- Публикувана: 25 дек. 2024, 18:05 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2025, 15:51 ч.
Раждане в МБАЛ Вита, гр. София - тема 12
Привет,
Мисля, че няма опция да се запази, ако в момента имат възможност само тогава настаняват. Аз помолих за самостоятелна, но нямаха налични единични и ме настаниха сама в двойна стая с уговорката, че при нужда ще настанят друго мамче, но това не се случи и си останах сама.
Мисля, че няма опция да се запази, ако в момента имат възможност само тогава настаняват. Аз помолих за самостоятелна, но нямаха налични единични и ме настаниха сама в двойна стая с уговорката, че при нужда ще настанят друго мамче, но това не се случи и си останах сама.
Здравейте, да попитам вече родилите мами - имате ли представа как стои въпроса със самостоятелните стаи? На късмет ли е, има ли вариант при планирано секцио да се "запази"? Мисля, че някои болници предлагат такава опция, за Вита не знам. Благодаря предварително 
Здравейте, по повод упойката, аз имам 2 раждания секцио във Вита. И двата пъти д-р Грозев ми поставя спиналната упойка, и двата пъти не ме хвана. Докторът е с много богат опит, но факт, че за мен остана ужасен "спомен" слагам кавички, защото ме приспаха. Изтърпях 3 бодения в гръбнака и накрая дори не си видях и чух бебето, когато са го извадили. Много ми е мъчно, но съм благодарна, че всичко друго мина гладко и се възстанових много бързо след второто секцио.
Здравейте. Чувам обезпокоителни мнения за анестезиолозите във Вита, особено за спиналните упойки. Ще съм много благодарнa, ако някой може да сподели реален опит:smile:
Здравейте!
Идвам да разкажа как мина моето раждане в болницата. Разказът ще бъде много подробен, защото си водех записки в края на всеки ден, докато всичко ми е още прясно в главата.
Ако не Ви се четат фермани, прескачайте
Идвам да разкажа как мина моето раждане в болницата. Разказът ще бъде много подробен, защото си водех записки в края на всеки ден, докато всичко ми е още прясно в главата.
Ако не Ви се четат фермани, прескачайте
Скрит текст:
На 24-ти ме приеха за планово секцио. Минах стандартните прегледи и консултации, поставяне на абокат и оправяне на документите и ме настаниха в стаята ми. Всичко беше спокойно и добре организирано. Вода в стъклено шише, както вече стана дума, има оставена и чашка със сламка за по-удобно пиене (след секциото опруделено ми беше полезно). Вечерта преди операцията ми дадоха лека вечеря - супа. После само по малко вода. Бях планирана за първо секцио за другия ден. От 6ч сутринта на 25-ти започнаха да ме подготвят с рутинните неща. Клизма, 2 банки физиологичен разтвор. Към 9 ме заведоха към операционната. Всички бяха много мили и подкрепящи. Аз обаче под влияние на стрес, емоции и хормони започнах да плача. Почудиха се как да ме успокояват. Започна поставянето на упойката, което отне известно време и няколко опита. Тук държа да отбележа,че проблемът не беше в лекарката (мисля, че беше д-р Селиминска), а изцяло в мен. Просто не успявах да се успокоя, тресях се цялата. Въпреки това отново не усетих лошо отношение, напротив. Всички се опитваха да ме подкрепят, едното момиче дойде да ме гушне, имаше само мили думи. Накрая ми дадоха някакво успокоително през устата. Дойде и д-р Китанова, застана пред мен, така че да ми е опора, с влажна марля бършеше лицето ми и това страшно ми помогна също. Успяха да сложат анестезията в момента, в който спрях да треперя. Легнах и тогава сложиха и катетъра (бях помолила да е след поставяне на упойката, нямаше проблеми).
