Ако един мъж се залюби с жена имаща дете, основно си го гледа тя, за него няма натоварване откъм грижи за чуждо дете, поне в началото. Освен това жена, която се грижи за друго същество е доказано грижовна, свикнала е да живее в роботен режим и да върши хиляда и сто неща. В същото време жената не е залепена за него нон стоп, има си всеки пространството, най-вече той. Бащата на детето често е солидарен с новия мъж на бившата си жена, защото се надява така да се скатава по-лесно, и новия да поеме част от неговите отговорности. И там излишни натоварвания няма.
Ако една жена се залюби с мъж имащ дете, първо се започва ревност и проучване от бившата, при коя ще ѝ стои детето. После мъжът често очаква от новата си половинка да върне 'уюта' вкъщи, да му мирише на топла манджа и някой да се грижи за разнообразното му хранене, магически да изчезват трохите и прахоляка дори като пропусне да чисти, и като капак очаква тя да стане аниматор на детето му, за да минава по-лесно и ненатоварващо времето, в което бащата трябва да го гледа. Общо взето голямо прецакване, трябва да си много влюбена и загубена.
Ако и двамата имат деца, става по-сложно, но някак по-поносимо да намерят пресечена точка.
Разбира се, има всякакви случаи, но около мен, повечето правещи компромиси в такива отношения са мъже без деца, които се събират с жени имащи деца.
Като се замисля дори не познавам жена, която да е станала семейство с мъж имащ вече дете, а тя самата да няма.