Професията при избора на партньор

Всичко се оценява, но няма "крепостно селяничество".
Хората сменят браншове, поприща, преквалифицират, започват бизнеси, сменят държави, емигрират, особено сега в мега глобализирания луд свят. Вече сме в Шенген, до някоя и друга година ще паднат и визите с Канада, САЩ и Австралия.

Не бих създала семейство със сервитьор.Нямам нищо против професията ,работила съм я и се изкарват хубави пари.
Но смятам че е до една определена възраст и следва преквалификация.Да разчиташ на бакшишите на клиентите за да изхранваш семейство, за мен е несериозно за един човек който вече е на 30+ и има жена и деца.

Абе с образованието като млад ти е все тая, после ти е много важно при създаването на семейство, а после виждаш, че все пак никак не е важно. Цикълът се завърта. В момента пет пари не давам за образованието на мъжа до мен, нищо, че моят е мегаобразован. Важни са ми емоционална, сексуална, интелектуална съвместимост, както и все пак като минимум равностойни финанси, колкото по-заможен, толкова по-добре. )
Изобщо, аз като си спомням с мъжа си какви скандали съм му вдигала като ми е казвал, че иска да живеем спокойно и да приеме някаква позиция близо до мен, за да сме заедно, а аз му опявах, че позицията е под него и трябва да гоним мечтите си. Сега хич не ме интересуват мечтите му, да ходи да бачка да издържа семейството, под квалификация, над квалификация все тая Пращам го да се цани докер на пристанището, но не се навива.

За връзка просто, не. Но ако ще се създава семейство, трябва да си наясно какво приемаш или не. Професии, свързани с постоянно отсъствие от дома, отреждат на единия родител изключително активна роля. Също, да се оправя сам както в обичайни, така и тежки ситуации. Пример от човек, близък до мен. Партньорът беше далеч при раждането на децата, за повечето рожденни дни, при тежка семейна загуба.
Конкретно на въпроса, не бих създала семейство с човек, чиято професия изисква дълги отсъствия.

Между другото, много уважавам мъже, които са имали смелостта да сменят сферата, като мен. Това показва решителност и амбиция.

За мен любовта е физическото присъствие. Това мъж да ми отсъства, ми е просто невъзможно.

Много си зависи от хората, познавам много семейства, за които това работи. Но си признавам, че и не е моето също.

До характер е най-вече, да, дали мъжът поддава или сам шава. Но и до професия. Как пък някоя секси 30+годишна не се сложи веднъж на някой 50г. тираджия, да го измъкне от брачното ложе и да му народи деца, а все на адвокатите и прокурoрите?!

Да, до характер е + както МарияХрис написа - емоционална, сексуална и интелектуална съвместимост.

МарияХрис, защо да е заможен?
За да ти дава по много, или за да не ти иска?
Въпреки че последното не ми се е случвало никога, дано не се и налага.

Нали се знае, че е нож с две остриета "заможността?
Един от вариантите е, ако се стигне до раздяла, си взима всичко.
Вторият - повечето нямат пари, както си представят много, а са задлъжняли в заеми и кредити до гуша, а едни пари просто се въртят.

Revoker, нали е казано, че вторият брак трябва да е с човек, който да няма недостатъците на първия партньор. Моят мъж си е умен, хубав, добър, висок, спортен, но е бедняк. Та за разнообразие, ако имам втори брак,  бих искала  да е с доста богат мъж.  На мен през живота ми мъж не ми е искал пари, не се сещам човек от който и да е било пол изобщо да ми е искал. Усещат хората, че самата аз чакам на друг да ми оправи живота, не давам )) Наливам много в децата си и си търся втори мъж да налива в тях, че първият не смогва. Иначе си прав, че при много хора е вятър, мъгла и поза, а не заможност. 
 