Операцията започна, извадиха бебчо, почистиха го и го измериха, след това ми го донесоха, снимаха ме с него и го отнесоха към неонатологията, докато мен ме дозашият. След това ме откараха в стаята ми. През 15-ина минути минаваха да ме проверят, мереха температура, кръвно. Накараха ме да започвам да пия вода. Междувременно ми включиха системите с окситоцин и болкоуспокояващи да изтекът. Предвид, че ми е трето секцио се наложи малко по-често обезболяване в първите часове. Никой не ми отказа, отново никой не беше груб, когато им звънях да моля за още болкоуспокояващо или за смяна на банката на системата. Около 2-3часа след операцията малкият беше на кислородна палатка поради по-трудна адаптация. После ми го донесоха да се погушкаме 5-10мин. Не ми разрешиха да го сложа на гърда заради многото ми лекарства.
В момента, в който ме отпусна упойката започнах да движа краката си, да сгъвам и разгъвам. До вечерта успях да се завъртя в леглото. Исках да се подготвя максимално бързо да се раздвижа на другата сутрин и да си взема бебето.
Искаше ми се още вечерта да свалим катетъра и да стана, но не бяха много съгласни да го направят без рехабилитатор.
26.07., ден след секциото
Към 6 минаха за рутинното мерене на температура и кръвно, смяна на пелени и каквото е необходимо. След това ми донесоха чай и бисквитки за захранване.Следва раздвижване и ставане. Тук трябва да отбележа, че цяла нощ се стараех да се местя, въртя, да променям наклона на леглото до почти седнало положение. В резултат се изправих супер лесно и без излишни болки. Смениха ми чаршафите, дадоха ми нова нощница. Успях даже да се позаплакна от кръвта, въпреки че още не съм с водоустойчива лепенка и не може много добре да стане.На визитацията от неонатологията дойде д-р Йочева. Възхитена съм! Много мила и много подробно ми обясни всичко за малкия. Наложи се да му сложат антибиотик заради високо црп. След това ми го доведоха. Цял ден си е при мен. Носят мляко, за кърмене казаха само да се консултирам с родилното аз на какъв антибиотик съм, за да сме сигурни, че е съвместим.
Относно храната: днес на обяд ми дадоха спаначена крем супа. По-вкусно нещо скоро не съм яла. Толкова бяха изненадани, че я похвалих, че даже ми донесоха още 😅
Следващите дни до изписването ми преминаха спокойно и по познатия вече режим. Бебето си спеше при мен по мое желание. Едната нощ много плачеше, до 4 не бях мигнала. Помолих от неонатологията да дойдат да го видят, оказаха се газове (лаком е и преяжда на гърда) и жената го взе при тях, за да поспя аз малко, защото вече усещах, че съм на ръба да припадна.
В понеделник в стаята ми дойде психолог да си поговорим, да види имам ли нужда от нещо. Много мило момиче беше.
Същия ден минаха секретарката да запишем детето и ПР-та, която ми донесе споменатата по-нагоре в темата раница.
Изследванията ми бяха добри, така че ми спряха антибиотика и ми свалиха абоката, което много ме зарадва, защото ми пречеше да си гушна бебето на тази ръка.
Мен ме изписаха във вторник, останах една нощ на хотел, за да си изчакам бебето и от вчера вече сме си вкъщи 🙃
Ако някой има въпроси, насреща съм.
Операцията започна, извадиха бебчо, почистиха го и го измериха, след това ми го донесоха, снимаха ме с него и го отнесоха към неонатологията, докато мен ме дозашият. След това ме откараха в стаята ми. През 15-ина минути минаваха да ме проверят, мереха температура, кръвно. Накараха ме да започвам да пия вода. Междувременно ми включиха системите с окситоцин и болкоуспокояващи да изтекът. Предвид, че ми е трето секцио се наложи малко по-често обезболяване в първите часове. Никой не ми отказа, отново никой не беше груб, когато им звънях да моля за още болкоуспокояващо или за смяна на банката на системата. Около 2-3часа след операцията малкият беше на кислородна палатка поради по-трудна адаптация. После ми го донесоха да се погушкаме 5-10мин. Не ми разрешиха да го сложа на гърда заради многото ми лекарства.
