко и се радва на фунията за буркани дето й купих. Поне не е много и това ще е за тая година.
От тия огромните смокини не си представям сладко така цели, че те нали ще са 2 в бурканче... а понякога и само 1. Или трябва да са в големи буркани сигурно, не знам. Но това може и от мен да си е - по моя край гледат само от дребните и с това съм свикнала. От тия грамадните видях за пръв път в зряла възраст вече, отначало се чудих какво е това и го гледах с подозрение
Интересно звучи обелени смокини - остава само вътрешността със семките ли?
Тая година наистина повечето плодове заминаха, точно това казвах на майка ми че по-малко ще се трепе. Че тя все прави сладка, мармалади, компоти... а ние почти не ядем, аз даже хич. От сиропите я отказахме преди много време, прави само нещо което нарича швепс, от цветове бъз и лимони. Но тя си е свикнала че не може то така къща без такива неща, оня ден беше си купила плодове и по телефона ми обясняваше че вари сладко и се радва на фунията за буркани дето й купих. Поне не е много и това ще е за тая година.
Аз никога не съм пила такъв сироп. Домашен от бъз съм опитвала, не ми харесва и на мен. В някоя тема видях домашен от мента и питах за рецептата. Много обичам мента и щях да правя за проба, но нещо не вирее добре ментата и не мога да събера и една шепа, че да го пробвам.
Нашите белят смокините, поне баба ми със сигурност, помагала съм и. Ужасна досада е това, за майка ми нямам спомен, но сигурно и тя бели. Цели си стоят смокини в бурканите, а не на пихтия. Сигурно има значение и колко се варят.
На мен ми беше втръснало това сладко и почти съм го намразила. Ако имам избор друго ще си взема. И ние спряхме почти да ги ядем и те не правят и много вече както когато бяхме деца.
От много години не бях пила компот, миналата година майка беше направила малко бурканчета от малини и череши. Много ми се услади чак страдах, че са толкова малко 😆. Тази година май ми каза, че пак е направила.
Не знам, захарта ли е някаква друга аз ли си въобразявам, но имам чувството, че вече стават много сладки тези сладка. Иначе и ние ги ползваме само за палачинки, мекички, пържени филийки, но рядко се яде това и изостават.
Нашите белят смокините, поне баба ми със сигурност, помагала съм и. Ужасна досада е това, за майка ми нямам спомен, но сигурно и тя бели. Цели си стоят смокини в бурканите, а не на пихтия. Сигурно има значение и колко се варят.
На мен ми беше втръснало това сладко и почти съм го намразила. Ако имам избор друго ще си взема. И ние спряхме почти да ги ядем и те не правят и много вече както когато бяхме деца.
От много години не бях пила компот, миналата година майка беше направила малко бурканчета от малини и череши. Много ми се услади чак страдах, че са толкова малко 😆. Тази година май ми каза, че пак е направила.
Не знам, захарта ли е някаква друга аз ли си въобразявам, но имам чувството, че вече стават много сладки тези сладка. Иначе и ние ги ползваме само за палачинки, мекички, пържени филийки, но рядко се яде това и изостават.
А, явно аз друго си представих, мислех че цялата обвивка се маха и остава само вътрешността на смокините със семките дето е. И че съответно рЕзко отпадат дертовете дали ще стоят цели смокините
На майка ми хем е любимо от смокини, хем тя чак последните няколко години си бере от нейната градина. По моя край не са чак толкова разпространени както на други места са навсякъде, съответно все от някой друг търсеше и вземаше преди това и не бяха и по много по тая причина. И си има сантимент, като дете ми бяха рядко лакомство смокините. Явно и при нея така и точно тях няма да спре да си ги прави.
Аз не знам освен на сладко или изсушени, друго прави ли се всъщност от смокините? За оцет бях мернала някъде и звучи много интересно, но това не я виждам да се хване да прави.
На майка ми хем е любимо от смокини, хем тя чак последните няколко години си бере от нейната градина. По моя край не са чак толкова разпространени както на други места са навсякъде, съответно все от някой друг търсеше и вземаше преди това и не бяха и по много по тая причина. И си има сантимент, като дете ми бяха рядко лакомство смокините. Явно и при нея така и точно тях няма да спре да си ги прави.
Аз не знам освен на сладко или изсушени, друго прави ли се всъщност от смокините? За оцет бях мернала някъде и звучи много интересно, но това не я виждам да се хване да прави.
Аз правих една година сладко от първите зелени смокини- не се хареса в нас. Не съм ползвала вар, но действах по рецепта с няколко изварявания. Сок от листата също не ни допада, но компота става уникално вкусен и смокините в него също са вкусни. Не ги беля, леко режа дръжката и така се запазват цели плодчетата. За сладко си играя да ги беля, но не правя количества защото само аз го обичам.
Смокините са много сортове - от зелени до наситено виолетово- черни, с различна сладост, жилавост на обвивката и мекота на плода. Повечето зрели смокини са нетрайни. Мъжките смокини връзват, но не узряват като плодовете на женските. Техният зрял плод е за т.н. зелени смокини. Дребни, компактни, твърди. Правят се зрели и имат аромат и вкус. Недозрялата женска смокиня не бива да се хаби. Затова не се харесва такова сладко.