Объркана съм

  • 4 192
  • 86
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7
Здравейте и ЧНГ!

Темата ще бъде малко дълга и предварително ще благодаря на включилите се.

Имам мъж до себе си от близо 2 години. По-голям е от мен 13 год. Аз съм на 28, той на 41.
След много токсична връзка в продължение на 7 години (1 от които беше зле само) започнах ново начало, като първо поседях известно време сама, за да се върна към себе си и разбира се в периода, в който "разцъфтях" отново, случайно живота ме срещна с този мъж.

Държа да отбележа, че този мъж е силно привързан към майка си (мисля, че повече от необходимото).

В началото (първите 6-7 месеца) този мъж се държеше с мен все едно съм "паднал ангел". В замяна бях негово огледало и му давах милото ми отношение, грижа, разбиране и обич.
В последствие след още няколко месеца започнаха различни проблеми. Той спря цигарите, започнахме да се караме, спря да спортува, загуби мотивация за работа (започна да работи посредствени неща тип "ако изпадне нещо", а преди това работеше доста активно за себе си и дойде време, в което малко трябваше да актуализира сферата, в която работи, за което аз му помогнах по всякакъв начин но той не пое собствена инициатива и оставих нещата в негови ръце, тъй като се уморих да помагам без да има действие от негова страна - получи се след време по негови думи "непоискано добро".)

Спря да спортува, започна да яде като "разпран", съответно започна да хърка, защото качи 20 кг. Вече не спим заедно на едно легло, а в различни стаи. Набеждава мен, че аз съм виновна за това, тъй като му преча да спи АЗ, защото го бутам през нощта да спре да хърка и го събуждам.
За всяка своя несгода, обвинява мен.
Опитвам се да проявявам разбиране към него за всичко, да го подкрепям, а в замяна на това получавам нападки (трябва да съм още по-емпатична, да си стоя повече в къщи, не толкова често да ходя да виждам родителите си /2 пъти в седмицата за по 1-2ч максимум след работа/, още повече да поддържам дома /който постоянно ми натяква, че си е негов/. Той не трябва да прави нищо според него. Навсякъде в нас има мръсни чорапи, съдове, дрехи по столове. Ходя на работа, прибирам се, започвам подреждането, защото лично на мен ми е неприятно да живея в "кочина" и така всеки ден. 

И НЕ, НЕ Е В ТРУДЕН ПЕРИОД, за който аз трябва да го разбирам и подкрепям.

Иска да се държа с него, както се държи майка му. За разлика от другите мъже това той намира за нормално.  А, АЗ НЕ. Поговорих с него, след поредната караница за ВИНАТА, КОЯТО ИМАМ ЗА ВСИЧКО и му обясних, че си е взел жена, а не майка или домашна помощница без заплата, която ходи на работа за да пазарува нон стоп и той да се храни.
Реално, постоянно ме набеждава, че не допринасям много за семейния бюджет, че мога още, но заплатата ми не е голяма, трябва да започна да спестявам, брои ми спестяванията и тн.. Също ми натяква, че наближавам 30, а жените след 30, акциите им спадали много и не са толкова желани, да не се заблуждавам мн мн.. ТОВА МУ КАЗАХ, МНОГОКРАТНО, ЧЕ Е ОБИДНО.

Прави ми подаръци, каквито той прецени, без да ги искам, но когато имам необходимост от финанси - например, когато съм купила на всички роднини /мои и негови/ подаръци за коледа, напазарувала съм за трапезата и съм посрещала гости и заплатата ми е в края си, не ми помага.
Не иска да имаме общ бюджет и дума да не става за това. Според мен е много стиснат, всичко брои до стотинка, а реално изкарва пари и има. Просто всичко слага в сметката си, в която дори не знам колко пари има, но моите разходи и приходи се следят из късо.
Когато ходим на екскурзия му давам винаги част от парите, у дома му не живея "безплатно" купувам храната, той ми натяква, че не се интересувам от сметките например за тока.
Беше болен, грип, давах му лекарства, отвари и тн, но майка му сметна че не са правилните и той започна да слуша нея и да обвинява мен, че не се грижа добре за него, така ли съм щяла един ден за децата ни да се грижа.
В последствие се разболях и аз, кашлица хрема.. никакъв интерес.. а когато майка му веднъж се закашля и звъни 7 пъти в един ден...
Изключително самостоятелна съм, сама се грижа за автомобила си, сметките си, нещата от които имам нужда. А за сметка на това, мъжа ми се грижи за колата на майка си винаги да има гориво до горе, изрядни документи, да е чиста и тн..
Говорих с майка ми по темата, което мразя да правя, но изпитах нужда.. Разбира се тя ми казва да бягам с 300..
Давах шансове, говорих, карах се, плаках.. но след всичко получавам израза "вече ще си седнеш ли на дупето или?" т.е аз да поправя поведението си, просто тихо и кротко да приема съдбата си с него без да го променям.

След всички тези лоши неща, смятам, че доброто у него вече не го виждам и не знам дали може да "разпали" огъня и да се промени към положително. Интересно ми е дали някоя от вас се е сблъсквала с подобен тип егоцентричен човек привързан към майка си и какво е решението освен да го оставя?
Иска ми се да опитам да поправя нещата, но освен да се влошават и да губя "блясъка си", друго не се случва. Винаги съм се борила за взаимоотношенията си с хората и не се отказвам лесно.. но сега знам ли..

Моля без обидни думи и нападки, а реални съвети.

