Дори може да породи известна доза досада у него с непрестанното си каканжене и факта, че го занимава със себе си.
- Публикувана: 6 ян. 2025, 10:34 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2025, 03:05 ч.
Имам нужда от съвет...
Е, то не става въпрос за каканижене, а за разговор, диалог. Ти така, аз така, ако ти така, аз не мога така. За мен е важно еди как си и т.н. Да се обговори този въпрос, да се види неговата гледна точка, да се разбере. Ако не му е комфортно със секс, пък на авторката не й е комфортно без секс - да се разберат нещо - за раздяла или за отворена връзка. Но явно, както е казано, на авторката не й е приоритетно, щом е издържала толкова време.
Гей е, за 10 години колкото и да не те понася и иска, все щеше да си затвори очите заради едната нужда, даже и да спи с други жени.
Провери в гей apps и ще разбереш истината. Удобно му е,.защото си има за пред обществото жена, има си поколение и в същото време си ходи по мъже, без да му правиш проблеми.
Провери в гей apps и ще разбереш истината. Удобно му е,.защото си има за пред обществото жена, има си поколение и в същото време си ходи по мъже, без да му правиш проблеми.
Не разбирам какво му обича авторката на този мъж, че казва, че го обича и не иска да се разделя - близостта, споделянето, искреността?
Ама трябвало и да я е*е щот' нали на нея и се е искало, а и е длъжен, щот' и е мъж. Мда.
Според мен няма друга, или поне, ако имаше, в него щяха да бушуват някакви страсти и е по-вероятно да спи и с теб (покрай това).
Питай го директно, да каже дали има очаквания да му бъдеш вярна? Случайно ако каже да, може би не всичко е загубено.
Иначе, действай за себе си с чиста съвест.
Питай го директно, да каже дали има очаквания да му бъдеш вярна? Случайно ако каже да, може би не всичко е загубено.
Иначе, действай за себе си с чиста съвест.
Здравейте!
Имам нужда от мнение/съвет. Имам много добър съпруг, който е изключително грижовен баща и сме заедно вече близо 10 години. Винаги той е бил мъжът в моите очи, приятел и партньор в живота. Бях много млада и целеустремена да създам семейство. Той е по-възрастен от мен и тогава го виждах като зрял, силно стъпил на земята мъж, който ще бъде винаги до мен. Имаме 3 годишно детенце (дълго чакано) и в общи линии сме потънали в нормалното битие на двама работещи родители, грижи за детето и т.н.
Чувствам съпруга си изключтелно близък, но желанието ми за интимни отношения просто го няма. Страшно много го обичам, но имам чувството, че гледам на него повече като на приятел, с който споделяме съжителството ни заедно и нищо повече. Аз съм много емоционална и креативна, той е по-тих, интроверт, което във времето даде и отражение на живота ни като цяло заедно. Аз се чувствам на моменти преждевременно остаряла, скучна, без време за хобита и интереси, потънала в грижи и работа. Изобщо предишната жена, която бях, ми изглежда като блед спомен за друг човек. Никога не съм обръщала внимание на други мъже около мен, до един съдбоносен момент, в който се запознах с човек, който изкючително и силно ме привлече. Отношенията ни са строго професионални, той също е семеен и в началото на нашето запознанство никога не съм си давала сметка, че ще развия романтични чувства. Много ми допада като характер, поведение, начин на мислене, дори начин на обличане. Изобщо все едно гледам човек, излезнал от моите мечти. Чувствам го много близък, човек, с който мога да споделям всичко и да говоря открито и спокойно. На моменти имам усещането, че тази химия е двустранна, но това на този етап няма как да разбера. Има малки детайли, които като жена усещам и, които не са присъщи за приятелски отношение между двама души. Но знам дали това е присъщо за човек от среща или аз го приемам като нещо повече поради емоциалното ми увлечение.
