Първо впечатление

  • 6 962
  • 109
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 47
Чихинци, разбирам болката ти. Аз лично съм баннала във ФБ, съответно спряла всякаква комуникация с доста хора, включително съученици, поради същите причини.

Ще пейстна тук нещо написано от създателя на сайта Humans of NY Брандън Стантън (преведено с Гугъл транслейт, отдолу е оригиналният текст):



Онзи ден прелиствах Instagram. Беше момент на слабост. По правило винаги, когато се хвана да скролвам безсмислено, се опитвам да изключа устройството. Разбира се, Instagram отвръща на тези опити за самодисциплина, като ми сервира точния шестдесет секунден видеоклип, който най-вероятно ще ме накара да се взирам в екрана. Този път беше видео за родителството.
Видеото си свърши работата. Спрях да превъртам и обърнах внимание. Мъж на сцената даваше съвети как да се ограничи бунтарското поведение на малки деца. „Не натяквайте постоянно, че детето се държи лошо“, посъветва мъжът. „Вместо това се опитайте да признаете, когато детето се държи добре. Защото това, на което обръщате внимание, расте."

На каквото обръщаш внимание - то расте. Този закон далеч надхвърля родителството. Това е основата на някои от нашите най-трайни народни мъдрости: Вижте чашата наполовина пълна. Дръжте се на слънчевата страна на живота. Най-малкото тези думи предполагат психологическа полза от контролирането на това, на което обръщаме внимание. Но много философии отиват дори по-далеч и предполагат, че нашето внимание носи вид духовна сила. Някои твърдят, че светът магически ще ни сервира повече от това, което забелязваме. Може би винаги е имало някаква истина в това, може би не. Но сега със сигурност е вярно.
Нашият свят е устроен така, че да ни дава повече от това, на което обръщаме внимание.
През последните няколко години тази тенденция бързо се ускори. Всеки път, когато погледнем екрана, дори ако просто превъртаме безсмислено, изкуственият интелект наблюдава това, на което обръщаме внимание. Повече от гледане, това е изучаване. Повече от ученето, то обсесивно измерва, обучава се, става по-добро – като ни дава повече. Повече от това, на което обръщаме внимание. Не се интересува от нашите слабости, нашата несигурност, нашите слепи петна, нашите пристрастия, нашите зависимости. Не иска да бъдем по-добри хора през 2024 г., отколкото през 2023 г. Наистина, не иска да сме и по-лоши. То иска само едно нещо: нашето внимание.
Така че в началото на тази нова година, докато правим планове да контролираме калориите си, пиенето, пушенето, упражненията, щедростта си, медитацията си - може би трябва да започнем с контролиране на това, на което обръщаме внимание. Защото на каквото обръщаш внимание- то става все по-голямо. През 2025 г. ще ви бъде показано много повече от това, което решите да разгледате. Така че избирайте внимателно. И ако в даден момент осъзнаете, че не сте този, който избира - направете пауза. Може би най-мощният избор, който ви остава, е да изключите екрана.

The other day I was scrolling through Instagram. It was a moment of weakness. As a rule, whenever I catch myself mindlessly scrolling-- I try to turn off the device. Of course Instagram fights back against these attempts at self-discipline, by serving me the exact sixty-second video that is most likely to keep me staring at the screen. This time it was a video about parenting.
The video did its job. I stopped scrolling, and paid attention. A man on stage was giving advice on how to curb rebellious behavior in young children. 'Don't constantly point out when the child is behaving badly, the man advised. 'Instead, try to acknowledge when the child is behaving well. Because what you pay attention to—expands."
What you pay attention to-expands. This law goes far beyond parenting. It's the basis for some of our most lasting folk wisdom: Look left, go left. See the glass half-full. Keep on the sunny side of life. At the very least these sayings suggest a psychological benefit to controlling what we pay attention to. But many philosophies go even further, and suggest that our attention carries a sort of spiritual power. Some claim that the world will magically serve us more of what we notice. Maybe there has always been some truth to that, maybe not. But it is certainly true now.
Our world has become hardwired to give us more of what we pay attention to. In the last few years this trend has rapidly accelerated. Every time we look at a screen, even if we are just mindlessly scrolling-- artificial intelligence is watching what we pay attention to. More than watching, it is studying. More than studying, it is obsessively measuring, training itself, getting better- at giving us more. More of what we pay attention to. It doesn't care about our weaknesses, our insecurities, our blindspots, our biases, our addictions. It doesn't want us to be better people in 2024 than in 2023. Admittedly, it doesn't want us to be worse either. It only wants one thing: our attention.
So at the beginning of this new year, as we make plans to control our calories, our drinking, our smoking, our exercise, our generosity, our meditation-perhaps we should begin by controlling what we pay attention to. Because what you pay attention to-expands. In 2025 you will be shown much more of what you choose to look at. So choose carefully. And if at any point you become conscious that you are not the one choosing— pause. Perhaps the most powerful choice you have left is to turn off the screen.

