Живот без социални мрежи

  • 8 385
  • 238
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 18 347
Нямам и не ползвам нито ФБ, нито Инстаграм. Само Вайбър за бърз и безплатен контакт с най-близките.

# 16
  • Мнения: 15 673
Никога не съм имала ФБ и отдавна се убедих, че това е бил правилен избор.Не съм тип да се показвам, да дебна някой и да научавам всички клюки веднага.Гледам понякога колежки обсъждат някой, злобеят, или се ядосват, че са ги ''разкрили'' по някакъв повод. Joy
Нямам вайбър и доста хора при различни обстоятелства са ми се ядосвали.Ако много държат те си инсталират WhatsApp.Него си използвам от много години точно заради близките в чужбина.

# 17
  • Мнения: 11 819
Имам и ФБ, и ИГ. Нищо не поствам, ползвам ги да следя групи, чатове и да получавам всевъзможна информация. Ползите за мен са повече от вредите, особено като не споделям нищо. Не виждам разлика от висенето във ФБ с висенето тук във форума, все висиш на телефона и губиш време.

Забелязвам тенденция на самохвалство сред хората, които не ползват ФБ или ИГ, сякаш са по-умни и интелигентни от ползващите. Grinning не мисля, че е критерий. Всички сме пристрастени към телефоните/ компютрите в определена степен.

# 18
  • Мнения: 2 026
Разбира се, че може да живее човек без социални мрежи, аз доста такива хора познавам. Вярно е, че не са млади, в диапазона 40-50 години.
За млад човек, на 20 години, предполагам  не стои такъв въпрос. Доколкото имам досег до младежи, те си имат нещо като активен живот там. Нещо, което аз, въпреки че ползвам фейсбук, изобщо нямам. Ако не е по работа, аз мога и месец без фейсбук, инстаграм и тик ток нямам. Но младите хора наистина си имат някакъв живот там.

# 19
  • При семейството си
  • Мнения: 7 875
Животът без Фейсбук е хубав, защото не трябва да виждаш обработените снимки на застаряващи жени, свалените снимки от интернет, на семейства, отчаяно желаещи да се представят за щастливи, брутално глупавите качвания на мъже, които отказват да приемат, че са безинтересни.
Пенсионерите са най-застрашени: не могат да започнат сутринта си без „Доброутроприятели” и мигаща снимка на кафе. После следят и се радват на всяка анимирана картинка отдолу. Изобщо една тъжна нереалност.
А каква е щастливата реалност, особено, за българските пенсионери, например и останали без половинката?!
Майка, за съжаление, не успя да е толкова активна в социалните мрежи.
Сега ми е мило, когато ми излизат спомени, постове от баща ми във фейсбук.

# 20
  • Мнения: 2 239
На фейса му забравих паролата и е неактивен от години, инста, тик ток и други нямам.
Следя няколко канала в ютуб и бг мама и имам чувството, че прекалявам и се пресищам, но продължавам. Много тъпо чувство и мисля, че ми трябва спешен детокс.
Чест о казано, не знам как хората смогват с живота си с толкова социални мрежи, ако имат.

# 21
  • Мнения: 647
На фейса му забравих паролата и е неактивен от години, инста, тик ток и други нямам.
Следя няколко канала в ютуб и бг мама и имам чувството, че прекалявам и се пресищам, но продължавам. Много тъпо чувство и мисля, че ми трябва спешен детокс.
Чест о казано, не знам как хората смогват с живота си с толкова социални мрежи, ако имат.
Бихте ли споделили  канали в ютуб? Аз например  следя пилот Симона, румънка, също и няколко канали за животни.

# 22
  • Мнения: 1 186
Ами според мен бг мама спада към социалните мрежи. Щом качваш някакво съдържание в интернет, с възможност други потребители да коментират, значи е това. Или?

# 23
  • Мнения: 544
Ползвам редовно Инстаграм, Телеграм и Вайбър. ФБ някак не ми хареса. От години не съм влизала в профила ми. Както и още в няколко социални мрежи. Попринцип харесвам форуми обаче повече от тях вече "мъртви“. Всъщност за мен са останали един в моята страна и този форум.

