Йоркширски териер Тема 14

Охх, лелее, малко сладко инатче - то сега е смешно погледнато от времето.. Ама това ме чака и мен
Гледам и аз тези с тревичката но май не са ни вариант,, тъй като ние сме сложили подобна тревичка на терасата отвън и той съвсем ще се обърка. Мисля да му слагам и там по една пелена, уж да разбере, че на нея може, но ще бъде сложно.
Според мен добре сте се справила, щом за толкова кратко време е разбрал, че за навън тряба да изчака, а това с пелената, може би по някакъв начин го е приел че е наказан там
Ще опитвам с наградки.. с каквото мога, за да го уча... Иначе намерих и памперси, но не знам колко е добре да е постоянно с такива, защото преполагам съвсем ще реши, че може да си пишка когато реши и после как ще се научи навън. Затова мисля, че са по-скоро временен вариант - ако сме на гости някъде и се притеснявам да не направи беля на чуждо място. С две думи един месец ще се състезаваме с малкия сладур При все това, вече нямам търпение да се гушкаме

Във ваша си градина, където нямат достъп разни бездомни неваксинирани кучета, няма пролем!

Да, в нашия двор, на село, но все пак не може да се възпрепятства преминаването на котки през двора ни, така че ще имам предвид, да не стъпва никъде, освен на покривало. Дворните котки пренасят всякакви гадости.
Ако все пак реша да го пусна на одеало навън, май ще се наложи да свикне и с нагръдник и повод, още преди 3- ти месец, за да  мога все пак да го контролирам да не хукне да тича, като види пространство . Много гадно, че се налага да го ограничавам така, но ще трябва да стиснем зъби за месец и малко...

А то си е полезно да свиква от рано. На моето му бяха слагали в развъдника още размер ХХХС да свиква и ми пращаше клипчета как подскачат смешно.

Хаха, представям си какви са подксачащи джудженца
Ама, се сетих, вие защо не качвате тук повече снимчици на вашите сладурчета, да им се радваме ?
В другата група доста снимки се споделят, голяма радост са за очите

Около нас има доста кучета, и докато се разхождаме - засичаме се по улиците. Тук там има някои, които очевидно не я харесват и доста я лаят, та ги избягваме. Но с изоставеното улично куче, което отглеждаме съседите - с нея много се разбират и единствена тя и е за игра. Но си ме е шубе иначе от другите кучета. Обаче пък малката все още се дърпа по улиците, и сега сме предимно в двора. Особено в тоя тъп дъжд последните дни. Братче, не се спря, като мокри кокошки сме всеки път. А не ми се иска да не излизаме, щото тъкмо свикна да пиква навън.

И сега другия проблем- дъжд, не може да се коси, не може да се пръска против кърлежи. И естествено- хванах днес един малък кърлеж на корема, слава Богу навреме и отстранен. Обаче в тия косми как да намеря ако има други- направо не знам. Уж нещо реша и преглеждам, обаче като нищо да изпусна някой.

Относно извеждане на неваксинирани мъници- хора, опасно е. Вече има комари, които са заразни за кучетата. А и в тази влага те се въдят вече и аз ако съм- бих избягвала излизане с неваксиниран мъник.

Отдавна не е имало раздвижване в темата, но тъй като днес ми е леко напрегнато, тъй като моето Кайче е на кастрация- реших да пиша. Само като я оставих днес и ми се сви сърцето, въпреки че взех информирано решение и съм убедена, че го правя за доброто на кученцето, но си се притеснявам.

Да питам тези, които са минали оттук- как пазихте кутретата след операцията? Пригодих една фанелка с която ще я облека да пазя да не ближе раната, но с дивотията и тичането- не знам как ще я укротя. Някакъв друг съвет имате ли за първите дни след кастрацията?

Успех на кутрето! Леко да минава
Не съм правила нещо специално. След кастрацията я взех привечер, вече излязла (почти) от упойката. Бяха ѝ сложили обезболяващо. Беше сънлива и нескачаща една вечер. Почти не хапна. Гледах да пие вода (заради упойката, това важи и за хората)

Бях си взела 2 дни отпуска и предимно се гушкахме у дома. Вечерта на втория ден изглеждаше, че не помни каквото и да било от операцията и щурееше.

Само я пазех да не скача от дивана. Конците не ги вадиха, а бяха биоразградими. След една седмица раната беше заздравяла, а сега (4 години по-късно) дори и белег не намирам.

Много стиснати палци за леко преминаване

Много благодаря, Fair Lady!

Взех си я, сънлива е, не иска вода. Но ще гледам да и дам след мъничко пак.

Моята беше външно лепена и не се е близала. Не съм я пазила, когато тя се почувства готова да се качва и слиза от дивана го направи. Първите ден , два я изкарвах на ръце да си свърши нуждите, защото не ходи на пелена вкъщи. Като цяло за няколко дни си влезе в ритъм.