В момента, в който ме отпусна упойката започнах да движа краката си, да сгъвам и разгъвам. До вечерта успях да се завъртя в леглото. Исках да се подготвя максимално бързо да се раздвижа на другата сутрин и да си взема бебето.
Искаше ми се още вечерта да свалим катетъра и да стана, но не бяха много съгласни да го направят без рехабилитатор.
26.07., ден след секциото
Към 6 минаха за рутинното мерене на температура и кръвно, смяна на пелени и каквото е необходимо. След това ми донесоха чай и бисквитки за захранване.Следва раздвижване и ставане. Тук трябва да отбележа, че цяла нощ се стараех да се местя, въртя, да променям наклона на леглото до почти седнало положение. В резултат се изправих супер лесно и без излишни болки. Смениха ми чаршафите, дадоха ми нова нощница. Успях даже да се позаплакна от кръвта, въпреки че още не съм с водоустойчива лепенка и не може много добре да стане.На визитацията от неонатологията дойде д-р Йочева. Възхитена съм! Много мила и много подробно ми обясни всичко за малкия. Наложи се да му сложат антибиотик заради високо црп. След това ми го доведоха. Цял ден си е при мен. Носят мляко, за кърмене казаха само да се консултирам с родилното аз на какъв антибиотик съм, за да сме сигурни, че е съвместим.
Относно храната: днес на обяд ми дадоха спаначена крем супа. По-вкусно нещо скоро не съм яла. Толкова бяха изненадани, че я похвалих, че даже ми донесоха още 😅
Следващите дни до изписването ми преминаха спокойно и по познатия вече режим. Бебето си спеше при мен по мое желание. Едната нощ много плачеше, до 4 не бях мигнала. Помолих от неонатологията да дойдат да го видят, оказаха се газове (лаком е и преяжда на гърда) и жената го взе при тях, за да поспя аз малко, защото вече усещах, че съм на ръба да припадна.
В понеделник в стаята ми дойде психолог да си поговорим, да види имам ли нужда от нещо. Много мило момиче беше.
Същия ден минаха секретарката да запишем детето и ПР-та, която ми донесе споменатата по-нагоре в темата раница.
Изследванията ми бяха добри, така че ми спряха антибиотика и ми свалиха абоката, което много ме зарадва, защото ми пречеше да си гушна бебето на тази ръка.
Мен ме изписаха във вторник, останах една нощ на хотел, за да си изчакам бебето и от вчера вече сме си вкъщи 🙃
Ако някой има въпроси, насреща съм.
Ех, Bobby, честито трето Щастие 🩵!
Връщаш ме към моето трето секцио. При раздвижването мен си ме болеше доста повече от предишните две. Явно си е до раждане и не зависи много от поредността.
При мен нямаше рехабилитатор (незнайно защо), нямаше и психолог, ми не е честно! Но се радвам, че от болницата са помислили за това.
Връщаш ме към моето трето секцио. При раздвижването мен си ме болеше доста повече от предишните две. Явно си е до раждане и не зависи много от поредността.
При мен нямаше рехабилитатор (незнайно защо), нямаше и психолог, ми не е честно! Но се радвам, че от болницата са помислили за това.
Ех, Bobby, честито трето Щастие 🩵!
Връщаш ме към моето трето секцио. При раздвижването мен си ме болеше доста повече от предишните две. Явно си е до раждане и не зависи много от поредността.
При мен нямаше рехабилитатор (незнайно защо), нямаше и психолог, ми не е честно! Но се радвам, че от болницата са помислили за това.
Връщаш ме към моето трето секцио. При раздвижването мен си ме болеше доста повече от предишните две. Явно си е до раждане и не зависи много от поредността.