# 76
  • Мнения: 6 861
Първите ми впечатления винаги са били верни главно за външността, тоест, бързо си преценям кого харесвам и кого не и доколко.

Обаче за характерите - греда. Признавам си, че често съм оставала много много учудена. Дори и кой е добронамерен към мен и кой не, не усещам на прима виста. Затова съм си поставила за цел да не бързам в преценките за хората, да им дам малко време да покажат рогата си и да ги видя от малко по-странична, отдалечена позиция, защото иначе лесно мога да се излъжа и да разочаровам себе си по-късно.

# 77
  • Мнения: 330
И аз правя връзка с разказа на Чихинци.
При мен имах такава учителка, подобен профил...даже малко изтръпнах от описанието, защото е доста близо до това, което е и при мен. Винаги беше безупречна, будител, всяваше респект. Признавам, че добре си вършеше работата и беше професионалист. НО... случиха се много ситуации, при които лъсна истинската й същност. Поне за тези, които бяхме наблюдателни. Не сме се занимавали да я "разобличаваме" и разни такива. Стояхме далеч от нея и толкова.
Това може би беше от малкото сулчаи, при които не хващам човека какъв е. Беше си отвсякъде обиграна. Но си беше добър урок за мен да се срути идеята ми в главата "за добрия просветен  учител". Защото после, като дойде университета, бързо им хванах спатиите отдалеч.

Иначе по темата.
Познавам доста пъти от първия поглед, но не всичко. Обикновено хващам някоя отличителна черта от характера. Винаги е било моя грешка да пренебрегна това чувство. Все си казвах "ей, недей така, те са хора...сигурно не е чак толкова зле". Абе да...ама не...
Другия проблем ми е било ако съм с розовите очила.
Сега си слушам това чувство повече.