И аз познавам хубаво семейство с мъж тираджия, които успяха за рекордно време да си купят апартамент, мъжът се скъсваше от работа и го нямаше изобщо. Жената беше с две породени деца и почти не работеше, защото сама ги гледаше. Обичат се, но не е за мен това. И аз съм имала продължителни периоди, в които съм била сама -- първата ми и втората ми бременност.По време на втората направо изнемогвах, баткото беше на година и нещо, на две, когато се роди малкият, и го мъкнах навсякъде с мен, вкл по прегледи и изследвания, по лекции и по какво ли не. Направо беше лудница, беше ми физически трудно и много зле повлия на връзката с мъжа ми. Но за някои жени това е ежедневие години наред. Тежко е и за двамата партньора, тежки професии са това.

За изневерите нямам представа, но май за пилотите и лекарите казват, че били много неверни. ) Нямам представа, тъй като мъжът ми не  е от посочените професии.

Коя пък им се слага на адвокати и прокурори?
Половината са пияници, а мнозинството от претовареност и стрес не мога да го вдигнат.

Не е без значение професията. Лекари, журналисти, които дежурят и не знаеш кога ще хукнат нанякъде, защото има събитие или някой закъсал… Няма празници и реално свободата е много ограничена, съсипват се личните моменти, за отглеждане на деца да не говорим, все едно самотна майка. Това едно 20 години да теглиш като самотен родител, не знам, дори и хубави пари не я оправят подобна ситуация, защото ако и ти имаш сериозни професионални умения и хобита, какво се случва с тях, малко единият се отказва от почти всичко, заради професията на другия. Може, не че е престъпление то е както го реши двойката, но става като с една позната, която казваше следното: скъсахме, защото не се засичахме, нейната работа беше предимно нощни смени, той пък спортист с режими на храна, сън, единият докато спи, на другия му се пада да работи. Темата е много хубава.

Иска ми се да кажа, че професията не е важна, но ще излъжа. Двамата най-красиви (по мое субективно усещане) мъже, които познавам ги зачеркнах заради “професиите” им - единият стриптизьор, другият наркодилър (по слухове). Тези с дългите отсъствия също бих ги зачеркнала, по-добре сама, честно казано. Въпреки че преди време се запознах с един много приятен международен шофьор. При тази професия освен отсъствията, другият проблем е, че една голяма част от тях много пият. Ама наистина много. Моят познайник и той така. Аз, въпреки че съм твърд въздржател, все пак имам някакъв толеранс към хората, на които им се случва да пийнат по 1-2 питиета от време на време, та дори и да се напият веднъж годишно. Там обаче твърд алкохол се пие с всяко хранене.

За мен преди всичко е важно човекът да е работлив и да не се плаши от труд. Дали ще е автомонтьор, продавач, доставчик или ще има престижна професия за мен не е важно, стига да е трудолюбив. Познавам достатъчно търтеи, които без патериците им са загинали в истинския живот. Също ми прави впечатление, че по офисите на големите компании също се развива едно поколение мъже, които, ако стане нещо и опцията за работа на бюро вече не е на масата, и те са живи загинали. Не всички, разбира се, но все по-често срещам едни младежи, които дотук на хляба само мекото са видяли и не могат да се оправят в елементарни житейски ситуации.

Ривоукър, съгласна съм, но емоционална, сексуална и интелектуална съвместимост (+ бих добавила финансова) се предполага, че трябва да са налични, когато влизаш във връзка или сключваш брак. Иначе защо да го правиш? Изключвам варианта по сметка. И не е задължително винаги някое от тях да залипсва, за да се стигне до изневяра, но да не задълбавам в неприятната тема "изневяра".

Плюс това, не пиша от личен опит и определено не е моето, но да се отнеме един от двамата партньори в дълга моногамна връзка от трети човек, който таргетира по някакъв критерий, изобщо не е толкова рядко срещано явление. Взимат си и “предварително одобрен”, вече издържал скрийнинг критериите на друг/-а, видно добър съпруг, баща, примерно.

МарияХрис, не сменяй хубавия мъж с по-богат! 😀 Щом е с гореописаните качества, стимулирай, подкрепяй да търси начин да подобрява фин. си положение, ти, също. Не, че си тръгнала да го заменяш, де.

