И аз не бих се включила в тема кой какво готвил, какъв вирус карал и прочие битовизми. Прекалено скучно и безинтересно е за мен. Има толкова много теми с практическа насоченост, от които да научиш нещо смислено.
- Публикувана: 11 ян. 2025, 20:17 ч.
- Последно мнение: 25 март 2025, 04:02 ч.
Сами сме в празното гнездо
За КГБ-то ли говорите?
Аз няколко пъти се опитах да чета в темата и всеки път попадах на някакви скандали и разправии.
Ами, съжалявам, но това не ме влече. Достатъчно скандали има по другите теми, не ми е приятно да ги намирам там, където човек очаква позитивизъм и приятно общуване.
Но пък защо ли се учудвам, то няма тема или група, в която в един момент да не се развихрят скандали – не само във форума, но и във всички социални мрежи.
Аз няколко пъти се опитах да чета в темата и всеки път попадах на някакви скандали и разправии.
Ами, съжалявам, но това не ме влече. Достатъчно скандали има по другите теми, не ми е приятно да ги намирам там, където човек очаква позитивизъм и приятно общуване.
Но пък защо ли се учудвам, то няма тема или група, в която в един момент да не се развихрят скандали – не само във форума, но и във всички социални мрежи.
За доброволчеството, вземам си думите обратно.
Непремерени. И явно аз самата не съм готова. Съжалявам!
Наистина се оказа, че има важни и смислени каузи, в които има вопиюща нужда, просто от човешко присъствие.
От малко време. И желание. И психическа устойчивост.
Обещавам си някога да ги подкрепя. Сега се оказа , че не съм готова. И Поклон на хората, които го правят!
За гнездото и синдрома , като се замислих, осъзнах очевидната истина, че къщата ти може да е пълна с хора и да си крайно самотен.
Имам приятелка, на която синът й пише съобщения от съседната стая ?! Никога, или почти никога не сядат заедно да се хранят. С нея си обменят по две думи на разминаване, живеят в общо жилище, а не че не я обича, но...
Кой знае, сам ли си си виновен, като не си изградил връзки с близките си? Нещо друго ли ? И обратимо ли е?
И също, като черпя от опита на развитите общества
което правя с книги или филми Хаха , виждам, как стегната готина дама на 67 , се захваща да учи пропуснатото - класически и ча-ча танци .
Тук има ли такива? Сигурно ще падне възнак младежа, който води курс по фламенго, ако му се обадя. А иначе съм пластична и танцувална
.
Непремерени. И явно аз самата не съм готова. Съжалявам!
Наистина се оказа, че има важни и смислени каузи, в които има вопиюща нужда, просто от човешко присъствие.
От малко време. И желание. И психическа устойчивост.
Обещавам си някога да ги подкрепя. Сега се оказа , че не съм готова. И Поклон на хората, които го правят!
За гнездото и синдрома , като се замислих, осъзнах очевидната истина, че къщата ти може да е пълна с хора и да си крайно самотен.
Имам приятелка, на която синът й пише съобщения от съседната стая ?! Никога, или почти никога не сядат заедно да се хранят. С нея си обменят по две думи на разминаване, живеят в общо жилище, а не че не я обича, но...
Кой знае, сам ли си си виновен, като не си изградил връзки с близките си? Нещо друго ли ? И обратимо ли е?
И също, като черпя от опита на развитите общества
което правя с книги или филми Хаха , виждам, как стегната готина дама на 67 , се захваща да учи пропуснатото - класически и ча-ча танци .
Тук има ли такива? Сигурно ще падне възнак младежа, който води курс по фламенго, ако му се обадя. А иначе съм пластична и танцувална
.
На всичко можете да се запишете, на танци, в университет.
Иначе за доброволчеството ви казахме, и виждате, има. Не е за всеки. На думи много неща са лесни. Но пък не е нужно да търсите да се мъчите, намерете си нещо приятно – читателски клуб, клуб по ръкоделие, готварство, музика. Сега с интернет е лесно да намерите и физически сбирки щом нет комуникацията не ви е по вкуса.
Иначе за доброволчеството ви казахме, и виждате, има. Не е за всеки. На думи много неща са лесни. Но пък не е нужно да търсите да се мъчите, намерете си нещо приятно – читателски клуб, клуб по ръкоделие, готварство, музика. Сега с интернет е лесно да намерите и физически сбирки щом нет комуникацията не ви е по вкуса.
При самотата има физическа празнота, болка и страдание. Няма с какво да се запълни, излизаш, прибираш се, но си сам. Това трудно се преодолява без помощ на соматопсихично ниво, а само със социални контакти и ангажираности.
Тези, дето не били сами, но самотни - не ги гледайте тях. Те не са сами! Това че не сядаме на една маса с мъжа и децата си, не значи, че утре няма да идем някъде заедно, да си помагаме в трудни моменти, да се подкрепим в трудност. Хората напускат партньорите си, че после се връщат….
Не ги сравнявайте така нещата.
Тези, дето не били сами, но самотни - не ги гледайте тях. Те не са сами! Това че не сядаме на една маса с мъжа и децата си, не значи, че утре няма да идем някъде заедно, да си помагаме в трудни моменти, да се подкрепим в трудност. Хората напускат партньорите си, че после се връщат….
Не ги сравнявайте така нещата.
Тези, дето не били сами, но самотни - не ги гледайте тях. Те не са сами! Това че не сядаме на една маса с мъжа и децата си, не значи, че утре няма да идем някъде заедно, да си помагаме в трудни моменти, да се подкрепим в трудност. Хората напускат партньорите си, че после се връщат….
Каза:" Разплака ме"
От облекчение предполагам. И от надежда. Много й тежи тази обстановка.
Моята приятелка която е на възрастта на родителите ми (75) е много готина. Постоянно си излиза и се запознава с хора, написала е 2-3 книги и покрай тях се среща с читатели, издатели, готини хора. Ползва интернет да си намира нови приятели по интереси - примерно разходки, книги, култура. Пътува много, посещава си децата и приятелите от различните щати и в БГ. Аз обичам да и звънкам и да се виждаме от време на време - нищо че имаме 35 години разлика - тя е по-млада от много 30 годишни. Обича като се сетя за нея, а аз когато тя за мен.
Ако имаш средства и си здрава какво ще те спре?
Ако имаш средства и си здрава какво ще те спре?
И тази майка това ли е решила? Да има дете, което не я зачита?
Как става така?
Познавам много хора, които са се отдалечили, да не кажа нещо по-силно...до степен да нямат какво да си кажат. Между тях едно напрежение, с нож да го режеш.
И да, аз споделям мнението ти.
По- добре да не го вижда изобщо. Това я убива.
Но може и да греша.
Дано Дренка е права. Че идва момент, когато... Стига да не е след като тя си е отишла.
Може и да не я убива, тя го е научила на такива отношения. Много хора не говорят с децата си, докато са деца, нормално е после и като големи да нямат комуникация. Отделно е права Дренка, не е редно детето да заема мястото на партньора, трябва да си има свой живот. Ако не живееше с мама този син, а с жена си и децата, сигурно щеше да се вижда с мама няколко пъти месечно.