# 78
  • Варна
  • Мнения: 225
Учителката конкретно е от типът хора, които твърдят, че не грешат в преценката си за хората (станахме много добри приятели, явно виждайки потенциал в мен, че не съм леке, но и предпочита да вярва в пропаганди и да е приятел с мен без да разкрива, че ако съм знаел тези подробности, приятел с нея не бих станал никога. Двуличници и лицемери за приятели никога не съм имал, докато не разбера, че са такива.)... Буквално цял живот вярва в русофилските извращения, които са натрапени  " от признателност ". Аз не знам колко болен трябва да е един човек, за да не вижда реалностите. Занимавах се да й отварям очите с безброй информация и примери... Моето чихуахуа има повече емпатия от нея и от такива като нея - хора с двоен морал и изпълнени с противоречия в мислите си, в думите си, в действията си, каквато е и тя самата. Болката ми беше, че пред мен се е правила на идиот толкова време, докато още преди години е била в конфликт на интереси с мен, с приятелят си, с професията си, с личните си официални и неофициални възгледи, с натърването си, че е пацифист, докато приятелят й и семейните им приятели получават заплата от военната ни индустрия и пращат в гроба " освободителите ", което тя е вярвала още от 2014 година насам... Още преди да тръгна да разплитам колко й е точно човещината и колко тежи думата й, исках от нея да е диалогична и смирена. Не да ми избълва простотии, които вървят пред неграмотни хора, палещи се от малко. Попитах я при тези обстоятелства кога точно е дала ултиматумът си на правилното място, за да не е в личен конфликт на интереси с  " пацифизма " си, моралът си, признателността си, съчувствието към руските майки, погребващи синовете си... Е, ясно ви е колко точно струва моралът на жена, която твърди, че не греши в преценката си и е пример в обществото. Казвала ми е, че не би простила предателството и лъжата... Такъв тип хората са двулични боклуци за мен.
Учителката ми по български и литература в 9, 10, 11 клас беше заклет русофил/съветофил. Отклоняваше се от преподаването и говореше със зачервено лице и повишен глас какво било преди, какво е сега, какво било правилно. По него време помня, че " Атака " с Волен Сидеров набираше популярност, та и тя явно се водеше по неговата агресивна пропаганда... Помислете си каква лоша услуга ни е направила по онова време, когато сме я приемали за достатъчно начетен човек и формира определено грешна представа у нас, а съдейки по себе си и това, което съм научил през последните години, направо е извършила престъпление спрямо правото ни да получаваме обективна информация. Жената беше на пенсионна възраст тогава и може да не е жива. Иначе извън пропагандата, преподаваше си много добре и не пестеше двойки.
През последните години и аз взех да преценявам хората, но не от първият път, защото е нужно време, за да доловиш хората отвъд това, което са готови да покажат. Обаче, когато ми стане ясно, че човек отвътре е с двойна съвест, мръсник, подлец... такъв човек не ми трябва за приятел. Такива винаги ще те предадат и ще те заболи.
Жените специално имат отвратителното качество да прикриват същността си. При мъжете това се среща много по-рядко или поне може да се хване.
Жените са и умели манипулаторки и не го казвам в добрия смисъл. За тях е характерно да имат завист към други жени, както и когато се чувстват пренебрегнати. Отмъстителни са и действат с коварство. Очевидно пренебрегват основните си принципи, заради които мъж се е хванал с тях и думата им не струва.
Сещам се преди време думите на жена, обясняваща, че най-ценните й приятели са именно мъже, изтъквайки част от изброените от мен причини.
И някой да не си помисли, че не е по темата - Учителката си дава вид, че преценява хората и хваща лъжата, но тя самата крие каква е... Когато й вадиш противоречията с ченгел и стигаш по-дълбоко, противоречията не свършват. И това жена на средна възраст, прочела хиляди книги. Човек със самочувствие... Когато съм държал да ми обясни, защо защитава нейните си възгледи, съм чувал типична съветско-руска пропаганда (чернокожите роби, индианците, Хирошима, бомбардировки над София, Батак, Шипка... ) по подобие на моята учителка от гимназията. Правете си изводите, че простотията ходи по хората и високото образование не е имунитет срещу нея. Човечността не се научава в училище, а се раждаш с нея или я придобиваш в семейството си. Аз опитах да й напълня съвест насила.

# 79
  • Мнения: 6 861
Чихинци, мен и мъже много са ме заблуждавали какви са, не само жени. Не визирам романтични връзки в случая.

Също мъжете могат да бъдат много добри, направо брутално манипулатори, защото по принцип по-лесно прикриват истинските си емоции и са по-последователни в действията си. Което пък ми припомни за вица, че докато повечето жени умеят да симулират оргазъм, повечето мъже умеят да симулират цели връзки.

# 80
  • Out of the Mix
  • Мнения: 2 846
Всякаква токсичност, опит за манипулация, двуличие, подло поведение, нахалство и т.н. се пресича в зародиш, а подобни хора, ако не можеш да избягваш, примерно сте в работна среда, бързо, бързо се отсява, отмята и кой откъдето е, без излишни обяснения.
А в близко обкръжение такива да държиш, абсурд.

Преценявам много бързо с кой мога да меля и с кой - не.

Е, Телесила, поумняла си с годините навярно. Wink

# 81
  • Мнения: 24 079
Стигнах дотук:
"Занимавах се да й отварям очите "
Доста време те е изтърпяла и ти е обръщала внимание. Неин проблем.
Дърдорко, който тръгнал да променя възгледите на възрастен човек. Инаф.

