Здравейте, ще ви разкажа моят проблем. Извинявам се, че е толкова дълго. Бих била благодарна на всеки , който ми даде съвет.
От 3 години сме заедно с моя приятел, но аз съм от Русе, той от Благоевград. В неговия град живяхме на квартира, аз отидох там заради него. След 2 год направихме опити за бебе и забременях. Тогава решихме да се преместим в тях да живеем, вече семейно и да не плащаме квартира повече. Но Той живееше с брат си. Като се преместихме в тях в началото всичко беше добре , но след месец , два дойдоха проблемите. Оказа се , че въпросния брат е комарджия , алкохолик и условията за живот в тях бяха под всякаква критика. Брат му, започна да се меси в отношенията ни. Настройваше го, казваше му лоши думи по мой адрес. Прибираше се пиян, искаше пари от нас за казино, постояно заеми и побоища. Аз се тормозех психически. Започнахме и с моя приятел да се караме, заради него и плачех постоянно, живях под стрес. Започнах да не издържам и не можах да продължа да живея с брат му и условията. Тогава пробвах да намеря друга квартира и се оказа, че няма нищо свободно и прилично за нас и бебето, което очакваме. Условията бяха ужасни и му казах , че не намирам нищо подходящо и да се преместим в моя град Русе на квартира. Там ще съм спокойна, ще родя, ще сме само тримата с детето и няма да има кой да ни създава проблеми. Очаквах да разбере, но ….тогава всичко се преобърна.
Не пожела да дойде в Русе за нищо на света, нямало пари там, бедно било, грозно, искал и свикнал в тях да живее. Ако не сме в тях , не искал семейство. Казах му, че в тях не става с брат му и условията и, че искам спокойствието си и на детето. Но не ме разбира, спори до последно с мен. Казва, че щом няма свободни квартири в неговия град, трябва да се примиря, както винаги е било в нашата връзка и да остана в тях с брат му, но не и той да дойде на квартира в Русе. Като в неговия град няма квартира и не можем да се махнем от брат му , какъв е проблема , той да дойде в моя град и там да се установим. Има ли значение къде сме? Това че не е в неговия град, не означава да си остави семейството. Нали се обичаме и ще сме семейство?
Говорихме няколко дни, преди да си замина и той ми каза - “Разбирам, че не е удачно в нас и семейството е важно , но на мен ми е по - важно на мен да ми е добре, аз съм свикнал тук и тук ще остана, тръгвай си и ще помагам за детето с пари и ще идвам да го виждам”. И не ме подкрепи , не ме разбра , не дойде с мен , а ме остави да си тръгна.
Тръгнах си и го блокирах. Започна да звъни на майка всекидневно, да пита как съм и да съм се връщала в тях. Тя му каза, да не ме търси , щом ме е оставил и , че аз там няма да се върна, заради брат му и ако иска да е с мен и детето, което чакаме , да дойде в моя град и да живее тук с нас. Да спре да звъни. Щял да си помисли и отново отказва да дойде. И така продължава да тормози. Пише и звъни на майка, говори едно и също да ходя там и, че няма да отстъпи той да дойде. Тя му каза, добре, тя няма да дойде у вас, ти като не искаш да идваш при нея, не я търси повече и това е . Спри да тормозиш. Но той не спира, не разбира от дума и накрая и тя го блокира.
Не знам какво да направя , да бъда ли с него, след това предателство изобщо… Искам детето ми да има баща, защото при мисълта , че няма да има ми става много тъжно и гадно, но не си виждам живота и бъдещето на детето ми покрай брат му и условията в тях. А Той не иска да се примири , да ме разбере и да дойде при мен, а е твърдоглав и на мен не ми остава избор, освен да си отгледам сама детето. Аз съм в края на 8 месец и скоро ще раждам. Чудя се какво да направя , да му се обаждам ли на раждането , да му давам ли да припознае детето. Или да го пиша на моите имена. Понеже искам да взимам издръжка. Посъветвайте ме какво да правя . Сега той си е в тях с брат си, аз в нас с нашите. Той няма никакво намерение да дойде в Русе и да сме едно семейство.
