Мили съседи

Миленака , просто има шумове и шумове. От ежедневен живот или инцидентни е едно, от купони и ремонти по нощите  - друго.

Здравейте участници в темата"мили съседи"!
Моля за адекватен съвет по моя казус:
Съседка в кооперацията ни има котка,която се движи свободно извън дома през деня ,а вечер я прибират.
Тази котка напоследък ходи по голяма нужда в общите части на мазето.Влизайки във входа миризмата е фрапираща.От нивото на партерната площадка има стълбище към мазето.Няма врата към това стълбище.
Не съм слизала,защото не ползвам нашето мазе.Подозирам,че по цялото стълбище надолу е осеяно с фекалии.
Кооперацията ни е малка-четириетажна.
Реално сме две семейства закупили апартамент в сградата.
А другите две домакинства са на собствениците на земята ,котката е в едно от тези домакинства.
Чудя се как да постъпя ,за да се предприеме нещо по въпроса.

Говори с жената да предприеме мерки. Принципно има спрейове, които отблъскват с миризма. По никакъв начин не вредят на животните. Съседката би трябвало да изчисти и да напръска.
Може ш да има други варианти, но аз се сещам за този.

Принципно котките търсят къде да заровят това, което излиза от тях, т.е не си вършат работата където им падне. Сигурно ли е, че е от въпросното коте?

Котките са чисти животни, освен ако нямат някакъв проблем, не биха си оставяли "съкровищата" на видно място. Съветвам ви първо да отидете да проверите, преди да обвинявате съседката и котката й.

Подкрепям по-горните коментари. Котката женска или мъжка е? Ако е мъжка е възможно да маркира и тогава наистина мирише ужасно. За мен най-нормалното и да се говори със собствениците и да се затварят врати и прозорци така, че да не ходи там. Моя приятелка има кастриран котарак, който точно така си ходи навън и се връща в тях или през балкона или съседи го пускат вътре. Любимец на кооперацията е и всеки му отваря или го пуска. Изключително чисто животно, никой не се е оплакал. Има си вътре котешка тоалетна, но допускам, че ходи и в двора. Въпреки това няма никакви подобни оплаквания.

И на мен ми се вижда странно да е от котката. Ако няма поставена котешка тоалетна, едва ли се изхожда просто на стълбите, вероятно миризмата е от друго.
При всички положения говорете с въпросната съседка като за начало.

Говорете със съседа, или съседката, или съседите с котката, или котките. Ако разговорът с тях не даде резултат, обърнете се към домоуправител.

Днес слязох долу ,има фекалии,колкото си искате
А,за миризмата съм повече от сигурна,защото преди няколко години същото това коте ходеше в кашпите по етажните площадки
Докато един ден не ги изхвърлих и миризмата вече идва от мазето

Безпредметно е да говоря с тях,защото те самите са нечистоплътни ,дома им е като контейнер за отпадъци .

Опитайте с домоуправител тогава.

А да си сложите врата на мазето?
Да сложите котешка тоалетна?
Тя една котка не ходи по голяма нужда 300пъти на ден, обикновено един път... Сега защо пък ще го праеи в мазето, а не на двора, ако има достъп навън... Да не се окаже, че има друг проблем? Плъхове?
От вън има ли достъп до това мазе, някои други животинки да влизат?
Самият вход не се ли чисти, че се задържат нечистотии количествено?
Иначе, най-добре саседката да си поеме почистването ако е от нейната котка, в крайна сметка веднъж дневно може да мине и да изчисти, но принцип е странно една котка в средата на живота си да си смени навиците и да почне да се изхожда на ново място. А досега явно не сте имали такъв проблем.

И на мен тази уж малка кооперация ми звучи като разграден двор. Една котка има и тя си върши нуждите по саксиите и на стълбището в мазето, и никой не се трогва, само авторката, а въпросните държатели на котката са нечистоплътни и домът им е като контейнер за отпадъци …. Преди много години в нашия блок се бяха настанили улични котки точно в мазата, защото влизаха на топло през липсващите прозорци, 2-3 животинки и нямаше такова нещо.

