Мисля,че ми изневерява

Аа, не ми слагай думи в устата, аз на никого не се подигравам. Къде видя подигравка? Опитвам се да съм човечна, доколкото на мен ми е възможно, тъй като и аз имам своите ограничения.

За мен "силенето " във форума понякога е неавтентично и това че го казвам не означава че се подигравам. Все пак това си е и само мое мнение. Хората търсят помощ (нерядко морална), а често получават оценки, осъждане и доста груби коментари, пуснати някак "отвисоко" без грам поставяне в обувките на пишещия.  Сякаш сме забравили, че ние самите не сме били винаги на такава висота. Това си е мое наблюдение за форума. В много аспекти е топ, но в други като подигравките с пишещите, не е.

Искрено се радвам че ти сега си уверена и никой не те мачка вече и дай Боже всеки да достигне едно такова ниво. Това което засягам в мнението си е съвсем друго.

Чети де. Не съм казала, че се подиграваш ти. Казах, че се подиграват тези, които ревнуват и дебнат, на тези, които не следят и не дебнат.

Мен пък ме наречете луда, ама аз сервирах кафето на един плужек от женски пол, който се преструваше на приятелка, а само чакаше удобен момент да увие гнусните си пипала около мъжът ми.
🤦🏼‍♀️
Говорете открито, наблюдавайте, започнат ли да отиват нещата надалече - тръгвайте и не се обръщайте докато е време, защото направите ли компромис, няма да сте щастливи, мътилката винаги изплува и в най-бистрите води.

Почнеш ли да имаш съмнения че ти изневеряват всичко е свършено. Самите съмнения ще те изглождят докрай и ще съсипят връзката. Ако не ти харесва отношението с конкретен човек - отиваш и говориш за да е ясно. Имах една колежка, която жена ми не одобряваше, каза ми и аз спрях комуникация с нея.

Моля? Как пък мъжът ми ще одобрява колегите ми. Че по тази логика може да не одобри някой от шефовете, тогава какво - да напускам ли? Или някой от съседите, значи да се местя.
Много крайно, много.

В случая ставаше дума за колежка която направо си ме сваляше. Пишеше ми разни съобщения и прочие. Не говорим просто да не я е харесвала. Имаше си адекватна причина да не я одобрява. Дотогава просто я игнорирах, след разговора с жена ми почнах активно да я избягвам.

Доста интересни мнения в тази тема, но както виждам всеки гледа от собствената си "камбанария" или от това, което на него му е угодно.
Ако обичате, не се засягайте, не нападам или обвинявам никого.
Според мен, авторката може да си направи проверките, има софтуер, хардуер, и хора за тази цел, за съжаление всичко е свързано с време, нерви и пари. В случай на колега/колежка нещата са по-сложни, но и там може да се направят неща.
Когато съм с някой и искам да съм с някой, никой друг не ме интересува, и дори и да имат мераци към мен, аз ги отрязвам. Защо? Защото искам да съм с човека, с който съм. Ако другият има "повече" от настоящия, тогава направо ще сменя. Малко грубо звучи, но всичко опира до проста "аритметика" - плюсове-минуси, какво наистина ми харесва, какво не ми харесва, какво мога да приема и какво не, къде е възможно компромис и къде не. Има още много да се дискутира от психологическа гледна точка. Това, което виждам истина ли е, не е ли. И разбира се комуникация с партньора. Да приемем, че изведнъж комуникацията с някой колега/колежка е много интересна, по-лесна и т.н., не е ли редно човек да се замисли първо, защо ми харесва, явно в момента има проблем в моята връзка. Но това са мисли, които на много хора рядко им се случват. А може да се замисли дали пък нещо не липсва във връзката.
Ще дам пример: една колежка дойде при мен и буквално ми се предложи. Може да не ви се вярва, но аз тактично и показах, че няма да направя нищо. Не бих рискувал, това което имам, за нещо такова. Някои могат да кажат - зона на комфорт, страх и т.н. За мен, между двама трябва да може да се говори и прави всичко. Но само между тях, без трети, четвърти и т.н. И говоря за лични отношения, не за атомна физика.
Разбира се има всякакви клишета като - с времето страстта изчезва, мъжете били ловци, вдигане на егото и т.н. Това пак е психологически момент, всичко зависи от интелигентността на човека.
За следенето - аз нямам нищо против половинката ми да знае къде и с кой съм, аз не крия нищо, не правя нищо тайно и т.н. За мен няма никакво значение, може по всяко време да ми вземе телефона и да види къде, с кой, какво си пиша. Единственото, което е влизането в моя профил на компютъра. Но това е професионално изкривяване. Изпитвам ужас някой, който не е ИТ да използва профила ми с административни права.
Дори един приятел го е направил за да може да бъде намерен ако нещо му се случи.
Това е, делегираш доверие, другият ако се възползва от това и не го оцени, това е негов проблем.

В началото тази комуникация може да е много приятна и интересна, но като се съберете и поживеете заедно да се окаже , че изобщо не е така.

Накрая да не стане като в Breaking Bad. Жената го подозира, вижда, усеща, че нещо се случва и разбира се, си мисли че мъжът изневерява, а той милия просто си прави милиони от метамфети!

Това само по филмите в БГ всеки, който направи малко повече пари, се чувства "длъжен" да ги покаже по някакъв начин.

Верно е . Избиването на комплекси си е национална черта.

Сещам се за един стаааар виц:
Майка и дъщрея говорят по телефона.
- Мъжът ми още го няма. Сигурно е при друга жена.
- Е, не с лошо де. Може да го е блъснала кола.