# 82
  • Мнения: 330
Безсмислено е да се занимава който и да било с такъв тип хора. Хабиш енергия и време, които могат да отидат за нещо полезно. Да не казвам, че дори и с най-добри намерения да го правиш, всъщност слизаш малко или много на тяхното ниво. А както се казва, там ще те бият, защото си на тяхна територия.
Струва ми се най-здравосвовното нещо е просто човек да стои далеч. Ако може, да предупреди свои близки за същността на такава личност и това е.
Е, няма да пропусна и момента, в който някой така ти "цъфне" в очите и после се оказват всичките такива. Един дол дрешки, пък се и намерили. Става отровна верига, змиярник.

# 83
  • Варна
  • Мнения: 225
Безсмислено е да се занимава който и да било с такъв тип хора. Хабиш енергия и време, които могат да отидат за нещо полезно. Да не казвам, че дори и с най-добри намерения да го правиш, всъщност слизаш малко или много на тяхното ниво. А както се казва, там ще те бият, защото си на тяхна територия.
Струва ми се най-здравосвовното нещо е просто човек да стои далеч. Ако може, да предупреди свои близки за същността на такава личност и това е.
Е, няма да пропусна и момента, в който някой така ти "цъфне" в очите и после се оказват всичките такива. Един дол дрешки, пък се и намерили. Става отровна верига, змиярник.

В интерес на истината, разочарованието ми от приятел - колега, който се оказа егоист, лицемер, мръсник и прочие, ми помогна да разбера каква е тя в същността си, а хем на нея й бях разказвал и за него и то вече когато бях твърдо решил да приключа отношения с него. Първоначално тя беше напълно категорична, че на мое място би приключила отношения с такъв на момента, когато си оправим сметките. Определено не й стана приятно, когато й казах, че е същата като него и й нахвърлях общите им черти, но не съм излъгал, нито съм преиначил, нито нещо съм спестил.

Колкото до дърдоркото, радвам се, че повечето читави хора не разсъждават като вас!
Никога не е късно да кажеш и най-вече докажеш на свой приятел, че вярва в абсолютни глупости, лъжи, популизъм, манипулации и е кон с капаци, но въпреки всичко предпочита да вярва цял живот в лъжи, отколкото да проумее какво му говориш. И така, де. Отказах се много бързо да бъда приятел с хора, с уродлива вътрешност, но държащи да получават уважение, искреност и да разчитат на теб, докато те самите не заслужават и добра дума да им кажеш. Грозното беше, че не са го заявили, а като си им казал, че общите ви пътища приключват, имат мерзостта да кажат -  " Значи това не е било истинско приятелство! " - Съжалявам, но да ми бяхте обяснили, че сте изроди! С хора, подкрепящи насилие, убийства и трагедии с отношението си, докато официално са заявили, че са пацифисти, а приятелят/съпругът им, семейните им близки изкарват хляба си с нечия смърт и осакатяване, това няма как да го подмина, нито да го простя. Чуждата трагедия е чужда, парите са си пари. Съвестта е за пред хората. И това от човек, който възпитава морал, но през цялото време е в конфликт с мислите си, думите си и действията си от две десетилетия.

# 84
  • Мнения: 24 079
Олеле.
Прощава ви се единствено заради младостта ви.
Младежки плам и идеализъм, граничещ с неадекватност.
Като герой на Достоевски сте.
//
Нищо, ще се научите. Simple Smile

# 85
  • Мнения: 330
Разбирам неприятните ви преживявания, но в случая сте разбрали друго. Този човек не е могъл да ви бъде истински приятел.
На истински приятел може да помогнеш да си "отвори" очите. Това не е залък за всеки и не всеки приятел би го направил.
Разбира се, нещата трябва да са умерени, да има насоки понякога. Ако човек сам стига до прозрението (с побутване от вас) още по-добре.
Но това не можете с всеки да го направите. Има си плодородни почви и такива, които за жалост са отровени от жлъч.