Включвам се в темата колко да потърся съвет, колко да се оплача или най-малкото да се посмеем заедно.
"Милите" съседи ме преследват от години насам, но истинския терор е в жилището, в което съм в момента.
Преди две години се преместих при моя мъж. Въпреки че апартамента, който обитавах тогава беше по-голям и по-удобен, го освободих, защото комшията отдолу обича да се напива вечер, да крещи по жената и децата и да пее с пълен глас с Криско. Дори до полиция се стигна едната вечер. Другата причина беше ремонта на горния етаж, който майсторите услужло пренесаха и в моя апартамент. Една сутрин се събудих от бормашини и сипеща се мазилка по леглото. Още същия ден напукаха половината баня и си крещях с шефа на майстора, защото за него такова нещо като от 2 до 4 не се зачиташе.
Та пренесох се аз в малкия апартамент в уютна на пръв поглед кукетка кооперация. Последен етаж, скосен таван, голяма тераса, спокоен квартал. Идилия! Докато съседите не се изтропаха на малкия ми рай.
Моя мъж живееше в жилището от три години преди аз да се нанеса. И няколко месеца всичко беше рай докато съседната от среща не роди. И преди бяхме чували от време на време скандалите им, но се забавлявах като опитвах да подслушвам. Но след появата на малкото чудо нашия живот се стъжни.
Малка сграда, по два апартамента на етаж. Нашата спалня и тази на апартамента ги дели една стена. Разбираемо младото семейство да сложи бебешкото кошче до леглото, но и залепено за стената, която ни дели. Последваха десетки нощи безсъние. След около два-три месеца жената, с която деляхме площатка, се усети, че бебето като се разреве, видиш ли пречи и на нашия сън, и може да го носи в хола докато го успокои. Нищо не сме казвали. Може би и нашите кисели и уморени физиономии при разминаванията по стълбите да са им подсказали, че ни създават дискомфорт.

В деня, в който се изнесоха, изпих бутилка вино в пристъп на неистова радост. Но това не трая дълго. Тепърва ми предстоеше да се потопят в кошмар, който не може да се роди и в главата на Стивън Кинг.
Направата на ремонт след изнасяне са наемодатели е нормално нещо. Изтърпяхме. Мълчахме и прескачахме строителните материали в малкия коридор. Вечен спомен за тези време ни остана и заради стъклопакета подпран в пространството между двете ни врати, който вече година все така седи като паметник.
Прибирайки се от работа един приятен ден разбрах, че имаме ново съседи. Докато заменях мръсните дрехи с халат от съседната спалня се разнесоха стонове на наслада. И не, не говоря за тихо пъшкане, а яко охкане и стенене. Секс ли правеха или се колеха? Отговора дойде девет месеца по-късно, но и до там ще стигна.
Друг прекрасен ден, който беше развален няколко седмици по късно беше когато и видях "прекрасните" си нови съседи. Възрастен мъж и момиче се качваха по стълбите. Репликата "Майката ти ще дойде след малко" ми подсказа, че става дума за тричленно семейство. Само да кажа - двата апартамента са идентични - не повече от 50 кв мини спалня колонда влезе леглото 2 на 2, хол с кухненски бокс и тоалетна. Как вътре се бяха събрали трима възрастни човека си остава мистерия.
Последваха вечери изпълнени с крясъци и тръшкане на врати. Любимо беше на една от дамите да се затваря в спалнята към 10 часа и по 1 час неистово ревяйки и викайки да се жалва на някого по телефона. Но и това отмина.
Постепенно всекидневно в коридора се настани една гадна миризма. Нали се сещате за просящоте, ровещи по кофите, които не са се къпали с години. Е, такава миризма. Възникна въпроса дали някой бездомник не се е нанесъл незаконно във входа. Уви, не беше. Тази благоуханна миризма се разнасяше от мъжът живеещ отсреща. А ние сме на последния етаж във вход без прозорци. Я се случи чудо и се проветри и господина отново решаваше да направи разходка и да поднови смрадтта. Вярвате ли, че жив човек може да мирише на умряло? Ако не, мога да ви запозная с доказателството.
Но нещата не спират до тук. Майката се изнесе и останаха само дъщерята и герой излязъл от живите мъртви. Сутрините, в който този смръдливец се е прибирал пиян събуждайки всички, блъскайки се в металния парапет, са безброй. А колко хора влизаха и излизаха от апартамента... Също не можах да преброя. И на границата няма толкова трафик.
Наложи ми се през лятото да взема болничен. Топло време, вратата на терасата отворена. През мрежата ме гледат две жълто очи и малко коте ми помръдва с мустачки. Пак казвам - последен етаж сме, покрив. Няма как тази котка да се е появила от нищото. След няколкодневно разследване установихме, че котката е на комшиите отсреща. И се оказаха две котки, които през деня пускат свободно да си ходят по покрива без да ги интересува, че идват и на нашата тераса, драскат по покрива и се катерят по климатиците.
И тук мълчахме. До момента, в който един ден не се почука на вратата. Момиченцето, дъщерята на смръдливеца, искаше да ме пита дали съм виждала едната котка, защото изчезнала. Не можах да схавана първоначално въпроса, защото бях забила поглед в огромния и корем. Видимо под 18 години и с корем около 6-7ми месец. Ченето ми едвам не слезе при съседа отдолу.
Тогава нещата придобиха смисъл. Разбрахме причината за крясъците. Но големия въпрос беше как бащата, бременното момиче и двете котки живеят на 50 кв.
Между другото за котките казахме на хазяйката, защото едната скъса мрежата и влезе в нашия апартамент.

