В момента чета ... 93

Имам Сторител от създаването, но никога не съм слушала така активно, както последните месеци! Т.е. не спрях да упорствам, трябва си тренинг, като за всяко нещо. Да, пак се разконцентрирам лесно, връщам си постоянно.. Но все пак намирам слушането за по-добре от нищо! Увеличих и скоростта с времето - на 1,5. Не го правя за отмятане на бройка, става неусетно в съчетание с ежедневни дейности и ми е доста приятно. Преди подбирах и кой чете (има такива, които ме дразнят и избягвам), и заглавията (спирах се основно на по-посредствени заглавия, защото се страхувах, че възприемането на книгата няма да е максимално). След няколко успешни опита с качествени книги съм още по-смела и посягам вече и на на книги, които съм планирала твърдо само за прочит. Такъв е и случаят с книгата, която слушам сега и много, много ми харесва - "Роден в престъпление" на Тревър Ноа (комик, водещ..), автобиографична:


Rayna13, мерси за потапянето в "Нишка", макар да съм автор на темата "Вкусни книги" вече много се експлоатира подобно присъствие в каквито и да било съдържания и сюжети и направо е банално. Едно време бяха малко и наистина наслада.

Големите бройки прочетени ги правят хората, които и слушат. За жалост на мен не ми се отдава, а и твърде беден ми е българския Сторител.

Чета "Не се отказвай" на Харлан Коубън. Имам любими автори, които си разтягам във времето и си оставям по книга за всяка година. Той определено е един от тях, винаги е удоволствие.

Нямам време за четене и не броя. Не си поставям цели. Радвам се на всяка прочетена книга, когато тогава. Тука в темата виждам, че има хора, които за няколко дена приключват някоя книга и си мечтая и аз да имам това време някога

Аз съм от хората, които четат много. Така се случи, че тази година имах хем повече време, хем боледувах, та на около два дни прочитах по книга. Чета докато пътувам в градски транспорт, докато си пътувам до България, докато съм във ваканция. Преди коледа имах време и буквално четях на ден по книга. Така че това 100 книги за година ми е напълно реалистично. И редовно го правя
Завърших "Скандалният живот на Евелин Хюго", пренасям си мнението от другата тема:
В началото "Скандалният живот на Евелин Хюго" ми беше доста интересна, после малко ме загуби и в крайна сметка накрая се върна в релси
Като цяло мога да кажа, че ми хареса. Разбирам хайпа по нея, но като изключим това, за мен се оказа интересна в друго отношение. В началото си мислех, че това е книга за Холивуд, за историята на една жена, за скандалите около нея. Но колкото повече четях, толкова повече откривах, че това е за нещо друго - това е история, в която човек трябва да се научи как да отстоява себе си. И за това, колко е било трудно преди години да го направиш. Дори не е това, колко е скандално да си обратен или да се криеш и да не кажеш нищо. Да, времената са били такива, че е било забранено, било е проблем и т.н. Но тази книга е по-скоро историята на едно израстване, осъзнаването и приемането на собствената ти личност. История за това, че човек трябва да е в мир със себе си, за да може да живее и в мир с другите. Трудно се постига, ако си загубил ясната цел от поглед и ако няма някой, която да те подкрепи. Като цяло, неочаквано за мен, даже и ми хареса, въпреки че главната героиня някак не можах да я възприема и да я захаресвам Харесаха ми две мисли и ще си позволя да ги споделя

"Хората си мислят, че интимността винаги е свързана със секса. Но интимността е свързана с това да казваш истината. Когато осъзнаеш, че можеш дасподелиш истината с някого, когато можеш да му се разкриеш истински, когато оголиш пред него душата си, а той ти каже: "Можеш да разчиташ на мен". Ето това е интимност."

"Не всеки брак е особено успешен. Не всяка любов е всеотдайна. Понякога двама души се разделят, защото не са си подхождали достатъчно. Понякога разводът не е съкрушителна загуба. Понякога разводът е просто мигът, в който двама души най-сетне се пробуждат."