Чувствам се много объркана и постоянно ме заливат въпроси какво би било, ако го бях срещнала по-рано. Дори се питам, възможно ли е да съм срещнала истинската ми голяма любов, но просто в друго време и обстоятелствата да не са на наша страна. От цялото това нещо, ме залива ужасна вина , понякога плача, защото не знам какво да правя. Минават ми мисли в главата какво ще стане , ако се разделя със съпруга си и се чувствам още по-уплашена и несигурна. Не мога да си представя живота ми без моят съпруг, един наистина добър човек. Чувствам се отвратително, постоянно съм тъжна и объркана, тялото ми е на буца, гърлото ме стяга и не мога да си намеря място.
Никога не съм очаквала, че ще бъда в такава ситуация и силно се моля това да отмине и да продължа напред, но сърцето и душата ми сякаш вече са другаде и не знам как да ги върна.
Имам нужда от мнение/съвет. Имам много добър съпруг, който е изключително грижовен баща и сме заедно вече близо 10 години. Винаги той е бил мъжът в моите очи, приятел и партньор в живота. Бях много млада и целеустремена да създам семейство. Той е по-възрастен от мен и тогава го виждах като зрял, силно стъпил на земята мъж, който ще бъде винаги до мен. Имаме 3 годишно детенце (дълго чакано) и в общи линии сме потънали в нормалното битие на двама работещи родители, грижи за детето и т.н.
Чувствам съпруга си изключтелно близък, но желанието ми за интимни отношения просто го няма. Страшно много го обичам, но имам чувството, че гледам на него повече като на приятел, с който споделяме съжителството ни заедно и нищо повече. Аз съм много емоционална и креативна, той е по-тих, интроверт, което във времето даде и отражение на живота ни като цяло заедно. Аз се чувствам на моменти преждевременно остаряла, скучна, без време за хобита и интереси, потънала в грижи и работа. Изобщо предишната жена, която бях, ми изглежда като блед спомен за друг човек. Никога не съм обръщала внимание на други мъже около мен, до един съдбоносен момент, в който се запознах с човек, който изкючително и силно ме привлече. Отношенията ни са строго професионални, той също е семеен и в началото на нашето запознанство никога не съм си давала сметка, че ще развия романтични чувства. Много ми допада като характер, поведение, начин на мислене, дори начин на обличане. Изобщо все едно гледам човек, излезнал от моите мечти. Чувствам го много близък, човек, с който мога да споделям всичко и да говоря открито и спокойно. На моменти имам усещането, че тази химия е двустранна, но това на този етап няма как да разбера. Има малки детайли, които като жена усещам и, които не са присъщи за приятелски отношение между двама души. Но знам дали това е присъщо за човек от среща или аз го приемам като нещо повече поради емоциалното ми увлечение.
Чувствам се много объркана и постоянно ме заливат въпроси какво би било, ако го бях срещнала по-рано. Дори се питам, възможно ли е да съм срещнала истинската ми голяма любов, но просто в друго време и обстоятелствата да не са на наша страна. От цялото това нещо, ме залива ужасна вина , понякога плача, защото не знам какво да правя. Минават ми мисли в главата какво ще стане , ако се разделя със съпруга си и се чувствам още по-уплашена и несигурна. Не мога да си представя живота ми без моят съпруг, един наистина добър човек. Чувствам се отвратително, постоянно съм тъжна и объркана, тялото ми е на буца, гърлото ме стяга и не мога да си намеря място.
Никога не съм очаквала, че ще бъда в такава ситуация и силно се моля това да отмине и да продължа напред, но сърцето и душата ми сякаш вече са другаде и не знам как да ги върна.
По принцип е много лесно да даваш такъв акъл на човек, когато ти самият имаш чудесен сексуален живот, а при него нещата много куцат и няма оправия.
Нищо не бъркам.
Не съм съгласна, но няма да спорим.😀
Скрит текст:
Сори, ама авторката отдавна е преминала този период, а именно 18-25 г.
Бъркаш младост и женственост.Авторке, не мога да си го представя, в най-силните си години, когато женствеността разцъфва, ти стоиш при този човек и той не те докосва с пръст.... Трябва разговор с твоя човек по темата, не го оставяй само да мълчи. Това е сериозен тормоз спрямо теб, вече си го разбрала, предполагам.