Момичета, малко страничен въпрос може би. Тези от вас, които са майки, как процедирахте с кученцето, когато бебето се появи? Моето е малко и страхливо, спи при нас на леглото, много е свикнало с нас, не знам трябва ли да го отделя от спалнята и как ще го направя. Дайте съвети как беше при вас? Много се притеснявам да не страда. Много ще съм благодарна.

Аз съм баба, но често ми водят да гледам бебето по няколко дни.
Моето куче трудно го преживя😆
Особено в началото, когато не му давахме да ближе и души бебето и все го гонехме. Ставаше ми жал, защото подвиваше опашка и лягаше тъжен някъде... за около 3 мин😂 После наново скоци, близане...
Имаше моменти в които с едната ръка хранех бебето, а с другата чешех скакалеца по корема, пък той висеше във всякакви пози на скута ми, само и само да подели вниманието ми😆
Вече посвикна и много му се радва, като извадя бебешкия инвентар- столче, кошара, проходилка, знае, че ще идва и се превъзбужда яко. Единствено остана, ако и двамата с ММ сме се разлигавили и говорим на бебето, кучето започва да рови нервно с лапи по дивана.
Сега му носи топки, но се пази бебето да не го докопа за чокото😆
Имаме лека драма, че не давам да играе с бебешките играчки, които са толкова шарени, пискащи, дрънкащи, ходещи,светещи, абеее, кучешка мечта😆
Кучешките пък са интересни на детето, но не ги давам, защото ги лапа.
Иначе си спи при мен, както винаги, в кошарата не влиза.
Но все пак, не сме постоянно с бебето и може би е по-различно, отколкото при вас.

Я и аз да се разпиша,че скоро не съм наминавала😀 Нашето момченце -Макс е вече на 8 месеца, свободно броди из цялото жилище в присъствието на възрастен 😄🤭 така да се каже. Продължаваме да го прибираме в заграждението само,когато излизаме и няма да ни има по-дълго време у дома и вечер,когато си лягам аз (аз лягам най-късно през ноща,защото се прибирам около полунощ) отскоро обаче имаме проблем с вечерното прибиране,започва да скимти и плаче. Иска да спи при нас, а на мен не ми се получават нещата, аз много се въртя и се страхуваме да не го смачкам. В резултат на това ,не мога да спя пълноценно а работя тежка и отговорна работа и трябва да съм в кондиция. Другият проблем е ,че дребосъчето избра за своя пелена,която да ползва тази която се намира в стаята на детето. Другата,която поставях в заграждението и извън него дори не поглеждаше. Това ,че ползва пеленка в другата стая означава,че за да не се стиска той ,докато ни няма трябва да го оставяме пуснат вече свободно. Не искам животинчето да страда и стиска, само защото ние имаме ангажименти.
Иначе вече няма бели из вкъщи (имахме проблеми известно време,отказа да ходи на пелена,започна да пикае на дивана,спалнята и леглото на детето,незнам какво го беше прихванало) започна да ходи и по-голяма нужда навън,дълго време само пишкаше ама вече всичко си върши навън. Опитваме се да го извеждаме поне два пъти на ден (но по-често е веднъж) сега и детето,като тръгне пак на училище ,ще видим как ще ги нагласяме нещата.
Все още яде 4-ри пъти на ден, 6/12- 18/24 часа, един път нещо бяхме объркали зареждането на хранилката и той си пропуснал едното хранене,повръщаше жълто-зелена течност,явно беше жлъчка,така разбрах че е щото не е ял. Добре се чувства на тези хранения, яде по 65-70гр на ден . Досега хранехме с Акана ,но нещо много се почесва и сменихме с Оакс фарм със сьомга и крил, чесането намаля драстично.

Благодаря за отговорите за кастрацията на Кая Тя вече е добре, все по- активно си се движи, нямаме за момента проблеми със шева, а апетит има още от 2ри ден.

Иначе и при нас имаше лека регресия в хигиенните навици- всичко правеше вкъщи, само рано сутрин свършваше и двете си нужди вкъщи, при това точно в кухненския бокс   Но напоследък, от около 2 седмици, и това спря и всичко си върши навън. Даже след кастрацията аз очаквах да се изпусне, но тя се сдържа и се изпишка на следващата сутрин навън.

На 8 месеца е също, като храня 2 пъти и минахме на джуниър храна на Брит, с пиле- много и харесва. Обаче тя имаше един вирус, който и порази стомаха и беше с разстройство и повръщане, та минахме и през специализирана, гастро храна. Тука за 6 месеца откакто е при нас ни разказа играта милото хайванче, не че тя го иска, но свят ми се вие - при доктора сме като на абонамент

Обаче да ви призная- адски свикнах с Кая вкъщи. Като я оставих за кастрацията и се прибрах без нея- толкова да ми беше празно и пусто вкъщи, че една издържах да отида да я взема към 17 часа. Вече си е част от сърцето ми

Vesito, сигурна ли сте, че няма алергия от пилешкото и от това да са проблемите? Много йоркита имат такава, включително и моето.