От 3 години сме заедно с моя приятел, но аз съм от Русе, той от Благоевград. В неговия град живяхме на квартира, аз отидох там заради него. След 2 год направихме опити за бебе и забременях. Тогава решихме да се преместим в тях да живеем, вече семейно и да не плащаме квартира повече. Но Той живееше с брат си. Като се преместихме в тях в началото всичко беше добре , но след месец , два дойдоха проблемите. Оказа се , че въпросния брат е комарджия , алкохолик и условията за живот в тях бяха под всякаква критика. Брат му, започна да се меси в отношенията ни. Настройваше го, казваше му лоши думи по мой адрес. Прибираше се пиян, искаше пари от нас за казино, постояно заеми и побоища. Аз се тормозех психически. Започнахме и с моя приятел да се караме, заради него и плачех постоянно, живях под стрес. Започнах да не издържам и не можах да продължа да живея с брат му и условията. Тогава пробвах да намеря друга квартира и се оказа, че няма нищо свободно и прилично за нас и бебето, което очакваме. Условията бяха ужасни и му казах , че не намирам нищо подходящо и да се преместим в моя град Русе на квартира. Там ще съм спокойна, ще родя, ще сме само тримата с детето и няма да има кой да ни създава проблеми. Очаквах да разбере, но ….тогава всичко се преобърна.
Не пожела да дойде в Русе за нищо на света, нямало пари там, бедно било, грозно, искал и свикнал в тях да живее. Ако не сме в тях , не искал семейство. Казах му, че в тях не става с брат му и условията и, че искам спокойствието си и на детето. Но не ме разбира, спори до последно с мен. Казва, че щом няма свободни квартири в неговия град, трябва да се примиря, както винаги е било в нашата връзка и да остана в тях с брат му, но не и той да дойде на квартира в Русе. Като в неговия град няма квартира и не можем да се махнем от брат му , какъв е проблема , той да дойде в моя град и там да се установим. Има ли значение къде сме? Това че не е в неговия град, не означава да си остави семейството. Нали се обичаме и ще сме семейство?
Говорихме няколко дни, преди да си замина и той ми каза - “Разбирам, че не е удачно в нас и семейството е важно , но на мен ми е по - важно на мен да ми е добре, аз съм свикнал тук и тук ще остана, тръгвай си и ще помагам за детето с пари и ще идвам да го виждам”. И не ме подкрепи , не ме разбра , не дойде с мен , а ме остави да си тръгна.
Тръгнах си и го блокирах. Започна да звъни на майка всекидневно, да пита как съм и да съм се връщала в тях. Тя му каза, да не ме търси , щом ме е оставил и , че аз там няма да се върна, заради брат му и ако иска да е с мен и детето, което чакаме , да дойде в моя град и да живее тук с нас. Да спре да звъни. Щял да си помисли и отново отказва да дойде. И така продължава да тормози. Пише и звъни на майка, говори едно и също да ходя там и, че няма да отстъпи той да дойде. Тя му каза, добре, тя няма да дойде у вас, ти като не искаш да идваш при нея, не я търси повече и това е . Спри да тормозиш. Но той не спира, не разбира от дума и накрая и тя го блокира.
Не знам какво да направя , да бъда ли с него, след това предателство изобщо… Искам детето ми да има баща, защото при мисълта , че няма да има ми става много тъжно и гадно, но не си виждам живота и бъдещето на детето ми покрай брат му и условията в тях. А Той не иска да се примири , да ме разбере и да дойде при мен, а е твърдоглав и на мен не ми остава избор, освен да си отгледам сама детето. Аз съм в края на 8 месец и скоро ще раждам. Чудя се какво да направя , да му се обаждам ли на раждането , да му давам ли да припознае детето. Или да го пиша на моите имена. Понеже искам да взимам издръжка. Посъветвайте ме какво да правя . Сега той си е в тях с брат си, аз в нас с нашите. Той няма никакво намерение да дойде в Русе и да сме едно семейство.