# 86
  • Мнения: 7 945
Олеле.
Прощава ви се единствено заради младостта ви.
Младежки плам и идеализъм, граничещ с неадекватност.
Като герой на Достоевски сте.
//
Нищо, ще се научите. Simple Smile

Ех този Достоевски... Аз предлагам да спрем да го обиждаме Wink
Всички разбрахме кой е прочел скоро Престъпление и наказание, и даже знае кой е княз Мишкин Wink
 ///
По мое мнение някой от образите  на Хармс пасва по-точно на нашия херой Wink

Скрит текст:
Четирима немци ядяха свинско…

Четирима немци ядяха свинско и пиеха невтасала бира. Немецът на име Клаус се задави с парче месо и стана от масата. Тогава другите трима немци почнаха да подсвиркват и шумно да се подиграват на пострадалия. Но немецът Клаус бързо преглътна парчето свинско, прекара го с невтасалата бира и вече беше готов да им го върне. След като се наситиха да се смеят на гърлото на Клаус, другите трима немци преминаха към краката му и закрещяха, че били много криви. Особено единият немец на име Михаел, той най-много се смееше на кривите крака на немеца Клаус. Тогава немецът Клаус посочи с пръст немеца Михаел и каза, че не е виждал втори като него, дето толкова глупаво произнася думите „криви крака“. Немецът Михаел изгледа въпросително всички, като че очакваше нещо, и стрелна немеца Клаус с поглед, издаващ крайна неприязън. Тогава немецът Клаус отпи от невтасалата бира, а в главата му се въртеше следната мисъл: „Между мен и немеца Михаел започва кавга.“ Останалите двамина немци мълчаливо си дъвчеха свинското. А немецът Клаус, отпил глътка бира, огледа всички с вид, който изразяваше следното: „Знам какво искате от мен, но за вас аз съм черна кутия.“
                                                                            Край
 
Даниил Хармс                              юни 1933 година

# 87
  • Мнения: 14 667
Ако едни хора са дългогодишни приятели, това няма нищо общо с темата за първото впечатление. Просто откриваш страна на човека, с която до тогава не си се сблъскал, това не ти харесва и си си в правото да спреш да си му приятел. Толкоз.

# 88
  • София
  • Мнения: 2 524
Първото впечатление често лъже. А и има огромно противоречие в това да смяташ, че интуицията ти е винаги безгрешна, но видиш ли, подвел си се в първото си впечатление за някой. Ако винаги надушваш нещата, няма да се подведеш. Никога.
Аз имам силно усещане за хората, претендирам, че правилно ги разгадавам, но това не винаги е било така, натрупало се е с житейския опит. Когато бях на 20 много се лъжех и съм претърпяла купища разочарования. И смятам, че при повечето хора е същото.

Интересен спор се е развихрил - трябва ли да отваряме очите на някого, ако смятаме, че е заблуден, облъчен и т.н.
Отговорът е - не. Така се вземаме за последна инстанция и това си е вид арогантност.
Избягвам да обсъждам политически, религиозни, чувствителни социални теми с хора, които не познавам добре или с такива, които знам, че са на друго мнение. Не е моя работа да просвещавам или натрапвам възгледи.
Ако някой ми го приложи на мен - режа веднага. Това е вид неуважение. Никой не е длъжен да се вписва в нечии калъпи или фанатични вярвания. Етикети като конспиратор, плоскоземец, пропагандатор вече не давам на хората, особено в жив контакт. Ако някой толкова ме дразни - ограничавам контакта, но рядко ми се случва, обикновено общувам с доста добре усещащи се и съобразителни хора.
Блокиране в социалните мрежи заради такива неща пък ми е крайно детинско. С повечето хора в приятелската ми листа ме свързват общо детство, спомени, приятелство, което далеч минава нивото на злободневието и никога не бих ги отрязала, защото не гласуват като мен или мислят различно по въпросите с Украйна, глобалното затопляне или нещо друго. Човешките отношения и приятелството са отвъд това.

# 89
  • Мнения: X
Очите. Ах, тези очи! Те никога не лъжат. Толкова са изразителни и могат да ти кажат много неща. Никога това не ме е предавало при първо впечатление. При комуникация с хората винаги ги гледам в очите.
Дали можеш да разчиташ хората, си е наистина житейски опит. Но някои от хората го придобиват доста рано. В класове от 35-40 деца, занимания в групи от 40 деца от първи клас в продължение на години.... Придобиваш опит и то какъв.
Един път за малко да се излъжа но ми се размина Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт