Първо впечатление

Чихинци, никой не ти е виновен, че си се влюбил и създал идеализиран образ.
Смесил си романтичните и реални образи.
Жената извън учителската си професия има право да е всякаква като личност. Това не е твоя работа.
Ти си я натоварил с някакви морални товари.
Теб с какво те ощети? Накара те да проституираш? Да нарушиш моралния си кодекс?

Не съм е влюбвал в нея, а сме били приятели в добро и лошо. Говоря за идеали, които тя не е спазвала официално, но си е давала вид, че ги спазва. Говорих за неискреност, заблуди и лъжи.  За инфантилно поведение, когато в правото си поискаш да ти разясни постъпките си. Ако учител се държи като инфантил, когато чисто и просто поискаш да ти обясни защо подкрепя тъпанари, ръсещи ежедневно бомби по цивилни сгради и слабоумни вярват във всякакви развенчани митове, най-малкото ще очакваш адекватен и сериозен отговор, не да защитава простащината на индивиди с интелект на насекомо. Когато ти говори, че е пацифист, няма да пуска тъпанарски шеги срещу украинки в България, дошли с детето си и две чанти ръчен багаж и мръзнещи баби в полуразрушени блокове готвещи на дърва в казан пред входовете си, нито да ти прати карикатура на Зеленски как проси пари от Европа. В същото време, докато тя самата от 2014 година ми е показала, че вярва в заблудите на именно ръсещите пропаганда. Приятелите й и най-близките й хора да са в оръжейния бизнес и да получават заплатите си от човешка смърт и почернени майки. Затова я попитах кога е дала ултиматумите си пред тях, показала ли им е според нея къде е моралът, говорила ли е с тях и как ги гледа в очите, че това е непочтено и дали отново се е държала като същият идиот, както се показа пред мен. Нали се сещате, че не го е направила? За сметка на това с ченгел съм вадил противоречията й. Излязоха много. Криворазбрано родолюбие и вяра в тъпанарщини, които съм разобличавал пред нея. Човек и да осъзнае, че е сгрешил, ще се извини. Най-малкото от съвест щеше да го направи и заради това, че е наранил приятел с болното си мислене, което не приляга на жена, на учител, пацифист и родолюбец. Толкова.

„...............
...и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат -
силно да любят и мразят...“

Учителят не ви е приятел. Нито трябва да скъсява тази дистанция.
Не ви дължи обяснение.
Нямате право да ѝ държите сметка за нищо.
Може да е тотален задник като човек.
Вие защо ѝ се бутате и като какъв след като не я одобрявате?

За мен тези очаквания, че учител или лекар ще са свръх-личности са меко казано наивни. Във всички хора има противоречия, животът също не е черно-бял.

Чихинци, разбирам болката ти. Аз лично съм баннала във ФБ, съответно спряла всякаква комуникация с доста хора, включително съученици, поради същите причини.

Ще пейстна тук нещо написано от създателя на сайта Humans of NY Брандън Стантън (преведено с Гугъл транслейт, отдолу е оригиналният текст):



Онзи ден прелиствах Instagram. Беше момент на слабост. По правило винаги, когато се хвана да скролвам безсмислено, се опитвам да изключа устройството. Разбира се, Instagram отвръща на тези опити за самодисциплина, като ми сервира точния шестдесет секунден видеоклип, който най-вероятно ще ме накара да се взирам в екрана. Този път беше видео за родителството.
Видеото си свърши работата. Спрях да превъртам и обърнах внимание. Мъж на сцената даваше съвети как да се ограничи бунтарското поведение на малки деца. „Не натяквайте постоянно, че детето се държи лошо“, посъветва мъжът. „Вместо това се опитайте да признаете, когато детето се държи добре. Защото това, на което обръщате внимание, расте."

На каквото обръщаш внимание - то расте. Този закон далеч надхвърля родителството. Това е основата на някои от нашите най-трайни народни мъдрости: Вижте чашата наполовина пълна. Дръжте се на слънчевата страна на живота. Най-малкото тези думи предполагат психологическа полза от контролирането на това, на което обръщаме внимание. Но много философии отиват дори по-далеч и предполагат, че нашето внимание носи вид духовна сила. Някои твърдят, че светът магически ще ни сервира повече от това, което забелязваме. Може би винаги е имало някаква истина в това, може би не. Но сега със сигурност е вярно.
Нашият свят е устроен така, че да ни дава повече от това, на което обръщаме внимание. През последните няколко години тази тенденция бързо се ускори. Всеки път, когато погледнем екрана, дори ако просто превъртаме безсмислено, изкуственият интелект наблюдава това, на което обръщаме внимание. Повече от гледане, това е изучаване. Повече от ученето, то обсесивно измерва, обучава се, става по-добро – като ни дава повече. Повече от това, на което обръщаме внимание. Не се интересува от нашите слабости, нашата несигурност, нашите слепи петна, нашите пристрастия, нашите зависимости. Не иска да бъдем по-добри хора през 2024 г., отколкото през 2023 г. Наистина, не иска да сме и по-лоши. То иска само едно нещо: нашето внимание.
Така че в началото на тази нова година, докато правим планове да контролираме калориите си, пиенето, пушенето, упражненията, щедростта си, медитацията си - може би трябва да започнем с контролиране на това, на което обръщаме внимание. Защото на каквото обръщаш внимание- то става все по-голямо. През 2025 г. ще ви бъде показано много повече от това, което решите да разгледате. Така че избирайте внимателно. И ако в даден момент осъзнаете, че не сте този, който избира - направете пауза. Може би най-мощният избор, който ви остава, е да изключите екрана.