Сори, ама авторката отдавна е преминала този период, а именно 18-25 г.
Нищо не бъркам.
По принцип е много лесно да даваш такъв акъл на човек, когато ти самият имаш чудесен сексуален живот, а при него нещата много куцат и няма оправия.
Indian girl, как си представяш ти живота? Срещаме някой, който ни импонира и веднага - това е истинската голяма любов и т.н. Истинската любов ние си я правим - с отношение, усилия, грижа, всеотдайност, компромиси, жестове в добри и лоши моменти и т.н. Та мисълта ми е - същото усещане и възприемане може да имаш и към мъжа си, ако искаш, защото не прочетох за някакви драми, освен за някаква рутина.
И също ние сме такива, каквито сме, а не според очакванията и темперамента на другите - та това, което си, уж бледа сянка на себе си, ти избираш да бъдеш поради не знам какви причини - може би поради разбирането да съответстваш на мъжа си и неговите очаквания. Какво те спира да бъдеш себе си?
И също ние сме такива, каквито сме, а не според очакванията и темперамента на другите - та това, което си, уж бледа сянка на себе си, ти избираш да бъдеш поради не знам какви причини - може би поради разбирането да съответстваш на мъжа си и неговите очаквания. Какво те спира да бъдеш себе си?
Когато човек не е удовлетворен във връзката си, много лесно припознава всеки случаен трепет като "голямата любов". Преди за се залети човек да прави големи стъпки в живота си, особено когато те засягат и други хора (съпруг, дете), редно е да направи един изключително сериозен анализ на сегашното си положение. Кога е започнал спадът в отношенията, как е продължил, на какво ниво са отношенията, има ли как да бъдат възстановени. И за любовта - имало ли я е изобщо, кога си е отишла... Какъв е бил мъжът в началото, какъв е сега, каква е била авторката, и каква е сега... Подробен, дълбок и дори болезнен анализ е необходим.
Изглежда като че авторката се е омъжила без достатъчно любов, само заради идеята да създаде семейство с "добър човек" и "приятел" и да има спокоен живот, и всъщност "обича" сигурността, който семейството и дава, а не самият човек като мъж и като личност. Ако е така, това е грешно изначално, защото винаги води до тази ситуация, в която е авторката в момента. И както и да реши да постъпи, ще има наранени. Ако избере свободата си - ще нарани "добрият човек" и детето си. Ако реши да остане в семейството, неудовлетвореността ще я поболее или ще избие в гняв към съпруга.
Конкретен съвет не мога да дам, анализ, анализ и пак анализ - решението за тази конкретна жена е в самата нея, и само тя може да я открие.
Изглежда като че авторката се е омъжила без достатъчно любов, само заради идеята да създаде семейство с "добър човек" и "приятел" и да има спокоен живот, и всъщност "обича" сигурността, който семейството и дава, а не самият човек като мъж и като личност. Ако е така, това е грешно изначално, защото винаги води до тази ситуация, в която е авторката в момента. И както и да реши да постъпи, ще има наранени. Ако избере свободата си - ще нарани "добрият човек" и детето си. Ако реши да остане в семейството, неудовлетвореността ще я поболее или ще избие в гняв към съпруга.
Конкретен съвет не мога да дам, анализ, анализ и пак анализ - решението за тази конкретна жена е в самата нея, и само тя може да я открие.
Може да има очи за друга...
Отвори и ти своите очи за друг.
Мир вкъщи и любов навън, това е решението в твоя случай.
Здравейте!
Скрит текст:
Чувствам съпруга си изключтелно близък, но желанието ми за интимни отношения просто го няма. Страшно много го обичам, но имам чувството, че гледам на него повече като на приятел, с който споделяме съжителството ни заедно и нищо повече. Имам нужда от мнение/съвет. Имам много добър съпруг, който е изключително грижовен баща и сме заедно вече близо 10 години. Винаги той е бил мъжът в моите очи, приятел и партньор в живота. Бях много млада и целеустремена да създам семейство. Той е по-възрастен от мен и тогава го виждах като зрял, силно стъпил на земята мъж, който ще бъде винаги до мен. Имаме 3 годишно детенце (дълго чакано) и в общи линии сме потънали в нормалното битие на двама работещи родители, грижи за детето и т.н.
Скрит текст:
Аз съм много емоционална и креативна, той е по-тих, интроверт, което във времето даде и отражение на живота ни като цяло заедно. Аз се чувствам на моменти преждевременно остаряла, скучна, без време за хобита и интереси, потънала в грижи и работа. Изобщо предишната жена, която бях, ми изглежда като блед спомен за друг човек. Никога не съм обръщала внимание на други мъже около мен, до един съдбоносен момент, в който се запознах с човек, който изкючително и силно ме привлече. Отношенията ни са строго професионални, той също е семеен и в началото на нашето запознанство никога не съм си давала сметка, че ще развия романтични чувства. Много ми допада като характер, поведение, начин на мислене, дори начин на обличане. Изобщо все едно гледам човек, излезнал от моите мечти. Чувствам го много близък, човек, с който мога да споделям всичко и да говоря открито и спокойно. На моменти имам усещането, че тази химия е двустранна, но това на този етап няма как да разбера. Има малки детайли, които като жена усещам и, които не са присъщи за приятелски отношение между двама души. Но знам дали това е присъщо за човек от среща или аз го приемам като нещо повече поради емоциалното ми увлечение.
Чувствам се много объркана и постоянно ме заливат въпроси какво би било, ако го бях срещнала по-рано. Дори се питам, възможно ли е да съм срещнала истинската ми голяма любов, но просто в друго време и обстоятелствата да не са на наша страна. От цялото това нещо, ме залива ужасна вина , понякога плача, защото не знам какво да правя. Минават ми мисли в главата какво ще стане , ако се разделя със съпруга си и се чувствам още по-уплашена и несигурна. Не мога да си представя живота ми без моят съпруг, един наистина добър човек. Чувствам се отвратително, постоянно съм тъжна и объркана, тялото ми е на буца, гърлото ме стяга и не мога да си намеря място.
Никога не съм очаквала, че ще бъда в такава ситуация и силно се моля това да отмине и да продължа напред, но сърцето и душата ми сякаш вече са другаде и не знам как да ги върна.
Чувствам се много объркана и постоянно ме заливат въпроси какво би било, ако го бях срещнала по-рано. Дори се питам, възможно ли е да съм срещнала истинската ми голяма любов, но просто в друго време и обстоятелствата да не са на наша страна. От цялото това нещо, ме залива ужасна вина , понякога плача, защото не знам какво да правя. Минават ми мисли в главата какво ще стане , ако се разделя със съпруга си и се чувствам още по-уплашена и несигурна. Не мога да си представя живота ми без моят съпруг, един наистина добър човек. Чувствам се отвратително, постоянно съм тъжна и объркана, тялото ми е на буца, гърлото ме стяга и не мога да си намеря място.
Никога не съм очаквала, че ще бъда в такава ситуация и силно се моля това да отмине и да продължа напред, но сърцето и душата ми сякаш вече са другаде и не знам как да ги върна.
Станала си лезбийка
Indian girl, в момента си в някакъв мираж. Избираш между питомното и дивото, но дивото хал хабер си няма за твоите Радини вълнения.
Бих те посъветвала да се опитате да възстановите сегашната си връзка с мъжа ти: какво ти липсва, на него какво му липсва, да вкарате романтика, пътешествия и каквото друго ви влече.
А онзи човек си има семейство и това, че един-два пъти ти се е сторило, че те гледа двусмислено, едва ли води към Истинската Любов, а по-скоро и евентуално - към таен секс с колега без перспектива за нещо друго.
Бих те посъветвала да се опитате да възстановите сегашната си връзка с мъжа ти: какво ти липсва, на него какво му липсва, да вкарате романтика, пътешествия и каквото друго ви влече.
А онзи човек си има семейство и това, че един-два пъти ти се е сторило, че те гледа двусмислено, едва ли води към Истинската Любов, а по-скоро и евентуално - към таен секс с колега без перспектива за нещо друго.
