Медицински университет - тема 2

Съгласна съм донякъде, но в медицинските факултети има и други специалности, от които даден град или област имат спешна нужда, като сестри, акушерки, рехабилитатори и т.н. И без това има обезлюдяване. Но за Бургас съм категорична, че трябва да има. Според мен във Варна трябва да се намалят бройките, защото има пренасищане.

Аз дори и за миг не съм си помислила, че не трябва да има в  Бургас.  Съвсем друго  нещо от поста коментирах. . А на сестрите, акушерките, рехабилитаторите и т.н какво им пречи да завършат в град Х, а да покрият спешната нужда от  работна ръка в  град У? Стигаме до същия проблем като при лекарите. Където и да завършиш, после гледаш да се нагласиш на място, което ти гарантира и някаква финасова сигурност, и възможности за  развитие. А това много често не е  в  твоя град/област.

Конкурсите са доста формални и отдавна май не са във формат изпит. Да кажат по-запознатите.
Не е шаблон копи -пейст. Една педя писания, с усукани изречения, информация вътре- плява.

Първо, откриването на новите медицински факултети се прави основно с цел привличане на чуждестранни студенти. Българските са малко и са им колкото за алиби. В Бургас първите години приемаха 20-30 човека, сега най-много 50 да са, такива числа въобще не могат да окажат влияние върху процесите, които коментирате.
Медицината на английски е изключително търсена и все още дефицитна специалност в Европа и интересът на чужденците е голям. Няма друга специалност, и то толкова скъпа, с която българските университети да могат да привлекат чужденци. Същевременно таксите на чужд.студенти са основният реален източник на приходи за университетите. Така че това е бизнес и никой няма право да им се сърди, университет се прави с пари.

Второ, Бургас е единственият голям град, в който досега нямаше МУ. През 80-те години имаше някакво разпределение при кандидатстването и бургазлии можеха да учат само в Медицинска академия - Варна (тогава така се казваше). В резултат на това нивото на медицината в Бургас западна страшно. Това софиянци и варненци няма как да си го представят, но когато в Бургас идваше някакъв хабилитиран специалист, се пускаше съобщение в медиите като за някакво голямо събитие и хората се записваха поне месец предварително. То и все още е така. Същевременно при посредствени лекари с никаква апаратура има такива опашки, за каквито софийските професори могат само да си мечтаят. Пример - последното ми ходене лятото при лекар УНГ, на който му върви име, че е един от горе-долу добрите в Бургас. Не записва часове, защото потокът пациенти винаги му е гарантиран и хората (20-30 човека) чакат на една опашка по 2-3 часа, в тесен коридор без климатик и с две пейки. Или пък ти трябва пулмолог - има 2-3 имена с добра репутация, които дават часове за след 40 дена, ако бързаш - чакаш цял ден на опашка в спешния кабинет в отделението. За болниците пък направо не ми се говори. Допреди десетина години операция за смяна на тазобедрена става в Бургас не се правеше. Трябваше да заведем дядо ми със счупената става до Стара Загора, като най-близкото място където се правеха такива операции, защото там имаха МУ, съответно много по-добра болница и специалисти, които да правят такива операции.
Та така - наличието на мед.университет просто вдига нивото на медицината в един град, а не че хората от града ще учат и ще работят задължително тук.
И още нещо важно - понеже всички в Бургас си го знаят този проблем, от страна на кмета и общината има много силна подкрепа за медицината в университета. По този въпрос няма партии - всички в общинския съвет гласуват единодушно. Дадоха им най-хубавите терени за нови сгради и нов кампус.

Медицинските сестри, а и не само те  ще завършат  в града Х, но дали ще се върнат в града У, зависи от много фактори.  Дори за сестри да има работа,  ако мъжете им, които не са лекари нямат добре платена работа, семейството се насочва към по-голям град, където съответно и мед. сестра/акушерка/лаборантка ще е по-добре заплатена. Имам две познати момичета, завършили за мед сестри, но започнаха работа в лаборатория, защото са по-добре платени, поне в града в който работят.
Имаше година,  в която дойдоха много новозавършили лаборантки. За да им осигури работа ръководството на болницата,  освободи пенсионерите лаборанти. Младите кадри работила година, две  и забременяха или отидоха в чужбина и графика се оголи. Никой от пенсионерите не се върна на работа, някои от тях работиха вече в лаборатории извън болницата.
МУ Варна има голямо значение за болниците в Североизточна България.  Населението тук е с ограничени доходи и е трудно издръжка на студент в София или Пловдив.  Много от завършилите лекари  във Варна се реализират в болниците в Силистра,  Разград , Добрич и Шумен.  Тук се завръщат и деца, завършили медицина и в Румъния.  Наблюдението ми в едната болница е, че завършилите във Варна се справят по-добре от тези, които са завършили в Пловдив.  Не слагам всички под един знаменател, знам, че си зависи от човека. Разлика намирам, но не само аз и в лекарите, завършили в Румъния.

Някъде по веригата се къса нишката. Или докато започнат да практикуват вече не помят нищо от назубреното за изпити или никога не са го знаели. И в двата случая, полза, за пациента, никаква. И когато се явяват на конкус за специализация, няма такива бисери....Пълна каша-маша в главата кое какво беше и откъде беше.

Номерът не е в зубренето, както вече е ставало дума, а в мисленето. За да се запомни трайно нещо, то трябва да се осмисли и систематизира, да се намери логиката и смисъла му, иначе от него файда йок.

Да де, но как да стане като практиката е малко, как да приложат наученото, когатов в болниците си ходят по главите, толкова са много, а новите приеми са още по-раздути. Тези които трябва да поемат студентите в практическата част почти не го правят, или се изсулват с половин час работа с тях.
За специализациите пък се знае че една много голяма част от конкурсите са просто формалност и като такава  в по-голямата си част едва ли отиват на тях само най-способните, та няма как да е без бисери и там.

Племеницат ми също учи медицина но е в една друга чужбина на изток от нас, там още в трети курс ги пускат на входа на болницата да снимат анамнези, даслагат абокати, под ръководството на ментора си разпределят пациентите кой за какво е, като се учат да наблюдават и оценяват състоянието им при пристигането в реални условия, естествено става въпрос за тези които могат да стоя на крака, а не най спешните, но трупат опит и запомнят това което са чели преди това. На летен стаж племеницата ми след 3-ти курс я пускаха в зала с интубирани, давали са и да промива някакви маркучи, да записва данните от апаратите, по цял ден да наблюдава работата на реаниматорите, виждала е отблизо поставянето на ценрален изтчник, присъствала е на операции с другите 5 човека от групата си - стояли са тихо в единия край на залата и са чували и виждали каввтото са могли, но 4 часа са усещали амосферата в залата и така седмица след седмица. Присъствала е на реанимационни действия с положителен и с трагичен финал, присъствала е на съобщаването за смърт, а тази година в 5-ти курс са ги пуснали и на ампутация на крак където всичко е било в кръв и голяма паника. Така се запомня прочетеното. А моя третокурсник беше супер щастлив, че някак извън програмата техния асистент по патология ги вкара на аутопся, която май по програма им е чак в 5-ти курс.... Когато се видят братовчедите, което става за седмица през лятото, се започва "това правихте ли, а на това учиха ли ви.... ама вие какво учите?" Набори са, но тя завърши средното си образование 2 години преди него и сега и с медицината е с 2 обиколки пред него...

Беллора в малка болница в Северна България тази година имаше студенти назначени като болногледачи. Единият студент/мъж/ влиза в операционна зала, прави хирургични обработки на рани с налагане на шевове. Момчето е четвърти курс в момента.  Момичето вече се дипломира в Румъния,  но три лета изкара в ОАИЛ, къде на практика,  къде на стаж. Вече е назначена като лекар.  Винаги са работили под контрола на лекари специалисти.
По Ковид пандемията студенти V курс ми бяха най-добрите помощници.
Понякога в малките болници, като, че ли по-лесно се докосваш до клиничните случаи под надзора на лекари, работещи там без статут на преподаватели или асистенти.