The other day I was scrolling through Instagram. It was a moment of weakness. As a rule, whenever I catch myself mindlessly scrolling-- I try to turn off the device. Of course Instagram fights back against these attempts at self-discipline, by serving me the exact sixty-second video that is most likely to keep me staring at the screen. This time it was a video about parenting.
The video did its job. I stopped scrolling, and paid attention. A man on stage was giving advice on how to curb rebellious behavior in young children. 'Don't constantly point out when the child is behaving badly, the man advised. 'Instead, try to acknowledge when the child is behaving well. Because what you pay attention to—expands."
What you pay attention to-expands. This law goes far beyond parenting. It's the basis for some of our most lasting folk wisdom: Look left, go left. See the glass half-full. Keep on the sunny side of life. At the very least these sayings suggest a psychological benefit to controlling what we pay attention to. But many philosophies go even further, and suggest that our attention carries a sort of spiritual power. Some claim that the world will magically serve us more of what we notice. Maybe there has always been some truth to that, maybe not. But it is certainly true now.
Our world has become hardwired to give us more of what we pay attention to. In the last few years this trend has rapidly accelerated. Every time we look at a screen, even if we are just mindlessly scrolling-- artificial intelligence is watching what we pay attention to. More than watching, it is studying. More than studying, it is obsessively measuring, training itself, getting better- at giving us more. More of what we pay attention to. It doesn't care about our weaknesses, our insecurities, our blindspots, our biases, our addictions. It doesn't want us to be better people in 2024 than in 2023. Admittedly, it doesn't want us to be worse either. It only wants one thing: our attention.
So at the beginning of this new year, as we make plans to control our calories, our drinking, our smoking, our exercise, our generosity, our meditation-perhaps we should begin by controlling what we pay attention to. Because what you pay attention to-expands. In 2025 you will be shown much more of what you choose to look at. So choose carefully. And if at any point you become conscious that you are not the one choosing— pause. Perhaps the most powerful choice you have left is to turn off the screen.

sharky, и чихинци,
чаршафите ви, в този си вид, са нечетими!

Постът на Sharky ми беше интересен.
По темата на Чихинци ми е трудно да взема отношение - такива теми не обсъждам дори с най-близките си. Иначе е много вероятно да се изпокараме, че дори да загубя клиенти. Работя с евреи и с араби, украинци и руснаци, хора от всякакви националности и религии. С някои съм се и сприятелила, виждам им публикациите по повод военните събития, но не вземам отношение. Така ми е добре на мен , не се тормозя с излишни драми и  бизнеса си върви.

...Правилото на 90те секунди (концентрация на вниманието). Което само доказва тезата на Брандън Стантън.

не ставай нахална!
не ти е форматиран текста, не става за четене

На мен например не ми е интересно и затова пропускам, никакво правило за 90 секунди не важи в случая.

Секундите са много по-малко, ако първите няколко изречения не ме заинтригуват спирам да чета. То и не е задължително да се чете всичко написано.

за мен информацията не е нова, но всеки си върви по неговия си тайминг- не ми е работа, да наричам другите, с каквито и да било епитети
но, първо- добре ,че от форума решиха да крият дългите постове автоматично
въпреки това е дразнещо- отваряш поста, и виждаш едно дълго писание...
и, второ- имаме идеалната функционалност на скрития текст, още повече, че става въпрос за дупликиран текст( нищо че е на английски)
спокойно можеше , да сложи линк

Не мисля, че не е ясно - има хора с топъл, добър, с тъжен, с арогантен поглед, с дълбочина на погледа, с ведрост, с решителност и т.н. Изражение на историята и характера на човека.

Шарки я прочетох, но другия потребител не можах ..а се опитах.
От много отдавна, още преди споменатите международни проблеми, избягвам да споделям възгледите си по подобни теми. И съзнателно гледам да пропускам чуждите по същите тези теми.
Преди обръщах внимание на първото впечатление, сега не чак толкова. Следя реакции и действия после.
Естествено, че ми се е случвало някой да ми се стори неприятен при първи контакт, но никога не режа комуникацията при този първи контакт. Имала съм случаи даден човек да се окаже съвсем различен после, просто защото тогава съм го уцелила в кофти състояние.