През септември започна истинския ад. Бебето се роди и за изписването се бяха изсипали цялата рода - смръдливеца, майката, 15-годишната родилка (годините и ми го каза собствения и бащата същия ден) и "зетя" (над 18-годишен, защото той ги беше докара с колата). И преди да сте попитали - бели са, не са цигани.
Остреща останаха да живеят бебето, родилката го и "зетя". За последния не съм сигурна, защото тоя апартамент продължи да е магистрала и по цял ден се влиза и излиза и не мога да преброя колко народ минава.
И същия проблем като с предните комшии - кошчето в спалнята, зелепено за стената. Не съм се наспивала от септември насам. Мъчно ми е за бебчето, но не мога да не навиждам хората, който го отглеждат. Не съм майка, но не е нормално едно бебе да реве 24/7. Въпреки всичко това не е най-големия проблем. Крясъци, викове, блъскане на врати... Ежедневие. За около година така и не научиха кой е домофона и постоянно натискат нашия без значение колко е часа и да се съобразят, че от 2 до 4 имаме нужда от почивка, понеже сме работещи хора, ставащи 6 часа.

Обаче има и още една уловка. Комшото (дошъл също преди около година) от долу е сам разведен мъж с дъщеря, която от време на време взима при себе си. До сега не бях виждала 10 годишно, тежащо колкото мен. И всяко едно нещо се прави шумно. Може да е дебеличко, но по цял ден търчи. Чувствам се като в Джурасик парк. Отново никакво зачитане на часове и т.н. По цял ден се местят мебели, стърже се по пода и това кънти при нас. Карат ме да се съмнявам, че съм на последния етаж.
За съжаление щастието не приключва тук. Ремонти в 2:20? Ежедневие. Оставане на входната врата отворена и автоматичния механизъм щрака в продължение на три часа? Нищо ново. Комшията от съседната кооперация се напие и реши да свири на китара в 3:43 сутринта? Редовно през лятото.

Ако някой се е излъгал да прочете романа ми до край със сигурно ще каже - изнеси се. Опитвам се. Изчакахме да минат празниците и всячески се опитвам да се махна от това прокълнато от Бога място, но ако някой има съвет какво временно да предприема ще съм много щастлива.

Може би бих прочела до край, но още някъде към средата изгубих интерес. Някак оставам с усещането, че се мъчиш да ни поднесеш писателската си дарба, а не да ни се оплачеш. Не знам дали ме отблъсна лъхащата буржоазна презрителност към бебето, безчувствената омраза към клошарите, глуповатото подслушване на пиянско насилие или пък ме загуби още на кукетна … или май не, на площатка някъде оцених времето си.
Не знам какъв е краят на цялата история. Дано да е щастлив поне за някоя от страните.
Мабожегосподимойзащосенапъватедасеправитенаинтересни.