Темата ще бъде малко дълга и предварително ще благодаря на включилите се.
Имам мъж до себе си от близо 2 години. По-голям е от мен 13 год. Аз съм на 28, той на 41.
След много токсична връзка в продължение на 7 години (1 от които беше зле само) започнах ново начало, като първо поседях известно време сама, за да се върна към себе си и разбира се в периода, в който "разцъфтях" отново, случайно живота ме срещна с този мъж.
Държа да отбележа, че този мъж е силно привързан към майка си (мисля, че повече от необходимото).
В началото (първите 6-7 месеца) този мъж се държеше с мен все едно съм "паднал ангел". В замяна бях негово огледало и му давах милото ми отношение, грижа, разбиране и обич.
В последствие след още няколко месеца започнаха различни проблеми. Той спря цигарите, започнахме да се караме, спря да спортува, загуби мотивация за работа (започна да работи посредствени неща тип "ако изпадне нещо", а преди това работеше доста активно за себе си и дойде време, в което малко трябваше да актуализира сферата, в която работи, за което аз му помогнах по всякакъв начин но той не пое собствена инициатива и оставих нещата в негови ръце, тъй като се уморих да помагам без да има действие от негова страна - получи се след време по негови думи "непоискано добро".)
Спря да спортува, започна да яде като "разпран", съответно започна да хърка, защото качи 20 кг. Вече не спим заедно на едно легло, а в различни стаи. Набеждава мен, че аз съм виновна за това, тъй като му преча да спи АЗ, защото го бутам през нощта да спре да хърка и го събуждам.
За всяка своя несгода, обвинява мен.
Опитвам се да проявявам разбиране към него за всичко, да го подкрепям, а в замяна на това получавам нападки (трябва да съм още по-емпатична, да си стоя повече в къщи, не толкова често да ходя да виждам родителите си /2 пъти в седмицата за по 1-2ч максимум след работа/, още повече да поддържам дома /който постоянно ми натяква, че си е негов/. Той не трябва да прави нищо според него. Навсякъде в нас има мръсни чорапи, съдове, дрехи по столове. Ходя на работа, прибирам се, започвам подреждането, защото лично на мен ми е неприятно да живея в "кочина" и така всеки ден.
И НЕ, НЕ Е В ТРУДЕН ПЕРИОД, за който аз трябва да го разбирам и подкрепям.
Иска да се държа с него, както се държи майка му. За разлика от другите мъже това той намира за нормално. А, АЗ НЕ. Поговорих с него, след поредната караница за ВИНАТА, КОЯТО ИМАМ ЗА ВСИЧКО и му обясних, че си е взел жена, а не майка или домашна помощница без заплата, която ходи на работа за да пазарува нон стоп и той да се храни.
Реално, постоянно ме набеждава, че не допринасям много за семейния бюджет, че мога още, но заплатата ми не е голяма, трябва да започна да спестявам, брои ми спестяванията и тн.. Също ми натяква, че наближавам 30, а жените след 30, акциите им спадали много и не са толкова желани, да не се заблуждавам мн мн.. ТОВА МУ КАЗАХ, МНОГОКРАТНО, ЧЕ Е ОБИДНО.
Прави ми подаръци, каквито той прецени, без да ги искам, но когато имам необходимост от финанси - например, когато съм купила на всички роднини /мои и негови/ подаръци за коледа, напазарувала съм за трапезата и съм посрещала гости и заплатата ми е в края си, не ми помага.
Не иска да имаме общ бюджет и дума да не става за това. Според мен е много стиснат, всичко брои до стотинка, а реално изкарва пари и има. Просто всичко слага в сметката си, в която дори не знам колко пари има, но моите разходи и приходи се следят из късо.
Когато ходим на екскурзия му давам винаги част от парите, у дома му не живея "безплатно" купувам храната, той ми натяква, че не се интересувам от сметките например за тока.
Беше болен, грип, давах му лекарства, отвари и тн, но майка му сметна че не са правилните и той започна да слуша нея и да обвинява мен, че не се грижа добре за него, така ли съм щяла един ден за децата ни да се грижа.
В последствие се разболях и аз, кашлица хрема.. никакъв интерес.. а когато майка му веднъж се закашля и звъни 7 пъти в един ден...
Изключително самостоятелна съм, сама се грижа за автомобила си, сметките си, нещата от които имам нужда. А за сметка на това, мъжа ми се грижи за колата на майка си винаги да има гориво до горе, изрядни документи, да е чиста и тн..
Говорих с майка ми по темата, което мразя да правя, но изпитах нужда.. Разбира се тя ми казва да бягам с 300..
Давах шансове, говорих, карах се, плаках.. но след всичко получавам израза "вече ще си седнеш ли на дупето или?" т.е аз да поправя поведението си, просто тихо и кротко да приема съдбата си с него без да го променям.
След всички тези лоши неща, смятам, че доброто у него вече не го виждам и не знам дали може да "разпали" огъня и да се промени към положително. Интересно ми е дали някоя от вас се е сблъсквала с подобен тип егоцентричен човек привързан към майка си и какво е решението освен да го оставя?
Иска ми се да опитам да поправя нещата, но освен да се влошават и да губя "блясъка си", друго не се случва. Винаги съм се борила за взаимоотношенията си с хората и не се отказвам лесно.. но сега знам ли..
Моля без обидни думи и нападки, а реални съвети.