След някоя и друга година ще отглеждаш не само него, но и майка му.
Не си го причинявай. Заслужаваш нещо по - добро.
Не си го причинявай. Заслужаваш нещо по - добро.
- Публикувана: 3 ян. 2025, 08:55 ч.
- Последно мнение: 10 ян. 2025, 21:18 ч.
Объркана съм
Едва успях да изчета темата. Това е някаква свръх мазохизъм, а авторката има безкрайно висок праг на търпение. Аз само след едно от описаните тук изпълнения, щях да съм си събрала багажа и този индивид нямаше повече да го погледна.
Замисли се дали няма да имаш повече спокойствие, повече пари, повече самочувствие и по-малко домакинска и всякаква работа, ако се махнеш от този застаряващ търтей.
Тук във форума има жени с по 3 деца, които са напуснали мъжа си и не само, че не са погинали, ами и по-добре живеят. Какво остава за младо момиче без деца!
Тук във форума има жени с по 3 деца, които са напуснали мъжа си и не само, че не са погинали, ами и по-добре живеят. Какво остава за младо момиче без деца!
Млада жена, на 28 години, да седи и да търпи това?! Наистина, много мъчно ми стана, докато четях. Защо? Защо го търпиш? Защо нямаш самочувствие и се оставяш някакъв мухльо да те тъпче и използва за домашна прислужница и отдушник на комплексите му? Наближавала си 30 и вече нямало да си желана..., той знае, че това не е вярно, еле пък от 41 годишната му камбанария, но понеже също така знае, че той самият пет пари не струва и умира от страх, че ще го зарежеш, за това ти мачка самочувствието, за да повярваш, че и ти не ставаш и да останеш с него. Егати мизерника!
Комплексиран стиснат гадняр, това, че е дебел и хърка, дори го подминавам, много мъже са така, но не са гадове, които си мачкат жените.
Махни се от този човек, напусни го. Постави си го като задача за Новата Година и се спаси. Остани малко сама, преосмисли си поведението и действията и вдигни я тая летва, моля те!
Комплексиран стиснат гадняр, това, че е дебел и хърка, дори го подминавам, много мъже са така, но не са гадове, които си мачкат жените.
Махни се от този човек, напусни го. Постави си го като задача за Новата Година и се спаси. Остани малко сама, преосмисли си поведението и действията и вдигни я тая летва, моля те!
Здравейте и ЧНГ!
Темата ще бъде малко дълга и предварително ще благодаря на включилите се.
Имам мъж до себе си от близо 2 години. По-голям е от мен 13 год. Аз съм на 28, той на 41.
След много токсична връзка в продължение на 7 години (1 от които беше зле само) започнах ново начало, като първо поседях известно време сама, за да се върна към себе си и разбира се в периода, в който "разцъфтях" отново, случайно живота ме срещна с този мъж.
Държа да отбележа, че този мъж е силно привързан към майка си (мисля, че повече от необходимото).
В началото (първите 6-7 месеца) този мъж се държеше с мен все едно съм "паднал ангел". В замяна бях негово огледало и му давах милото ми отношение, грижа, разбиране и обич.
В последствие след още няколко месеца започнаха различни проблеми. Той спря цигарите, започнахме да се караме, спря да спортува, загуби мотивация за работа (започна да работи посредствени неща тип "ако изпадне нещо", а преди това работеше доста активно за себе си и дойде време, в което малко трябваше да актуализира сферата, в която работи, за което аз му помогнах по всякакъв начин но той не пое собствена инициатива и оставих нещата в негови ръце, тъй като се уморих да помагам без да има действие от негова страна - получи се след време по негови думи "непоискано добро".)
Спря да спортува, започна да яде като "разпран", съответно започна да хърка, защото качи 20 кг. Вече не спим заедно на едно легло, а в различни стаи. Набеждава мен, че аз съм виновна за това, тъй като му преча да спи АЗ, защото го бутам през нощта да спре да хърка и го събуждам.
За всяка своя несгода, обвинява мен.
Опитвам се да проявявам разбиране към него за всичко, да го подкрепям, а в замяна на това получавам нападки (трябва да съм още по-емпатична, да си стоя повече в къщи, не толкова често да ходя да виждам родителите си /2 пъти в седмицата за по 1-2ч максимум след работа/, още повече да поддържам дома /който постоянно ми натяква, че си е негов/. Той не трябва да прави нищо според него. Навсякъде в нас има мръсни чорапи, съдове, дрехи по столове. Ходя на работа, прибирам се, започвам подреждането, защото лично на мен ми е неприятно да живея в "кочина" и така всеки ден.
И НЕ, НЕ Е В ТРУДЕН ПЕРИОД, за който аз трябва да го разбирам и подкрепям.
