Нарцисистите създават превъзходно първо впечатление. Толкова за "първото впечатление".
- Публикувана: 17 дек. 2024, 20:17 ч.
- Последно мнение: 11 март 2025, 12:01 ч.
Първо впечатление
Точно обратното е. Всички имали връзка с нарцис казват "В началото не беше моя тип". Трябва да пообщуват с човека, за да започнат да го имитират и да се правят на мечтания любим. Ако човек не им е таргет изобщо няма да ги хареса. Познавам повечко и го твърдя, те нямат индивидуалност, не са добри слушатели, не са интересни разказвачи, повърхностен чар имат. Виж психопатите са очарователни, но плюем в пазва да не срещаме такива.
И те не са един модел, познавам такива дето наистина всички странични хора им се радват. Е, докато някой не им се изпречи с нещо или не им е той жертвата. И този някой не среща разбиране от никого, защото ама как така, не може да бъде, той/тя изобщо не е такъв човек...
Но да кажем че и аз не говоря от опит от връзка с такъв, а познавайки няколко около мен. Надявам се и никога да не придобия такъв опит.
Опит за захващане на някакви отношения имаше от един, но от моя страна поначало нямаше интерес освен като приятел. Предполагам че ви е ясно колко добре го прие като му стана ясно че само с нахалствоне и натискане няма да стане на неговата
Бързо се показа в цялата си прелест, преди да ми спести труда да го пратя аз по дяволите. Според общите ни приятели и той е невероятен човек, страхотен приятел, пример за подражание и какво ли не и изобщо не можели да разберат как тъй сме се скарали с тая ми ти душичка... Не сме се карали всъщност, поне аз не съм. Патърдията беше едностранна.
Но да кажем че и аз не говоря от опит от връзка с такъв, а познавайки няколко около мен. Надявам се и никога да не придобия такъв опит.
Опит за захващане на някакви отношения имаше от един, но от моя страна поначало нямаше интерес освен като приятел. Предполагам че ви е ясно колко добре го прие като му стана ясно че само с нахалствоне и натискане няма да стане на неговата
Бързо се показа в цялата си прелест, преди да ми спести труда да го пратя аз по дяволите. Според общите ни приятели и той е невероятен човек, страхотен приятел, пример за подражание и какво ли не и изобщо не можели да разберат как тъй сме се скарали с тая ми ти душичка... Не сме се карали всъщност, поне аз не съм. Патърдията беше едностранна. 
Първото впечатление при повечето хора е винаги вярно, поне при мен, но ако става въпрос за мъже и романтични отношения изобщо не. Не разчитам. Там играят други неща, ирационални, сексуални и прочее, изобщо не бих се доверявала и на второто впечатление, не само на първото.
При положение, че още когато видях мъжът ми и знаех че това е Той, а когато се запознахме се убедих още от първия разговор, че искам да се омъжа за него и вече 20 години сме щастливи заедно, дали интуицията ми не е силна? 😊
Всеки път когато съм имала неприятно усещане за няколко при запознаване, но въпреки себе си съм давала шанс, съм съжалявала.
Също така и когато някой органически не харесвам, а даденият човек нищо не ми е направил, напротив, доста е дружелюбен. С времето това мое усещане се засилва и сетивата ми са настръхнали, сякаш ме пазят. И в даден момент нещо дребно лъсва, второ, трето, които пропукват образа който този човек иска да покаже.
Всеки път когато съм имала неприятно усещане за няколко при запознаване, но въпреки себе си съм давала шанс, съм съжалявала.
Също така и когато някой органически не харесвам, а даденият човек нищо не ми е направил, напротив, доста е дружелюбен. С времето това мое усещане се засилва и сетивата ми са настръхнали, сякаш ме пазят. И в даден момент нещо дребно лъсва, второ, трето, които пропукват образа който този човек иска да покаже.
Признавам, че понякога първото ми впечатление се оказва грешно. Случвало ми се е определен човек да ми привлече вниманието, защото не го познавам и ми се струва “недостижим”, а след като се опознаем се разочаровам и виждам, че не е нищо от това, което съм си представяла. Това не означава, че е бил лош човек, а по-скоро аз съм му преписала качества, които той просто не притежава.
Но пък само с поглед мога да определя, когато някой човек е токсичен. Винаги съм казвала, че това се усеща по енергията, която човек излъчва.
Интуицията ми си я слушам, но когато крещи достатъчно силно. Ако си шепне тихичко, понякога бъркам гласа ѝ с overthinking. :/
Но пък само с поглед мога да определя, когато някой човек е токсичен. Винаги съм казвала, че това се усеща по енергията, която човек излъчва.
Интуицията ми си я слушам, но когато крещи достатъчно силно. Ако си шепне тихичко, понякога бъркам гласа ѝ с overthinking. :/
А според мен пък е лесно след като се скапят отношенията да се върнеш назад и да си кажеш - да, имаше сигнали, но ги игнорирах. Има един израз на английски "зрението назад във времето е отлично" (hindsight is 20/20). Винаги има сигнали. Особено ако ги търсиш в последствие...
Наскоро си избирах хирург за коремна операция. Беше ми важно хем да не ме стресира, хем да се справи добре. Посетих трима, които... как да кажа... ме плашеха, в смисъл когато си представех, че отивам да ме оперират, усещах страх и в главата ми се въртяха някакви черни сценарии. При четвъртия това го нямаше, тоест аз съм си все същата страхливка, но изведнъж това лошо чувство утихна и почнаха да ми се появяват представи, че всичко ще мине добре и после ще съм жива и здрава. Така и стана, операцията мина добре и бързо се възстанових. Смятам, че може би бяха възможни и други сценарии, ако бях избрала друг лекар. В подкрепа на това, той единствен от четиримата позна диагнозата, която после хистологията потвърди. Така че аз съм си доволна от интуицията. 
Споделете кога и доколко първото ви впечатление от даден мъж или жена са се оказали верни?
И кога сте послушали интуицията си?
Това помогнало ли ви е или навредило впоследствие?
И кога сте послушали интуицията си?
Това помогнало ли ви е или навредило впоследствие?