# 24
  • Мнения: 2 875
Животът без Фейсбук е хубав, защото не трябва да виждаш обработените снимки на застаряващи жени, свалените снимки от интернет, на семейства, отчаяно желаещи да се представят за щастливи, брутално глупавите качвания на мъже, които отказват да приемат, че са безинтересни.
Пенсионерите са най-застрашени: не могат да започнат сутринта си без „Доброутроприятели” и мигаща снимка на кафе. После следят и се радват на всяка анимирана картинка отдолу. Изобщо една тъжна нереалност.
А каква е щастливата реалност, особено, за българските пенсионери, например и останали без половинката?!
Майка, за съжаление, не успя да е толкова активна в социалните мрежи.
Сега ми е мило, когато ми излизат спомени, постове от баща ми във фейсбук.
Четат толкова много там, че в един момент спират да правят разлика кое е истина и кое не; разпространяването на психоза, омраза, нагнетяването на напрежението … всичко това им се отразява на нервите; започват да добавят за приятели непознати, имат отворени профили; отбелязват се къде са и какво правят, също с кого; пускат си картички и се поздравяват само с анимирани линкове … в един момент спират да общуват по естествения начин, но същевременно са много активно общуващи в социалните мрежи.

# 25
  • При семейството си
  • Мнения: 7 875
Животът без Фейсбук е хубав, защото не трябва да виждаш обработените снимки на застаряващи жени, свалените снимки от интернет, на семейства, отчаяно желаещи да се представят за щастливи, брутално глупавите качвания на мъже, които отказват да приемат, че са безинтересни.
Пенсионерите са най-застрашени: не могат да започнат сутринта си без „Доброутроприятели” и мигаща снимка на кафе. После следят и се радват на всяка анимирана картинка отдолу. Изобщо една тъжна нереалност.
А каква е щастливата реалност, особено, за българските пенсионери, например и останали без половинката?!
Майка, за съжаление, не успя да е толкова активна в социалните мрежи.
Сега ми е мило, когато ми излизат спомени, постове от баща ми във фейсбук.
Четат толкова много там, че в един момент спират да правят разлика кое е истина и кое не; разпространяването на психоза, омраза, нагнетяването на напрежението … всичко това им се отразява на нервите; започват да добавят за приятели непознати, имат отворени профили; отбелязват се къде са и какво правят, също с кого; пускат си картички и се поздравяват само с анимирани линкове … в един момент спират да общуват по естествения начин, но същевременно са много активно общуващи в социалните мрежи.
Попитах нещо съвсем друго…самотен вдовец/вдовица пенсионер в БГ как, къде и как общува в реала, естствено, каква е алтернативата на “добро утро” във фейса и анимираните картички на кафе?!
Психоза, омраза, напрежение, “тъжна нереалност” по би ме притеснило при непълнолетни, младежи, на които им е времето за събирания, влюбвания, купони, реален, не виртуален живот.

# 26
  • Мнения: 24 109
Нямам проблем със социалните мрежи.
Избирам по интереси (лични и професионални) и какво ме вълнува в момента.
Имам силна цедка и хигиена на виртуалното пространство.
Така че за мен са източник на информация и полезност.