Другото, с което доста се прекалява, е споменаването на песни, които героите си пеят, слушат в колата или пускат на грамофона. И Бешлийска не прави изключение, а в книгата, която тъкмо затворих "Звезди под клепачите" също много се натрапва постоянното цитиране на песни и албуми. Сигурно авторите ще ги поканят в "Моят плейлист" по БНТ 😀

Между другото е много модерно определени книги да си имат в началото на книгата плей листи, които да слушаш докато четеш

Чета "Преди кафето да изстине", на 3/4 съм, харесва ми.

Нишки, звезди под клепачите и т.н. не искам да ги чувам. С авторът на последната се сдърпахме по повод облеклото и косите на жените преди сто години, вметнах че веещи се коси, ризи на голо и момински рамена на показ не е имало и той ми захапа 😃

Взех си и "Одисея на момичетата от Източна Европа" на Елица Георгиева. Ще споделя

а Щуката ще оставя тия дни в Читалнята 🙂

От маниера му на писане личи, че е с висок коефициент на себеотразяване и може би ще възприема критиката като лична обида.
Колкото до плейлистите в книгите - ако думите не са достатъчни, музиката също няма да помогне. От всички книги с включени заглавия на песни в текста, само две са ме накарали да изслушам водещата тема, за да потъна още по-дълбоко в драмата на сюжета "Синдромът на куклата" и "В очакване на Боджангълс".

Аз се отказах от етномодата в съвременната литература още на прехвалената „Нестинарка“ на Кармен Мишу. Че пише жената, пише, ама що не си е написала домашното и да проучи за какво пише?
Лято, усилен земеделски сезон, а половината герои лешперят по стаите си, другата половина се шматкат насам-натам като мухи без глави. Видяла е авторката селски труд през крив макарон... Хайде, не е видяла, че е малка, ама да беше почела малко, преди да се хване да пише. Класиците на селото да беше почела, нищо повече.
Вярно, че книгата е за „любов и още нещо“, ама как да потъне човек в историята, ако не може да се потопи в атмосферата на романа, защото кънти на кухо, т.е. си личи колко всичко е фалшиво?

Кармен Мишу беше от първите и сякаш не съм склонна да е наредя наедно със следващите, пишещи в тази стилистика.. Но пък аз и другите не съм ги чела умишлено.

Аз довършвам втората книга от трилогията "ЛуддАддам". Историята е показана от друг ъгъл, през очите на нови герои. Не ми доскучава и за момент. Добре е навързала всичко и предполагам, че всички парченца от пъзела ще се наредят в последната книга и това, което сега изглежда неправдоподобно, ще получи своето логично обяснение.

Три са при мен книгите пратили ме да слушам музика - гореспоменатите две плюс "Вундеркинд" на Н.Грозни.

"Червенокосата" на О.Памук спокойно можех да я пропусна.

Заради Италианското момиче на Лусинда Райли изслушах цялата опера Мадам Бътерфлай на Пучини (не наведнъж, на части разбира се и пак ми достави удоволствие). Книгата не е шедьовър, но пък ме накара да поискам да изслушам операта. Авторката е представила оперния живот с отношение и чувство.

Чета Пороците на Токио. Авторът Джейк Аделщайн е истински разследващ журналист, който е прекарал около три десетилетия в Япония. Работил е в най-големия вестник на Токио като репортер за престъпния подземен свят. Мислех, че книгата ще е повече за якудза, но е по-скоро за отношенията между японската мафия, полицията, политиците и журналистите в Япония. Впечатли ме борбата на Джейк за правата на жените, хванати в капана на японските схеми за трафик на хора и секс робини. Писането е свежо и ясно. Книгата е много информативна и емоционална и се чете като трилър. Харесва ми и бих изгледала и сериала.

Не знаех, че сериалът е по книга (може да не съм обърнала внимание, когато е било коментирано в другата тема - спомням си, че е по истински случай, но не и за книгата). Гледах двата сезона миналата година.