В момента чета ... 93

  • 43 389
  • 741
  •   1
Отговори
# 675
  • София
  • Мнения: 12 015
На мен също не ми допадна Доменико Дара точно поради фалша и маниерниченето.
Пробвах само "Малинверно" и приключих набързо с автора завинаги.
Иначе го издават "Лемур", които са ми странни като издателство. Малко са ми като "Лабиринт". Никога не знаеш на какво ще попаднеш от техните книги - или страхотно ми харесват, или никак. Няма средно положение.

# 676
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 058
Гея, да продължаваме с Юси, викаш?
Бастан за мен е еталон на испанска литература Simple Smile И филмите им се получиха.
Аз да споделя за една книга, която препоръчвам- Майки и дъщери на Ерика Джеймс. Книга за избора на една жена да остане в селейство с мъж- насилник. Разказът не е пряко насочен към темата, но тя е основна и добре разгледана. Образите са малко дразнещи, на моменти малко хиперболизирани( едната дъщеря), но като цяло книгата успява да те докосне и определено те кара да се замислиш, и то много.

Тарти, щом Миж го хвали, току виж ни харесал Simple Smile

# 677
  • София
  • Мнения: 12 015
Гея, не искам да ви подвеждам..аз съм пристрастна по отношение на Юси Simple Smile

# 678
  • София
  • Мнения: 7 497
На мен също не ми допадна Доменико Дара точно поради фалша и маниерниченето.
Пробвах само "Малинверно" и приключих набързо с автора завинаги.
Иначе го издават "Лемур", които са ми странни като издателство. Малко са ми като "Лабиринт". Никога не знаеш на какво ще попаднеш от техните книги - или страхотно ми харесват, или никак. Няма средно положение.
Че има и втора и трета негови книги издадени.

# 679
  • Мнения: 6 206
Лемур не ме печелят особено. От тях четох "Торто Арадо" на Итамар Виейра Жуниор, но не е съвсем моята бира. Имам по-големи надежди за "Смола" на Ане Рил, дано се окаже попадение. Останалите автори нищо не ми говорят.
Миж, с Юси ли излезе от книжната дупка? Да захващам и аз нещо познато.

# 680
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 058
Миж, не не, поне мен не ме подвеждаш. Аз много го харесах, но при "Марко" останах изненадана каква е тая история и защо е писана. После и следващата ми дойде малко странна и някак запънах. Иначе аз искам да си дочета поредицата, но съм леко предпазлива Simple Smile

# 681
  • Мнения: 567
"Смола" е специфична и жестока история от жанра "как е възможно да съществуват такива семейства". За съжаление, те съществуват. Хубава е книгата, дълбае сурово, но реалистично в човешката психика.
Слушам "Следобеди с Изабел" - първа среща с Дъглас Кенеди. На пръв поглед банална любовна афера на американец с французойка, но всъщност не съвсем. Интересно ми е как ще се развие историята, не очаквам happy end.

# 682
  • Мнения: 2 249
За мен "Малинверно" беше много отегчителна - началото само ме заблуди, че ще бъде една необичайна и вълшебна история, но бързо настроението се смени с трайно минорно и безнадеждно, а и е неизбежно да направя асоциация с гробището на изгубените книги от Сафон, което не е в полза на Доменико Дара.
Дочитам "Виното на мъртвите" от Ромен Гари, това е първият опит в писането на автора, който не успява да намери издател навремето и подарява ръкописа на тогавашната си любов. Години след смъртта му книгата вижда бял свят - във Франция е издадена през 2014 за първи път.
Странна е определено и бих я определила като нещо средно между алегория на обществото и фиксация в цяла палитра от комплекси, представени чрез абсурдни герои и ситуации. Едва ли ще е интересна за хора, които още не са чели Гари, но пък за запознатите с творчеството му със сигурност е любопитна, защото съдържа зародиша на  идеите за следващите му творби, които вече са заслужили световно признание.
Преди нея прочетох "Далече от Луизиана" от Лус Габас - исторически роман, семейна сага и любовна история, лековата и типично женска книга за отмора. Действието се развива във времената, когато Испания, Франция и Англия се борят за надмощие над колонизираните американски земи, проследява борбите за независимост, и все по-голямото притискане на индианците, принудени да отстъпват от земите си. Засегната е и темата за черните роби, мароните, както и идеята за феминизма. Който е харесал "Палми в снега", най-вероятно ще хареса и тази. Имам малки забележки към превода, който на места звучи доста грубо и тромаво.

