В момента чета ... 93

  • 43 455
  • 741
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 2 249
Преди доста време четох "Симон", но това, което ми остана като спомен за книгата, е идеята за падналите ангели, които се явяват в живота ни точно преди да се пречупим, за да ни преведат през най-черното, макар и под неподозирани форми - Симон и лудата (забравила съм ù името) бяха точно такива помощници.
До средата на "История" от Кари Хотакайнен съм и не очаквах да ми хареса толкова много! Такъв хумор и веселие, такива смехории, че просто се попилявам от смях. Преводачката е същата като на "Лов за дребна щука" и отново пресъздава по свеж и забавен начин хумора на автора. Чудна е!

# 136
  • София
  • Мнения: 26 355
Прочетох "Недовършеният ръкопис" , след това си припомних  "Имало едно време два пъти" и силно се надявам скоро да издадат и третата книга.

"Недовършеният ръкопис" e втора част ли?

# 137
  • Мнения: 11 784
Обратното, sea.sea. Първата книга е.
На български не знам защо първо издадоха втората книга (Имало едно време…) от поредицата Калеб Траскман:

Серия „Калеб Траскман“ (Caleb Traskman):
1. Le Manuscrit inachevé , 2018г.- преведена като Недовършеният ръкопис, 2023г.
2. Il était deux fois , 2020г. - > Имало едно време… два пъти, изд.: 2021г.
3. Labyrinthes , 2022 г. (Лабиринти, не е излязла на български, но май се очаква)

Има за какво да се прочете третата книга, не я пропускайте (ако сте харесали другите книги, разбира се), ако я издадат.

Последна редакция: ср, 15 яну 2025, 11:22 от fenyx

# 138
  • София
  • Мнения: 26 355
Добре, че попитах, значи. Защото съм си сложила "Имало едно време" в списъка. Grinning Благодаря много!

# 139
  • Мнения: 5 495
Тези, които не сте харесали Симон ми е интересно на каква възраст сте? И харесахте ли  Три ябълки паднаха от небето? Не знам дали съм права, но си мисля, че и книгите й се харесват повече на хора от моето поколение, което са имали допир с онова време.
Също така дали сте харесали книгите на Бешлийска и на Господинов, защото и те някак докосват една носталгична струна, която у хората от по-младото поколение не трепти. Това си е мое предположение, де. А е възможно и да не харесвате изобщо такъв тип книги.
Самата книга е написана много хубаво и почти до края се чудех защо изобщо е кръстена на Симон, като почти не се разказва за него и не е главния герой в романа.
На мен ми носят същото чувство и книгите на Бакман, и на Валери Перен, и на Гузел Яхина.

# 140
  • София
  • Мнения: 26 355
"Три ябълки паднаха от небето" не съм я чела, но съм чела други на Абгарян и вече знам, че не е моят автор. Grinning На Господинов слушах само "Физика на тъгата" и изобщо не ми хареса. На Бешлийска само "Глина" съм чела и много ми хареса.

Иначе Бакман и Перен много ги харесвам също. Тази година ще излиза нова книга на Бакман между другото.

На 32 г. съм. Simple Smile

# 141
  • Мнения: 2 249
И аз не съм чела "Три ябълки...", но опитах "Хората, които са винаги с мен" и я зарязах до средата - твърде много безнадеждност и черна скръб имаше, направо не ми понесе. И ако не беше една съфорумка, която да ме агитира за "Симон", нямаше да прочета и нея и щеше да е голяма загуба. Кое е твоето поколение, Джина? Аз чеквам 39-44 в гугъл формулярите, където посочваме възраст 🙂

# 142
  • Мнения: 5 495
Поколението на 70-те - На 50 ще ставам тази година Simple Smile Някак ние бяхме по-свързани с живота на село и живота си беше селски, а и бабите и дядовците ни са живели точно в онези тежки времена и доста сме слушали. Сега всичко е много по-лесно и е трудно да се възприеме онази тегоба.

# 143
  • Мнения: 1 569
"Симон" не я харесах и аз, хич не беше моята. И "Трите ябълки... " също не харесах.
И Бешлийска. Георги Господинов харесвам. На Гузел Яхина "Зулейха..." ми е сред любимите книги, "Деца мои" не беше моята. Валери Перен ми е любимка. Бакман не го познавам достатъчно, чела съм само 1 кратко книжле от него.
На 34 години съм, детството ми е минало на село при баба и дядо ❤️.
Колежката ми на 62г много хареса "Симон", не хареса Бешлийска и Господинов, Яхина и Перен долу-горе. Пиша го само за статистиката това, но по-скоро смятам, че си е до човек, до усещане, до преживявания и до автор. Алена Морнщайнова също пише за тях времена и "Тихи години" ми е сред любимите книги.

"Ние, удавниците" я имам сигурно от 4 години в библиотеката си и съм я започвала поне 2 пъти. И не мога и не мога да я докарам до никъде... Стигам до 150-200 страници и се отказвам. А толкова хубави отзиви чета все за нея.