Иска да се държа с него, както се държи майка му. За разлика от другите мъже това той намира за нормално. А, АЗ НЕ. Поговорих с него, след поредната караница за ВИНАТА, КОЯТО ИМАМ ЗА ВСИЧКО и му обясних, че си е взел жена, а не майка или домашна помощница без заплата, която ходи на работа за да пазарува нон стоп и той да се храни.
Реално, постоянно ме набеждава, че не допринасям много за семейния бюджет, че мога още, но заплатата ми не е голяма, трябва да започна да спестявам, брои ми спестяванията и тн.. Също ми натяква, че наближавам 30, а жените след 30, акциите им спадали много и не са толкова желани, да не се заблуждавам мн мн.. ТОВА МУ КАЗАХ, МНОГОКРАТНО, ЧЕ Е ОБИДНО.
Прави ми подаръци, каквито той прецени, без да ги искам, но когато имам необходимост от финанси - например, когато съм купила на всички роднини /мои и негови/ подаръци за коледа, напазарувала съм за трапезата и съм посрещала гости и заплатата ми е в края си, не ми помага.
Не иска да имаме общ бюджет и дума да не става за това. Според мен е много стиснат, всичко брои до стотинка, а реално изкарва пари и има. Просто всичко слага в сметката си, в която дори не знам колко пари има, но моите разходи и приходи се следят из късо.
Когато ходим на екскурзия му давам винаги част от парите, у дома му не живея "безплатно" купувам храната, той ми натяква, че не се интересувам от сметките например за тока.
Беше болен, грип, давах му лекарства, отвари и тн, но майка му сметна че не са правилните и той започна да слуша нея и да обвинява мен, че не се грижа добре за него, така ли съм щяла един ден за децата ни да се грижа.
В последствие се разболях и аз, кашлица хрема.. никакъв интерес.. а когато майка му веднъж се закашля и звъни 7 пъти в един ден...
Изключително самостоятелна съм, сама се грижа за автомобила си, сметките си, нещата от които имам нужда. А за сметка на това, мъжа ми се грижи за колата на майка си винаги да има гориво до горе, изрядни документи, да е чиста и тн..
Говорих с майка ми по темата, което мразя да правя, но изпитах нужда.. Разбира се тя ми казва да бягам с 300..
Давах шансове, говорих, карах се, плаках.. но след всичко получавам израза "вече ще си седнеш ли на дупето или?" т.е аз да поправя поведението си, просто тихо и кротко да приема съдбата си с него без да го променям.
След всички тези лоши неща, смятам, че доброто у него вече не го виждам и не знам дали може да "разпали" огъня и да се промени към положително. Интересно ми е дали някоя от вас се е сблъсквала с подобен тип егоцентричен човек привързан към майка си и какво е решението освен да го оставя?
Иска ми се да опитам да поправя нещата, но освен да се влошават и да губя "блясъка си", друго не се случва. Винаги съм се борила за взаимоотношенията си с хората и не се отказвам лесно.. но сега знам ли..
Моля без обидни думи и нападки, а реални съвети.
Темата ще бъде малко дълга и предварително ще благодаря на включилите се.
Имам мъж до себе си от близо 2 години. По-голям е от мен 13 год. Аз съм на 28, той на 41.
След много токсична връзка в продължение на 7 години (1 от които беше зле само) започнах ново начало, като първо поседях известно време сама, за да се върна към себе си и разбира се в периода, в който "разцъфтях" отново, случайно живота ме срещна с този мъж.
Държа да отбележа, че този мъж е силно привързан към майка си (мисля, че повече от необходимото).
В началото (първите 6-7 месеца) този мъж се държеше с мен все едно съм "паднал ангел". В замяна бях негово огледало и му давах милото ми отношение, грижа, разбиране и обич.
В последствие след още няколко месеца започнаха различни проблеми. Той спря цигарите, започнахме да се караме, спря да спортува, загуби мотивация за работа (започна да работи посредствени неща тип "ако изпадне нещо", а преди това работеше доста активно за себе си и дойде време, в което малко трябваше да актуализира сферата, в която работи, за което аз му помогнах по всякакъв начин но той не пое собствена инициатива и оставих нещата в негови ръце, тъй като се уморих да помагам без да има действие от негова страна - получи се след време по негови думи "непоискано добро".)
Спря да спортува, започна да яде като "разпран", съответно започна да хърка, защото качи 20 кг. Вече не спим заедно на едно легло, а в различни стаи. Набеждава мен, че аз съм виновна за това, тъй като му преча да спи АЗ, защото го бутам през нощта да спре да хърка и го събуждам.
За всяка своя несгода, обвинява мен.
