Първо впечатление

Имало е случаи, когато съм имала негативно мнение за хора след първото впечатление, и после се е обърнало противоположно. С тези хора имам вече дългогодишно страхотно приятелство. Имала съм и обратно случаи, приятно първо впечатление, после човекът се оказва пиявица, която отстранявам от обкръжението си поради токсичност.
С времето задобрявам в интуицията си, защото променям моделите, по които работи.
За срещуположния пол и интимни партньори интуицията ми досега е вярна, там е на друго ниво. Чувствам ли се по негативен, некомфортен начин в присъствието на мъж от първа среща - не става, и втора обикновено няма смисъл да има.

Аз съм забелязала нещо интересно за първото впечатление. Винаги след като опозная човека, се оказва тотално различен от първото ми впечатление. Но после едва един повратен момент, като го опозная още повече, в който се потвърждава точно най-първото ми впчатление, ама най-първото, от първите секунди, когато възприемаш изцяло невербално и химиески.

Интуитивното ми първо впечатление винаги е било вярно.
Само че то не е всъщност интуитивно, а плод на бърз неволеви анализ на множество белези на отсрещния. Например очите говорят много.

Разкажи за очите.

И на мен ми стана интересно. Хората не сме някакви феномени. Как можем да имаме такива безпогрешно първо впечатление или изобщо да разберем някой човек толкова добре от първо запознанство по очите, жестовете и т.н.?
Аз по очите познавам само мъж, че ме харесва например, по начина, по който ме гледа и то не при първо запознанство. Или да си задържа погледа. Друго обаче абсурд да мога да позная по някакви жестове, държане
 и то да го виждам този човек за първи път.

Реално аз си избирах доктора (за който разказах по-горе) по снимка. Гледах  за благ поглед, липса на високомерно/ студено изражение, да не ми прилича на препил или махмурлия, гледах и да не е млад и зелен. Сега защо да ходя при някой, който гледа все едно е сърдит на целия свят, например, или ако ми прилича на алкохолик. Изражението показва нещо, се пак.

Интуицията ми винаги е била права, това е и първото ми впечатление, много пъти съм я игнорирала и после съм си казвала - ето видя ли!!!
Обикновено хората, които са ми направили лошо или тъпо първо впечатление, или не съм пожелала да ги приобщя към себе си поради някаква странна причина,  бързо се пременяват в приятни събеседници замазващи нещата, но след известно време започват да си показват същността малко по малко, докато накрая се случи някаква разправия и разрив.

И аз така. За това приемам човека като бял лист без предразсъдък и чакам да ми се разкрие "картината"

Имам пълно доверие на първите ми впечатления, и не подлагам на съмнение интуицията си.

Не се държа здраво за мнението си от първа среща и първото впечатление. Хората се променят. Аз също промених възгледите си по доста теми последно време.

Дълги години, буквално през половината си живот общувах с жена-приятел, учител по литература. Беше ми и като ориентир в някаква степен за достойно поведение. Досущ като голяма част от вас твърдеше, че умее да преценява хората, включително от пръв поглед и първо общуване,  да " хваща " лъжата, да чете между редовете, да ги усеща какви са зад маските си. Въобще, че има интуиция за подобни неща. Е, дойде време, когато противоречията й започнаха да излизат наяве - по ковидно време и войната, която още продължава. Разбрах, че толкова и преценява хората щом е вярвала в натрапени лъжи от миналото, че и към днешна дата, но и сама в качеството си на образован човек, будител на нацията, възпитател, жена, половинка на приятеля си, е имала същност, която умело е крила. Нарцистичен, двуличен, с двоен морал. Човек, който не отстоява принципите, които уж официално демонстрира. Човек, който гледа хората в очите, но е бил неискрен с тях. Човек, който ми е заявил, че не би простил лъжата и предателството, но ме е излъгал преди и след заявлението си, а предателството е не само към мен, но и към по-голям кръг от хора.
Аз не мога да си представя жена, която УЖ е моралист и пацифист, но това не я е спирало да го каже и да се сопне пред човекът до себе си, с когото е във фундаментални конфликти на интереси относно военният конфликт, почернящ редица родители, при това руските, защото тя им е безкрайно признателна (заради натрапена любов от предните поколения.... и обожаваща тяхната култура. Глуха и сляпа за всичко, което би й отворило очите),  да ми се е заявявала като будител, да ми чертае червени линии по отношение на лъжи и предателства, да държи да получава уважение и искреност, а самата тя да не е спазила нито едно от тези условия, включително към близките хора, които са й приятели, колеги и любими. Самата тя ми е показвала през годините, че е приключвала отношения за далеч по-безобидни неща и то без да дава обяснения.
Не знам що за човек трябва да си да се шегуваш с трагедията на бягащи от война жени, загубили домът си, близките си, бъдещето  си, а ти самата да си живяла в лъжа с мъжът до себе си и да не заслужаваш нито мъж, нито да претендираш, че си будител...
Отровата в душата на хората е като ракова клетка още от най-ранна детска възраст. Вижда се от яслите и детските градини, че някои деца са злобни, агресивни и отмъстителни, други са добродушни, благородни и отзивчиви. Средата, семейството и безброй житейски ситуации, натрупан опит и изборът в тях позволяват тази ракова клетка да се развие или да бъде потисната и атрофирала.
За мен остава удволетворението, че такъв нарцисист през годините се е прикривал умело и е държал на мен колкото да не ме изгуби. Има го и огорчението, че не се вслуша в мен, когато му говорих, че греши за толкова много неща че е останал подведен, че е лицемер, двуличник и предател, че е пълен с противоречия и че това, което мисли, говори и прави при него са три различни неща, а не като достоен за уважение мъж (към каквито такива нарцистични жени са привлечени) , да мисли, говори и прави едно и също.
 Говорил съм с други хора, загатвал съм за какво става дума, включително от коментарите в тази темата ми е ясно, че официално вие самите не бихте направили компромис за такъв човек в живота си, но какво става, когато и той с официалното си поведение е вероятно като някои от вас самите.
Познавам младежи и мъже, които дали са прочели и 2 книги през живота си, били са и умерени наркомани в миналото, зависими към хазарт са били, но имат благородство, което е и на дела, не само на думи.
В заключение е редно да припомня видоизменената фраза от грозния иначе оригинал, показващ защо българите по начало са прости, злобни, арогантни и проклетията често не се отдалечава от тях . Именно от 2020 година насам доста читави хора са редуцирали своя приятелски и роднински кръг, когато се е видяло кой какъв е зад маската си  -  " Не ги слушай какво ти говорят, а ги гледай какво правят!  "  -  има много мъдрост, като се замислите. 
Оригиналът е добил популярност: "Не ме гледай какво правя, а слушай какво ти говоря!" 