При мен нямаше рехабилитатор (незнайно защо), нямаше и психолог, ми не е честно! Но се радвам, че от болницата са помислили за това.
Благодаря ти! То и при мен реално не дойде рехабилитатор, защото беше събота и в крайна сметка се раздвижих с акушерка. Тоест все си мисля, че можех и предната вечер да стана, но явно не искаха да рискуват.
Ех, Bobby, честито трето Щастие 🩵!
Връщаш ме към моето трето секцио. При раздвижването мен си ме болеше доста повече от предишните две. Явно си е до раждане и не зависи много от поредността.
При мен нямаше рехабилитатор (незнайно защо), нямаше и психолог, ми не е честно! Но се радвам, че от болницата са помислили за това.
Връщаш ме към моето трето секцио. При раздвижването мен си ме болеше доста повече от предишните две. Явно си е до раждане и не зависи много от поредността.
При мен нямаше рехабилитатор (незнайно защо), нямаше и психолог, ми не е честно! Но се радвам, че от болницата са помислили за това.
Благодаря ти! То и при мен реално не дойде рехабилитатор, защото беше събота и в крайна сметка се раздвижих с акушерка. Тоест все си мисля, че можех и предната вечер да стана, но явно не искаха да рискуват.
Значи ако раждаш през уикенда няма рехабилитатор, така ли? Това е малко..притеснително, мисля.
Този рехабилитатор е едно младо момиче, поне него видях, като бях там. Същата влезе в стаята ни, за да помогне на момичето, с което бяхме заедно, но беше родило секцио. Помощта се състоеше от две думи, които размени с нея, като нито ѝ подаде ръка, нито с нещо ѝ помогна реално да се раздвижи. Цъкаше си на телефона през някакво време и това беше. Само думата е рехабилитатор, но в случая празна откъм съдържание, защото не оказа никаква помощ или съдействие при раздвижването.
Искам да ви попитам колко време след второто секцио ви е е третото? И по време на бременността имали ли сте някакви усложнения свързани с това?
При жената на баща ми между второто и трето секцио бяха минали само 2г и 4 месеца.
Никакви усложнения и при двете.
Аз нямах и сраствания и АГ каза, че самата операция е минала много добре като за трето секцио.
При мен цикатрикса беше доста тъничък и го наблюдавахме, но АГ беше сигурен, че ще издържи.
И при мен рехабилитатор беше същото младо и слабо момиче, което застана до леглото, каза ми “седни и после стани”. Не ме е докосвала само подскачаше отстрани притеснена и викаше “не гледай надолу, не гледай надолу, да не паднеш”. 
А то боли, боли, и да си изправя главата също болеше.
Така де, никаква файда, както се казва.
А то боли, боли, и да си изправя главата също болеше. Така де, никаква файда, както се казва.
Май месец мен също ме раздвижиха без рехабилитатор вечерта след секциото, което беше към 4 сутринта.
Искам да ви попитам колко време след второто секцио ви е е третото? И по време на бременността имали ли сте някакви усложнения свързани с това?
Искам да ви попитам колко време след второто секцио ви е е третото? И по време на бременността имали ли сте някакви усложнения свързани с това?
Между първото и второто имам 2г и 3м, а между второто и третото - 1г. и 6 месеца. Забременях, когато вторият ми син беше на 7-8 месеца. Не беше планирано и наблюдаваха цикатрикса, но той беше ок при мен. Не мога да кажа, че съм имала някакви усложнения. Бях на магнерот заради повечко контракции, но като цяло покрай двамата други нямах много време да разбера, че съм бременна.
Между първото и второто имам 2г и 3м, а между второто и третото - 1г. и 6 месеца. Забременях, когато вторият ми син беше на 7-8 месеца. Не беше планирано и наблюдаваха цикатрикса, но той беше ок при мен. Не мога да кажа, че съм имала някакви усложнения.