Как да се подготвим за старостта.

  • 10 240
  • 240
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 53 224
На мен ми се върти в главата идеята да си намеря отнякъде някаква приятна и бърза отрова, ако стана така, но още не се е избистрила, защото си мисля, че има време. Не знам, някаква свръхдоза хероин дали би свършила работа? Цианкалий едва ли ще намеря.


Такова нещо ужасно ще травмира останалите ти близки, да не говорим, че ще ги изложи на упреци и  подозрения.

Няма да има кой знае колко близки. А и разбира се ще напиша писмо какво и защо правя по своя воля.

# 166
  • Мнения: 9 397
Как да се подготвим за старостта, а не за смъртта, е темата все пак.

# 167
  • Мнения: 53 224
Как да се подготвим за старостта, а не за смъртта, е темата все пак.

Смъртта по своя воля просто е последният етап на подготовката.

# 168
  • Мнения: 2 052
След старостта следва единствено смъртта. Никой не е излязъл жив от живота, така че сме си съвсем по темата.

Аз имам едно дете и не искам да му вися на врата, когато дойде времето. Как пък няма да се занимава с мене да ми сменя памперстие. Той не е виновен, че аз в миналото съм решила да го създам. Нищо не ми дължи.

# 169
  • Мнения: 8 286
От известно време, с напредване на възрастта, все по-често си мисля какво трябва да направи човек, за да се подсигури поне малко за късните си години, без да мизерства и без да увисва на децата си. Какво правите вие, с мисъл за бъдещето? Изобщо, има ли нещо, което може да се направи? Не ми харесва схемата, която виждам около себе си, живуркаме си, не си даваме зор и после мигаме безпомощно към близките и чакаме да ни возят, обслужват, обгрижват.

Как?
Като четем Марк Аврелий. Според когото достоен живот може да бъде съсипан от недостойна смърт.
Тоест като умрем навреме, а не се вкопчваме като бай ви Дън със зъби и нокти при напълно изветрял мозък.
--------------
Няма подготовка за старостта. Има подготовка за смъртта. И тя трябва да се възпитава от не по-късно от 18г възраст.
Пък каквото сабя покаже, макар като българи да имаме една друга поговорка за сабята...

# 170
  • Мнения: 53 224
Да де, ама нали там е въпросът е как да умрем навреме? Щото не става по заявка.

# 171
  • Мнения: 2 052
На този въпрос, ако някой отговори-цена няма да има. Всеки го чака различна старост. Може би, когато видим, че започнем да изкуфяваме тогава (в проблясък на съзнание) да предприемем действието.

# 172
  • Мнения: 8 429
Скрит текст:
От известно време, с напредване на възрастта, все по-често си мисля какво трябва да направи човек, за да се подсигури поне малко за късните си години, без да мизерства и без да увисва на децата си. Какво правите вие, с мисъл за бъдещето? Изобщо, има ли нещо, което може да се направи? Не ми харесва схемата, която виждам около себе си, живуркаме си, не си даваме зор и после мигаме безпомощно към близките и чакаме да ни возят, обслужват, обгрижват.

Как?
Като четем Марк Аврелий. Според когото достоен живот може да бъде съсипан от недостойна смърт.
Тоест като умрем навреме, а не се вкопчваме като бай ви Дън със зъби и нокти при напълно изветрял мозък.
--------------
Няма подготовка за старостта. Има подготовка за смъртта. И тя трябва да се възпитава от не по-късно от 18г възраст.
Пък каквото сабя покаже, макар като българи да имаме една друга поговорка за сабята...
Благодаря, че се включи!
за възпитанието, как се възприема смъртта, ми е думата !