# 1
  • София
  • Мнения: 14 115
Не споменаваш деца. Защо стоиш с него изобщо?

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 17 119
Офтопик. Паднал ангел не е земен ангел, а ангел, попаднал под властта на дявола, та щом от самото начало се е държал с теб като с паднал ангел, значи излиза, че промяна няма. Wink

Колкото до съветите, ще ти ги дадат обилно и без мен в следващите постове: бий му шута.

Последна редакция: пт, 03 яну 2025, 09:06 от Магдена

# 3
  • Мнения: 20 675
Груб, заядлив, мързелив, дебел, стиснат и пр. - защо стоиш с него?

# 4
  • Мнения: 47 020
Не, не съм се сблъсквала с подобно нещо. То няма как разумен човек да приеме тези не червени лампички, а коледна гирлянда. Като се замисля може и пръстите на ръцете ми да не стигнат да изброя всички причини да си вдигнеш чукалата и да го напуснеш.
Та съветът ми е - събирай багажа, изнасяй се, блокирай го и следващия път избирай по-внимателно.

# 5
  • Мнения: 4 489
Няма вълшебна пръчка, с която да махнеш и хората да се променят. Не знам какъв съвет очакваш - да ти кажем, че ако започнеш да му правиш свирки всяка сутрин, да работиш на 4 работи и да му родиш 4 деца, задължително момчета, че ако са момичета ще им казва и на тях какви некадърни боклуци са, както и на теб ти го казва, само че ти имаш банани в ушите и не го чуваш, запленена от този стокилограмов принц. Стой си и обгрижвай инвалида, докато те унижава. Явно е някаква мода при модерните български жени да бъдат тъпкани и да не правят нищо по въпроса, освен да въздишат тежко.

# 6
  • София
  • Мнения: 36 309
Единствения реален съвет е да си тръгнеш.
Не знам какви отговори очакваш, честно.

# 7
  • Мнения: 3 375
Пак огромна възрастова разлика. Наборките му не се хващат, затова е намерил млада и зелена, че по-лесно е да я заблуди и да я оформи, както си иска. Наистина ли не се усещаш, че те използва? Аз алтернатива не виждам, освен да бягаш с 300. Не се променя такъв, само ти ще се промениш към по-зле, най-вече психически. Срещала съм такива, да. Но в момента в който ги разбера, бягам с 300. Това ми е било решението.

# 8
  • Мнения: 27 506
Моля без обидни думи и нападки, а реални съвети.

И какви съвети очакваш, много ми е любопитно, освен да слезеш по-скоро от този умрял кон и да сложиш край на тези мъки?
Прочети си поста, все едно някоя твоя приятелка го е написала. Или сестра, или дъщеря... Някоя друга жена, за която те боли. И се опитай да ѝ дадеш съвет. Какъв ще е той?

# 9
  • Далечният изток
  • Мнения: 17 813
Нали вече си била в токсична връзка? Тоест знаеш за какво става въпрос и пак си се нахендрила на токсичен мъж. И питаш какво да правиш?! Честно ли?
Бягай и после поработи върху себе си и си дай сметка защо два пъти се събираш с един и същи типаж мъже.

А това за борбата винаги много ме е впечатлявало. Като се вземете за някакви героини освободителки, дето водите борби за тия безценни мъже, ви съжалявам... С кого се биете толкова, не знам, ама.... В този случай сигурно с майка му?!

# 10
  • Мнения: 3 036
Самостоятелна млада жена в най-хубавите си години си причинява това?! Година - две не са целият живот!  Напускай го този, дори обяснения не му дължиш. Ще се стиска за подаръка на майка си за Коледа и за храната си...
Просто вдигни летвата! И да се почерпиш, че си се отървала леко!

# 11
  • Мнения: 6 630
Много съм озадачена. Какви съвети си мислиш, че ще получиш? Допускаш ли, че някой ще те посъветва да търпиш този изпадняк? Май не си успяла съвсем да се върнеш към себе си след токсичната връзка, защото в момента пак си в такава и не си тръгваш.

# 12
  • Мнения: 13 948
Нещо си се заинатила и противно на здравия разум искаш нещо да си докажеш. Ами, няма смисъл. Човекът си е изграден характер и никога няма да се промени. Колкото по-скоро го разкараш, толкова по-добре. И никога вече не допускай да стоиш с човек, който не те уважава - никога.

# 13
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 580
Първо, нямате брак. Второ, ти живееш при него на семейни начала и той вече си е повярвал, щом си позволява да се отнася с теб така и да ти говори подобни глупости. По никакъв начин не създава обстановка, в която да се отпуснеш и да се чувстваш добре. Даже напротив - ти си му длъжна. Помисли си какви деца ще отгледаш с него в такъв дом. Пускай го да си пасе и не се занимавай.

# 14
  • Out of the Mix
  • Мнения: 1 570
С оглед написаното от "бейби", категорично next.

Не червени лампи, а фарове, прожектори, камбанки. BulbSign Triangular Flag On PostMisc Mega

Всичко си правила, както трябва, той не е оценил и с нищо допринасял.

Токсичност, запуснатост, мързел, мърда, разхвърлян, намеса от 3-ти лица, следене изкъсо, твърдо не.

Вече знаеш какво не трябва за здравословна връзка.

От едни отношения трябва да летиш и да те въздигат, всичко да е на макс и на 6.

Възрастта не е проблем, но мъжът трябва да е тотален антипод на гореизложения индивид.

Общи условия

Активация на акаунт