# 144
  • Мнения: 587
Привет и от мен.
По-назад мернах, че се споменава Брандън Сандерсън.
Като виден потърхед, който поне два пъти годишно преслушва книгите, последния път „Мъглороден“ беше приятен преход за връщане към реалността. Останалите му книги обаче не ме грабнаха, даже мисля, че не изслушах последната, която видях. По-скоро натоварващи ми идваха и ми вървяха мъчно.
„Пермафрост“ абсолютно ме държа в позиция wtf през повечето време, но накрая мнението ми е по-скоро положително за нея. Харесаха ми някои препратки обезателно.
В момента чета „Криминален клуб Четвъртък“. Преполовила съм я, върви супер леко, самата книга е чудесна леко да те отпусне след тежък ден. Не е от книгите, които те хващат и не те пускат до края. Мен откровено си ме разсмива в някои моменти, мой тип хумор е. И като криминален случай не е особено тежка, просто чудесно четиво за почивка след някоя друга. Доста е приятна без да натоварва.
Пускам произволен линк за нея, ако някой иска да я погледне. https://hermesbooks.bg/kriminalen-klub-chetv-rt-k.html
Допълвам - вече съм по-към края, историята се позаплита като в истинско криминале 😅

Последна редакция: чт, 16 яну 2025, 11:26 от Pipylotta

# 145
  • Мнения: 11 784
Вярно е, споменахме Сандерсън, направо на “Летописите…” скочих аз и засега (макар че поради времеви ограничения напредвам бавно) ми е достатъчно интересен, за да имам намерение да стигна поне до четвъртата, с вмъкване на страничните истории от Космера. Много интересни фентъзи хрумвания има, героите имат достатъчно добре замислени проблеми за разрешаване и мисля да поостана в този свят (независимо, че прескачам да поглеждам и към други книги, твърде много заглавия едновременно харесвам).

# 146
  • Мнения: 5 495
"Симон" не я харесах и аз, хич не беше моята. И "Трите ябълки... " също не харесах.
И Бешлийска. Георги Господинов харесвам. На Гузел Яхина "Зулейха..." ми е сред любимите книги, "Деца мои" не беше моята. Валери Перен ми е любимка. Бакман не го познавам достатъчно, чела съм само 1 кратко книжле от него.
На 34 години съм, детството ми е минало на село при баба и дядо ❤️.
Колежката ми на 62г много хареса "Симон", не хареса Бешлийска и Господинов, Яхина и Перен долу-горе. Пиша го само за статистиката това, но по-скоро смятам, че си е до човек, до усещане, до преживявания и до автор. Алена Морнщайнова също пише за тях времена и "Тихи години" ми е сред любимите книги.

"Ние, удавниците" я имам сигурно от 4 години в библиотеката си и съм я започвала поне 2 пъти. И не мога и не мога да я докарам до никъде... Стигам до 150-200 страници и се отказвам. А толкова хубави отзиви чета все за нея.
Вили,  точно пък на теб си мислех, че ти е харесала, доколкото съм чела твои ревюта на книги Simple Smile Само да кажа, че детството на село сега и по наше време, когато ни къпеха в коритото на средата на стаята, веднъж в седмицата и лятото ни будеха в 7 да копаем царевицата и лозето,  и  сегашното село, се различават доста Simple Smile

# 147
  • Den Haag
  • Мнения: 1 982
Прочетох  преди 3 дни “Сияние на жена” на Ромен Гари. Това не е книга, това е любов, красота, болка, копнеж и всичко останало!Иска ми се толкова много да кажа, а в същото време имам чувството, че трябва да цитирам цялата книга. Прочетох я и не я прочетох, такова усещане остава. Разбрах ли я или нещо пропуснах, нещо незавършено, някакъв копнеж, болка, страдания. Колко много чувства, колко красота всичко което преживях и изпих всяка дума, а те оставиха едно тръпчиво усещане, като тръпчиво отлежало вино, вино опияняващо, като любовта и ти се иска да отпиваш и да не изтрезняваш от любовта и да страдаш и усещаш болката, защото те са свързани и винаги вървят ръка за ръка.
Не препрочитам книги, но мисля, че тази ще я прочета още веднъж или много пъти.

Сега чета “Непосилната лекота на битието” М Кундера.

“Трите ябълки…” съм я чела и ми хареса, остави едни топли и носталгични спомени.

# 148
  • Мнения: 2 249
Аз нямам село и никога не съм живяла в селска къща, така че пасторалните сцени не ме умиляват заради спомена. Ако беше просто до носталгия, а не до майсторството на автора, книги като "Симон" биха се наредили до "Тайната на Димана" и " Стопанката на Господ", но те са от различни вселени.

# 149
  • Мнения: 5 495
Аз нямам село и никога не съм живяла в селска къща, така че пасторалните сцени не ме умиляват заради спомена. Ако беше просто до носталгия, а не до майсторството на автора, книги като "Симон" биха се наредили до "Тайната на Димана" и " Стопанката на Господ", но те са от различни вселени.
И е така, и не съвсем. Ако не ти харесва темата, какъвто и майстор да е, пак няма да ти допадне. Аз например книги с фикции, мистерии, и подобни не мога да чета, камо ли да харесам, пък някои от авторите са световни имена. Вече отделно в един жанр и тематика кой  как пише.

Общи условия

Активация на акаунт