Не е добър вариант, просто. Стандартът ти става зависим от друг по-заможен, утре я го има, я го няма, а и никой мъж няма да дава толкова за децата ти, колкото собственият им баща, стига той да е човек на място, разбира се. Мъжете по принцип чужди деца не искат, хеле пък да горят от желание да наливат в тях финансово. Иначе браво, че инвестираш в децата.

Годзила, тези, които аз визирам и от които тръгна дискусията, не са пияници и определено още могат да го вдигат, щом на 50+ дундуркат бебета в момента, някои и близнаци даже, вместо да си гледат кефа, но възпроизвеждането има своята цена.

И не малко жени им се слагат. Желаните партньори винаги са в недостиг (липсват на “пазара на сингълс”) или имат високи критерии, така че “мили очички” и “слагане” е често, особено при адвокати, инвестиционни банкери, лекари, пилоти. Колко “приятели”, колеги /колежки, подчинени на обвързани хора “чакат в засада”, правят комплименти, уж невинно флиртуват, четкат его и самочувствие, тънко подкопават приятелката/ жената: “тя не те заслужава, не те оценява”?! Има, има кой да им се слага и, в контекста на темата, при някои професии се случва по-често, отколкото при други.

Bridgette, разбира се.
Но съвместимостта идва с опознаването и времето, колкото и да си мислим, че е "по дифолт".
При повечето хора се получава отзад-напред, а именно "проба-грешка".
Т.е., още не са се опознали, направили няколко секса, прекарали 3 уикенда, минали 2-3-4 м. и влизат във връзка, което само по себе си да кажем е ок, особено след едни години.
Аз затова съм за максимално прекарване на време колкото се може повече от самото начало, в най-различни ситуации с "прихождания", "при него", "при нея", на СПА, на без значение къде, различни ситуации, за да не се разтакава прекалено във времето това "опознаване за съвместимост". Има доста прикрити хора, дори да не са, някои неща за миналото им, характера, се научават с времето. Категориочно в брак, особено интелигентен и зрял човек не влиза току-така. И изобщо не става дума само за "материалния интерес".

По финансовия въпрос какво да ти кажа...не е просто до "има", "няма".
Важен е, но ако е достигнат някакъв комфорт, сякаш е по-разумно леко да се натисне спирачка, намали темпото, и двамата да се концентрират върху трупане на моменти и преживявания. В края на краищата след една възраст малко, или много се предполага, че поне нещо трябва да имаш, и да си се уредил в някаква степен.
Иначе, ако визираш да не са с различен лайфстайл, и единият да "не смогва", различни приоритети, може и да пречи, не съм бил в такива отношения, и двамата винаги сме имали, всеки си е бил доволен, и просто сме споделяли мигове и време, тела.
Има жени предпочитат мъжете им да изкарват по-малко, но да са всеки ден с тях, до тях, в кревата им, други не се интересуват толкова от това, а от поредния воаяж до Дубай, или на Малдивите, поредната "фотка" "у соц. мрежата" с кифленската физиономия, използвайки телата си, секса, като "трамплин" към "заветните цели".

Има го момента с "готовия партньор".
Но, за да се стигне дотам, "отнетият" е позволил да се случи; във връзката навярно нещата не са вървяли, а може и от години. От нас зависи, държим ли на човека си, всичко наред ли е, невъзможно да ни бъде "отнет", защото се слагат граници с другите. Много, които не умеят, на вид свестни, моногамни, се хилотят навсякъде с всеки, споделят какво ли не от личния живот, после се чудят "ама как така".

Да, нека не дълбаем за "изневярата", ще допринасяме и лафим в съответна тема, като, ако дойде на дневен ред. Имаше наскоро такава, ти може би не си била регистрирана тогава, може да си чела, не знам.

Само не разбрах как може мъж да е умен и хубав, че и висок, а бедняк? И то в Германия? Нещо не се връзва.