Лесно е да се прецени човек по делата му и по това колко те са в противоречие на думите му, принципите му, положението му, близките му. Когато ви светнат червени лампи, явно не е за без нищо. Когато осъзнаете, че този човек е бил фалшив пред вас, може вече да е късно и да злоупотреби с гласуваното преди това доверие и добрини.

Леле

Направо изтръпнах като го прочетох.
Хубаво, че поне си я разбрала каква е.
По-добре късно отколкото никога.
Учителите по литература за мен винаги са били някакви примери за дух, изтънченост, харизма, чар, интелигентност.
Ама да ти кажа, че и те са хора и имат негативи и трески за дялане.
Всекидневно общувам с тамън четири такива госпожи  в училище, коя от коя по-странна, дръпната, колоритна, и същевременно прекрасна по своему.

Учителката ми по литература беше идеала ми за жена . Гледах я и я слушах като хипнотизирана. Иначе ,  изобщо не се вълнувам вече кой на кого и какво е казал. Гледам на мен какво ми казва и как се държат с мен, то иначе всеки си говори според настроението, емоцията и с поглед от своята камбанария. Зад гърба ми дет’ се вика и да ме убият с думи - все тая.

Аз имам предвид за принципите, които човек показва и уверено демонстрира, опознавайки приятелите си. Все пак сте приятел с такъв заради това, което мислите за него и ви привлича, това което той е позволил да усетите за него, а не заради онова, което би ви отблъснало и отвратило, ако то се прояви или още повече - криел го е от вас, давайки си сметка, че ще прекъснете отношения с него, ако той бъде себе си, а не това, което вие виждате в него като личност. Така че вие създавате отношения с някого заради първите си впечатления, а не заради това, че може би бихте го харесали в бъдеще и ще се промени към добро специално заради вас.
За мен учителите (може и сред вас да има такива) са преди всичко пример за подражание и уважение. Не че така съм възпитан в прав текст, а така съм възприел през годините. Ами...огорчих се. Не съм очаквал, че простотията, лъжата, надменността и мимикрията ходят по тях. Обаче и те са хора и имат своите слабости и особености. Разочаровах се, че такъв човек през годините е демонстрирал едни принципи като норма, а се оказа, че... двойният аршин важи и за него, на всичкото отгоре го е крил. Аз сам бих прекъснал отношения с безпринципен, надменен, циничен и отблъскващо вулгарен човек, когато става въпрос за човешко нещастие много преди да чакам той да се обърне срещу мен.
Иронията е, че тя самата бе категорична, разказвайки й за мой приятел-колега, който е подвел доверието ми, че тя би прекратила приятелски отношения с него, но грозната истина е, че огорчението от него ми помогна да осъзная, че тя далеч не пада по-долу, а дори го е задминала. Ето, половин живот с подлец, който дори имаше мерзостта да крие какъв е зад маската си. На всичкото отгоре мълчеше, когато разкривах противоречията му, а преди образно казано колеше и бесеше и не ме изслушваше. Повече ме е яд, че е искала и очаквала да й вярвам, отколкото че е лъгала и била неискрена.
Както хората, с които сте на първа среща. Създават си някакъв позитивен и приемлив образ. Като мине време, пишете тема - Развеждам се! Този е отвратителен! Къде съм бляла като съм го избирала!