# 27
  • Мнения: 2 875
Животът без Фейсбук е хубав, защото не трябва да виждаш обработените снимки на застаряващи жени, свалените снимки от интернет, на семейства, отчаяно желаещи да се представят за щастливи, брутално глупавите качвания на мъже, които отказват да приемат, че са безинтересни.
Пенсионерите са най-застрашени: не могат да започнат сутринта си без „Доброутроприятели” и мигаща снимка на кафе. После следят и се радват на всяка анимирана картинка отдолу. Изобщо една тъжна нереалност.
А каква е щастливата реалност, особено, за българските пенсионери, например и останали без половинката?!
Майка, за съжаление, не успя да е толкова активна в социалните мрежи.
Сега ми е мило, когато ми излизат спомени, постове от баща ми във фейсбук.
Четат толкова много там, че в един момент спират да правят разлика кое е истина и кое не; разпространяването на психоза, омраза, нагнетяването на напрежението … всичко това им се отразява на нервите; започват да добавят за приятели непознати, имат отворени профили; отбелязват се къде са и какво правят, също с кого; пускат си картички и се поздравяват само с анимирани линкове … в един момент спират да общуват по естествения начин, но същевременно са много активно общуващи в социалните мрежи.
Попитах нещо съвсем друго…самотен вдовец/вдовица пенсионер в БГ как, къде и как общува в реала, естствено, каква е алтернативата на “добро утро” във фейса и анимираните картички на кафе?!
Психоза, омраза, напрежение, “тъжна нереалност” по би ме притеснило при непълнолетни, младежи, на които им е времето за събирания, влюбвания, купони, реален, не виртуален живот.
Познавам много пенсионери, които ходят в клубове тип на пенсионера, организирани екскурзии, празнуване на празници, ангажиране в читалища и други подобни. Покрай тези дейности си общуват и се събират активно, помагат си един на друг, ходят на концерти. Потънат ли в социалните мрежи губят интерес към личното общуване, защото е по-натоварващо и изискващо. Възрастните също са застрашени като младите.

# 28
  • Мнения: 4 410
Ох, направо съм пристрастена към социалките… Ужасно, но факт.
Имам почти всичко - ФБ, ИГ, Тредс, Тик-ток, но най-вече комуникирам през Вайбър. WhatsApp го ползвам, за да си пиша/говоря с една приятелка от чужбина, Месинджър - имаме си там разни приятелски групи. Всеки канал за комуникация ми е полезен. Миналата година например по Месинджър успяхте да организираме среща на курса ни в университета, с някои колеги не се бях виждала от повече от 15 г., много забавно беше. Супер трудно издирихме колеги без ФБ…
Но и на мен основното ми поле за изява е bg-mamma. Предпочитам да съм откровена за нещата, които пиша… и анонимна. По едно време пишех в разни ФБ групи, ама там всеки ти гледа снимки, профил, ала-бала, тук си ми е най-добре.
Иначе - сигурна съм, че ако работех нормална работа от 09 до 18 ч. нямаше да съм така активна по социалките, само че като съм безработна, а и основно си седя вкъщи (по здравословни причини, не съм кифла)… Това ми е начин за социален контакт.
Уф, от всичките най-недолюбвам Тик-ток. Като го отворя, виждам клипчета на тийнове, изправя ми се косата, че моето вкъщи го чака в близките години същото и го затварям.

# 29
  • Мнения: 647
Ох, направо съм пристрастена към социалките… Ужасно, но факт.
Имам почти всичко - ФБ, ИГ, Тредс, Тик-ток, но най-вече комуникирам през Вайбър. WhatsApp го ползвам, за да си пиша/говоря с една приятелка от чужбина, Месинджър - имаме си там разни приятелски групи. Всеки канал за комуникация ми е полезен. Миналата година например по Месинджър успяхте да организираме среща на курса ни в университета, с някои колеги не се бях виждала от повече от 15 г., много забавно беше. Супер трудно издирихме колеги без ФБ…
Но и на мен основното ми поле за изява е bg-mamma. Предпочитам да съм откровена за нещата, които пиша… и анонимна. По едно време пишех в разни ФБ групи, ама там всеки ти гледа снимки, профил, ала-бала, тук си ми е най-добре.
Иначе - сигурна съм, че ако работех нормална работа от 09 до 18 ч. нямаше да съм така активна по социалките, само че като съм безработна, а и основно си седя вкъщи (по здравословни причини, не съм кифла)… Това ми е начин за социален контакт.
Уф, от всичките най-недолюбвам Тик-ток. Като го отворя, виждам клипчета на тийнове, изправя ми се косата, че моето вкъщи го чака в близките години същото и го затварям.
Бързо оздравяване! А какво е тредс?

Общи условия

Активация на акаунт