Де да беше така и тук, това си е направо друго измерение. Наскоро спорих с една лекарка ли е/санитарка ли е не знам, че видиш ли едва ли не те ги искали в Детска хирургия, ама нямало желаещи. Трябвало студентите да седят до посреднощите в операционна ( ама пропусна да спомене удобно, че рядко биват допуснати) и чак тогава щели да ги вземат на работа ( тук малко не разбрах какво точно имаше предвид). После кой бил казал, че за всички завършили трябвало да има осигурена работа. Ами те много от студентите в един момент сами се отказват, като чета и за специализациите...ако не му беше мечта..май трябваше да го насочим към IT сектора. Колкото до ученето, при него това е проблемът зубренето, той иска всичко да разбира, да прави някаква връзка, да разбира нещата...За мен това е правилния начин, въпреки, че има неща които изискват просто научаване.

интересно ми е как протича учебният процес в МУ София /или останалите/ през семестъра. предполагам, че има разлика с останалите университети.

разбрах, че присъствието се следи изкъсо. има ли текущи изпитвания и под каква форма? има ли нещо, подобно на електронните дневници в училищата? сесиите как протичат?

в очакване на новия КСК, не е зле да се подготвим с информация и за тези неща.

Здравейте!
jam, аз мога да кажа как е в МУ-фармация. Имат текущи изпитвания, отделно колоквиуми. По биология е имала 4 теста+колоквиум, по химия 3теста+колоквиум, по биофизика 1 тест+1 колоквиум, математиката беше само с 1 колоквиум и , по латински пишат домашно  всеки път по 2-3 часа , по мед. английски представяха презентации. Отделно са изпититите, можеха да се освободят само от изпита по математика при добър резултат, упраженията няма начин да се пропуснат. Има дори и пълни крайности-преподавателката по латински 1 минута след началния час заключва аудиторията и трябва да отработиш часа с друга група ако си закъснял.

Трудно ще получите еднозначен отговор, защото зависи кой асистент се падне по съответния предмет. От асистент на асистент разликата е огромна. Присъствието се следи в началото много и ако пропуснеш трябва да отработиш с друга група, имаш правото на 2 отсъствия по предмет на семестър.

През упражнението асистента може да зададе въпроси когато и на когото си поиска, колкото е по-взискателен толкова по-добре. Лично мое впечатление беше, че по биология бяха най-взискателни. Има колоквиуми и по-малки изпитвания, които са различни за всеки предмет.

По биология след всеки раздел има изпитване -взимат паразити протозоа -> 5 писмени въпроса, взимат паразити нематоди -> 5 писмени въпроса и т.н. като в края на семестъра имахме един колоквиум в който познаваме паразитите, които сме гледали под микроскоп + отново 5 писмени въпроса.

По химия не ни изпитваха много по време на упражненията, но имахме 2 колоквиума - единия в средата на семестъра, другия в края после още 2 втория семестър. Зависи от асистента нашата беше много строга и нашите колоквиуми бяха значително по-трудни.

Физика отново попаднахме на строг асистент - изпитваше всяко упражнение и държеше изрядно попълване на протоколната тетрадка и ако си сбъркал една задача даже и с 1 запетая те връщаше отново. Там имахме по 1 колоквиум на семестър.

Анатомия - по-рядко изпитване, но имахме 2 колоквиума на семестър - структурите, които сте учили са пред теб и ти задават въпроси по тях. "Това какво е? Кои са лигаментите на лакътната става? Този прешлен от е кой отдел на гръбначния стълб?" и т.н.

Цитология - Беше спокойно, но след средата на семестъра почна да изпитва случайно по 1-2-ма и да им пише оценки в картоните, не знам каква тежест имат те. 1 колоквиум, който е гледане на препарати, познаване на структура и метод на оцветяване. Учи се само първия семестър.

Имаш единна информационна система, която може да си видиш оценки, но не е нищо особено и изглежда много стара.

Сесиите как протичат, не разбирам точно въпроса. Качват графика на сайта на медицинския факултет. Отивате на съответната дата и час при катедрата. Редите се и теглите теми след като са ви проверили книжки и някой път лични карти. Сядате да пишете и като сте готови отивате при някой от професорите да им разкажете какво сте творили и да ви поразпитат.

За това се сещам на прима виста