Опитвам се да проявявам разбиране към него за всичко, да го подкрепям, а в замяна на това получавам нападки (трябва да съм още по-емпатична, да си стоя повече в къщи, не толкова често да ходя да виждам родителите си /2 пъти в седмицата за по 1-2ч максимум след работа/, още повече да поддържам дома /който постоянно ми натяква, че си е негов/. Той не трябва да прави нищо според него. Навсякъде в нас има мръсни чорапи, съдове, дрехи по столове. Ходя на работа, прибирам се, започвам подреждането, защото лично на мен ми е неприятно да живея в "кочина" и така всеки ден.
И НЕ, НЕ Е В ТРУДЕН ПЕРИОД, за който аз трябва да го разбирам и подкрепям.
Иска да се държа с него, както се държи майка му. За разлика от другите мъже това той намира за нормално. А, АЗ НЕ. Поговорих с него, след поредната караница за ВИНАТА, КОЯТО ИМАМ ЗА ВСИЧКО и му обясних, че си е взел жена, а не майка или домашна помощница без заплата, която ходи на работа за да пазарува нон стоп и той да се храни.
Реално, постоянно ме набеждава, че не допринасям много за семейния бюджет, че мога още, но заплатата ми не е голяма, трябва да започна да спестявам, брои ми спестяванията и тн.. Също ми натяква, че наближавам 30, а жените след 30, акциите им спадали много и не са толкова желани, да не се заблуждавам мн мн.. ТОВА МУ КАЗАХ, МНОГОКРАТНО, ЧЕ Е ОБИДНО.
Прави ми подаръци, каквито той прецени, без да ги искам, но когато имам необходимост от финанси - например, когато съм купила на всички роднини /мои и негови/ подаръци за коледа, напазарувала съм за трапезата и съм посрещала гости и заплатата ми е в края си, не ми помага.
Не иска да имаме общ бюджет и дума да не става за това. Според мен е много стиснат, всичко брои до стотинка, а реално изкарва пари и има. Просто всичко слага в сметката си, в която дори не знам колко пари има, но моите разходи и приходи се следят из късо.
Когато ходим на екскурзия му давам винаги част от парите, у дома му не живея "безплатно" купувам храната, той ми натяква, че не се интересувам от сметките например за тока.
Беше болен, грип, давах му лекарства, отвари и тн, но майка му сметна че не са правилните и той започна да слуша нея и да обвинява мен, че не се грижа добре за него, така ли съм щяла един ден за децата ни да се грижа.
В последствие се разболях и аз, кашлица хрема.. никакъв интерес.. а когато майка му веднъж се закашля и звъни 7 пъти в един ден...
Изключително самостоятелна съм, сама се грижа за автомобила си, сметките си, нещата от които имам нужда. А за сметка на това, мъжа ми се грижи за колата на майка си винаги да има гориво до горе, изрядни документи, да е чиста и тн..
Говорих с майка ми по темата, което мразя да правя, но изпитах нужда.. Разбира се тя ми казва да бягам с 300..
Давах шансове, говорих, карах се, плаках.. но след всичко получавам израза "вече ще си седнеш ли на дупето или?" т.е аз да поправя поведението си, просто тихо и кротко да приема съдбата си с него без да го променям.
След всички тези лоши неща, смятам, че доброто у него вече не го виждам и не знам дали може да "разпали" огъня и да се промени към положително. Интересно ми е дали някоя от вас се е сблъсквала с подобен тип егоцентричен човек привързан към майка си и какво е решението освен да го оставя?
Иска ми се да опитам да поправя нещата, но освен да се влошават и да губя "блясъка си", друго не се случва. Винаги съм се борила за взаимоотношенията си с хората и не се отказвам лесно.. но сега знам ли..
Моля без обидни думи и нападки, а реални съвети.
Този човек е загубил сериозното отношение към живота, към себе си и към вас. Не допринася особено за бюджета, а има претенции към вашия принос? Бих му казала да си търси богаташка да го дундурка, като има претенции. Била съм в подобна ситуация, финансовите проблеми изяждат връзката буквално.
И ако 30 вече жените губят акции, тези на мъжете след 40 пък значи направо са се изпарили.
Напоследък отношението на мъжете към жената наближаваща 30 е ужасно и пренебрежително. А те не се виждат какво представляват? И значи според тези възгледи на тези времена мъж можеш да намериш само ако си на 18-20? Ами да, само те се връзват лесно, ние жените на 28-30 вече сме се нагледали на всякакви циркове, знаем какво искаме и не могат да ни впечатлят лесно.
Има и още нещо - отдавна на жените не ни трябва мъжко присъствие в живота, за да оцелеем, напротив повечето връзки дърпат надолу. Мъжете нямат мотивация да се развиват, но същевременно искат висок стандарт, е как да стане? Финансовите претенции разбира се, никога не се изясняват в началото на връзката, а почват като хлопне вратата..