аз осъзнавам защо съм с такова, каквото ми е приемането за живот и смърт - заради опитност, и четене от различни извори
осъзнавам и се опитвам да предавам
наскоро имаше смъртен случай в училището на моите дъщери- на работното си място, почина една служителка- става по време, когато се струпват ученици, за да си маркирват обяда на машините пред столовата
нито един, почертавам нито един възрастен, не успява да реагира адекватно!
увивания, ревове, липсващи от работа колежки, се точиха дни след това
сега....ясно ми  е ,че ей сега ще скочат поне 10тина да ме нарекат студенокръвна, най-малкото..
аз , обаче смятам, че  смъртта е част от нас- ние сме се родили с премерени крачки
на  това уча, или поне се опитвам- да не приемаме смъртта като ужас, а като нещо част от цялото
смятам, че най-големият порок на църквата и доктрината, е вменяването на страх от смъртта
вие на какво учите децата?

# 173
  • Мнения: 3 181
Аз съм далеч от старостта,но дали съм далеч и от смъртта....Знае ли човек... Живота е като пясъчен часовник,в момента на раждането пясъка започва да изтича,а кой колко пясък има в неговия часовник,никой не знае... Та ми е рано за подготовка за старостта,но това,което искам е да ме кремират,когато си отида. Не искам да лежа в студената земя. Това желание,ако ми изпълнят ще е супер.
Майка ми е на почти 80г ,здрава и с акъла си,но последно време я наблюдавам,че се е предала. Няма енергия и желание за нищо,но се радвам,че е здрава и се грижи сама за себе си. Ще й направим изненада за 8март,всички деца,внуци и правнуци,дано живне пак и се усмихва повече. Сама се издържа,получава добра пенсия,ренти от ниви и си разполага добре. Като я питам нещо за старостта,казва,че я е яд,че е грозна и сбръчкана,друго не я тревожи Simple Smile Дано не се залежава,че изобщо няма да иска асистенти и чужди хора,при никое от децата си не иска да живее,не знам,ще е трудно. Дай боже да е още дълго на крака и с акъла си. А после ще го мислим.

# 174
  • Мнения: 806
Важното е възрастният човек да е с ума си и да може да се обслужва сам.Тръгне ли да чака да му слагат памперси,да лежи и да не може да стане или да не знае кое,ако ще да има милиони и да го обгрижват като 5*хотел/хоспис или гледач/ каква перспектива има?Никаква.

# 175
  • Мнения: 8 429
вече се кремира, без проблеми и в Бг
още като бяха малки моите деца, и ме разпитваха за смъртта, аз им казвах ,че после ще стана вятър, и ще идвам да им роша косите и милвам лицата
сега вече  казвам ,че искам да ме кремират , и да разпръснат праха от някоя скала над морето
или  фар - обичам ги всякакви Laughing

# 176
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 317
Да, остаряваме бавно, неусетно почти... Дойдох тук в този форум като млада бг мама, а съм вече бг леля, скоро и бг баба...
Подготовка - къщичка на село с дворче и градинки. За мен е удоволствие да си я чопля тази земя и да си произвеждам храна. Спестявам каквото мога. И някой ден се надявам да съм бг баба рентиерка с два апартамента които да ѝ носят доходи.

# 177
  • Мнения: 989
За да се отървеш от ужасната старост 90+ не е нужно да ходиш постоянно на лекари, да се грижиш холестерола, кръвното и т.н. да са в ред, защото с превантивните мерки всъщност достигаш така "желаната" старост и немощ.
Голямо вглеждане пада за всеки не наред показател, пият се яко лекарства и защо- за да стигнеш заветните 90+ години и да грохваш постепенно атеросклеротична . По-добре отведнъж и навреме. Говоря за себе си.

# 178
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 980
Кой може да знае какво ще бъде след няколко години, а и след много такива. Не може да има адекватна подготовка. Човек предполага, Господ разполага.

# 179
  • Мнения: 1 504
И аз съм против непрекъснатото изследване и пиенето на лекарства за щяло и нещяло.
Нормално е след отредена възраст стойностите да са различни. Ако не е нещо фрапиращо и животозастрашаващо не бих пила лекарства.
Прави ми впечатление, че в България, хората страшно много се изследват и пият хапчета за какво ли не. Има състояния, които могат да се регулират с режим, упражнения и по-здравословен начин на живот.
Аз познавам хора, които само да кихнат и вземат антибиотик. Сега, когато не може без рецепта се надявам вече да не е така, ама надали.

Общи условия

Активация на акаунт