Бал при разделени родители

Прави се събитие ,когато има кой да се занимава с подготовка, баби ,лели ,приятелки.
 Родителите изпращат до мястото, преди това  тоалети, джунджурии, заети са. Или в ресторант, гостите в определен час в шпалир ли там, после в заведението, дори да закъснеят родителите малко ,става.
 
 Добре са тези, запазили отношения в името на детето си, а за разправии - стават и в редовни семейства, не са идеални и те.  Само да са после и на саме  е редно. Нали не  излизате на площада да се карате обикновено.

Според каквото чета тук, под "изпращане", повечето пишещи тук представят нещо като сватба с по N човека.  Моите виждания са доста различни - баби дядовци с някоя леля и чичо,  братовчеди (пък ако са малки и те не са задължителни)  са напълно достатъчно. Максимален максимум  15 човека от двете страни. Като се разделят на две - още умаляват.

Явно моето виждане за празника е напълно различно. Ние не поканихме никого , насладихме се изцяло ние си - на детето и на съответния ден. За роднини организирахме по-късно. Никой не се самоуби, че не бил на деня на събитието. Който искаше беше добре дошъл в училището или на паметника дето се правят снимки, но никой не дойде. Така че е очевидно за кого всъщност е най-важен празника.

Няма значение кой и как си го представя, щом трябва да се съберат на едно място двама човека, които не се понасят.
Ние не сме правили "малки сватби", а сме събирали двата чифта баби и дядовци, чичото от едната страна, лелята от другата и кръстниците на съответния абитуриент. Тази година ни предстои и на третата дъщеря. Правим коктейли следобед преди бала, за да могат най-близките да се порадват. Точно затова не си представям да не мога да се гледам с някой от гостите и особено с баща им!
Тук не става дума за кой да е роднина, а за двамата родители на детето, все пак!

Авторке, каквъто и да е ти си го избрала за баща на това дете!

Питай сина ти какво иска! Преглътни малко това его заради празника на детето си!

Имам позната в ситуацията на твоя син, която отказа да се жени заради такива родители! Каза, че няма да си причини тая драма! Това ли искаш??

Организирате всеки идва, като се уговаряте предварително никакво заяждане, спазвате поведение и неутралност, защото ви свързва това дете и проблемът са незрелите ви емоции и его, неприемането. Това е минало, минали са години, не е нужно да се прегръщате, но спазване на добър тон и поведение и от двете страни е задължително, защото предстоят още моменти за детето ви, които няма как да са винаги х2 за да се угоди на родителите.
Когато чуеш някой да говори така за бивш партньор показва, че този човек стои още в тази емоция и отношения, че не можеда пусне това минало и да продължи напред в това "спъва" и детето, то трябва постоянно да се съобразява и угажда в тази "игра" между родителите. Ако някой е простак и се заяжда, спокойно може на празника да му се каже върви си, но дали бащата, роднините ще правят простотии или това е просто проекция е на авторката маже да се разбере ако ситуацията реално се случи. Иначе тези балове с тези софри, роднини цели сватби са абсолютно ненужна показност.

Ако толкова не можете да се понасяте понасяте с бащата на детето си, направете две отделни изпращания.

Аз бях абитуриентка през 1996 г. В инвалидна количка съм и много се радвам, че успях да завърша гимназия. На мен ми направиха три отделни събирания. Моите родители са си заедно, не са разведени, но два дни преди абитуриентския ми бал дойдоха вкъщи за няколко часа леля ми с внука си и една моя братовчедка, които живеят в друг град и исках да ги видя и да им се порадвам отделно. Леля ми вече не е жива.

В деня на самия абитуриентски бал - 25 май - дойдоха на малък следобеден коктейл вкъщи две съседски момичета, с които бяхме близки от деца, и една съученичка на сестра ми, която познавах. До ресторанта ме закараха родителите ми със семейната кола. Сестра ми беше с нас, и остана с мен в ресторанта, за да ми помага. Не отидох на дискотека и на хотел с моите съученици. Прибрахме се след ресторанта.

На другия ден, пак вкъщи, майка ми събра няколко нейни колежки, с които работеше много години; които ме познават още от дете и ми се радват. Две от тях бяха с дъщерите си, а една - с внучката си, и стана много весело.

Не сме давали много пари за тоалети - не мога да нося рокли, но пък събиранията бяха прекрасни и съм благодарна! Ако детето Ви иска празник - направете му. Може и съвсем скромен да е, но оставя спомен за цял живот!

Дори не ми е хрумвало да правим бал заедно с бащата. Не виждам никакъв смисъл, нито децата биха го поискали, защото знаят, че ние сме си отделно.
Разбираме се с детето кога е удобно да направим изпращане. Отделно сигурно са празнували и с роднините на баща си, но не съм се интересувала къде и как точно.
Идеята "да си преглътна егото" и т.н. и да правя общи тържества изобщо не е за мен.