И да, в повечето случаи привързаността към майката върви с лошо отношение към съпругата, може би защото майката е пропуснала едно от най-важните неща - да възпита у сина си уважение към жените и най-вече към партньорката, която ще стои до него един ден и ще му посвети живота си. От опит знам, че има ли пропуски във възпитанието един човек, много хора около него теглят.
И това, че си позволява да нарежда кога да виждате семейството си, обкръжението си, насред всичките червени лампички, е една от най-силно "проблясващите" . Аз в началото на връзката си пренебрегнах такава червена лампичка и това също доведе до сериозни проблеми впоследствие.
Майка ти правилно ти е казала да бягаш. Ами, бягай!!!
Докато се чудиш и моташ, ще загубиш още ценно време и сили. Ще вземеш да се изкривиш психически, ако продължаваш така и впоследствие няма да можеш да създадеш адекватна връзка . За здравето, няма да казвам. И бягай преди да е станало "случайно" някое бебе.
По-добре сама, отколкото с такъв човек!
Докато се чудиш и моташ, ще загубиш още ценно време и сили. Ще вземеш да се изкривиш психически, ако продължаваш така и впоследствие няма да можеш да създадеш адекватна връзка . За здравето, няма да казвам. И бягай преди да е станало "случайно" някое бебе.
По-добре сама, отколкото с такъв човек!
Всеки има дупки и тегави моменти, но този като да изглежда да си е влязъл баш в зоната на комфорт – в кочинката.
Това със запуснатостта и тъпкането с храна говори за някакъв вид депресия или просто е пълен лешпер.
Това ок, да си рови в кочинката, но да има претенции и към авторката, и да държи сметка, това вече е въз.
Това със запуснатостта и тъпкането с храна говори за някакъв вид депресия или просто е пълен лешпер.
Това ок, да си рови в кочинката, но да има претенции и към авторката, и да държи сметка, това вече е въз.
Гнусна история
Честита нова година! Много мотивация ти трябва, ново начало и кураж, защото явно това ти липсва.
Събери си багажа докато е на работа, ако изобщо напуска дома ви.Едно положително нещо нее видях в тази връзка и само по-зле ще става !
Някъде четох, че избираме партньорите си, според представите ни какво заслужаваме.
Ниско самочувствие ли е при теб или на инат да ти провърви след дългата мъчителна връзка, но на 28 си все пак.
Късмет и никога несе унижавайте да стоите във връзки, в които ви мачкат и не сте щастливи! Дали с мъже, дали приятели, дори родители!
Честита нова година! Много мотивация ти трябва, ново начало и кураж, защото явно това ти липсва.
Събери си багажа докато е на работа, ако изобщо напуска дома ви.Едно положително нещо нее видях в тази връзка и само по-зле ще става !
Някъде четох, че избираме партньорите си, според представите ни какво заслужаваме.
Ниско самочувствие ли е при теб или на инат да ти провърви след дългата мъчителна връзка, но на 28 си все пак.
Късмет и никога несе унижавайте да стоите във връзки, в които ви мачкат и не сте щастливи! Дали с мъже, дали приятели, дори родители!
Описаният мъж има някакви сериозни поведенчески проблеми, извън битовите драми с хъркане, което е нещо банално, се описва и постоянен тормоз и обиди. Въобще цялата ситуация е скандално притеснителна, а авторката пита как да се научи да търпи тази помия??? Сериозно? Защото тя не се отказвала лесно??????
Единственият съвет е да напуснеш този човек и да забравиш всичко описано.
Единственият съвет е да напуснеш този човек и да забравиш всичко описано.
Няма за какво да си объркана. Този мъж не те обича, а те използва за делене на сметки, домакинска работа и защото не може да си намери друга към момента.
Когато един мъж ти каже какво мисли за теб, повярвай му.
Един нормален и уважаващ жените мъж никога не говори за акции, жената като стока и кухненски уред, за 30+-годишните жени, крави с телета, к*рви и т.н. Не приемай това за нормално. Намери си млад, положителен, активен и необременен мъж.
Този се опитва се да те пречупи психически и да ти срине самочувствието, за да не избягаш, защото сам знае, че нищо не ти дава в тази връзка. Топлота, уважение, обожание, свобода, приятелство...
Когато един мъж ти каже какво мисли за теб, повярвай му.
Един нормален и уважаващ жените мъж никога не говори за акции, жената като стока и кухненски уред, за 30+-годишните жени, крави с телета, к*рви и т.н. Не приемай това за нормално. Намери си млад, положителен, активен и необременен мъж.
Този се опитва се да те пречупи психически и да ти срине самочувствието, за да не избягаш, защото сам знае, че нищо не ти дава в тази връзка. Топлота, уважение, обожание, свобода, приятелство...
