И мен ме плашат. Не знам кому е нужно като всички деца са различни. Както и всички бременности. И аз съм спокойна, надявам се всичко да мине наред, и да имам едно добро и спокойно бебе, да им затворя устите на всички тези.
- Публикувана: 28 дек. 2024, 11:54 ч.
- Последно мнение: 17 фев. 2025, 15:19 ч.
💗Януарчета 2025 💙💛Тема 4🧡
Всичко ще е наред, момичета! И бременността и периода след раждането са уникални моменти и не е нужно да ни натъкват какво щяло да е и как еди какво си. Иначе как ще има такива като мен, които са вече с три деца, ако е толкова гадно и непоносимо всичко.😁🤣 При всеки е индивидуално и изобщо не слушам баби, лелки и познати като започнат да ми обясняват кое как щяло да стане и колко изморена ще съм.За сега се оправяме добре с мъжа ми и даже си мисля, че Господ много целево ни е изпратил третата рожба, защото на зрели години по много по- различен начин гледаме и двамата на нещата.
Като настроение - супер спокойна и в хармония съм. Просто сякаш съм оставила всичко в ръцете на оня горе и знам, че той ще ми помага и е зад мен. Даже и не изпитвам страх от раждането, само от упойката хаха
От хормоните ли е, от вътрешна настройка ли, но се надявам така да е и занапред.
Много ме дразни, като хората започнат с: Ти чакай само един какво си. Или колко е трудно, гадно, тежко, като родиш. Как postpartum периодът съсипва психически и т.н. - сякаш това е норма и сякаш това да.имаш дете е някаква жертва и компромис и детето ти е едва ли не враг и тормозник и ти е отнело радостта от живота. Не знам защо хората искат да.се чувстват така и постоянно го изтъкват, но за мен бременността беше и е магичен период, един от най-интересните и прекрасни в живота ми, така ще е и с майчинството. Иначе и за бременността постоянно беше - Чакай само да видиш, Ужасно е, Не се издържа и т.н.
При вас срещат ли се такива мрънкачи?
От хормоните ли е, от вътрешна настройка ли, но се надявам така да е и занапред.
Много ме дразни, като хората започнат с: Ти чакай само един какво си. Или колко е трудно, гадно, тежко, като родиш. Как postpartum периодът съсипва психически и т.н. - сякаш това е норма и сякаш това да.имаш дете е някаква жертва и компромис и детето ти е едва ли не враг и тормозник и ти е отнело радостта от живота. Не знам защо хората искат да.се чувстват така и постоянно го изтъкват, но за мен бременността беше и е магичен период, един от най-интересните и прекрасни в живота ми, така ще е и с майчинството. Иначе и за бременността постоянно беше - Чакай само да видиш, Ужасно е, Не се издържа и т.н.
При вас срещат ли се такива мрънкачи?
Абсолютно по същия начин се чувстваме с моя. Чувстваме се щастливи и спокойни и нямаме търпение да мине и да се приберем вкъщи с малкия.
Същите неща ги говорят хората с деца и без. Омръзна ми да слушам как щяло да ми писне и съм търсила на кого да си оставя детето. С моя не очакваме всеки момент да е цветя и рози, но когато искаш дете и си чакал за него? Със сигурност ще има напрегнати моменти, но и хубави, много хубави. Също така усещам, че моментът, в който се случи, е когато трябва, а не в началото на 20те ми години както много познати набързо, че били млади. Чувствам се като друг човек, на ръба на 30те си години.
Момичета, страхотни сте в тази тема! Много се радвам, че споделяме едно и също настроение и мнение и наистина не разбирам нуждата хората с деца и без деца постоянно да повтарят колко е ужасно и трудно да имаш бебе. Защо го правят, не мога да си обясня. И в крайна сметка, дори и да се падне проблемно, ревливо бебе - това е период, няма да е все така.
Една приятелка ми каза - postpartum периодът ми беше най-тъмния, черен и страшен период в живота и до ден днешен си тъгувам за старото аз. Наистина не го разбирам това и за мен, обща взето дори е избор да се чувстваш и приемаш така нещата, защото детето ти, създадено от теб и човекът, който обичаш, не може да носи нищо по-различно от любов и светлина, колкото и да е труден опознавателния период.
Стискам палци всички да си запазим позитивизма и спокойствието и след раждането
Ще си споделяме пак 
В тази връзка - как са мамите, които вече родиха? Изписаха ли ви? Как се възстановявате?
Една приятелка ми каза - postpartum периодът ми беше най-тъмния, черен и страшен период в живота и до ден днешен си тъгувам за старото аз. Наистина не го разбирам това и за мен, обща взето дори е избор да се чувстваш и приемаш така нещата, защото детето ти, създадено от теб и човекът, който обичаш, не може да носи нищо по-различно от любов и светлина, колкото и да е труден опознавателния период.
Стискам палци всички да си запазим позитивизма и спокойствието и след раждането
Ще си споделяме пак В тази връзка - как са мамите, които вече родиха? Изписаха ли ви? Как се възстановявате?
KPP, мисля, че някои хора се чувстват така заради парньорите си. Както винаги съм мислила с дете не се сплотява връзка, а се тества. В този ред на мисли, някои жени остават сами без особена подкрепа от мъжете си, а те, ако трябва да си гледат децата, дигат олелия.
Надявам се да останем позитивни и да се подкрепяме тук, когато ни е тежко!
Надявам се да останем позитивни и да се подкрепяме тук, когато ни е тежко!