Понеже все се пита две сватби ли ще се правят някой ден - не. Ако мое дете ме покани на сватбата си - отиваме задължително и няма да ме дразни каквото и да било. Ще съм на върха на щастието. Това наистина ще е празник на детето. Но балът, който се организира от родители, всъщност се прави както И на родителя му е удобно. Не е организиран от детето реално. Така че за мен двете събития са различни

Не съм била в такава ситуация, но близко дете(отдавна не е дете), когато попита майка си, нали няма да прави проблеми, ако бащата дойде на изпращането, отговорът е бил"Няма да има никакви проблеми, защото той просто няма да бъде допуснат". Това го зная от майката, тогава нищо не казах, но ми стана мъчно за детето.
В случая е най - добре първо да се попита какво иска детето и след това да се обсъди концепцията.Дали ще е в дома, дали на заведение, ще ходите или не на мястото на събиране на класа, коктейл ли ще е, обяд ли ще е и тн.
После има значение какъв е човекът. Авторката казва "простак", но обективно ли е простак или в нейните очи? Този човек може ли да се държи нормално или около него ще се стои "на тръни", ако е второто,ако е някакъв скандалджия и както каза май Рокстар за нейния, няма смисъл да се кани, дори и детето да иска. Шоу на гостите няма смисъл да се прави. Но ако се е държал зле с авторката, а иначе е нормален и възпитан и детето го иска, може да го изтърпи за два часа.

Първо се съветвайте с детето какво изобщо иска, после направете обективна преценка как се държи принципно този човек (недопустимо е в този ден да се заяжда, да се напива и тн) и тогава решавайте.

И да, много, много различна е концепцията за самото събиране. Има много мнения, вкл и в абитуриентски те теми "Ние не каним никого, само най-близките" и след това се изреждат баби, дядовци, чичо, леля и тн. За жалост, ние с мъжа ми към датата на бала нямахме нито един от тези "най-близки", затова пък поканихме"всички", т е приятели, които са били до нас в трудни и хубави моменти и нито един гост с кръвна връзка със семейството.

Надява се да намерите правилно решение и да организирате хубав празник за детето.

Силно се учудвам, че 19 годишно дете може да е толкова недосетливо и незапознато със семейната ситуация, та е искало от майка си, която не е в добри отношения с бащата, да го кани на организиран от нея празник. Малко даже не ми се вярва. Това дете от години трябва да е наясно как стоят нещата. Отговора на майката най-вероятно е съвсем логичен, по-скоро поведението на детето озадачвава.

Ако бащата идва видимо пиян, продължава да пие, отива да се заяжда фъфлейки с хората, бившата си жена и всеки който се опитва да го изведе, пак ли е добре дошъл за час два? Или е бил брутален насилник вкъщи и пристига с новата си приятелка демонстрирайки наглост и напушен за поредния скандал? Реални случаи.
Много лесно отстрани да сме благи душици и да обърнем и другата буза, но не е на наш гръб и се сипят акъли на килограм.

Не познавам 19 годишни млади момчета, които да се вълнуват от софрите и фанфарите на "дъртите".
Но пък познавам много "дърти" дето не могат да говорят с децата си.
Ами питайте ги тези деца! Говорете с тях... "Иван/Георги/Александър, кажи как според теб е най-добре да отбележим завършването ти? Искаш ли тежки празненаства или само изпращане до училище/ресторанта/хотела? Знаеш ситуацията с баща ти/майка ти, как ще се чувстваш най-удобно - заедно, отделно?"
Говорите, говорите, говорите, всяко семейство и ситуация са различни.

Ако в семейството не е имало насилие, тормоз, бащата не е деградирал пияница и подобни - бих говорила с него да се държим уважиелно 2 часа в името на детето, което и двамата обичаме.

Това, че е запознато със семейната ситуация не значи, че не иска на този ден да бъде и с двамата си родители.

Може би е дошъл момента да разбере, че не всичко в този живот е по желание. Аз съм реалист и такива неща не ме терзаят.

Не разбирам тоя цирк с баловете и при неразведени родители. Нито е имало сбирки аз като завършвах, нито ще има при сина ми. Ако държите на малка сватба си я направете, а детето, което вече вероятно е пълнолетно, да си се разбере с баща си ще дойде ли, отделно ли ще прави нещо и прочее.

Те нямаха лоши отношения. Не са се карали, не е имало тормоз или изцепки. Просто в един момент той си събра неочаквано багажа и си тръгна. После съжалил, ама... Грижеше се за детето, не е имало проблем в общуването. Колкото и да са зрели на 19 г, някои неща им убягват.
Не е задължително да е цирк и да е сватба Всъщност, от сватба до сватба има също "Балкан разлика", както се казва. За изпращането на сина ми се говореше месеци наред след бала, както от гостите ни на 16 и на 60.Всичко (с изключение на един, два детайла) беше обсъдено с младежа, по негово желание и  вкус. Но да, беше много, много различно, не беше типичната "сватба" (не го казвам сватба в негативен контекст)