# 683
  • Мнения: 9
Привет дами, чедни теми имате, но тоооолкова обемни, че няма да ми стигне седмица да изчета всички назад Simple Smile Затова си позволявам да попитам директно - препоръчайте ми подобни книги на Джой Филдинг /изчетох наличното в библиотеките, или Харлан Коубън /него пък съм изчела целия по два пъти дори, преди време още.../
Прислужницата, Икономката също давам кат опример - допадат ми от този сорт.
До преди година бях твърдо за криминалните романи, сега съм на тази вълна Simple Smile
Мерси предварително!

# 684
  • Мнения: 2 699
Здравейте. Включвам се при вас да си коментираме книжките. Фен съм на Стивън Кинг, Маркес, Карлос Руис Сафон и Исабел Алиенде.
В момента чета "Завръщане в Аляска" и снощи до полунощ съм ревала над книгата. Направо сърцето ми се скъса... И друг път ми се е случвало да плача над книга, но тази направо ми подейства като удар в камион.

# 685
  • Мнения: 8 608

В момента чета "Завръщане в Аляска" и снощи до полунощ съм ревала над книгата. Направо сърцето ми се скъса... И друг път ми се е случвало да плача над книга, но тази направо ми подейства като удар в камион.
За мен Кристин Хана е невероятен автор и всичките й 5 книги, които прочетох са интригуващи, разказани и поднесени по един завладяващ начин.
Прочетете  и " Съдбовен път", "Славея", "Бели нощи" и "Четири сезона".
Няма да ви разочарова.
Интересното за мен е, че всичките й книги са различни, докато Алиенде още на третата ми поомръзна с еднаквите сюжети и време, в което се развива.

Последна редакция: вт, 25 фев 2025, 18:40 от happy doc

# 686
  • Мнения: 2 699
Четох преди време "Славея" и въпреки че и тя е доста тежка не ми е въздействала така. Ще погледна другите. Благодаря.

# 687
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 058
Между другото, съвсем нова на Кристин Хана е "Жените". Много е хубава и разглежда много интересна тема.

# 688
  • София
  • Мнения: 12 015
Леле, "Загадката Оливър" буквално ми отвя главата!!
Абсолютни 5*! Много добър трилър!

Ето ревюто ми по-долу. Не издавам нищо, просто е по-дълго Simple Smile

Скрит текст:
Уау! Уау!Уау! „Загадката Оливър” се оказа наистина един абсолютно зашеметяващ психологически трилър! Написан елегантно, с обран стил и дълбок усет към природата на истинското зло, романът влиза под кожата и пълзи подобно на фатална отрова.

Запознайте се с Оливър Райън. Той е красив и харизматичен мъж, успешен писател на популярни детски книжки, в дългогодишен брак с Алис – талантлива художничка и илюстраторка на неговите истории. Привидно идеално, семейството се радва на популярност и охолен живот.

Всичко обаче приключва , когато след една изумително вкусна вечеря, приготвена от Алис (възхитителна кулинарка), Оливър прибива съпругата си почти до смърт. В резултат на побоя тя изпада в дълбока кома без надежди за възстановяване...

След това трагично събитие, довело Алис на ръба между живота и смъртта, приятелите, съседите и познатите на двойката се опитват да разберат какво е накарало Оливър да извърши такова ужасно деяние. С напредването на историята и различните гледни точки се разкриват все по-дълбоки пластове от личността и характера на Оливър, които разкриват цял един живот, изпълнен с потулени тайни, срам, завист, психическо насилие, измами, много смърти  и една изключително подла манипулация....Един живот започнал с трагизъм и отхвърляне и довел до дълбоко социопатично разстройство на личността.

Книгата е разделена глави, всяка от които представлява парченце от общия пъзел, част от историята на един от героите от обкръжението на Оливър, които, разказвайки факти от своя собствен  живот, постепенно хвърлят светлина върху личността и живота на Оливър. Интересното е, че тези персонажи не са представени като второстепенни, маловажни, те не изчезват, разкривайки тайните на собственото си съществуване и на участниците в него. Липсваше ми история от името на Алис, но това не пречи да се разбере какъв човек е била тя и същевременно да се направят изводи за взаимоотношенията ѝ с Оливър: можеш да обичаш човека, а можеш да обичаш и представата, която си си изградила за него в главата си, но не бива да забравяш, че това могат да бъдат двама напълно различни хора.

Изграждането на повествованието, интересните герои, цялата гамата от емоции  са само малка част от достойнствата на тази несъмнено прекрасна книга! Дали е най-силната на Лиз Нюджънт не знам, но определено е една от най-добрите трилъри, които напоследък съм чела!!!

# 689
  • Мнения: 587
След такова ревю направо видях, че в близкия Ориндж я има и отивам да я взема сега в обедната😅
Благодаря за препоръката!

Общи условия

Активация на акаунт