Нашата беба вече е на 2 седмици..Днес ходихме на контролен преглед в болницата, където родих. Наддала е малко, но има какво да се желае. Само на кърма е и на поискване. На моменти спи по 3 часа пълни вечер, преди да стане време за храна, а понякога на всяко оставяне в кошарата се буди и пак е на гърба. Не су оплаквам, сега ми су е паднало да се гушкаме..😁
Още няма режим, но се надявам скоро да изградим такъв. Не сме излизали все още на разходка с количката, но утре се каня. Днес й дадоха витамин К и от 20тия ден започваме Вигантол - вит Д. Ходело се на ортопед на около 20ти ден, та другата седмица и.това ни чака.
Пъпчето падна на 5ти ден, но още я къпем над чешмата. Утре вече си мисля да я слагам в коритото.
Иначе аз си се възстанових бързо. Раждах без упойка,.още от болницата си ставах и су оправях сама. На 7ми ден ходих на контролен при АГто, всичко е ок. Понеже имам разширени вени, и.ня съдов ходих пак - посвили са се. Остана само една изпъкнала, но тя си е от преди бременността. Продължавам с чорапите с компресия, но за зимата са екстра-идеално топлят 🤣
Още няма режим, но се надявам скоро да изградим такъв. Не сме излизали все още на разходка с количката, но утре се каня. Днес й дадоха витамин К и от 20тия ден започваме Вигантол - вит Д. Ходело се на ортопед на около 20ти ден, та другата седмица и.това ни чака.
Пъпчето падна на 5ти ден, но още я къпем над чешмата. Утре вече си мисля да я слагам в коритото.
Иначе аз си се възстанових бързо. Раждах без упойка,.още от болницата си ставах и су оправях сама. На 7ми ден ходих на контролен при АГто, всичко е ок. Понеже имам разширени вени, и.ня съдов ходих пак - посвили са се. Остана само една изпъкнала, но тя си е от преди бременността. Продължавам с чорапите с компресия, но за зимата са екстра-идеално топлят 🤣
За тази цел почти напълно съм игнорирала такива външни влияния - съвети, принципи и т.н.
Не обичам да ми натякват и да ми се месят. Аз съм много спокоен човек и явно това ги кара да ми приказват глупости, че да ме стреснат.
Да тежко ми е вече, доста килограми качих и тн, но всеки минава през това, така че стига бебчо да е добре другото ще мине и замине.
Не обичам да ми натякват и да ми се месят. Аз съм много спокоен човек и явно това ги кара да ми приказват глупости, че да ме стреснат.
Да тежко ми е вече, доста килограми качих и тн, но всеки минава през това, така че стига бебчо да е добре другото ще мине и замине.
Аз пък да ви кажа, изобщо не слушайте никого. Моите далечни спомени за малко човече вкъщи са просто страхотни. Много пъти съм казвала, че ако всички бебета са като моето бих родила поне още две. Тъй като се наложи преди третата му годинка да започна да си го гледам сама бях и майка и баща и доста строг и взискателен родител. На около 4 и половина изведнъж бебчо стана самостоятелен мъж за много неща и няма да ви кажа как ми липсваше да го обгрижвам във всяка една форма. Сега вече е по-голям от мен, но продължаваме да си се гушкаме по много пъти на ден. Та като се роди покрай нас някое бебе и все наричам да е спокойно и кротко бебе каквото е било моето. От втората седмица започна да пропуска едно нощно ядене, кърмех го до след годинката, нито колики, нито зъби, после нито болнав е бил, изобщо бебе мечта, та да и такива бебоци има или пък се замислете може би съм била така настроена...нямала съм кукла вкъщи, а бебе и няма как да е нямало кофти моменти, всеки избира какво да помни и говори 
На всички ви пожелавам да запазите само хубавите спомени и гушкайте ги, обичайте ги, обгрижвайте ги докато можете
На всички ви пожелавам да запазите само хубавите спомени и гушкайте ги, обичайте ги, обгрижвайте ги докато можете
Болят,особено сутрин след събуждане първите 15-20 мин е ужас. Така и с краката. През деня отоците спадат и вечер наново.
При задържане на вода примерно на ръцете, болят ли ви? Забелязах, че май задържам, пръстите ми са станали малки кебапчета и имам болка при свиване и отпускане или съм прекалила с чистенето вчера?🥲
Аз съм 4-ти ден след секцио, утре най-вероятно ще ни изписват. За щастие имам доста кърма и не й давам от АМ. Засега се гледаме успешно, но на мен ми е доста трудно движението. Няма търпение да се приберем, та да имам поне някаква подкрепа от таткото, като примерно ми я носи да я кърмя и я преобува, защото ставането и лягането са най-тегави.
Успех на всички очакващи мами! ❤️
Успех на всички очакващи мами! ❤️
При задържане на вода примерно на ръцете, болят ли ви? Забелязах, че май задържам, пръстите ми са станали малки кебапчета и имам болка при свиване и отпускане или съм прекалила с чистенето вчера?🥲
Тези от вас родили със секцио, носите ли колани и ако да от кога препоръчват. Аз не помня с първото кога сложих, но вкъщи помня че носих. Имах преди година голяма коремна операция и още на 2-3 ден сложих колан и се родих буквално...не помня обаче при секциото...
Ще дам пример с първото дете - 3 см разкритие имах в 13.00, когато бях ня преглед и тонове. Отидох си, с послание от лекарката, че мечка довечера за раждане - аз не вярвах. В 5 следобед одих да пазарувам и да взема свеки от гарата, когато започнаха малко по- чести контракции. Приеха ме в 19.00, не излизаше на тоновете да имам контракции. В 23.10 се роди първородната ми дъщеря. Нямаше време за упойка, защото акушерката до последно не ми вярваше, че имам контракции. Оказа се, че апарата им не е много в час.😁