Съгласна съм с Fever Ray на базата на личния си опит. Аз дори не гледам сторита и не посещавам ежедневно профилите в социалните ми мрежи. Та изпускам доста информация, но нямам време и желание да цъкам по цял ден на сторита и да скролвам. Вместо да си публикувам Коледните подаръци и вечери/ тоалети/ софри/ разходки/ събирания тази година си направих Дневник, в който записвам нещата, за които съм благодарна.
- Публикувана: 27 дек. 2024, 16:57 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2025, 11:19 ч.
Живот без социални мрежи
Животът представен в СМ е толкова илюзорен и лъжлив. От личен опит съм виждала щастливи двойки по снимки на мили коледни фотосесии, които в реала не си говорят и спят отделно. Но да, СМ стигат да знаеш, че познатите ти са живи и здрави, кой се оженил, кой има дете. За съжаление от ФБ разбрах и за кончината на една моя състудетка, починала от рак, на 30 години беше... беше съкрушително да го разбера, но иначе никога нямаше да го знам, защото тя живееше в друг град.
Социалните мрежи са полезни за добиване на информация, различна по вид, сериозна/несериозна, специализирана, шокираща, може и да се позавлява човек - лежерно, несериозно..
Истинските забавления обаче и преживявания не са в мрежите, а в живота. Истинския живот, а той според мен не е дигиталният. Някои откриват заместител в дигиталния, техен избор..
Друг е въпросът, че много хора поради самота, болест или невъзможност по някаква причина да създават удоволетворяващи връзки, да имат добро семейство като произход и/или да създадат свое такова, пускат котва в социалните мрежи.
За съжаление отдавна е факт и друг феномен - семейство с деца юноши на масата вечер и всеки си цъка с телефона. Общуване минимално, от време на време, свеждащо се до въпрос и едносричен отговор. Тъжна история..
Наскоро бях в София. Влизам в ДСК, работно време от 8.30, но вече става 8.37 часа и никоя от 7-те служителки не започва работа. Гледат си телефоните
И компютъра.
Аз от 7 минути съм в мамата, чакайки да започнат 🙂
Помислих си: ако сега някоя от тях е като мен в мамата, хипотетично бихме могли да сме в една и съща тема, и дори да си разменяме постове .. А сме на 3 крачки разстояние.
Почувствах се странно. Точно както семействата, за които споменах по-горе.
Истинските забавления обаче и преживявания не са в мрежите, а в живота. Истинския живот, а той според мен не е дигиталният. Някои откриват заместител в дигиталния, техен избор..
Друг е въпросът, че много хора поради самота, болест или невъзможност по някаква причина да създават удоволетворяващи връзки, да имат добро семейство като произход и/или да създадат свое такова, пускат котва в социалните мрежи.
За съжаление отдавна е факт и друг феномен - семейство с деца юноши на масата вечер и всеки си цъка с телефона. Общуване минимално, от време на време, свеждащо се до въпрос и едносричен отговор. Тъжна история..
Наскоро бях в София. Влизам в ДСК, работно време от 8.30, но вече става 8.37 часа и никоя от 7-те служителки не започва работа. Гледат си телефоните
И компютъра.
Аз от 7 минути съм в мамата, чакайки да започнат 🙂
Помислих си: ако сега някоя от тях е като мен в мамата, хипотетично бихме могли да сме в една и съща тема, и дори да си разменяме постове .. А сме на 3 крачки разстояние.
Почувствах се странно. Точно както семействата, за които споменах по-горе.
Те печелят предимно от реклами, които правят на конкретни продукти. Не пряко от самите вю-та. В ут се печели от гледаемост, но много пъти по-малко от това да покажат някой продукт или да имат трайно сътрудничество с конкретен бранд примерно кауфланд.
Лайковете и абонатите помагат, когато се търси инфлуенсър, който да представя конкретния бранд. Примерно продуктът Х иска да работи с инфлуенсъри и казва “търсим инфлуенсър, майка на бебе до 1 година с Х абонати в Инста, Х абонати в ут”.
Проблемът при инфлуенсърите е, че не могат да се откъснат от социалките.
Лайковете и абонатите помагат, когато се търси инфлуенсър, който да представя конкретния бранд. Примерно продуктът Х иска да работи с инфлуенсъри и казва “търсим инфлуенсър, майка на бебе до 1 година с Х абонати в Инста, Х абонати в ут”.
Проблемът при инфлуенсърите е, че не могат да се откъснат от социалките.
Със сигурност е живот, но за мен е ограничено да не мога да комуникирам така лесно с приятелите и познатите. С фейса е просто по-лесно. Един общ чат или група и вече сме организирани. Ползвам го точно за да се свързвам.
С кого не можеш да се свържеш без ФБ
УТ е ютюб, да. По-възрастните ми близки не обичат да пишат. Споделяли са ми, че за тях едно обаждане за две минути означава много повече от писане за 20 минути. Обаче, ако докато работя са ми звъннали петима близки и трябва да се обадя обратно на всеки, то няма да ми остане време да работя или да си почина след работа от приказки.
Със сигурност е живот, но за мен е ограничено да не мога да комуникирам така лесно с приятелите и познатите. С фейса е просто по-лесно. Един общ чат или група и вече сме организирани. Ползвам го точно за да се свързвам.
С кого не можеш да се свържеш без ФБ
Мне. Говоря само с куриера на спиди и на еконт като ми звъннат, че са долу. Сигурно сумарно имам 15 минути разговори месечно, като това включва и да си запазя час някъде за нещо, ако не може онлайн.
Не мога да се свържа с колегите си, за които писах горе. Също с хората от чужбина е по-лесно, все се намира повод да им пишеш като качат някоя снимка или нещо.
Като цяло знам за възрастните, че обичат да говорят, но аз време и желание нямам. В работно време абсурд, вдигам рядко телефона си въобще.
Аз отдавна не качвам нищо във фейсбук, но следя разни групи за поезия, за музика, много харесвам групи със снимки от красиви градове и села. Предимно български, но от време навреме гледам и от чужбина. Не пиша в тези групи, само харесвам някои от нещата, които другите са качили. Пиша понякога във фейсбук групата на града ни, например, ако ми е необходим майстор или нещо от този сорт. Понякога честитя лични празници на хора, които са ми средно близки ( на близките винаги по телефон). Ползвам месинджъра да си пиша с приятели и с дъщеря ми. Заведението от което си поръчваме кетъринг на обяд, качва менюто си на фейсбук страница. Вайбър ползвам предимно за служебна кореспонденция. Да най-добре е по ел.поща, но имаме клиенти и доставчици, които постоянно са в движение и я проверяват веднъж на два дни, а понякога е спешно. Уотсап си сложих заради племенниците ми. В ю туб и тик ток рядко гледам, ако някой във фейсбук е сложил линк към нещо, което ме интересува.
Какво се разбира под възрастни? Имам само фб, защото е връзката ми с работодателя и редакторите, а също така е служебния чат. Следя групите за болните с моите диагнози, друго не гледам, не ме интересува. Никъде другаде нямам регистрация, не ми върши никаква работа. Във форуми поглеждам обикновено по време на работа, ако съм се изморила, да се разсея. Телефона ми е само слушалка, да се обадя, нямам интернет, стига ми компютъра.