На това съобщение пък датата е събота, 3 май. Може би и двата дни ще подписва, ще се изясни.
Иначе, Марта, щом като латиноамериканките могат да се организират и вдигнат от другия край на света, ние, като сме комшии на Енгин, защо да не можем?
- Публикувана: 7 ян. 2025, 14:37 ч.
- Последно мнение: 13 апр. 2025, 09:57 ч.
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 438
Добра идея, но ние не сме латиноамериканки, които прелитат океана и от хиляди километри пристигат в Истанбул имайки перфектна организация - пътуване, нощувки и най-важното човек, който да ги води в града.
Така, че отново ще се радваме и възхищаваме на тези прелетели хиляди километри за да сбъднат мечтите си.
Просто съм реалист.[/b][/color]
Организацията на такова пътуване не е и толкова сложна.Ежедневно има по 5 автобуса и поне един полет до Инстамбул.Лятото ходих на самоорганизирано пътуване до там ,и то не отне много време за организация.Като се знае ,че в групата има и момичета говорещи турски,нещата се опростяват. Аз нямам възможност за тази година,но тези които искат лесно биха се организирали.Личното ми мнение е .че с тур.агенция се губи изключително много време. Дано тези които отидат,успеят да се срещнат с Енгин ,и ни зарадват нас със снимки от срещата.Мисля,че Барисееа бе на такова подписване на книги.А сега при липса на новини ,да се насладим на редките постове които пуска Енгин и музиката която говори вместо него. А за нетърпеливите има и стари негови филми,макар,че всяко ново гледане на тях извиква все още емоции.
Божее, помните ли колко седмици се чудихме дали този малък Кара картал е Йомеров?
В голяма чуденка ни бяха поставили СЦ.
Интересно ми е колко е пораснал и дали продължава да снима в някой сериал.
Малко след "КРА" игра в някакъв сериал, но от това което видях - просто го третираха като някаква мебел. Без реплики. Възрастните си правеха съответните сцени, пък той седеше на дивана и си играеше.
Ето пояснението на Барисеа за датата на подписването:
"На 4-ти, неделя. Първоначално издателство DK бяха пуснали грешна дата - бяха написали, May, 4th, Saturday. И стана голяма бъркотия - събота ли е, неделя ли е, 3-ти или 4-ти. Накрая се изясни - 4ти май, неделя, 2 часа следобед книжарница D&R на бул. Багдад. Полетите от София до Истанбул са малко скъпички за този ден, проверих вече. Но автобусът пристига сутринта към 7 часа в Истанбул и вечерта има друг обратно в 7"
"На 4-ти, неделя. Първоначално издателство DK бяха пуснали грешна дата - бяха написали, May, 4th, Saturday. И стана голяма бъркотия - събота ли е, неделя ли е, 3-ти или 4-ти. Накрая се изясни - 4ти май, неделя, 2 часа следобед книжарница D&R на бул. Багдад. Полетите от София до Истанбул са малко скъпички за този ден, проверих вече. Но автобусът пристига сутринта към 7 часа в Истанбул и вечерта има друг обратно в 7"
Здравейте в ден четвъртък!
Имайте един спокоен и ползотворен ден!
Четвъртъкът беше ден на "До живот" и Даахан. Толкова ми харесваше избраната от Енгин визия за героя му и толкова бях и съм разстроена от трагичния финал, че не се върнах към този сериал за нито една серия или момент. В последната минута СЦ да "убият" Даахан Сойсюр и какво доказаха с неговата смърт? В случая лошото и лошият излязоха победители. Визирам братът на Селви - Йълмаз. Не може и не е редно една история да оставя такова послание.
Здравейте в ден четвъртък!
Имайте един спокоен и ползотворен ден!
Четвъртъкът беше ден на "До живот" и Даахан. Толкова ми харесваше избраната от Енгин визия за героя му и толкова бях и съм разстроена от трагичния финал, че не се върнах към този сериал за нито една серия или момент. В последната минута СЦ да "убият" Даахан Сойсюр и какво доказаха с неговата смърт? В случая лошото и лошият излязоха победители. Визирам братът на Селви - Йълмаз. Не може и не е редно една история да оставя такова послание.
От подобни творби (вкл. и "До живот") наистина остава много, много болка и горчивина.
Енгин днес ни е пуснал три снимки с музика в сторито си.
След малко ще кача и музиката към тях.
Музиката: https://paulcookchronicles.bandcamp.com/track/candlelight
Интересно споделяне от Енгин.Музиката е като приказка,а снимките като картини към нея.---Бяхме двама там на брега наблюдавахме залеза и,мечтаехме,а мечтите ни бяха толкова близки,дори усещахме дъха си.Отидох пак на този бряг,но бях сам и те чаках чаках докато залеза бе заменен от утрото.И тогава видях котето,толкова мило и топло и разбрах ,че сега в този миг и ти мислиш за този бряг,за тези мечти и си спомняш за нас.
Препоръчани теми